№ 118
гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. Б.
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. Б. Административно наказателно
дело № 20242120200136 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Д. С. С. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: *, чрез адв. И. Б. – БАК, срещу Наказателно постановление № 22-
0769-003899/07.02.2023 г., издадено от Началник на група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на С. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление относно
наложеното наказание „лишаване от право“. Не се оспорва настъпването на лек пътен
инцидент, но се възразява срещу изводите на АНО за напускане на местопроизшествието. В
тази връзка се застъпва, че жалбоподателят не е разбрал, че е допуснал ПТП, а когато това
му е било съобщено от органите на МВР – той веднага се е върнал на място и е оказал пълно
съдействие. Излагат се обстоятелства свързани с непропорционалната тежест на наказанието
„Лишаване от право“ за конкретното нарушение, поради което и се иска отмяна на НП в
тази част.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв.
И. Б. – БАК, който заявява, че предмет на обжалване е само нарушението по чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, поради което и проверката на съда се разпростира само относно него.
Жалбоподателят и пълномощникът заявяват, че поддържат жалбата си в тази част, като
отново акцентират върху липсата на умисъл у С.. Пледират за отмяна на НП в обжалваната
част и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт *, която
счита, че жалбата е неоснователна и НП, в обжалваната част, следва да се потвърди. В
1
писмено становище юрк. * развива съображенията си, като достига до извод, че НП е
правилно и законосъобразно, поради което и санкционният акт следва да се потвърди.
Претендира разноски, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 6 гръб) НП е връчено
на жалбоподателя на 20.12.2023 г., а жалбата е депозирана с куриер на 30.12.2023 г. (л. 5)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че В ЧАСТТА относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, е процесуално допустима. Разгледана по същество в тази част жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 23.11.2022 г., около 10.00 часа жалбоподателят С. управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № * в гр. Бургас по ул. „Янко Комитов“ до № 8. При движение
жалбоподателят не преценил добре разстоянието до паркирания лек автомобил „Субару
Форестер“ с рег. № * и го ожулил странично. Ударът бил лек и на двете превозни средства
били причинени минимални щети (ожулвания). Жалбоподателят не възприел
съприкосновението и продължил движението си. Малко по-късно за инцидента бил подаден
сигнал в Сектор „ПП“ – Бургас. Полицейските служители издирили водача и му
разпоредили да се върне. На място С. М. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ съставил
протокол за ПТП, като преценил, че жалбоподателят е реализирал ПТП с лекия автомобил
„Субару“, както и че е напуснал местопроизшествието без да установи какви са последиците
от ПТП. Тези факти били квалифицирани от М. като нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в съставения на място АУАН с № 287999/23.11.2022 г. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В срокът по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства (страните не желаят
събирането на гласни доказателства, като съдът също счита, че не е необходимо служебното
събиране на такива), събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедлИ.стта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
2
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, която към дата 07.02.2023 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП е останало недоказано, поради което и извършеното от С. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като
участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение
следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може
да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за
деянието, от начина и средствата за извършването му (Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г. ). В тежест на наказващия орган е да докаже
наличието на съставомерните елементи.
В конкретния случай съдът счита, че не се доказва по безспорен начин С. да е
напуснал мястото на ПТП с намерение да неизпълни задълженията си като участник в
произшествието. От доказателствата по делото не се установява наличие в съзнанието на С.
на представа за обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението –
т.е. не се доказва, че той въобще е разбрал, че е допуснал ПТП, което е лесно обяснимо с
характеристиките на управлявания от него автомобил и лекия удар със страничната част на
спрелия автомобил. Поведението на С. не сочи на намерение за отбягване на задълженията
по чл. 123 ЗДвП, което се доказва и от последващото му поведение – той е съдействал за
установяване на последиците от ПТП и по никакъв начин не е възпрепятствал работата на
компетентните органи, доколкото веднага се е върнал на мястото на инцидента с всички
документи на автомобила. Ето защо съдът приема, че деянието е субективно
несъставомерно и жалбоподателят е бил неоснователно санкциониран, поради което и НП
следва да се отмени и в тази му част. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, като например - Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 1583/2020 г.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие
на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
3
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 22), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 800 лева.
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв.
Същевременно след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от
СЕС съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение,
посочен в Наредбата и може да определи размер и под него. По мнение на настоящия състав
въпреки това този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер.
В случая сумата от 800 лева по мнение на съда не съответства на фактическата и
правна сложност на делото. В тази връзка съдът отчита, че жалбата не е изготвена от
пълномощника (като неин автор се сочи жалбоподателят), както и че пълномощникът се е
явил само в едно съдебно заседание, продължило 10 минути, в рамките на което на практика
не са извършвани съдебно-следствени действия. При това положение съдът счита, че
справедлИ. и съответно на фактическата и правна сложност на делото се явява адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, поради което и искането на жалбоподателя следва да
се уважи в този размер.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003899/07.02.2023 г., издадено от
Началник на група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА , с която за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Д. С. С. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
4
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: ********* да заплати на
Д. С. С. с ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5