РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 27 септември Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолва като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело N 760
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са във връзка с подадени
от длъжниците възражения срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5030/2018г.
на ВРС искове от „Агрикс България” ООД, гр.Варна против С.Б.Ц. и В. Н. Д. за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществуват
вземания солидарно срещу ответниците, за които на 23.11.2018г. е подадено
заявление и е образувано ч.гр.дело № 5030/2018г. на РС Враца, произтичащи от
сключена Спогодба на 26.05.2017г. с нотариална заверка на подписите, по която
длъжниците дължат остатък в размер на 10015.51 лв., формирана от сумата 9928.40
лв. и 87.11 лв.-дължими нотариални такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане. Ищецът поддържа, че
сключил с ответниците посочената спогодба и същите се задължили в условията на
солидарност да погасяват конкретизирани в същата парични задължения, по която
ответникът С.Ц. извършил частични плащания. Твърди се, че след
02.07.2018г. погашенията на задължението
по спогодбата са преустановени, което поражда правен интерес от претендиране на
исковите суми по съдебен ред.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр. чл.417 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ответникът С.Б.Ц. оспорва исковете. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ищеца, чийто
действия счита за недобросъвестни, тъй като въпреки получено от публичен
изпълнител запорно съобщение не му удържал секвестируемата част от възнаграждението. Счита също, че
ищецът като негов работодател не е упражнил правото си на защита и не е оспорил
размера на задължението преди неговото плащане.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ответникът В. Н. Д. оспорва исковете и качеството си солидарен длъжник.
Твърди, че никога не е поемал задължение заедно с първия ответник и не ставало
ясно от какъв тип договор произтича задължението към ищеца. Поддържа, че няма
никакви облигационни задължения с „Агрикс България” ООД и не е подписвал процесната
спогодба в качеството на солидарен длъжник. Счита спогодбата за нищожна, поради
невъзможен предмет, както и поради противоречие с добрите нрави. Позовава се и
на нарушение на чл.271 и чл.272 от КТ, както и на чл.507 и 508 ГПК и на чл.446 ГПК и чл.452, ал.3 ГПК. Развива и доводи за нарушение при сключване на
спогодбата на чл.211, ал.2 и чл.213 от ДОПК. Прави и изрично възражение за
унищожаемост на спогодбата, поради опорочаване волята му, вследстие
упражнена от управителите на дружеството принуда.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, намира следното:
По заявление на настоящия ищец е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.11.2018г. по ч. гр. дело №5030/201г. по описа на ВРС, с която
е разпоредено длъжниците-настоящи ответници да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ********* сумите
от 10 015,51 лв. представляваща остатък от неизплатена главница, произтичаща по спогодба от
26.05.2017 г. с нотариална заверка
на подписите peг. № 1415/26.05.2017 г. на нотариус А.П., с район на действие
PC - Варна, с peг. № 537 на
НК, ведно със законната
лихва върху главницата от 22.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодните разноски в размер на 858.50 лв.-адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и сумата от 200,31 лв.-държавна такса.
По повод постъпили от ответниците
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения против заповедта за изпълнение, съдът
е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Представена е спогодба от 26.05.2017 г. с нотариална
заверка на подписите peг. № 1415/26.05.2017 г. на нотариус А.П.,
с район на действие PC – Варна, сключена
между кредитора „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД от една страна,
ответника С.Ц., в качеството му на длъжник и ответника В.Д., в качеството му на
солидарен длъжник. Описана в спогодбата е следната фактическа обстановка:
Кредиторът е изплатил на длъжника сумата 14349.67 лева – трудови
възнаграждения, въпреки наложения с
адресирано до кредитора запорно съобщение изх.№
0330/2013/000285/13.08.2015г. на публичен изпълнител Дилян Н. Петров по ИД №
330/2013г. на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, запор върху възнаграждение по
трудово правоотношение между длъжника, като работник и кредитора, като
работодател. С разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК
изх.№С170006-039-0000001/12.05.2017г. на публичен изпълнител П.С.по изп.дело №**********/2013г. на ТД на НАП-В.Търново, офис
Враца е ангажирана солидарната отговорност на кредитора и му е определено да
възстанови по банковата сметка на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца сумата
14349.67 лева, ведно със законната лихва от 19.08.2015г. Посочено е, че към
датата на подписване на настоящата спогодба кредиторът е възстановил на ТД на
НАП-В.Търново, офис Враца по банков път сумата 14349.67 лв. и следва да
възстанови и законната лихва, считано от 19.08.2015г. след конкретизирането й
от публичния изпълнител. Според т.4 от спогодбата длъжникът дължи възстановяване
на кредитора на сумата 14349.67 лв., представляваща част от задължението на
длъжника по изп.дело №**********/2013г. на ТД на
НАП-В.Търново, офис Враца, както и законната лихва от 19.08.12015г. до датата
на плащането й по сметка на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца.
Страните по спогодбата се
споразумели за следното:
Съгласно чл.1 длъжникът се
задължава да плати на кредитора сумата 14349.67 лева със законната лихва от
19.08.12015г. до датата на плащането й по сметка на ТД на НАП-В.Търново, офис
Враца, след конкретизирането й от публичния изпълнител. Уговорили в чл.2 падеж
на задължението – 27.05.2018г. По смисъла на чл.3 нотариалните такси във връзка
със сключването й се заплащат от кредитора и следва да му се възстановят от
длъжника. Съгласно чл.4 от спогодбата солидарният длъжник се задължава към
кредитора да изплати задължението за плащане на сумите по чл.1 и чл.3 в срока
по чл.2.
Фактите, описани в спогодбата се
потвърждават и от представените от ответниците запорно
съобщение на основание чл.202, ал.2 от ДОПК във вр. с
чл.215, ал.1, т.2 от ДОПК по изп.дело № 330/2013г. на
ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, с което на „Агрикс
България” ООД, като трето задължено лице работодател е наложен запор върху
дължими на ответника С.Ц. суми по възнаграждение, възникнало от
служебно/трудово или гражданско правоотношение в размер на 18837.10 лв.,
обезпечаващи задълженията към 13.08.2015г., от които главница 10595.50 лв., неолихвяема част 190 лв. и лихво
8051.61 лв. С разпореждане от 30.01.2017г. на осн. чл.230, ал.4 от ДОПК по
същото изп.дело на ТД на НАП, офис Враца е
разпоредено на дружеството ищец в 3-дневен срок от получаването му да прехвърли
запорираните суми в размер на 20114.98 лв., дължими
на С.Ц. като възнаграждение, възникнало от служебно/трудово или гражданско
правоотношение по посочена в същото сметка на ТД на НАП, офис Враца.
Представени са служебни бележки от работодателя за получените от С.Ц. доходи за
2015г., 2016г. и 2017г.
За удостоверяване на плащането е
представено преводно нареждане от 26.05.2017г. за извършен превод в полза на ТД
на НАП от „Агрикс България” ООД на сумата 14349.67
лева, с основание за плащане: запор 0330/2013/000285/13.08.2015г.
Представени са 3 бр. преводни
нареждания, за изплатени от ответника С.Ц. суми по сметка на ищеца „Агрикс България” ООД, съответно: от 02.07.2018г. за сумата
90.00 лв., от 29.05.2018г. за сумата 90.00 лв. и от 16.02.2018г. за сумата
4241.27 лв.
Видно от сметка/фактура №
**********/26.05.2017г. на нотариус А.П., с район на действие
PC - Варна, с peг. № 537 на
НК по процесната спогодба е заплатена от ищеца нотариална такса в размер на
87.11 лева.
Представено е разпореждане от
15.06.2018г. на ТД на НАП, офис Враца за прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК по изп.дело
№ 61330000330/2013г., както и постановление от същата дата за отмяна на
наложените обезпечителни мерки.
Разпитани са свидетелите К.Д.и К.К., управители на „Агрикс
България” ООД, които твърдят, че дружеството е получило няколко запорни съобщения от ТД на НАП за задължения на ответника С.Ц..
След поредното такова и наложен запор на сметки на дружеството, същото е
изплатило публични задължения на ответника С.Ц.. Свидетелите твърдят, че са
поканили на 26.05.2017г. двамата ответници в офиса на дружеството в гр.Варна на
среща, на която ответника Ц. потвърдил, че дължи на НАП посочената в запорното съобщение сума, която дружеството заплатило.
Управителите предложили подписване на споразумение за възстановяване на
платената сума, като С.Ц. да определи срока, в който ще я възстанови.
Предложили на ответника В.Д. като негов пряк ръководител и човек, който го е
представил като добросъвестен служител, да гарантира за изпълнението на
спогодбата и той се съгласил да я подпише като солидарен длъжник. Самата
спогодба била изготвена от юрисконсулта на дружеството и подписана пред
нотариус А.П.. И двамата свидетели заявяват, че не са поставяли условия на
ответника В.Д. да подпише спогодбата и не е коментирано какво би се случило с
него ако не стане гарант за изпълнението й.
Св.К. обяснява, че причина да не
се удържат суми ежемесечно на основание първия запор е дадено от ответника С.Ц.
обещание на управителя К.Д., че ще уреди сам задълженията си към НАП и желае да
получава целия размер на трудовото си възнаграждение. Дори споделял лично на
свидетеля К., че има „фиктивен развод” със съпругата си, поради наличие на
много задължения, за да може част от заплатата му да отива за издръжка, което
да ползва като защита от кредиторите си.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.
Безспорно се установи, че между
страните е налице облигационно правоотношение по силата на сключена спогодба на
26.05.2017г. с нотариална заверка на подписите, с която се съгласили посочените
в същата суми и на соченото основание да бъдат погасени от ответниците по
банкова сметка ***.05.2018г.
Спогодбата валидно е обвързала
страните и не е нищожна на заявените от ответниците основания по чл.26 от ЗЗД.
Не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. За да е налице
основанието противоречие на закона е необходимо да съществува уговорка,
противоречаща на императивна правна норма, в частност на сочените от ответника Д.
разпоредби на чл.271 и чл.272 от КТ,
на чл.507 и 508 ГПК и на чл.446 ГПК и чл.452, ал.3 ГПК, както и на чл.211, ал.2
и чл.213 от ДОПК. Текстовете на чл.271 и чл.272 от КТ касаят трудови
правоотношения между работник/служител и работодател във връзка с добросъвестно
получаване на трудово възнаграждение и правото на удръжки от трудово
възнаграждение. Тези на чл.507 и 508 ГПК и на чл.446 ГПК и чл.452, ал.3 ГПК са
в част пета от ГПК, относими към изпълнителното производство и касаят отношения
между трето задължено лице и съдебния изпълнител /чл.507 и чл.508 ГПК/, секвестируемия доход /чл.446/, действието на запора и
възбраната спрямо взискателя /чл.452 ГПК/. Нормите на
чл.211, ал.2 и чл.213 от ДОПК са относими към солидарната отговорност в
производството по принудително изпълнение на публични вземания и това е
отговорност към фиска. Съдът намира, че цитираните
разпоредби са неотносими към действителността на
процесната спогодба. Не се констатира и противоречие на спогодбата с добрите
нрави, което би било налице ако грубо са нарушени общоприети етични норми, в
частност доминиращия в обществото морал.
В конкретния случай отношенията между страните не произтичат от трудов
договор или друг вид правоотношение основано на власт и подчинение, а се
основават на облигационен договор /спогодба/. Страните по същия са
равнопоставени и спогодбата не противоречи на норма от публичен ред в
нормативен акт, а е сключена при спазване на договорната автономия по чл.9 от ЗЗД. Договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и
съвпадащи по съдържание волеизявления. Настоящият е сключен след постигане на
съгласие по основните му елементи – страни, предмет, цена /стойност/, срок. Ищецът
и ответниците са уговорили правата и задълженията си, приемайки описаната в
спогодбата фактическа обстановка и ответниците в съответни качества – длъжник и
солидарен длъжник, са поели задължение за плащане на парична сума на уговорения
падеж.
Неоснователно е и възражението за унищожаемост на спогодбата, поради
сключването й при упражнена от управителите на дружеството принуда /чл.30 ЗЗД/.
Не се установи от събраните по делото доказателства да е налице фактическия
състав на посочената разпоредба, тъй като възбуждане на основателен страх по
смисъла на същата представлява застрашаване с причиняване на предстояща злина,
каквато не се доказа. В обясненията си по чл.176 от
ответника С.Ц. твърди, че управителите на фирмата казали, че няма нужда да се
разделят с ответниците като добри служители, а после да се търсят за тези пари
и, че другият избор за тях е, ако не подпишат спогодбата да си тръгнат, т.е. да
бъдат уволнени. Същите обаче са дадени от страна, заинтересована от изхода на
делото и са в противоречие с казаното от законните представители на ответника,
които твърдят, че изобщо не е коментиран въпроса какво би станало ако
спогодбата не се подпише. Липсва друг безпристрастен и незаинтересован от
изхода на спора доказателствен източник за установяване на този факт, поради
което съдът приема, че принуда върху ответниците за подписване на спогодбата не
оказвана.
В заключение налице е съглашение, по силата на което ответника В.Д. встъпва
като солидарен длъжник в един съществуващ дълг, произтичащ от отделно
правоотношение между главния длъжник ответника С.Ц. и неговия кредитор ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.121 от ЗЗД, освен в определените от закона
случаи солидарност между двама и повече длъжници възниква само ако е уговорена.
В случая с подписването на спогодбата в качеството на солидарен длъжник, В.Д. е
поел задължение заедно с ответника Ц. /длъжник/ да заплатят на ищеца в
уговорения срок дължимата сума. Постъпили са три парични превода по сметка на
ищеца от длъжника С.Ц. в общ размер на 4421.24 лева, което по същество
представлява признание на дълга.
Останала е непогасена главница в размер на 9928.40 лева, представляваща
разлика до пълния размер на сумата 14349.67 лв., предмет на спогодбата, както и
непогасено задължение по чл.3 от същата за заплащане на нотариалните такси в
размер на 87.11 лева. Проведено е пълно и главно доказване от ищеца на
релевантните по делото факти, за които носи доказателствена тежест. Липсват
доказателства и не се навеждат твърдения от страна на ответниците плащане на
посочените стойности да е извършено, поради което сумите са дължими в
доказаните размери.
С оглед изложеното исковете като основателни и доказани следва да се
уважат, като се признае за установено между страните, че ответниците дължат
исковите суми, ведно с направените в заповедното и настоящото исково
производство деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.Б.Ц. с ЕГН ********** *** и В.Н.Д.
с ЕГН ********** *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „АГРИКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Йосиф Стоянов“ № 15, ет.3, ап.3, представлявано от К.А.К. и К.Т.Д.сумата 9928.40 лв. главница и 87.11 лв.-дължими нотариални такси на
основание сключена Спогодба на 26.05.2017г. с нотариална заверка на подписите peг. № 1415/26.05.2017 г. на нотариус А.П.,
с район на действие PC - Варна, с peг. № 537 на НК, ведно със законната лихва върху главницата от
22.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 5030/2018г. на РС Враца.
ОСЪЖДА С.Б.Ц. с ЕГН ********** *** и В.Н.Д.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „АГРИКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Йосиф Стоянов“ № 15, ет. 3, ап. 3 съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.дело № 5030/2018г. на РС Враца в размер на 858.50 лв.-адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС и
сумата от 200,31 лв.-държавна такса, както и
направените по настоящото дело разноски в размер на 600.00 лева заплатено адв.възнаграждение и 251.99 лева заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........