Решение по дело №617/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по две касационни жалби – на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - гр.София, и на Ц.П.Ц., ЕГН : **********.

Касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, подадена чрез процесуален представител – старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр. Бургас, е срещу Решение № 192 от 14.03.2023 г., постановено по административно дело № 965/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е осъдена да заплати на Ц.П.Ц. сумата от 1 176 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 23.03.2022 г. до 04.10.2022 г.

Касационната жалба на Ц.П.Ц. е срещу Решение № 192 от 14.03.2023 г., постановено по административно дело № 965/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с която исковата претенция за сумата над 1 176 лв. е отхвърлена.

Касационният жалбоподател - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, твърди, че решението в оспорената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно било необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията. Съществуващите в Арест Хасково условия за изпълнение на МНО „задържане под стража“ обаче не можело да се интерпретират като резултат на незаконосъобразно действие на служители на ГДИН. Разполагаемата площ, както и другите характеристики на помещенията били в зависимост от заложените при строителството им стандарти. Поради това първоинстанционният съд необосновано приел, че посочените условия за настаняване в ареста се дължат на противоправно бездействие на служителите на ГДИН. В действащите разпоредби нямало категорично изискване всяка килия да е с изграден санитарен възел. Не можело да бъде налице незаконно бездействие от страна на служители на ГДИН, след като арестите, спазвайки стриктно нормативните актове, не можело да откажат да приемат лица по причини от битов характер. Нямало доказателства администрацията на Арест Хасково умишлено да отказала да осигури такъв.

Счита се, че не е налице противоправно бездействие от страна на ГДИН и след като липсвал елемент на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, то исковата претенция се явявала неоснователна.

Съдът направил субективна преценка за наличието на вреди, като възприел съществуването им по свое лично впечатление, което представлявало порок на решението. Наличието на вреда било част от предмета на доказване и приемането, че такива вреди съществували, само защото ищецът пребивавал при тези условия не се считало за безспорно установен факт, както неправилно приел съдът.

В случая не било налице неспазване на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нито едно от събраните доказателства по делото не сочило и не доказало който и да било от служителите на ответника да извършвал „изтезания” или да имал „жестоко или нечовешко отношение” към ищеца. Напротив, ответникът чрез служителите на Арест Хасково, предприел възможните и разумни действия да осигури оптимални условия на Ц.Ц. по време на задържането му.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека установила общи принципи и стандарти за преценка дали в съответния случай е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В този смисъл по делото Г. срещу България приел, че въпреки лошите битови условия, въпреки, че на лицето не било разрешено да извършва каквито и да било дейности извън килията, както и че нямало достъп до естествена светлина и ограничен такъв до санитарните помещения, условията, при които пребивавало лицето, не достигнали ниво на суровост, за да попаднат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Действително липсата на санитарен възел и течаща вода в килията можело да създадат дискомфорт и неудобства за задържаните лица, но същите по степен и интензитет не били такива, че да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството”.

Счита се още, че присъдената сума от 1 176 лв. е завишена и несправедлива. Този размер бил определен единствено по преценка на съда. В случая нямало данни за увреждане, което по степен и характер на преживени болки и страдания да водело до здравословно неразположение или до трайно увреждане здравословното състояние на ищеца. Последният пребивавал в ареста 196 дни, като не било отчетено, че за това задържано под стража лице държавата формирала разходи в размер на около 1 300 лева месечно. Тези разходи включвали храна, отопление, осветление, водоснабдяване, канализация, медицинско обслужване, включително и разходи за заплати на персонала и т.н. Именно съпоставено с тази сума, присъденото обезщетение от 1 176 лв. се явявало завишено и несправедливо.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено в обжалваната му част Решение № 192 от 14.03.2023 г., постановено по административно дело № 965/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Алтернативно, ако съдът прецени, че искът е основателен, се моли присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Моли се за присъждане на разноски за осъществената по делото защита от юрисконсулт в размера, определен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Касационният жалбоподател Ц.П.Ц., счита, че решението в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за сумата над 1 176 лв., е неправилно поради неправилно тълкуване на фактите и доказателствата. Съдът не съобразил фактите, свързани с неосигуряване от страна на ГДИН на условия за престой на открито, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите в Арест Хасково, поради което определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Напълно неоснователно съдът игнорирал изцяло твърденията за неосигуряването в ареста на легло, съобразено с ръста на задържаното лице, както и тези за наличие на дървеници. Макар и в килиите да били провеждани хигиенни мероприятия, същите не довели до отстраняване на насекомите. Не била отчетена пълната липса на двигателна активност на задържания вследствие на условията в Арест Хасково.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт, в съответните обжалвани части, е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

С обжалваното съдебно решение Административен съд – Хасково е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Н.Столетов“ № 21, да заплати на Ц.П.Ц. *** 176.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 23.03.2022 г. до 04.10.2022 г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН - София, като искът в останалата му част за сумата над 1 176.00 лева до пълния претендиран размер от 10 730 лева е отхвърлен.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че считано от 23.03.2022 г. до датата на изготвяне на справката, а следователно и към 04.10.2022 г. ищецът е бил задържан в Ареста в гр. Хасково. За времето на престоя ищецът бил настаняван в килии № 1, № 6 и № 8, като в решението са посочени квадратурите на килиите и общия брой задържани лица в тях за периода. Установени са и следните обстоятелства: обзавеждане на килиите, отопление, осветление, вентилация, размер на леглата, липса на санитарен възел и течаща вода, времето за престой на открито, хигиенни условия и провеждани във връзка с това мероприятия в килиите, лична хигиена.

От правна страна съдът е обсъдил значението на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като се е позовал на норми от нея и на такива от ЗИНЗС. Акцентирал е на практиката на Европейския съд по правата на човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода. В тази връзка е посочено, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност – претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1, във вр. ал. 2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧОС. Цитирани са относимите разпоредби от националното и европейското законодателства, както и съдебна практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно критериите от значение за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС.

В тази връзка съдът е приел, че за исковия период ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“, поради лошите битови условия в Арест Хасково, изразяващи се в липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което бил настанен, и в неосигуряване престой на открито. Безспорно доказани били твърдянията за липса на възможност да се ползва санитарен възел по всяко време на денонощието – нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, и за неосигурени престой и разходка на открито – нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Предвид установеното, съдът формирал извод, че от администрацията на ГДИН не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство. Кумулативният ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които пребивавал ищецът в ареста през част от заявения период, довел до негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишавали неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, респективно на чл. 3 от ЗИНЗС, което давало основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, че на лицето били нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧОС имала задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги възприела и направила същите част от вътрешното си право. Наведените от ищеца условия на средата, при които бил задържан, налагали извода, че през този период за него възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания били над нивото на суровост по чл. 3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ.

По тези съображения съдът определил размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 176 лева, позовавайки се на чл. 52 от ЗЗД и на конкретните факти относно характера и степента на увреждане, характера на реализираното от служителите на администрацията на ареста бездействие, продължителността и интензитета на увреждането, и как конкретно увреждането се е отразило на живота на ищеца.

От друга страна, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за необезпаразитяване на помещенията, в които е бил настаняван в Арест Хасково, поради което имало дървеници, както и това за накърняване на човешкото му достойнство, поради факта, че не му било осигурено съразмерно на ръста легло. От приетата без оспорване по делото писмена справка № 1610 от 26.10.2022 г. на Началника на Регионална служба „Изпълнение на наказанията“ – Хасково, приложените към нея фактури и протоколи за ДДД обработка, както и от показанията на свидетеля В., се установявало, че в ареста били провеждани задължителни надлежни обработки по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Давана била и възможност на всеки задържан извън тези задължителни обработки, при изявено желание, да ползва дезинфекционни препарати и да хигиенизира помещението, в което бил настанен. Ищецът не ангажирал писмени доказателства, че му било отказано предоставяне на хигиенни материали за дезинфекциране на килиите, в които бил настанен в Арест Хасково и за личната му хигиена, а този факт не се установявал и от разпитания по делото свидетел. Недоказани били и твърденията, че по време на престоя му в ареста ищецът получил обриви и сърбеж. По отношение твърдението за неосигурено съразмерно на ръста на ищеца легло съдът посочил, че в ЗИНЗС и ППЗИНЗС няма въведено задължение леглото да е съразмерно на ръста. Предвид това не можело да се приеме, че ответникът бездействал да изпълни свои законови задължения. Отделно от това ищецът не доказал твърденията си, че ръстът му бил 202 см. и че бил несъразмерен на предоставеното му за ползване легло. Дори да се приемело, че това било така, то разликата между дължината на леглото и предполагаемия ръст на ищеца била едва 12 см., поради което не можело да се счита, че тази разлика била от такова естество, че да доведе до страдание или унижение, които да са достигнали отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, присъщи на мярката “задържане под стража“.

Като взе предвид гореизложеното и като обсъди в съвкупност събраните в производството доказателства, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Въз основа на правилно установени факти са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, изложени в оспореното решение, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради факта, че имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Деликтната отговорност на Държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане на чл. 144 от АПК.

С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В този смисъл и с оглед изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно, за да обоснове извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В контекста на цитираната нормативна уредба, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на лицето в неблагоприятни условия в периода, в който е бил задържан под стража и съответно пребивавал в Арест Хасково. Законът забранява осъдените и задържаните под стража лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съответно задържане, съобразени с уважението към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието, съответно задържането под стража, да не ги подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е безспорно установено неизпълнение на законовите задължения, произтичащи от липса на санитарен възел и течаща вода в помещенията, в които е бил настанен задържаният, и в неосигуряване престой на открито, като е било безспорна доказана и липсата на възможност да се ползва санитарен възел по всяко време на денонощието, вследствие на което са претърпени вреди – пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл. 3 от ЗИНЗС.

Неоснователно е възражението на ГДИН за недоказаност на вредата. В тази връзка правилно е съобразена от съда нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която, в случаите по ал. 1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Тоест, когато ищецът докаже извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презумира. В случая, доколкото е доказано от страна на ищеца извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия в помещенията, в които е бил настанен за процесните периоди.

От друга страна, не се споделят твърденията на жалбоподателя Ц.П.Ц.. Решението на първоинстанционния съд е постановено след задълбочено изследване на всички факти и обстоятелства, включително и тези, свързани с неосигуряване от страна на ГДИН на условия за престой на открито, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите в Арест Хасково. Подробно съдът е обсъдил твърденията на ищеца относно липсата в Арест Хасково на легло, съобразено в ръста му, както и тези за наличие на дървеници, и въз основа на доказателствата по делото и относимата правна уредба е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Касационната инстанция намира, че присъденото обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ. Същото е справедливо определено, доколкото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. Присъденото обезщетение в пълен обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като отчита наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца. В този смисъл неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение, както и това на касационния жалбоподател Ц.Ц.. Изводите на съда за размера на обезщетението съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие върху Ц., предвид условията, в които е пребивавал в Ареста в гр.Хасково в посочения период. Размерът на така определеното от първата инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност на престоя на лицето в ареста и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. Изложените в тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящият съдебен състав ги споделя изцяло.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от 14.03.2023 г., постановено по административно дело № 965/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: