О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, …..12.2017 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр.
дело № 634 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1
във вр. с чл.18,ал.1 и чл.27,ал.2 от ЗАЗ.
Производството по делото е
образувано по повод частна жалба с
вх.№ 8650/10.11.2017 г., подадена от ЕТ „Агро-С.Д.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: от
гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 9, представляван от С.И.Д. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Г.Г. от ПлАК,
със съдебен адрес: ***, против определение № 105/03.11.2017 г. на съдията по
вписванията при РС-Ловеч, с което е постановен отказ за вписване на анекс към
договор за аренда- рег.№ 9833/27.10.2017 година по молба вх.№ 6168/03.11.2017
г. на нотариус Савина Иванова с рег.№ 016 на НК, с район на действие района на
РС-Плевен.
Жалбоподателят обжалва определението
като незаконосъобразно и неправилно. Излага
доводи, че в производството по вписване съдията по вписвания е приложил
разпоредбите на ГПК, ПВп. и
ЗАЗ в разрез с изричната съдебна практика по въпроса
за предметния обхват на извършваната от него проверка, дадени в Тълкувателно
решение № 7/25.04.2013 година по тълк.дело № 7/2012
г. на ОСГТК. Изтъква, че съдията по вписванията проверява
единствено дали актът подлежи на вписване, съгласно чл.4 от ПВп
и специалните норми, сключен ли е в предвидената в закона форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание и не притежава законово
материално-правна компетентност да извърши проверка относно наличието на
обстоятелствата, визирани в чл.3, ал.4 от ЗАЗ. А в
постановеното определение съдията по вписванията в разрез с тълкувателното
решение, е приел, че следва да се представят удостоверения за наследници,
пълномощни от останалите съсобственици, документи, удостоверяващи правото на
собственост на арендодателя по процесния
акт, за да бъдат съобразени от него, с оглед промените в ЗАЗ
от 08.02.2017 г., която проверка е израз на недопустимо превишаване на правомощия.
Моли да бъде постановен съдебен
акт, с който да се отмени обжалваното определение и да се постанови вписване на
представения акт.
Настоящето
производство е допустимо, тъй като срокът
по чл.275, ал.1 за обжалване на определението е
спазен.
За да се произнесе по
основателността на частната жалба, съдът
съобрази следното:
Съдията по вписвания при Ловешкия районен съд
е сезиран със заявление с вх.№ 6168/03.11.2017 г., подадено от нотариус Савина
Иванова, рег.№ 016 на НК, район на действие РС-Плевен, с искане за вписване на представения
акт- анекс към договор за аренда. Приложени са: Анекс от 27.10.2017 г. към
Договор за аренда на земеделска земя от
С
Определение № 105 от 03.11.2017 г. Съдията по вписванията при Ловешкия районен
съд Венета Василева е отказала вписване. Изложила е мотиви, че от приложенията
е видно, че земеделските земи, предмет на договора, са наследствени, а към преписката не са
представени доказателства, че арендодателят е
единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от
собствеността върху имотите, съгласно въведеното с изменението на чл.3,ал.4 ЗАЗ абсолютно необходимо условие за сключването на такъв
договор. Наред с това, е посочила, че в тези случаи нотариусът само
заверява подписите на страните, без да
са му възложени други задължения, затова контролът по спазването на новата
разпоредба на чл.3, ал.4 ЗАЗ остава в правомощието на
съдията по вписване с цел гарантиране на правата на гражданите. Изтъкнати са и доводи,
че при извършване на нотариалните удостоверявания се спазват изискванията на
чл.590,ал.1 във вр. с
чл.580 и чл.586,ал.1 ,
а в конкретния случай представеният акт за вписване страда от порок- липса на
необходимото съдържание: идентификация на страните във връзка с чл.3,ал.4 ЗАЗ относно мнозинството на носителите на правото на
собственост за сключване на договора.
Настоящият въззивен
състав счита отказа за законосъобразен.
Според чл.2 от Правилника за
вписване, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които
са предвидени изрично в законите или в този правилник. На вписване в
нотариалните книги подлежат посочените в чл.112 от Закона за собствеността и
чл.4 от ПВп. актове, а договорът за аренда подлежи на
вписване в имотния регистър, съгласно чл.3,ал.1 от Закона за арендата в
земеделието и чл.4, б.л) от Правилника за вписване.
В чл.3, ал.4 ЗАЗ
(изм.ДВ бр.13, в сила от 7.02.2017 г.) е регламентирано, че договорът за аренда
може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е
повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот
или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него
повече от 50 на сто идеални части от съсобствения
имот. Въведено е изискването пълномощното да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В чл.18 ЗАЗ е предвидено продължаването
на срока на арендния договор да се вписва в
службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по
земеделие, като същото важи и при прекратяване
на договора за аренда при условията на чл.27 ЗАЗ.
По въпроса за предметния обхват на проверката на
съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна практика в т. 6 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. г. по тълк.дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и според дадените в него
указания извършваната от съдията по вписвания проверка, съгласно чл.32а,ал.1 от ПВп. е относно
това дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника
за вписванията съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В мотивите към т.6 на
тълкувателното решение се приема, че проверката на съдържанието на акта е в две
насоки- идентификация на страните (чл.6,ал.1,б.”а” от ПВ)
и идентификация на имота (чл.6, ал.1,б.”в” от ПВ).
Съдът приема, че от представения за вписване анекс
за продължаване на срока на договор за аренда на земеделски земи, не може да се
направи извода, че той отговаря на изискванията на чл.3,ал.4 ЗАЗ, а именно: съсобствениците, които сключват този договор
да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Този
анекс следва да има съдържанието, предписано в чл.6, ал.1 б.”а” от ПВ – идентификация на страните. В случая от приложения към
заявлението препис от решение № 128 от 29.04.2013 г. по гр.дело № 961/2012 г.
на Ловешкия районен съд, се установява, че упълномощителят
Захари Димитров Сръндев
с постоянен адрес в гр.София не е
единствен наследник на Колю Андреев Колев, починал през
Доколкото в чл.3,ал.1 от ЗАЗ е предвидено, че нотариусът извършва нотариална заверка на подписите на страните по арендния договор, то спазването на изискването на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ следва да се извършва от съдията по вписване. Това е задължение има и въззивният съд, с оглед заложеното в чл.5 от основно начало - да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а посочената разпоредба на закона е ясна.
С оглед изложеното, настоящият
състав счита, че съдията по вписванията при Ловешкия районен съд е постановил
един законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105 от 03.11.2017 г. на
Съдията по вписванията при Ловешкия районен съд, с което е отказано вписване на
анекс към договор за аренда рег.№ 9833/27.10.2017 година на нотариус Савина
Иванова, рег.№ 016 на НК, с вх.№ 6168/03.11.2017 година по описа на СВ-Ловеч.
Определението полежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: