Р Е Ш Е Н И Е № 106

гр. Сливен, 11.06.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на втори юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                   Николинка Йорданова                          и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                        като разгледа докладваното от                          председателя                         КАНД № 88        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение  № 260123/25.03.2021 г., постановено по АНД № 4/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0804-002581/02.10.2019 г. на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на Н.Ц.Г. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150 от същия закон и е осъдена ОД на МВР – Сливен да заплати на Н.Ц.Г. сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, че не е извършено посоченото нарушение. Превозното средство управлявано от ответника по касацията било от категория, за която ЗДвП изисквал да се управлява от правоспособен водач категория „АМ“. В ЗДвП липсвала легална дефиниция на понятието превозно средство снабдено с електродвигател, поради което следвало същата да бъде изведена по тълкувателен път. При това тълкуване се налагали изводите, че посочения електрически скутер попадал в категория L1е, ако конструктивната му максимална мощност не надвишава 45 км./ч. и не е по-голяма от 4 кW. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и с решение по същество потвърди НП.

В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника си поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът Н.Ц.Г., чрез п. си адв.М. оспорва жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е основателна. Заявява, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Установеното превозно средство било МПС, което трябвало да бъде регистрирано по съответния ред, водачът трябвало да има съответна правоспособност, платена застраховка, за да се движи по пътищата. Счита, че решението на съда е в противоречие с материалите по делото и със законодателството. Намира, че са налице условия решението да бъде отменено и да бъде потвърдено НП.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2019г. около обяд служители от РУ на МВР- Сливен, свидетелите С. Й. и Ж. А. извършвали п. п. дейност и се движели по бул. „Илинденско въстание". Те установили мотопед, който се движи по булеварда в посока бул. „Бургаско шосе" и същия бил без регистрационна табела. Последвали го със служебния автомобил и със звуков и светлинен сигнал го спрели. При проверката установили, че управляваното превозно средство от ответника по касацията Н.Ц.Г. представлява скутер марка „ОРАI ТДК 360" задвижван от електродвигател. Потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен и на място пристигнал екип на КАТ- Сливен, в който бил и св. Г. Ц. Г. Той съставил на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение като приел че е извършила две нарушения по чл.140, ал.1 и по чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН началникът на група в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен издал обжалваното наказателно постановление като наложил на жалбоподателката наказание „Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от същия закон.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че Г. към момента на извършване на деянието не е правоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС. Началникът на група в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен обаче е приложил неправилно материалния закон като е наложил на същата наказание за извършено от нея нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата. Административнонаказващият орган бил посочил като нарушение, че ответника по касацията управлява ППС без да е правоспособен водач. От събраните доказателства по делото по несъмнен начин се установило, че Г. наистина е управлявала ППС, а не МПС, както изисква разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП. Деянието, което било описано в АУАН и атакуваното НП не представлявало нарушение. НП било незаконосъобразно, тъй като ответника не е извършила описаното в наказателното постановление нарушение. При тези мотиви отменил НП.

Така постановеното решение е правилно, като краен резултат и следва да се потвърди, но при други мотиви.

Цитираните от въззивния съд определения дадени в т.10 и т.11 от §6 от ДР на ЗДвП са общо към специално. Обща е разпоредбата даваща легално определение на понятието „пътно превозно средство“ по §6 т.10 от ДР на ЗДвП, а специална е  разпоредбата даваща легално определение на понятието „моторно превозно средство“ по § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, доколкото такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Следователно след като пътното превозно средство е снабдено с двигател за придвижване, независимо какъв е той, същото е моторно превозно средство.

В същото отношение общ към специален закон са и разпоредбите на чл.150 и чл.150а от ЗДвП. Разпоредбата на чл.150 ЗДвП в относимата към момента на извършване на нарушението редакция, рагламентира общото правило, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в изрично посочените изключения. Това изискване се отнася и за МПС, доколкото същите са ППС, както бе посочено по-горе. Разпоредбата на чл.150а регламентира изискването водачът да притежава свидетелство за управление, според категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като прецизира според тази категория правоспособността на водача. Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП регламентира и изискването водачът, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено т.е. случаи на придобита, но ограничена по някаква причина правоспособност. Следователно нарушена е разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, когато водачът изобщо няма правоспособност да управлява ППС, включително и МПС, а когато притежава някаква правоспособност, но управлява МПС, за категорията на което няма правоспособност или правоспособността му е временно отнета или недоказуема със съответното СУМПС, то е нарушена разпоредбата на чл.150а от ЗДвП. 

Следователно за да се установи дали е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, следва да се установи, че водачът е управлявал ППС, за неговото управление законът изисква придобита правоспособност и дееца изобщо не притежава такава. 

По делото не са спорни обстоятелствата, че Г. на посочената в НП дата и час е управлявала ППС задвижвано от електродвигател, не е спорно и обстоятелство, че към тази дата не е притежавала правоспособност да управлява МПС. Спорно е обстоятелството дали за управляваното от нея МПС е необходима правоспособност. Според разпоредбата на чл.150а ал.2 от ЗДвП за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на няколко категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви. Съгласно чл.150а ал.2 т.1 от ЗДвП - категория АМ - мотопеди са  двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e).

 В АУАН и НП нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен. В тях е посочено, че ответникът е управлявала моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 ДР ЗДвП, но не е посочена, обаче, неговата конструктивна максимална скорост. За същата не са представени доказателства, както по АНП, така и по делото. Тя е от значение за това дали мотопеда попада в подкатегория за МПС - L1е-В- (двуколесен мотопед), определена в чл. 4 от Регламент (ЕС)168/2013 г., респективно категория АМ, съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 1 ЗДвП с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, но не по-малка или равна на 25 km/h или в подкатегория L3e - А1, респективно категория А1 или А (мотоциклети), съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 2, б. "а" и т. 4, б. "а" ЗДвП с конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h. При конструктивна максимална скорост, която е по-малка или равна на 25 км/ч, не е необходимо водачът да е правоспособен, по аргумент на противното от разпоредбата на чл.150а ал.2 т.1 от ЗДвП. Конструктивната максимална скорост на процесния мотопед като релевантен за спора по делото факт е останал неизяснен в административнонаказателното производство, с което съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Следва да се отбележи, че спорът по делото се отнася за правоспособността на водача, а не за липсата на регистрация на управляваното от него МПС. В този смисъл е без значение в коя от категориите за нуждите на одобряването на типа по чл.149 от ЗДвП това МПС попада. Както бе посочено по-горе категорията на МПС според разпоредбата на чл.149 от ЗДвП е неотносима към определянето на правоспособността за управлението му. Такова е и определението на понятието "Мотопед", дадено в разпоредбата на § 6 т.14 от ДР на ЗДвП, според което това е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h. Несъмнено електродвигателите нямат работен обем, а за квалификацията им се използва понятието „номинална постоянна максимална мощност“ съгласно чл.3 т.35 от  Регламент (ЕС)168/2013 г., докато кубически см. се използват само за двигатели с вътрешно горене. В случая за квалификацията на процесното МПС е относима единствено неговата конструктивна максимална скорост, а както бе посочено по-горе доказателства за този показател по делото не са представени.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо и правилно, като краен резултат.

С оглед изхода на делото, следва в полза на ответника по касацията да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лв. Доколкото адвокатското възнаграждение е в минималния размер определен в посочената наредба, то е неоснователно възражението за неговата прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение  № 260123/25.03.2021 г., постановено по АНД № 4/2021 г. по  описа  на  Районен  съд  - Сливен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Сливен да заплати на Н.Ц.Г. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.