Решение по дело №594/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 123
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700594
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 17.03.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и втори  февруари през две хиляди и двадесет и трета  година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кад 594/2022 г.  по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.И.З., подадена чрез пълномощник, срещу Решение №243/21.11.2022 г., постановено по анд.№807/2022 г. по описа на РС – Кърджали. Касаторът намира за необосновани и противоречиви изводите в оспореното решение, за законосъобразност на Заповед за задържане на лице №292зз-29/19.08.2022 г., издадена от *** при ОД на МВР-Кърджали. Счита, че горната заповед е незаконосъобразна, тъй като не съдържа надлежни фактически основания, както и че не са налице предпоставките за прилагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Позовава се на чл.30, ал.1 от Конституцията на РБ и на чл.5, §1, изр.1 и §2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Намира, че приложената спрямо него ПАМ е произволна и не покрива стандартите за законност. Излага и доводи за несъответствие на процесната мярка с целта на закона и за нарушение на принципа за съразмерност, посочен в чл.6 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение  и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което заповедта за задържане да бъде отменена. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и излага съображения за липса на каквито и да било доказателства за неговата съпричастност към извършване на престъпление по чл.282 от НК.

Ответникът – *** при ОД на МВР Кърджали-Г. К., лично и с пълномощника си - гл.юк.М. П.,  намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. В представено от пълномощника писмено становище са изложени подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на приложената принудителна административна мярка.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност  на обжалваното решение.  Счита, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Съдът, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, както и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.        

Разгледана по същество  жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил жалбата на Д.И.З., против Заповед за задържане на лице №292зз-29/19.08.2022 г., издадена от *** при ОД на МВР-Кърджали, с която е наредено задържане на лицето за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във вр. със ЗМ №**/*** г. по описа на РУ-Кърджали, за извършено престъпление по чл. 282 ал.1 от НК.

За да постанови решението си районният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е намерил заповедта за мотивирана, като е посочил, че в нея са изложени фактическите и правни основания за задържането, както и че последните са свързани с данни за извършено престъпление по чл. 282, ал.1 от НК. Приел е, че от събраните по делото доказателства е установена и конкретната цел на постановеното задържане, а именно: да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването - да укрие или унищожи доказателства, да въздейства на свидетели или, евентуално, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Въз основа на горното е направен извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Липсват касационни основания за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обосновани са изводите на съда, за наличие на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно последната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В съдебната практика непротиворечива се приема, че при задържането по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. В случая, към датата на задържането са били налице такива данни, видно от докладна записка с рег. № ***/*** г., както и докладна записка с рег.№***/*** г. изготвени от *** при ОД на МВР-Кърджали. Така, в ДЗ рег. № ***/*** г. е отразено наличието на информация за това, че в периода от 2021 г. до 18.08.2022 г., касаторът, като длъжностно лице-***, не изпълнява служебните си задължения, като умишлено бави издаването на разрешения за строеж, с цел да набави за себе си облага и причинява вреди на лицата, подали заявления строеж. По тези съображения е предложено извършването на проверка, с оглед документиране на престъпление по чл.282 от НК. В приложената ДЗ рег.№***/*** г. е посочено, че във връзка с работата по горната преписка и проведените ОИМ, в офис, в ***, който се ползва от *** Д.З. и от *** Б. Х., се намират строителни книжа и други документи, които могат да бъдат унищожени, укрити или подменени. От съдържанието на горните документи е видно, че мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е предприета  при наличие на данни за съпричастност на лицето към иизвършено престъпление по чл.282 от НК.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на надлежни фактически основания в оспорената заповед. В настоящият случай заповедта е мотивирана, като в нея е посочено в каква връзка е формирано предположението за съпричастност на лицето към извършено престъпление „... във връзка с регистриран ЗМ №**/*** г., за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, за това, че в периода от 2021 г. до 18.08.2022 г., …. , в качеството му на длъжностно лице-*** не изпълнява служебните си задължения, като умишлено бави издаването на разрешения за строеж на сгради с цел - да набави за себе си облага.“ От така отразените в заповедта фактически основания за издаване на заповедта за задържане става ясно, въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление или за евентуалната му съпричастност в извършване на конкретно престъпление. В тази хипотеза не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява деянието, към което се твърди да е съпричастно. По изложените съображения, не са допуснати твърдяните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила при налагане на процесната ПАМ. Заповедта е мотивирана и не е ограничено правото на жалбоподателя да разбере причината и основанията за задържането му.

Настоящия състав споделя напълно мотивите на районния съд, че от събраните по делото доказателства се установява и конкретната, легитимна цел на постановеното задържане – предотвратяване на възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването - да укрие или унищожи доказателства или да въздейства на свидетели. Установи се в тази връзка и по повод констатираното в ДЗ рег.№***/*** г., че в периода на задържането е извършена проверка в офис, находящ се в ***, ползван от Б. Х.

В контекста на изложеното, неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В случая, задържането е законосъобразно, като е спазен редът, предписан от националния закон. Не е нарушен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящата хипотеза налагането на мярката е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането е в защита на обществения интерес - предотвратяване на възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването - да укрие или унищожи доказателства или да въздейства на свидетели, който интерес надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Ето защо, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение  - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ОД на МВР – Кърджали се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съгласно чл.78, ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №243/21.11.2022 г., постановено по анд.№807/2022 г. по описа на РС – Кърджали.

ОСЪЖДА Д.И.З. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, разноски по делото в размер на 100  лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

        2.