№ 15
гр. П. , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор П. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор П. Томов Административно наказателно
дело № 20213520200098 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на В. Д. Р. от гр.П., против НП № 20-0321-000984/30.12.2020 г. издадено от Началника
на РУ П., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/
за това, че „на 16.12.2020 г., в 10.23 ч., в Община П., на път II-51 км38+392, като водач на л.а.“**
с рег.№ *** движещ се от гр.Б. към гр.П., на хоризонтална права при спускане на мокър пътен
участък в тъмната част на деня се движи с несъобразена скорост с релефа на пътя и пътните
условия, вследствие на което блъска внезапно излязло от дясно на ляво на пътното платно диво
животно – елен. Настъпва ПТП с материални щети – деформирана предна лява част на
автомобила. ПТП е станало на 15.12.2020 г. около 18.30 ч.“ - нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение, като
жалбоподателя твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на атакуваното НП. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Р.Р. от ТАК, който
поддържа жалбата , ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП.
Ответникът по жалбата - РУ П. към ОДМВР Т. редовно призован, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата. В придружително към жалбата
писмо навежда довод за евентуално намаляване на претендирано в процеса адвокатско
възнаграждение до възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.
Районна прокуратура Т. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят В. Д. Р. бил правоспособен водач по см. на чл.150 от ЗДвП за
категории „С“, „СЕ“ „В“, „С“, АМ“ и „ТкТ“ придобити преди повече от 30 години, като до
настоящия момент бил санкциониран многократно за различни по вид нарушения на правилата за
движение по пътищата /справка за нарушител, л.8-л.9/. На 15.12. 2020 г. жалбоподателят и негов
приятел – св.И.И. отишли до гр.Б., като по-късно същият ден тръгнали да се прибират към гр.П..
Придвижвали се с л.а.“** с рег.№ *** /собственост на трето лице/, който бил управляван от
жалбоподателя. Около 18.30 ч., при движение в тъмната част на денонощието, по мокър участък
от път II-51, на км38+392 в посока от гр.Б. към гр.П., внезапно на пътя изскочило стадо диви
животни. Жалбоподателят успял да намали скоростта си на движение, но последното от стадото
животно - елен се ударило в предната дясна част на автомобила, след което спрял. Няколко
минути по-късно от черен път от с.П., общ.П. излязъл високопроходим автомобил, в който били
служители на ДЛС“Черни Лом“ гр.П., които уверили жалбоподателя, че няма нужда от протокол
за ПТП, след което натоварили убитото животно и си тръгнали. На място пристигнал и дежурен
автопатрул от РУ П. в състав полицай П.П. и полицай Т.Т., които също попитали водача дали
желае да му бъде издаден протокол за настъпилото ПТП, който той отказал. Впоследствие, след
като се прибрал у дома си и след консултация с адвокат, жалбоподателя все пак решил да поиска
съставяне на протокол за ПТП, при което на 16.12.2020 г. преди обяд отишъл в РУ П., където му
бил съставен АУАН /според практиката на полицията/ № 292933 за нарушението по чл.20,ал.2 от
ЗДвП, който той подписал без възражения. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН депозирал
допълнителни подробно мотивирани възражения /л.14/, в които оспорил приетата фактическа
обстановка и пожелал да не бъде издавано НП. След извършване на допълнителна проверка на
обстоятелствата /докладна записка л.13/ било издадено и атакуваното в настоящия процес НП №
*** г. на Началника на РУ П., връчено лично на 29.03.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията
на изслушаните в с.з. свидетели Т.Т. и И.И., които са логични,последователни и непротиворечиви,
като напълно кореспондират и с писмените доказателства по делото, поради което съдът им дава
вяра; както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като
същата се оспорва от нарушителя видно от наведените в депозираната жалба.
При така установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа
обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че
при ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност са допуснати
флагрантни нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото
НП.
Както вече съдът посочи по-горе, видно от приложения АУАН серия GA №
292933 /вписан и като основание за издаденото НП/, нарушението с правна квалификация по
чл.20,ал.2 от ЗДвП вменено на жалбоподателя е описано едновременно като извършено на
16.12.2020 г. в 10.23 ч., а в него се сочи, че ПТП е станало на 15.12.2020 г. около 18.30 ч. , като
по същия начин датите са нанесени и в НП. Несъмнено датата на извършване на нарушението е от
съществено значение за определяне на фактическия му състав, т.е. ако съдът пренебрегне
установеното драстично разминаване в датата на нарушението /без значение дали се касае за
техническа или друг вид грешка/, то жалбоподателя несъмнено би бил изненадан от подобно
решение, тъй като ще бъде санкциониран за нарушение, за което обективно не е могъл да
2
организира защитата си. Ето защо, съдът напълно споделя доводите на защитата в тази насока като
приема, че се касае за съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3,пр.1
от ЗАНН, която изисква пълно и точно съответствие с разпоредбата на чл.42,т.2 ЗАНН, което
очевидно не е налице. При така посоченото, съдът отчита, че правото на защита на жалбоподателя
е съществено ограничено,тъй като се касае до нарушение при осъществяване на отговорността му,
допуснато от наказващия орган, което не може да бъде отстранено по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН.
За процесуална пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че
извършването нарушението не е доказано и по съществото на правния спор, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП, която е посочена като нарушена,
„водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. В конкретният случай очевидно се касае за непредвидимо
препятствие /диво животно-елен/, което изскача внезапно на пътя и поради това изключва
възможността за водача Р. да намали скоростта си на движение и да спре, т.е. касае се за
т.нар.“спасителна маневра“.
В законодателството ни не съществува легално определение на понятието
„спасителна маневра", респ. и никъде не е вменено в задължение на водачите на МПС-та да
предприемат такава. Точно напротив разпоредбата чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП императивно
определя какво е длъжен да направи водача при внезапно възникнала опасност на пътя, а именно
"да намали скоростта и да спре". Спасителната маневра не е правно регламентирано поведение на
участниците в движението по пътищата. Извършването на маневрата е фактическо действие,
свързано с принудителна промяна на посоката на движение, което водачът на участващото в ПТП
превозно средство предприема на своя отговорност, за да предотврати вредоносните последици. В
този случай водачът се освобождава от наказателна отговорност само когато вредите не са
свързани с увреждане на здравето и отнемане на живота на други лица. Подобно разбиране намира
потвърждение в редица решения на ВКС /виж например р.№234/07.07.2015г. по н.д.№ 665/2015 г.
на ІІ н.о., р.№104/13.05.2016 г. по н.д.№377/2016 г. на III н.о., които са изцяло съобразени и със
задължителното за съдилищата ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС/ , в което пък се указва, че
при възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено задължение да намали
скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на
аварийна ситуация. В случая водачът Р. е предприел „спасителна маневра”, която в случая се
характеризира с внезапно отклонение на управлявания от него лек автомобил, с което реално е
създадена опасност за друга конфликтна ситуация, но не може да носи отговорност за нея, тъй като
се намира в състояние на крайна необходимост по см. на чл.13, ал.1 НК, и не е допуснал
причиняване на смърт или увреждане на хора. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят не е
осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП, за което е бил
санкциониран, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
3
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г. на Началника на РУ П., с което и на основание
чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, на В. Д. Р. от гр.П., обл. Т. бул.***, ЕГН-**********, чрез пълномощник
адв.Р.Р. от гр. П., ТАК, , за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4