Р Е
Ш Е Н
И Е
№65
гр. Перник, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря .М., като разгледа административно дело №
93/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, подадена от
„И. М
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, поради нарушение на административно-производствените
правила и на материалния закон. Изложено е оплакване за немотивираност на
приложената административна мярка. Твърди се несъответствие с целта на закона.
Искането към съда е да я отмени и да
присъда направените съдебни разноски.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” –
София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на
Националната агенция за приходите, в придружаващото преписката писмо е оспорил
жалбата и е изложил съображения за законосъобразност на заповедта, предмет на
съдебен контрол. Искането към съда е да отхвърли оспорването и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, адвокат М., поддържа жалбата. Изразява становище за
незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да го отмени и да присъди
направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
и да присъди направените разноски.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
На 22.11.2020 г. инспектори по приходите при Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ОД – София на ЦУ на НАП са извършили проверка
на търговски обект – магазин за „***”, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. ***,
стопанисван от „И. М
Направен е опис на паричните средства
в касата. Приети са обяснения от извършилия продажбата продавач-консултант. В
тях е посочено, че покупката е заплатена с банкнота от 50 лв. В касата не е
имало наличност, с която да бъде върнато ресто и продавач-консултантът е върнал
сумата от собствени парични средства, поради което не е издал касова бележка от
регистрираното и работещо в обекта фискално устройство.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена
проверка и приложените към него доказателства – отпечатани от монтираното в
обекта фискално КЛЕН, дневен отчет и обяснения, началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-С844-0041048/14.12.2020 г.,
с която на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. „а”
от ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – магазин „***”, находящ се в гр. Перник, ул. ***, стопанисван от „И. М
Заповедта е връчена на адресата и на
20.12.2020 г. и е обжалвана по реда на чл. 81, ал. 1 и следващите от АПК пред
директора на дирекция „ОД” в ГД „ФК” при ЦУ на НАП, с жалба вх. № 1354-691# 2/30.12.2020 г. В срока по чл. 97,
ал. 1 от АПК горестоящият административен орган е постановил решение №
ГДФК-10/07.01.2021 г., с което е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Решението е връчено на жалбоподателя
на 18.01.2021 г. и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу оспорената по
административен ред заповед е постъпила жалба вх. № 371/01.02.2021 г., въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното оспорване страните не са направили
доказателствени искания, поради което съдът изцяло възприема фактите, следващи
от събраните в административното производство доказателства.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 98, ал. 2 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са
засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване
заповед, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага
от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал.
3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е издаден в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 2,
във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК
съдържание. Отговаря на изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност.
В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като
основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези,
относими към преценката на продължителността и. В тази връзка се явяват
неоснователни оплакванията на жалбоподателя за отсъствие на мотиви.
В проведеното административно производство не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
обуславят незаконосъобразност на акта, с който то е приключило.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му. Като нейно основание са посочени разпоредбите на чл.
186, ал. 1, б. „а” от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС, според които
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки са регламентирани в Наредба
Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи. В настоящия случай безспорно е
установено, че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, за извършената в стопанисвания от него търговски
обект на 22.11.2020 г. продажба на
стойност 26.40 лв. Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
наличие на основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. А от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на
обекта, в който е осъществена продажбата и следващата от нея на основание чл.
187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана на достъпа до него. При осъществяване
предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС компетентният
административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи принудителна
административна мярка. Той разполага с оперативна самостоятелност при
определяне продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни. В
случая, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав счита, че
административният орган законосъобразно е приел, че с оглед стойността на
неотчетената продажба и наличието на положителна касова разлика, тази
продължителност не се явява несъразмерна за постигане на целения резултат -
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект съобразно
нормативните изисквания.
Не
са налице основания за отмяна за оспорената заповед и на основание чл. 146, т.
5 от АПК. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителната административна
мярка
се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели защита
интересите на държавния бюджет чрез
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Предвид
всичко изложено, Административен съд – Перник намира, че по отношение на
оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, затова
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И. М
ОСЪЖДА „И. М
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/