Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 04.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Красимира
Динева и прокурора А.Панчева като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.О.Х.Д.№4845/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 09.11.2017г.
по Н.О.Х.Д.№3584/2016г., СРС, НО, 22-ри с-в е признал
подсъдимия Я.М.Т. за виновен в извършването на
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, алт.1 от НК, поради което и го е осъдил на наказание „Глоба“ в размер на 500лв.
/петстотин лева/. Подсъдимият е оправдан по първоначлното обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3,
пр.2, т.1, алт.1 от НК. СРС възложил на подсъдимия и
направените по делото разноски. Произнесъл се е и по приобщените по делото
веществени доказателства.
Срещу съдебния
акт на СРС е постъпил въззивен протест. В него изготвилия обвинителния акт
прокурор изразява недоволство от постановената присъда, която определя като
незаконосъобразна, тъй като неправилно е приложен материалния закон, доколкото
съдът е определил държането на наркотични вещества като маловажен случай.
Според СРП, въпреки младата възраст, обремененото съдебно минало на Т. е основание за преквалифициране на престъплението в по-тежко наказуемо.
Прокурорът цитира и релевантна съдебна практика на ВКС. Предвид наведените
съображения, се моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение като му
бъде наложено наказания „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и
„Глоба“ около минималния размер, предвиден в законовата норма.
В
разпоредително заседание на 02.11.2018г. въззивният
съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на вещите лица и ангажирането на други доказателства.
Представителят на СГП, намира
първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че подсъдимият е
осъществил инкриминираното деяние, тъй като по-рано /през м.месец 2015г./ е
признат за виновен за друго аналогично
престъпление, свързано с държане на
високорискови наркотични вещества. Това
според прокурора разкрива висока степен
на обществена опасност на деянието и дееца, изключващо приложението на чл.93,
т.9 от НК. Поради това моли
подсъдимият Т. да бъде осъден за вмененото му с обвинителния акт
престъпление по чл.354, ал.3, пр.2, т.1 от НК.
В съдебно заседание упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв.М.напротив
моли протеста да бъде оставен без уважение. Приема обществената
опасност на деянието на
подзащитния си да е изключително
занижена, предвид стойността, количеството и липсата на вредни последици. Касателно обществената опасност на извършителя, отчита младата възраст на Т., оказаното съдействие на полицейските органи /предаване на наркотичното вещество
с протокол за доброволно предаване/.
Подсъдимият Т., редовно призован, се явява лично. В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума, като се съгласява с доводите на
защитника си, моли за потвърждаване на първостепенния съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди
доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, посочени в мотивите към съдебния
акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за съществено ревизиране
фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият
Я.М.Т. е роден на ***г. в гр.Хасково,
българин, български гражданин, с адрес по
местоживеене:***, неженен, със средно образование, с ЕГН:**********,
осъждан.
Подсъдимият Т. не страда от психично заболяване,
изключващо вменяемостта в посочения в чл.33 от НК смисъл. Предвид заключението
на приетата от първия съд комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, при подсъдимия не е налице
болестна зависимост и психически недостатъци, които да му пречат да се защитава
сам, Към момента на извършването на престъпното деяние той е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
На 29.08.2015г., около 07:40 часа подсъдимият Т. бил спрян за проверка от полицейските служители св.Р.С., св.Р.А.и св.П.М.в гр.София, в района пред пл.„Гарибалди”. Тъй като не носел лична карта, със служебен автомобил Т. бил транспортиран до сградата на 01 РУ- СДВР за установяване на самоличност като въз основа на Заповед за задържане по ЗМВР бил задържан за 24 часа При проверката полицаите установили, че Т. има в себе си един брой полиетиленово пликче, съдържащо бучка вещество, за което обяснил, че е амфетамин за лична употреба.
С протокол за личен обиск подсъдимият
Т. предал
полиетиленово пликче, свито на топче, съдържащо бучка прахообразно
вещество.
Според съдържанието на назначената в досъдебното
производство физико-химична експертиза в досъдебното производство
предадения от Т. амфетамин е с нетно
тегло 0,41 грама, с процентно съдържание на активен, наркотично действащ
компонент - 11,1 %.
С Протокол
№15/НАР-940 от 04.12.15г. била опрелена стойността на
наркотичното вещество, а именно 12.30лв. /дванадесет лева и тридесет стотинки/.
За държането на така установеното високорисково
наркотично вещество - амфетамин, подсъдимият Т. не притежавал надлежно разрешително, издадено по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
Въззивната съдебна инстанция не може да
не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло
подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил
съответен доказателствен анализ. Ето защо и въззивният съд не намира
основания за изменението или допълването на приетата от СРС фактология.
Правилно първият съд се е позовал
на показанията на св.Р.С., св.Р.М.и св.П.Т., макар и приобщени на по-слабото
процесуално основание по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК (л.7, л.8 и л.9 от
досъдебното производство). Логично прочитането на показанията им от досъдебното
производство е било наложително като се отчете изтеклия период от време и
еднотипността на работата на подобен род служители. В кратце, доколкото и СРС е
изложил мотиви в тази насока, показанията и на трите цитирани лица са не само
на свидетели-очевидци на случилото се, но и такива, които поради това дават
ценна информация за процеса относно времето, мястото и механизма на извършване
на деянието от страна на подсъдимия. Всъщност спор в тази насока между страните
няма, а и показанията на тези полицейски служители напълно корелират с
приобщените по делото писмени доказателства.
Изложеното по-горе е в унисон и с
протокола за доброволно предаване от подсъдимия и съставения му, заради липсата
на документ за самоличност АУАН №231020/29.08.2015г., а също и със заповедта за
задържане за 24 часа по ЗМВР (л.20, л.33 и л.37 от досъдебното
производство).
Въззивният състав, подобно на
предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената
съдебно-психиатрична и психологична експертиза от в.л.Я.и Г., от което се
установява, че подсъдимия Т. не страда от
психично заболяване и може да участва пълноценно в наказателния процес (л.12-15
от досъдебното производство). При същия е установена вредна /епизодична/
употреба на амфетамин без данни за зависимост към психоактивни вещества.
Като съотнасящи се на останалите
подкрепящи обвинението, този съд приема, аналогично на предходния, и изготвената
физико-химична експертиза (л.20-21 от досъдебното производство). От
съдържанието й, обосновано в Протокол
№15/НАР-940 от 04.12.15г. се установява по категоричен начин вида наркотично вещество, намерено в
подсъдимия /амфетамин/, неговото тегло, активния наркотично-действащ компонент /амфетамин/.
Правилно е била определена и стойността на откритото
високорисково наркотично вещество /Протокол за оценка на наркотични вещества от
21.12.2015г./, съотнесено към установените цени в Постановление №23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдобопроизводството и Приложение №1 за определяне на цени на нароктичните
вещества, пласирани на улицата цена на високорисковите наркотични вещества.
Констатация за съдебното минало на
подсъдимия Т. към датата на деянието, долният съд
правилно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справки за съдимост (л.18 от досъдебното производство) и
инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Първоинстанционният съд правилно е
кредитирал напълно събраните на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, посочени и по-горе. В този смисъл съответстващо на
правната логика е приел, че същите установяват безпротиворечиво обстоятелствата
относно фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт относно факта на извършеното престъпление, неговото авторство
и предмет. Тези съображения напълно се споделят и от въззивния съдебен състав,
който не намира за нужно да ги преповтаря /р.№372
от 01.10.2012г. по н.д.№1158/2012г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/.
При описаните факти районният съд е стигнал до правни изводи в
насока реализиране от подсъдимия Т. на обективните и субективни елементи на престъплението по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. За
съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда престъпление на
просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на
престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без за това да притежава
необходимото съгласно Закона за контрал на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ разрешително.
В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така
и в тяхното единство Т. до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна
страна на посочената по-горе дата /29.08.2015г./ е държал в себе си високорисково
наркотично вещество.
Съгласно Списък
I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г., изменена
с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996г.), амфетаминът
е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен контрол, съгласно
цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния трафик на
упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от Република България,
обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените международни
актове (чл.5, ал.4 от КРБ), конопът е поставен и под национален контрол, като в
съответствие с тези актове е и издаденият Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
приложение №1. Това наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични –
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Изследваното вещество съгласно т.12 от ДР на ЗКНВП е препарат, съдържащ
наркотично вещество от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата. Съгласно
чл.4, ал.2 от ЗКНВП за препаратите се прилагат същите мерки за контрол, както
наркотичните вещества.
От субективна
страна правилно
контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното деяние е
извършено от подсъдимия Т. при условията на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Лицето е съзнавало, че не
притежава изискуемото по закон разрешително за държане предмета на
престъплението - високорисково наркотично вещество – амфетамин в себе си.
Едновременно с това Т. е имал за цел противозаконно да
държи същото, с което е реализиран и волевия елемент на вината.
Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на
СРС намира, че престъпното поведение на подсъдимото лице се субсумира именно
под по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5,
вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, предвид следното:
Легалната
дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Нито
материалния закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови критерии
за маловажност на отделните случаи на престъпления. Въпросът за това, дали
извършеното от подсъдимия Т. деяние е с
по-ниска степен на обществена опасност, следва да бъде решен при преценка на всички елементи
на състава на престъплението. В това отношение поначало са от значение
характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде
засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност,
която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта,
някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената
опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито
може да има и при престъпленията на просто извършване и т.н. /р. № 271/2015г. на II-ро
н.о.
на ВКС/.
За преценката
за маловажност е от значение в случая както паричната равностойност на предмета
на престъплението, така и спецификата на случая, начина на извършване на
престъплението и на обекта на престъпното посегателство, но също и личността на
извършителя, настъпилите вредни последици и др.
В случая, както резонно е отбелязала и долната
инстанция се касае за противоправно държане на амфетамин с нето тегло 0,41 грама, с процентно
съдържание на активен, наркотично действащ компонент - 11,1 % на стойност
12.30лв. /дванадесет лева и тридесет стотинки/. Касае се за количество, държано от подсъдимия в размер, който сам по себе
си сочи на малозначителност на извършеното, но това, преценено наред и със
сравнително ниския процент на активното вещество, доброволния характер на
предаване на наркотичното вещество и изключително младата възраст на Т. показва обществена опасност, която е
значително по-ниска от типичния състав на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК
и определя случая като маловажен, защото съответства на критериите, изведени в
чл.93, т.9 от НК. Както правилно е съобразил и СРС държаното количество наркотично
вещество от подсъдимия е на изключително ниска стойност, значително под
установения размер на минималната месечна работна заплата за страната към
датата на извършване на деянието.
Въпреки
субективната преценка дали количеството и стойността на инкриминираното
вещество е много или относително ниска, градският съд, подобно на СРС намира,
че конкретният случай, в настоящия случай предмет на преценка следва да бъдат
не само количеството и стойност на предмета на деянието, но и останалите
изложени по-горе обстоятелства, касаещи личността на извършителя, които
несъмнено разкриват степен на обществена опасност по-ниска в сравнение на
обикновените случаи на престъпление от същия вид. В тази насока, цитираната от
СРП съдебна практика в протеста, дори да изключим факта, че не е задължителна,
няма как да бъде обект на съпоставка при конкретните обстоятелства в случая,
които следва да се преценяват съвкупно във всеки отделен казус. Не може да не
остане незабелязано от състава на съда, че се касае не само за изключително
млад човек, чиято възраст се характеризира с
относително по-голяма внушаемост от средата и импулсивност, но също и за
такъв, който работи, оказал е освен това пълно съдействие на органите на реда,
в каквато насока свидетелства протокола за доброволно предаване. Процесуалното поведение на подсъдимото лице в хода на процеса е било добросъвестно след узнаването за делото. Съдът се
позова и на данните, изводими от съдържанието на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза. Правилно
районният съд е приел всички
тези обстоятелства като даващи основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, в каквато насока се е позовал и на незадължителна
съдебна практика.
СГС, подобно на протестиращия прокурор обърна внимание на обстоятелството,
че в случая, освен високорисково наркотично вещество, подсъдимият е осъждан, и
то в изключително кратък период преди настоящето му деяние, и то за аналогично
подобно –вж. справката за съдимост/, поради което и настоящето му деяние се
явява извършено в изпитателния срок по предходно такова. Преценявайки
обективираното в справката съдимост, предходното осъждане на Т. е за аналогично държане на
аналогичен вид високорисково наркотично вещество, също на ниска стойност, което
дело е приключило със споразумение. Подсъдимият не е бил санкциониран за държането на
наркотични вещества с цел разпространението им или пък за разпространението на
такива. Оттук следва, че няма данни Т. да е увличал други лица към
порочното явление и че дейността му е насочена към засягане на собственото му
здраве, но не и на това на други лица.
Нужно е да се оценят в съвкупност всички елементи от
състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на
конкретната проява. Едва като способстващи формирането на дължимата преценка,
следва да се отчетат и данните за степента на обществена опасност на самия
деец. Съдът обръща изрично внимание на последното, тъй като недоволството на
държавното обвинение е основано именно на твърдения, че не били отчетени данните
за степента на обществена опасност на дееца. Според прокуратурата тя била
висока заради факта на предходното осъждане на дееца и обстоятелството, че
процесната проява била в рамките на изпитателния срок. Практически тя отдава
абсолютен приоритет на данните за личността на дееца без обаче да държи сметка
за това засягат ли се реално и в каква степен защитените обществени отношения. В случая според настоящия съдебен
състав това засягане е незначително и не се налага по-сериозна наказателна
репресия от постановената спрямо Т..
Цялостното обсъждане на посочените обстоятелства е
позволило извода, който въззивният съд е направил, за по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние от обикновените случаи на
престъпления от този вид (в тази насока вж. р.№329/2010г. на ВКС, ІІ н.о., р.№ 19/2008г. на ВКС,
ІІ н.о., р.№34/2015г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№408/2012г. на ВКС, І н.о., р.№253/2015г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.)
Именно предвид
изложеното, СГС прецени, че правилно СРС е приел, че извършеното от подсъдимия Т. изпълва състава на чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, а не този, по който му е било повдигнато
първоначалното обвинение – по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Доколкото
първото от посочените престъпления е по-леко наказуемо, с оглед спазване на
материалноправните разпоредби и предвид вътрешното си убеждение, съдът правилно
е преквалифицирал деянието по ал.5 на 354а от НК като е оправдал подсъдимия на
осн. чл.304 от НПК по първоначално повдигнатото му обвинение.
При индивидуализацията на
наказанието, районният съд правилно е преценил отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства за подсъдимия Т..
Първостепенният съд резонно е отдал значение на ниското
количество и стойност на наркотичното вещество, изключително младата възраст на
дееца и трудовата му заетост, макар и в чужбина към датата на провеждане на
съдебните заседания в светлината
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Към изложените следва да бъдат
причислени и оказаното пълно съдействие на органите на досъдебно производство и
не на последно място и изтеклия период от време от датата на извършване на
деянието до влизане в сила на съдебния акт – почти три години и половина.
За извършеното
от Т. престъпление законодателят е
предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/, както е приел и СРС.
Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че правилно районният съд
е определил размера на наказанието в размер от 500лв. /петстотин
лева/ като е съобразил и изискванията по чл.47, ал.1 от НК. Визираните в
разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва
да осигури по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. СГС
приема, че така определеното наказание би изиграло мотивиращо бъдещото му
законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите
при повторно даден, но последен шанс за това.
Вярно с оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд е
възложил в тежест на подсъдимия Т. разноските по делото, сторени в хода
на предварителното разследване, както и държавна такса от 5,00лв. /пет лева/ за
служебно издаване на изпълнителен лист, поради което присъдата и в тази й част
следва да бъде потвърдена.
Само за
отбелязване е, че отнемането на предмета на престъплението – остатъчното количество
наркотично вещество следва да бъде на основание специалната норма на чл.354а, ал.6 от НК, а не както е счел СРС – на база на чл.53, ал.2, б.“а“
от НК.
Тук е
мястото да се отбележи, че районният съд е пропуснал да се произнесе по
приобщените като веществени доказателства опаковки
(л.23 и л.30 от досъдебното производство),
което предвид характера на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и
обжалваемостта на този съдебен акт, следва да бъде сторено от първия съд.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
отмяна или изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което
и следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 09.11.2017г. по Н.О.Х.Д.№3584/2016г., СРС, НО, 22-ри с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................