Р Е Ш Е Н И Е
№ 260428 ,10.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7578 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на И.В.Ш.- Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „АРТСТРОЙ 1 КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“
№98, ет.1, представлявано от управителя Д. Костадинов Д. с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 2577.38 лева -
дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-26.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е сключила трудов договор № 87 от
01.10.2018 г. с ответника, съгласно който е заемала длъжността „инженер,
оценяване и остойностяване на обекти“ с основно месечно възнаграждение в размер
на 1417.56 лева. Сочи, че на 30.04.2019 е сключено допълнително споразумение, в
което е уговорен размер на основното трудово възнаграждение – 1708.97 лева и
допълнително възнаграждение – 30.76 лева, а на 08.05.2020 г. друго допълнително
споразумение, в което е уговорен размер на основното трудово възнаграждение –
2516.97 лева и допълнително възнаграждение – 60.41 лева. Твърди се, че на
28.10.2020 г. ищцата е подала заявление до работодателя, с което е поискала
прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие – на осн. чл.
325, ал.1, т. 1 от КТ. На 29.10.2020г. работодателят издал заповед, с която прекратява трудовото правоотношение на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано
от 02.11.2020 г. Твърди се, че не е заплатено трудовото възнаграждение за месец
октомври 2020 г., което е дължимо, тъй като през месец октомври страните са
били в трудово правоотношение и ищцата е престирала труд.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала
писмен отговор по исковата молба. Не се оспорва наличието на трудово
правоотношение за периода 01.20.2018 г. – 29.10.2020 г. Излагат се съображения
за правното задължение на работодателя за заплащане на трудовото
възнаграждение. Твърди се, че пълният размер на дължимото на ищцата трудово
възнаграждение за месец октомври 2020 г. е заплатено, заедно с дължимото
парично обезщетение по чл. 244 от КТ.
По делото е безспорно, че страните са били в трудово
правоотношение за периода 01.20.2018 г. – 29.10.2020 г., а и същото се установява
от представения трудов договор №87/01.10.2018 г./л. 6 от делото/.
С допълнително споразумение №45 от 30.04.2019 г./л.8 от
делото/ между страните е уговорен размер на основното трудово възнаграждение –
1708.97 лева и допълнително възнаграждение – 30.76 лева.
С допълнително споразумение №67 от 08.05.2020 г. /л. 9 от
делото/ между страните е уговорен размер на основното трудово възнаграждение –
2516.97 лева и допълнително възнаграждение – 60.41 лева
Със Заявление от 28.102.2020 г. /л. 10 от делото/ ищцата
е поискала трудовото ѝ правоотношение да бъде прекратено по взаимно
съгласие, считано от 02.11.2020 г.
Със Заповед №122/29.10.2020 г. трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие от 02.211.2020 г., като заповедта е връчена на
същата дата и подписана от работничката.
От представената справка от работодателя се установява,
че брутното месечно възнаграждение на ищцата е в размер на 2577.38 лева
/основна заплата от 2516.97 лева и добавка за клас и прослужено време в размер
на 2.40 % или 60.41 лева/. След удръжките за данъци и осигуровки нетния размер
на дължимото трудово възнаграждения за месец октомври възлиза на 1779.49 лева.
В справката е посочено, че на ищцата е дължимо обезщетение за безработица по
чл. 224 от КТ в размер на 1874.60 лева. Посочено е, че е заплатена авансово
сума е 1826.98 лева а превода на заплата е 1826.97 лева.
Представени са и счетоводни извлечения/л. 23-27 от
делото/ на ответното дружество, в които е налице счетоводно записване с
посочена банкова сметка: ***, име И.В.Ш.-Г., сума: 1826.98 лева и основание:редовен аванс мес. 10.2020 г.
Видно от банково извлечение от „Инвестбанк“ АД за сметка
на „Артстрой 1 кънстракшън“ ЕООД/л.28 от делото/ е налице банкова операция с номер ********** от 15.12.2020 г. и
описание-„Нареден превод в полза на И.В. ШАЛАМАНО по сметка BG44UNCR70001517205863 BIC *** ********** ПРЕВОД НА ЗАПЛАТА
МЕС.10.2020 г.“ и плащане в размер на 1826.97 лева.
При така
установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 128, т. 2,
вр. чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпредената доказателствена тежест ищецът
следва да докаже дължимия и неплатен от ответника размер на трудово
възнаграждение за периода, както и изискуемостта на вземането си си, а
ответникът следва да докаже, че е платил точно и в срок дължимото на ищеца
трудово възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника
или служителя. В КТ е установен и начинът, по който следва да бъдат изплащани
възнагражденията, а именно лично на работника или служителя по ведомост, срещу
разписка или във влог в посочена банка.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест върху ответника лежи задължението да докаже изплащането на претендираното
трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. В случая по делото са
ангажирани писмени доказателства, от които може да се направи несъмнен извод,
че сумата за възнаграждение е била изплатена на ищцата по банков път.Документите,
приложени по делото, обхващащи процесния период, за които се претендира трудово
възнаграждение, съдържат изписване на името на лицето, сумата, която се
изплаща, основание за плащането, като в основанието е посочен съответния месец.
Действително в чл.270, ал. 3 от КТ е посочено, че трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Посочено е и, че
по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка. По делото не са представени
доказателства за такова писмено искане от работника и посочена банкова сметка. ***
№ 131 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 131 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение е прието, че когато изпълнението на задължението за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във
ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът
или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват
и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков
превод или разписката. Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с
които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. То не изключва
възможността плащането да бъде доказано с всички, допустими по ГПК
доказателствени средства./ Решение № 41 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 2525 / 2018
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/
Дължимите удръжки съобразно чл. 272 от КТ за ДДФЛ, ДОО,
ЗО се извършват от работодателя към момента на фактическото изплащане на
възнагражденията, поради което на работника се дължи възнаграждение съобразно
брутното трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането му
следва да изчисли, удържи и преведе съответните суми за осигуровки и данъци в
националния бюджет, като накрая се получава реално нетното възнаграждение.
Сумата от 2577.38 лева брутно възнаграждение е начислена и заплатена съобразно
ведомостите за заплати, като от него са удържани суми за осигуровки и данъци.
Поради това и искът за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 2577.38 лева
следва да бъде изцяло отхвърлен. Съдът намира, че ответникът е доказал надлежно
изпълнението на задължението си за плащане на пълния размер начислено трудово
възнаграждение в процесния период – месец октомври 2020 г., поради което искът
е неоснователен. Ето защо се явява неоснователен и акцесорният иск за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата за неплатено трудово възнаграждение в
размер на законната лихва от завеждане на иска-26.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
По разноските: Към момента на завеждане на исковата молба
сумата предмет на иска е била дължима от ответника. С Тълкувателно решение №
119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо
правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по
делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна
вреди. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се тълкува с смисъл, че
когато сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си
преди процеса. В процесния случай ответникът е получил препис от исковата молба
на 02.12.2020 г., а извършеното плащане е с дата 15.12.2020 г. Тъй като извършеното плащане е след
получаване на препис от исковата молба, ответника не се освобождава от
задължението за заплащане на разноски по делото/ в т.см. определение №
200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение
№ 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 410.41 лева- адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от Закона за Адвокатурата във вр.
чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден и основание чл.
78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, да заплати държавната такса в размер на 103.10
лв.,
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.В.Ш.- Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „АРТСТРОЙ 1
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ №98, ет.1, представлявано от управителя Д.
Костадинов Д. с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл.
245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 2577.38 лева -
дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-26.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „АРТСТРОЙ
1 КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №98, ет.1, представлявано от
управителя Д. Костадинов Д. да заплати
на И.В.Ш.- Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 410.41 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „АРТСТРОЙ
1 КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №98, ет.1, представлявано от
управителя Д. Костадинов Д. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата държавна такса в
размер от 103.10 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: