РЕШЕНИЕ

Номер   260470                          15.04.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На тридесети октомври                           двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     4288  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 2714100 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Ф.Ф.А. с ЕГН **********,***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

          Жалбоподателят чрез повереник моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в допълнителна молба.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й от съда възможност.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 12.07.2018г. около 11.06ч автомобил марка „Фолксваген Джета“ с рег. № **, собственост и регистриран на С. С. А., ЕГН ********** се движел в гр.Пловдив по бул.„Санкт Петербург”. В близост до №1  скоростта му била 96 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 581, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електронен фиш серия К № 2176916, по повод на който С. А. депозирал декларация вх.№ 103000-7048 по чл.189, ал.5 ЗДвП, в кото посочил, че бил отдал с договор за ползване посочения автомобил на жалб.Ф.А.. Договорът бил за срок от 12 месеца считано от 01.06.2018г. Към декларацията приложил и екземпляр от договора. Така срещу жалб.Ф.А. бил издаден процесния ел.фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. Горното е видно и от представения договор за ползване на лекия автомобил, декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП, както и протокол за извършено обучение на служителите разположили техническото средство на терен в деня на проверката.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че не е основателно възражението за липса на доказателства С. А. да е собственик на автомобила. Приложена е разпечатка от база данни на ПП Пловдив, видно от която именно той е регистрирал МПС като собственик. На следващо място самия договор за ползване на автомобила е сключен между него и жалбоподателя именно като собственик на „Фолксвагена“ и така го е предоставил за ползване. На следващо място действително с декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП С. А. не твърди, че Ф.А. управлявала на процесната дата, но след като е предоставил автомобила на нея, то жалбоподателя е следвало или да обори това твърдение или да понесе санкцията на закона. Ако жалбоподателя не е управлявал автомобила на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. Именно това е сторил собственика С. А.. След като Ф.А. не е сторила това то извода е, че тя лично е управлявала посоченото МПС чужда собственост. Не е основателно възражението, че  фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. В последния са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша. Не е нарушение на закона факта, че на посочения адрес в гр.Пловдив във фиша нямало монтирано стационарно устройство, защото отразените географски координати дават възможност за проверка на местоположението на мобилното техническо средство, каквото е било използвано в случая. Безспорно същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до посочения административен адрес. последното е ясно отразено в протокола от използване на техническото средство, поради което нарушението е несъмнено установено според съда. В тази връзка не е основателно и възражението, че тъй като на фотоснимката се виждали и други обекти, то можело скоростта да не е правилно установена. На четирите кадъра ясно се различава именно автомобила управляван от жалбоподателя. дори в близост да е имало друг автомобил, след като техническото средство е успяло да заснеме скоростта му, то е проследило именно него и затова фигурира на самостоятелен кадър. Не е основателно и възражението, че нарушението било установено в присъствие на контролен орган и нарушител. Всъщност няма как да има нарушение без нарушител. Законодателят посочва, че фишът се издава в отсъствие на контролен орган и нарушител, а няма пречка нарушението да е в присъствие на такива, а както бе посочено нарушение без нарушител не може и да има.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е определена глоба от 600 лева за превишение от 46 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 99 км/ч и превишение 49 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед потвърдителното решение не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя, а такива въззиваемата страна не е поискала и също не следва да бъдат присъдени в нейна полза.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2714100 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Ф.Ф.А. с ЕГН **********,***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.