Р Е Ш Е Н И Е
26.03.2012 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IX
Районен съд –
Дупница състав
07 февруари 2012
на Година
Милена Богданова
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
СветланаСтефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от
Гражданско 1065 2011
дело № по описа за година.
М.Г.Й. ЕГН ********** *** е предявил против „Фундаментал” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, жк.”Бъкстон” бл.19
вх.Е ап.98, с адрес за коренспонденция гр.София, кв.”Манастирски ливади –
Запад”, ул.”Пирин” №91,ет.4 ап.5 представлявано от управителя В.Г. Алксов обективно
съединени искове с правно основание чл.245
ал.2 вр. чл.128 т.2 КТ, и чл.224 ал.1 и от КТ вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение в
общ размер на 4080лв., от които
сумата от 90лв., ведно с
10лв.мораторна лихва, считано от 09.08.2010г. до датата на предявяване на исковата претенция, представляваща неползван платен годишен отпуск
– 6 дни за 2007г., сумата от 375лв.,
ведно с 25лв. мораторна лихва, считано от 09.08.2010г. до датата на предявяване на исковата претенция,
представляваща неползван платен годишен отпуск - 25 дни за 2008г., сумата от 375лв. ведно с
25лв. мораторна лихва, считано от 09.08.2010г. до датата на предявяване на исковата претенция
представляваща неползван платен годишен отпуск – 25 дни за 2009г., сумата от 210лв., ведно с 20лв. мораторна лихва,
считано от 09.08.2010г. до датата
на предявяване на исковата претенция, представляваща неползван платен годишен
отпуск - 14 дни за 2010г.,2700лв. незаплатено трудово възнаграждение за периода
от м.декември 2009г. до м.август вкл.2010г., както и сумата от 250лв. –
мораторна лихва, считано от датата, на която е било дължимо съответното
обезщетение до датата на предявяване на исковата претенция в съда, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че с ответника е бил в
трудови правоотношения по силата на трудов договор. Със Заповед
№65/06.08.2010г. на осн. чл.325 т.1 от КТ ТПО било прекратено. Ищецът твърди,
че в самата заповед ответника е посочил, че следва да му заплати претендираните
обезщетения с правно основание чл.224 ал.1 КТ.
В законоустановения едномесечен срок по
чл.131 ГПК ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Не оспорва иска
по основание, оспорва го по размер. Не оспорва, че с ищеца са били в трудови
правни отношения, прекратени със Заповед на основание чл.325 т.1 от КТ. Не оспорва, че се дължат обезщетения и
незаплатени трудови възваграждения, но твърди, че те са в общ размер на 3105лв.,
от които 1782лв. незаплатени трудови възнаграждения и 1323лв. обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ, а не претендираната обща сума от 4080лв.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
В производството
е безспорно обстоятелството, че ищецът и ответното дружество са били в
трудовоправни отношения, по силата на които М.Й. е изпълнявал длъжността „отговорник
въоръжена охрана”. Със Заповед №65/06.08.2010г. на осн. чл.325 т.1 от КТ ТПО
било прекратено трудовото. В заповедта е отразено, че следва да му бъдат
изплатени следните обезщетения: - на осн. чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за
неизползван платен отпуск 6 дни за 2007г., 25 дни за 2008г., 25 дни за 2009г. и
14 дни за 2010г.
Приети
са като доказателства по делото, представените с исковата молба документи: Заповед
№65/06.08.2010г., копие от трудова книжка, справка от регистър Булстат; както и
представените с писмения отговор такива.
Съдът е допуснал и назначил
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.К.. Заключението по
експертизата е било прието от съда като обективно и компетентно изготвено и не
е било оспорено от страните по делото. От същото се установява, че размерът на
трудовото възнаграждение, което е останало дължимо от работодателя за периода
от м.декември 2009г. до м.август 2010г. е общо 562.88лв.; неизплатената сума за неползван платен годишен отпуск е
в размер на 1219лв., обезщетението
за забавено плащане върху неплатените в срок суми е в размер на 140.44лв. Вещото лице е посочило, че
размерът на възнагражденията за м.февруари, април, май и юни 2010г. ищецът е
получил срещу подпис във ведомостта за съответния месец.
Съдът е допуснал допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.В.К., във връзка с допълнителните
добавки, които се дават на работниците всеки месец за храна, както и да изчисли
въпреки подписите за получени суми, какво е дължимото трудово възнаграждение и
храна за м.февруари, април, май и юни вкл.2010г. Заключението не е било
оспорено от страните по делото. От същото се установява, че брутните трудови
възнаграждения за месеците февруари 2010г., април 2010г., май 2010г. и юни
2010г. са в общ размер 1275.60лв./по
318.90лв. на месец/, а стойността на ваучерите, които е следвало да получи ищеца
за този период е 162лв. За периода, посочен в исковата молба от ищеца от
м.декември 2009г. до м.август 2010г. е следвало да получи ваучери за безплатна
храна в размер на 332лв. В
експертизата си вещото лице е посочило, че към брутните трудови възнаграждения
не следва да се начислява размера на безплатната предпазна храна и добавките
към нея в размер на 2.00лв. за отработена човекосмяна, тъй като тя следва да се
получава под формата на ваучери в изпълнение на Заповед №108/20.04.2009г. на
Управителя на „Фундаментал” ООД гр.София. Стойността на безплатната храна и
добавките към нея се начисляват към трудовите възнаграждения от 01.08.2010г.,
съгласно Заповед №130/02.08.2010г. на Управителя на ответнотото дружество.
/л.55, л.56 от делото/.
Във връзка с оспорените извлечения от
ведомости за м.февруари, април, май и юни 2010г., приложени към първото
заключение на вещото лице, в които е отразено, че ищецът М.Й. е положил подпис
срещу получено възнаграждение, съдът е допуснал и назначил съдебно графическа експертиза,
изготвена от в.л. инж.Р.К.. От неоспореното от страните заключение се
установява, че подписите, положени в графи „Подпис” на ведомости за получаване
възнаграждения за месеците февруари, април, май и юни 2010г. срещу името М.Г.Й.,
не са на лицето – не са положени от М.Г.Й..
При така установената фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Съгласно чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване
на ТПО работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж.
За да бъде присъдено това обезщетение е
необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав – прекратено
трудово правоотношение, преди прекратяването работникът или служителят да е
имал право да ползва платен годишен отпуск в определен размер и този отпуск да
не е бил ползван от работника.
Не се спори по делото, а и от представените
и приети от съда доказателства се установява, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение като ответникът е бил работодател, а ищецът –работник. Със
Заповед №65/06.08.2010г. на осн. чл.325 т.1 от КТ ТПО било прекратено
трудовото, като в същата самият работодател е посочил, че на Й. следва да се изплати
обезщетение на осн. чл.224 ал.1 от КТ – обезщетение за незаплатен годишен
отпуск. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза този размер е 1219лв. главница и 79.97лв. лихва.
Съдът намира, че са налице
материално-правните предпоставки за присъждане на обезщетение по реда на чл.224
ал.1 КТ тъй като ТПО с ищеца е прекратено със Заповед №65/06.08.2010г, като в
заповедта изрично е отбелязано, че на работника следва да се изплати
обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Предявеният иск с правно основание чл.224
ал.1 КТ е основателен и доказан в претендирания размер от 1050лв. главница, тъй
като искът не беше изменен чрез неговото увеличение, и 80лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,
По иска с правно основание чл.128 т.2 КТ.
Разпоредбата на чл.128 КТ установява
възмездност на полагания от работниците и служителите труд, като на
работодателя е вменено задължението да заплаща в предвидените срокове
уговореното трудово възнаграждение. В този смисъл за успешното провеждане на
иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
него и ответника, а последния да установи точното престиране на трудово
възнаграждение. В настоящия случай на ищеца не е било заплащано трудово
възнаграждение за периода м.декември 2009г. до м.август 2010г., което се
установява от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът намира иска за основателен
и доказан и ще го уважи в размер от 1834.48лв.,
като до претендирания размер от 2700лв. ще го отхвърли като неоснователен.
Относно иска по чл.86 ал.1 ЗЗД
за присъждане на мораторна лихва – при неизпълнение на парично задължение,
дължимо от ответника, той дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа за получаване на всяко възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба. Искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен и е в зависимост от
изхода на главния иск. С оглед основателността на иска по чл.128 т.2 КТ съдът
ще присъди мораторна лихва върху всяка една от сумите, считано от момента,
когато вземането е станало изискуемо до датата на подаване на исковата молба в
съда в размер на 196.53лв. за периода от 09.08.2010г. до
20.04.2011г., като до претендирания размер от 250лв. ще го отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1
от ГПК, ответникът следва да заплати дт
в размер на 50.00лева по оценяемия иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, 73.37лв. по оценяемия иск с правно осн.
чл.128 т.2 КТ, 50лв. д.т. за иска с правно основание чл.86 ЗЗД, разноски на
държавата за вещи лица – 290лв., както и 240лв. разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
не може да иска изменение на решението в частта за разноските поради
непредставяне на списък с направени такива до приключване на последното съдебно
заседание.
На основание изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Фундаментал” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, община Столична, жк.”Бъкстон” бл.19 вх.Е ап.98, с адрес за
коренспонденция гр.София, кв.”Манастирски ливади – Запад”, ул.”Пирин” №91,ет.4
ап.5 представлявано от управителя В.Г. Алксов да заплати на М.Г.Й. ЕГН ********** *** сумата от 3165лв., от които – сума в размер на 1838.48лв., представляваща незаплатено
трудово възнаграждение на ищеца за периода м.декември 2009г. до м.август 2010г.
както и мораторна лихва върху неплатеното
трудово възнаграждение, считано от 09.08.2010г. до 20.04.2012г. в размер на 196.53.лв., сума в размер на 1050лв. обезщетение на осн. чл.224 ал.1
и 2 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както следва: – 6 дни за
2007г., 25 дни за 2008г., 25
дни за 2009г., 14 дни за 2010г., ведно мораторната лихва върху уважения размер,
считано от 09.08.2010г. до завеждане на исковата молба в съда – 20.04.2011г. в
размер на 80лв., ведно със законната
лихва върху общия размер на претендираната сума от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, като за разликата от 1838.48лв. до претендирания размер от 2700лв. главница и от 196.53лв. до претендирания размер от
250лв. лихва по иска с правно основание чл.128 КТ и отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „Фундаментал” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, община Столична, жк.”Бъкстон” бл.19 вх.Е ап.98, с адрес за
коренспонденция гр.София, кв.”Манастирски ливади – Запад”, ул.”Пирин” №91,ет.4
ап.5 представлявано от управителя В.Г. Алксов да заплати на М.Г.Й. ЕГН ********** *** сумата от
240лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на ДРС дт в размер на 50.00лева по оценяемия
иск с правно основание чл.224 ал.1 КТ, д.т. в размер на 73.37лв. по оценяемия
иск с правно осн. чл.128 т.2 КТ, 50лв. по иска с правно осн. чл.86 ЗЗД и 290лв.
разноски на държавата за вещи лица.
На осн. чл.80 ГПК ответникът не може
да иска изменение на решението в частта за разноските поради непредставяне на
списък с направени такива до приключване на последното съдебно заседание.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: