№ 400
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д.№ 10435/2019г. по описа на СГС, І-
17 състав срещу решението от 13.07.2021г., с което е уважен предявения иск по чл. 432, ал.1
КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 01.04.2019г. до размер
от 46 961, 24 лева, ведно със законната лихва от 27.05.2019г. до окончателното изплащане;
отхвърлен е за горницата до пълния предявен размер от 84 086 лева и са присъдени
разноски.
Въззивникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ иска отмяна на решението в частта, с която искът
е уважен и отхвърляне изцяло на исковата претенция, като твърди, че не е доказано
противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС, а причина за
произшествието е единствено противоправното поведение на водача на увредения
автомобил.
Въззиваемият А. В. Н. оспорва жалбата. Твърди да е доказано по делото противоправното
поведение на водача на л.а. „Нисан“, а ако е проявено и такова в причинно – следствена
връзка с произшествието от водача на собствения й автомобил, би била налице хипотеза на
съизвършителство, а не на съпричиняване, поради което претендираното обезщетение не
подлежало на редуциране.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Съображенията
на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са следните:
По делото е безспорна материалноправната легитимация на ищцата като собственик на
л.а.“Ягуар ХЕ“, рег.№ ЕО038ЕС799 и на ответника - в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на сочения за пряк причинител на вредата – А. Ш..
1
Пред настоящата инстанция е безспорно, че в резултат от ПТП от 01.04.2019г. между
управлявания от Ш. л.а. „Нисан“ и управлявания от св.С. Г. л. а. „Ягуар“, собственост на
ищцата, последният е увреден до степен на „тотална щета“, а размерът на следващото се в
такава хипотеза застрахователно обезщетение възлиза на 46 961, 24 лева.
Съгласно заключенията на в.л.А., при които са отчетени показанията на разпитаните по
делото свидетели и е взета предвид информацията на видеоносител и др., съдържаща се по
нахд № 16274/2019г., СГС, 115 ти състав, механизмът на произшествието е следният: На
01.04.2019г. около 15,45 часа, при ясно и сухо време,л.а. Ягуар се е движил по средната
пътна лента на бул. Александър Малинов, посока от жк Дружба към жк Младост. Срещу
него, в най-лявата пътна лента на насрещното движение ( от жк Младост към жк Дружба) се
е движил л.а. Нисан, който, достигайки кръстовището на бул. „Ал Малинов“ с ул. „Ана
Ахматова“, е предприел пресичането му чрез завой наляво, за да навлезе в напречната улица
и в зоната на кръстовището е настъпил сблъсък с пресичащия го направо л.а Ягуар.
Категорично е установено, че и двата автомобила са навлезли в кръстовището при зелен за
тях светофар, и двамата водачи за завили наляво в опит за избегнат удара, а водачът на л.а
Ягуар е задействал и спирачки. Скоростта на движение на л.а. Нисан е била около 27 км/ч (
т. 2.2. от основното заключение ), а тази на л.а. Ягуар – 90 км/ч ( стр.9 , долу на
допълнителното заключение). Съгласно заявеното от в.л. А. в с.з. на 09.07.2021г., ако л.а.
Ягуар се е движил с по –ниска скорост, ударът не би настъпил.
Изложеното позволява категоричен извод, че и поведението на застрахования при
ответника А. Ш., и това на водача на л.а. Ягуар, е противоправно и в пряка причинно-
следствена връзка с увреждането на автомобила на ищцата от катастрофата. Поведението на
водача на л.а. Нисан – А.Ш., е в нарушение на чл. 37, ал.1 ЗДвП и чл. 48 ЗДвП, които
задължават завиващият наляво през кръстовище за навлизане в друг път водач на пътно
превозно средство да пропусне намиращите се или приближаващи отдясно пътни превозни
средства. А.Ш. не е сторил това, а е продължил предприетата ( макар и законосъобразно –
на зелен светофар) маневра, без да прецени правилно отстоянието и скоростта на
приближаващия отдясно на кръстовището л.а. Ягуар. Поведението на водача на л.а. Ягуар –
С. Г., е в нарушение на чл. 21 ЗДвП – същият се е движил със скорост, значително
превишаваща позволената за случая от 50км/ч., а ако се беше движил с разрешената скорост
до удар не би се стигнало ( така в.л. А. в с.з. на 09.07.2021г.).
Ако и двамата водачи на участвалите в катастрофата автомобили са действали
противоправно т.е. съпричинили са непозволеното увреждане, те ще отговарят солидарно
спрямо ищцата, но застрахователите на гражданската отговорност на съизвършителите не
отговарят солидарно, тъй като за тях / застрахователите/ законът не предвижда солидарна
отговорност. Липсата й обаче не означава, че застрахователят отговаря съобразно приноса за
увреждането, който има застрахованият при него делинквент. Трайно е приетото по реда на
290 ГПК разрешение, че при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД застрахователят по застраховка
гражданска отговорност, сключена с един от делинквентите, отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно
приноса за увреждането на застрахования при него делинквент - р. 121/18.09.2014г. на ВКС,
І ТО по т.д.2859/2013г., р. 37/01.09.2015г. на ВКС, ІІ ТО по т.д. № 1070/2014г. и др. Именно
по тази причина и противно на твърденията на ответника, неговата отговорност в настоящия
процес не може да бъде ангажирана в редуциран, съобразно приноса на другия делинквент,
размер.
Воден от изложеното, като намира за неоснователни оплакванията по жалбата ( и предвид
бланкетния характер на това за липса на причинно –следствена връзка между катастрофата
и всички претендирани щети), въззивният съд следва да потвърди решението в обжалваната
му част.
При този изход на спора на въззиваемата се следват сторените пред настоящата инстанция
разноски, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 1940 лева.
В частта, с която искът е отхвърлен решението е влязло в сила като необжалвано.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-17 състав от 13.07.2021г. по гр.д.№ 10435/2019г.
в обжалваната част, с която е уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК –Застраховане“, гр.София, ул. Света София № 7 да плати на А.В.
Н., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., съдебен адрес адв. Д.Н., гр.***, ул.
*** № 5 Б, ет.1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1940 лева за разноски пред въззивния
съд.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3