Р Е Ш Е Н И Е
№............/......................2020
г., гр. В.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на пети
март 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно наказателно дело №135 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В.
чрез юрисконсулт Д. О. срещу решение №2205/03.12.2019 г. на Варненския районен
съд по НАХД №3663/2019 г., с което е отменено наказателно постановление №03-005798/04.05.2016г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В., с което на „Е.
2013“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на
основание чл. 413 ал. 2 от КТ за нарушение на чл.40 ал. 1 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В касационната жалба се излагат довода за неправилно
приложение на материалния закон. Подчертава се, че е спазена процедурата по чл.
416 ал.3 от КТ, която разпоредба се явява специална по отношение на чл. 43 ал.4
от ЗАНН и е била приложима в случая. Счита, че в хода на
производството са били представени достатъчно доказателства, че именно „Е.
2013“ ООД е наело на работа работниците, установени при проверката. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна – „Е. 2013“ ООД в отговор на касационната жалба с вх.№2262/13.01.2020г.
сочи, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че решението на Варненския
районен съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за
неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено срещу „Е. 2013“ ООД за това, че в качеството си на
работодател на 11.02.2016г. е допуснал в строителен
обект „Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по кадастрална карта на с. Ш.,
общ. Д.ч., обл. В., работници да
извършват СМР „лепене на плочки“ в коридора на втори етаж, без да е обезопасен конструктивния отвор на асансьорната шахта срещу риск
падане от височина.
Въззивният
съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като е приел, че
не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващия дружеството
е бил търсен и призован за връчване на акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/. Не са били налице предпоставките по чл.416 ал.3 от КТ за
връчване на АУАН чрез поставяне на обявление на информационно табло в Дирекция
„Инспекция по труда“ и в Интернет страницата на наказващия орган. Прието е, че
не е спазена разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН, което е довело до
постановяване на незаконосъобразно наказателно постановление. На следващо място
е прието, че в хода на АНП не са събрани
доказателства, от които да е видно, че санкционираното дружество е наело работници - конкретно индивидуализирани лица с трудови
договори, установени
при проверката и поради това не може да му се придаде
качеството „строител“ и да бъде поставено в кръга на задължените лица, очертан с конкретните
разпоредби на Наредба № 2/2004 г.
Касационната
инстанция споделя правните изводи на Варненския районен съд, като намира за
необходимо да добави следното:
От извадката от Търговския регистър става ясно, че адреса на управление на
"Е. 2013" ООД е гр.В., Приморски
парк 536, №271, ет.2. На този адрес е изпратен протокола
от проверката, с отбелязване: "Пратката не е потърсена от
получателя". АУАН
№03-005798 от 24.03.2016г. е изпратен с писмо с обратна разписка на адрес гр. В.,
ул. „Д-р В. П.“ 7а, ет. 1 с отбелязване: "Пратката
не е потърсена от получателя". В съобщението на Дирекция
"Инспекция по труда" – В., направено по реда на чл. 416, ал.3 от КТ е отразено, че АУАН са изпратени на
адреса на седалище на управление на дружеството, като за адрес в уведомлението е
посочен ул. „Д-р В. П.“ 7а, ет. 1, ап. 4. В представената административна
преписка липсват данни последният адрес да е бил предоставен от дружеството за
целите на проверката и не става ясно поради какви причини
административно-наказващия орган го е
избрал за връчване на актове и съобщения.
Следователно, не може да се направи извод, че лицето не е било
намерено на адреса на управление, тъй като на този адрес то не е било търсено, за да е налице хипотезата на чл. 416 ал.3 от КТ. Правилно въззивният съд е приел, че
за връчване на актове за установяване на нарушения, свързани с неспазване на
трудовото законодателство е приложима разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ, която
изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде връчен на нарушителя лично срещу подпис, а
при невъзможност да му се връчи да бъде изпратен по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка. За да се пристъпи към съобщаването му чрез поставяне на
съобщение на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния
контролен орган, трябва нарушителят да не е бил намерен на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота, което не е доказано от
административно-наказващия орган. От целия събран доказателствен материал може
да бъде направено единственото заключение, че АУАН №03-005798 от 24.03.2016г. не
е бил връчен на „Е. 2013“ ООД. Административно наказващият орган е следвало да
констатира, че АУАН не е предявен на нарушителя и да го върне на
актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване и
едва след това да издаде наказателно постановление. Неспазването на процедурата
по предявяване на АУАН е от категорията нарушения, които не могат да бъдат
санирани по реда на чл. 53 ал.2 от
ЗАНН. То
представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права
и в частност правото на защита на санкционираното дружество и е съответно
основание за отмяната на НП като незаконосъобразно. Отменяйки го дори само на
това основание, Районен съд – В. е постановил правилно решение, което трябва да
бъде оставено в сила.
Независимо
от горното за пълнота на изложението касационната инстанция следва да отбележи,
че правилен е и вторият решаващ извод на въззивния съд, касаещ качеството
„работодател“ на санкционираното дружество. За да е налице трудово правоотношение
между ответника по касация и установените на обекта работници, следва работниците
да са били наети от работодателя да изпълняват конкретна работа, да имат
уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки,
отпуски и т.н. В случая както в хода на АНП, така и в хода на съдебното разглеждане
на спора не бяха събрани доказателства, че към датата, посочена в акта
работниците са били наети от санкционираното дружество да извършват някаква
работа в негова полза. Този извод не се променя от декларацията на лицето Ц. С.,
установено при извършването на СМР, което е посочило, че работи за Нох/Ной.
Нещо повече, независимо от изрично указаното от въззивния съд в с.з. на
23.10.2019г. задължение за ДИТ-В. да представи договори за строителство и
възлагане на СМР, такива не са представени, за да се установи, че „Л. АМТ“ няма
отношение към извършваните дейности в обекта, а СМР-та са били извършвани от
санкционираното дружество. Предвид липсата на
доказателства за наличието на качество на задължено
лице по Наредбата на ответника по касация /каквито са възложителят,
координаторът по безопасност и строителят/, правилен
се явява извода на въззивния съд, че процесното НП е издадено в противоречие и с относимите материално-правни
разпоредби. Последното прави обжалваното НП и материално
незаконосъобразно
и съответно подлежащо на отмяна, какъвто е и извода на въззивния съд, поради което
следва обжалваното решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него - отхвърлена
като неоснователна.
С оглед
изхода от спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен
съд В., VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №2205/03.12.2019 г. на Варненския районен съд по
НАХД №3663/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.