№ 1519
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330201073 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Р. Г. против Наказателно постановление № 22
– 1030 – 000284 от 25.01.2022 г., издадено от началник група към ОД на
МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на К. Р. Г. на основание чл.
179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на
чл. 23, ал.1 ЗДвП.
С жалбата, с допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП - оспорва се
приетата за установена фактическа обстановка и се навеждат доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на
10.01.2022 г. в 16,05 часа, в гр. Пловдив, на ул. Пазарджишко шосе № 4,
жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № *******, собственост на
М.С.С. ЕГН ********** като не спазвал необходимото отстояние от
движещия се пред него автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******, който
извършвал маневра ляв завой и го ударил в задна лява част на автомобила. По
този начин допуснал ПТП с материални щети. Издаден е протокол за ПТП №
1758000.
Посоченото било квалифицирано като нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с фактическите
белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 г. и ППВС
№ 2/1978 г. АУАН губи презумптивната си доказателствена сила при
оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично
оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН
няма презумптивна доказателствена стойност.
Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се
потвърждават от формираната по делото доказателствена съвкупност, но и се
опровергават от същата.
Така от разпита на свид. П. – другият участник в процесното ПТП, както и
от разпита на свид. Т. – пасажер в автомобила на жалбоподателя, се разкрива
фактическа обстановка, която изцяло се различава от установеното в АУАН и
НП относно обстоятелството управлявания от свид. П. автомобил движил ли
се е пред автомобила на жалбоподателя.
Свидетелката П. подробно и с детайли, включително при предявяване на
Протокол за ПТП посочи точно къде се е движила в коя част на пътното
платно – а именно в дясна лента, в близост до банкета. Жалбоподателят се е
движел също в дясната лента, но се е намирал вляво спрямо автомобила на
свидетелката, т.е управляваният от П. автомобил не е бил преднодвижещ се
2
спрямо автомобила на жалбоподателя Г.. Двата автомобила са били в дясната
лента, но са се движили по успоредни линии един спрямо друг. Процесното
ПТП настъпило в момента в който свид. П. предприела неразрешена маневра
„завой наляво“, като жалбоподателят не е имал време за реакция.
По посочения спорен въпрос, свид. Т., разпитан непосредствено пред
настоящия съдебен състав, посочи идентична фактическа обстановка на тази
описана от другия участник в произшествието. От показанията на свид. Т. се
установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя се е намирал в
дясната лента за движение, а автомобилът управляван от свид. П. също в
дясната лента за движение – в близост до банкета, като в момента в който
автомобила управляван от жалбоподателя приближил този на свид. П.,
последната предприела маневра ляв завой към Общинския приют за
безстопанствени кучета. Така настъпил удар между двата автомобила.
Показанията на посочените двама свидетели, съпоставени с приложените по
преписката писмени доказателства, включително протокол за ПТП с
категоричност опровергават изводите на актосъставителя Ф..
При така установените факти не може да става дума за нарушение на чл. 23
НК, а именно неспазване на дистанция с преднодвижещ се автомобил.
Съгласно трайната съдебна практика, за да се приеме за нарушена
визираната норма следва да се осъществят кумулативно следните елементи от
фактическия състав:
1. да са налице две МПС, движещи се в една и съща лента;
2. преднодвижещото се МПС внезапно да намали скоростта си на движение
или да спре;
3. избраната от заднодвижещото се МПС дистанция да се окаже
недостатъчна с оглед внезапното намаляване на скоростта или спиране на
предно движещото се МПС;
4. да последва съприкосновение между двете МПС.
В този смисъл - Тълкувателно решение № 12 от 1. III. 1983 г. по н. д. №
12/83 г., ОСНК, Решение № 84 от 05.07.2018 г. по н. д. № 277 / 2018 г. на
ВКС; Решение № 207 от 18.01.2019 г. по н. д. № 940 / 2018 г. на ВКС;
Решение № 1248 от 10.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив, и др.
В конкретния случай от показанията на горепосочените двама свидетели,
както и от приложените по преписката писмени доказателства – включително
3
Протокол за ПТП № 1758000 се установява, че автомобилът управляван от
свид. П. не се е движил пред автомобила управляван от жалбоподателя, както
и че свид. П. е предприела маневра завой на ляво, при наличието на знак Г1,
указващ движение задължително направо. Ето защо поведението на
жалбоподателя не попада в приложното поле на чл. 23 ЗДвП. В зависимост от
евентуалното наличие на допълнителни обстоятелства, които обаче не са
установени от административния орган, не са посочени в АУАН и НП и по
този начин не са включени в предмета на доказване, би могло да се касае до
нарушение по чл. 20, ал. 2 изр. 1 /въвеждащо задължение за водача на МПС
да се движи със съобразена скорост/ или на чл. 20, ал. 2, изр. 2 /въвеждащо
задължение за водача на МПС в момента, в който забележи опасност на
пътното платно, незабавно да реагира като намали скоростта или предприеме
екстрено спиране/ или пък на чл. 20, ал. 1 ЗДвП /задължаващ водачите на
МПС във всеки един момент всеобхватно да наблюдават пътната обстановка/.
При липса на надлежно изложение в АУАН и НП на съответните фактически
обстоятелства обаче, за съдът не съществува възможност за първи път сам да
определи нарушената норма от ЗДвП.
Отделно от горното налице е и още едно самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното Наказателно постановление.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2
4
от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно
посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната
квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка,
водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Времето на извършване на деянието е съществен реквизит и доколкото
спрямо него се отмерват редица процесуални и материални срокове
(например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.
В аспект на горното от доказателствата по делото, включително изисканата
информация от ЕЕН 112, се установи по еднозначен и категоричен начин, че
процесното ПТП е настъпило около 14,50 часа, а не в 16,05 часа, както е
посочено в АУАН и НП.
Неправилното индивидуализиране на времето на извършване на деянието в
АУАН и НП е процесуален порок, който няма как да бъде саниран на етап
5
съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че
те са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се
санират пороци, допуснати в административно наказателното производство,
стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай,
пороците при индивидуализация на момента на извършване на нарушението
са относими, както в АУАН, така и в НП, то този ред е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със
своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на
практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в
ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на общо 400 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с
оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
6
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 200
лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и участие
в три открити съдебни заседания, следва да се присъди минималния размер
съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство, а именно –
300,00 лева . Посоченият размер изцяло съответства на минималните
размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000
лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна „Сектор
пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Що се касае до вещественото доказателство – 1 брой компакт диск,
находящ се на лист 26 от делото, същия следва да остане по делото до
изтичане срока на неговото съхранение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 1030 – 000284 от 25.01.2022
г., издадено от началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на К. Р. Г., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр.
2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 23, ал.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. Г., ЕГН
********** сумата от 300,00 лева, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.
7
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой компакт диск,
находящ се на лист 26 от делото ДА ОСТАНЕ по делото до изтичане срока
на неговото съхранение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8