Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 888 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Три обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 1419,34 лв. – главница, чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 463,49 лв. – договорна лихва и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 760,33 лв. –лихва за забава.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от “***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от *** срещу П.В.Р., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че на 03.02.2009г. ответната страна в производството сключва
с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* Договор за потребителски
паричен кредит PLUS - 01340555, в размер на 1629,38 лв. Твърди, че основното
задължение на дружеството е да предостави паричната сума- предмет на кредита,
като наличност по банковата сметка на Кредитополучателя при Първа инвестиционна
банка АД, като същата сума е получена по банковата сметка при подписване на
договора от страните съгласно чл. 1 от Договора. Твърди, че кредитополучателят
е удостоверил непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че е
получил заеманата сума и че тя е опосредствана чрез банковата сметка. Твърди,
че кредитополучателят от своя страна се задължава да заплати на кредитора
23-месечни погасителни вноски по кредита, включващи главница и добавка,
съставляваща печалбата на кредитора (договорна лихва), посочени в Погасителния
план съгласно чл.3 от Договора. Твърди, че по причини, ирелевантни към спора,
от 15.07.2009г, ответната страна в производството преустановява плащанията и не
погасява всички свои задължения по договора. Твърди, че падежът на цялото
задължение по кредита настъпва на 14.01.2011г., с което става изискуем
неизплатеният остатък от кредита. Твърди, че на 08.07.2014 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и „***" ЕАД, ЕИК *** се сключва
договор за прехвърляне на вземания. Твърди, че по силата на договора и на
основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за потребителски
паричен, кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става
второто дружество. Твърди, че поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения ищецът в качеството си на
цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и
подава заявление по чл. 410 от ГПК. Твърди, че по образуваното ч.гр.д.
4239/2015 г. по описа на РС Плевен, има издадена заповед за изпълнение, препис
от която е връчен на длъжника и същият подава възражение. Твърди, че в
изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД упълномощава ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземания, за което е направен неуспешен опит чрез изпращане на писмено
уведомление до длъжника чрез „Български пощи" ЕАД, но видно от обратната
разписка пратката остава непотърсена. Твърди, че в настоящото производство
предстои да бъде направено и с приложеното към исковата молба уведомление, / В
този смисъл Решение № 123/24.06,2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,И т.о./ГК/.
Този факт, който предстои да настъпи в хода на процеса, обуславя интереса и
легитимацията на „***" ЕАД, ЕИК ***. Моли, да бъде признато за установено,
че длъжникът П.В.Р., ЕГН **********,*** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРИЕШЪИЪЛ" ЕАД, ЕИК ***,
сумата в размер на 2643,16 лв., от които:
1419,34 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 463,49 лв. - договорна лихва за периода от
15.07.2009г. до 14.01.2011г., 760,33
лв. - договорно обезщетение за забава за периода от 16.07.2009г. до
30.07.2015г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който взема становище, че
предявения иск е допустим и вероятно неоснователен, поради това, че същия е
погасен с оглед изтекла 3-годишна давност за паричната сума по договор за
продажба и прехвърляне на вземане между „***" ЕАД с ЕИК *** и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* по отношение на вземане срещу П.В.Р.
с ЕГН ********** по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-0134055/03.02.2009г. Твърди, че от исковата молба става ясно, че падежа на
кредита е настъпил на 14.01.2011г., поради което прави възражение за изтекла
кратка 3-годишна погасителна давност на основание чл.111, б.В, предложение
второ и трето за всички задължения- главница, лихва за забава на плащането,
разноски в настоящото и заповедното производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно договор за
потребителски заем PLUS-01340555 от 03.02.2009
г., ведно с погасителен план, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор, е
предоставил на ответника, като кредитополучател, паричен заем в общ размер на 1500,00
лв., дължим на 23 месечни вноски от по 99.10 лв., включващи главницата и
възнаградителна лихва. Не е спорно по делото, че сумата е получена от
ответника.
Видно от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. в едно с извлечение от
Приложение 1 към договора, че БНП Париба Парсънъл Файненс ЕАД е прехвърлило
вземането си от ответника по горепосочения договор на ищеца *** ЕАД.
Видно от Пълномощно от
29.07.2014г., БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е упълномощило *** ЕАД да уведоми
по законоустановения ред длъжниците по сключения договор от 08.07.2014г. за прехвърляне
на вземанията.
Установява се от уведомление
за прехвърляне на вземание от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, чрез
пълномощника му *** ЕАД, че П.В. *** е уведомен за извършване на цесията на
датата на получаване препис от исковата молба, към която е приложено
уведомлението заедно с пълномощното.
Съдът възприема
заключението на съдебно-икономическата експретиза като обективно, компетентно,
обосновано и безпристрастно. От него се установява, че заемната сума по договор
за потребителски заем PLUS-01340555 от
03.02.2009 г. е усвоена от ответника по делото. Дължимата сума по
договора е в размер на 1419,34 главница за периода от 15.07.2009г. до
14.01.2011г., договорна лихва за периода 15.07.2009г. до 14.01.2011г. в размер
на 463,49 лв. и обезшетение за забава в размер на 772,13 лв. за периода от
16.07.2009г. до 31.08.2015г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 1419,34 лв. – главница:
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по
делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на
което "БНП Париба Пърсънъл Файнес" ЕАД сключило с ответника писмен Договор
за потребителски паричен кредит. Заемът за потребление е реален договор, който
се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл. 154,
ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на облигационната връзка
между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като установи
вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит, респ.
да изложи правопогасяващи/правоизключващи възражения.
Процесният договор за кредит не е оспорен като неавтентичен/в частта относно
подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни
за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между ответниka и "БНП Париба Пърсънъл
Файнес" ЕАД, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия
договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално
предадена на заемателя, което било удостоверено с подписа му в самия договор,
като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че
след сключването на договора за отпускане на потребителски паричен кредит,
вземането по него е било цедирано на 08.07.2014 г. на "***" ЕАД. Освен
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така
вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на
сключване на договора. Установеното в чл. 99, ал.3 от ЗЗД задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи в
тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на
съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към същия момент)
върху цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл. 99, ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето.
Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът
действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото по-горе
пълномощно - в случая препис от уведомителното писмо е връчен на ответника,
заедно с препис от исковата молба, поради което съдът намира, че цесията е
съобщена(Решение №123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009 - ІІт.о. ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК). В този смисъл изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 прeдл.I от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Освен това длъжникът може да възразява успешно
за липса на уведомяване само ако едновременно с това, твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомяването, доколкото уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. В случая ответникът не твърди, че е извършил плащане на
прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на
процесното вземане. Поради това, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване
на ответника за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е
породила действие, като налице е задължение на ответника към "***"
ЕАД.
По делото не се твърди и не се установи ответника да е платил претендираната
сума, поради което съдът намира предявената претенция за установена по
основание и размер от 1419,34 лв.
При този извод за основателност на претенцията,
съдът дължи произнасяне по направеното възражение за погасяване на вземането по
давност. Ответника се позовава на кратката погасителна давност по чл.111, б.В ЗЗД като периодично плащане. Съдът намира възражението на ответнника за
приложимост на кратката погасителна давност за неоснователно, тъй като вземането по договор за
заем няма качествата на периодично плащане. За да е налице периодично плащане,
то същото по естеството си следва да има периодичен характер или да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга и
произтичащи от общ юридически факт. Вземанията на кредитор по договор за кредит
не са периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори (както и
при договора за заем) е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични падежи, а
представлява частични плащания на едно задължение (Р-28-2012, ІІІ г.о.;
Р-261-11, ІV г.о.). ТР № 3 /2012 г. относно периодичните плащания не може да
намери приложение при договорите за кредит. По отношение на тях е приложим
общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Изискуемоста на всяка една от
падежните вноски по кредита настъпва съгласно погасителния план към договора.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 31.08.2015г.
поради което са погасени по давност всички погасителни вноски, за които
изискуемостта е настъпила преди 31.08.2010г. Непогасените по давност вноски са
за периода от 15.09.2010г. до 14.01.2011г. и видно от погасителния план, общия
им размер е 368,31 лв. за която сума искът се явява основателен и доказан,за
която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от
1419,34 лв. следва искът да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По искът с правно основание ,
чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 463,49 лв.:
В договора за потребителски кредит е уговорено заплащането на договорна
лихва, включена в месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че дължимата и
неплатена договорна лихва за периода 15.07.2009г. до 14.01.2011г. в размер на
463,49 лв. В срок е направено възражение за погасяване по давност на вземането
за лихва на основание чл.111, б.В ЗЗД, което съдът намира за основателно, тъй
като лихвата е станала изискуема към посочените в погасителния план на договора
дати, като последната дата е 14.01.2011г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 31.08.2015г., поради което вземането за цялата
претендирана договорна лихва е погасено по давност. Предвид изложеното следва
искът да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер от 463,49 лв.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД,
с цена на иска 760,33 лв. – лихва за забава:
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявената
искова претенция за главница по договора за потребителски кредит и от
уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Но освен от
уважаването на главния иск, уважаването на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и
от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за неговата
основателност. Лихва за забава се дължи от изпадането в забава на ответника по
делото, съгласно отразеното в погасителния план към договора. Предвид
гореизложеното съдът намира, че ответника дължи лихва за забава само върху
сумата от 368,31 лв., която не е погасена по давност в размер. След
самостоятелни изчисления, на основание чл.162 ГПК, размерът на лихвата за
забава върху сумата за главница е в размер на 182,17 лв. за периода от
15.09.2010г. до 30.07.2015г. Направено е своевременно възражение за погасявяне
по давност на вземането на основание чл.111, б.В ЗЗД, което съдът намира за
частично основателно. Погасено е вземането за законна лихва, чиято изискуемост
е настъпила преди 31.08.2012г. Предвид изложеното съдът намира, че следва искът
да бъде уважен за сумата от 70,07 лв., за разликата до 182,17 лв. да бъде
отхвърлен като погасен по давност, а за разликата от 182,17 лв. до предявения
размер на иска от 760,33 лв. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 62,26 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
депозит за особен представител и депозит за ВЛ в размер на 179,77 лв.съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, но искане за присъждане
на такива не е направено и не са ангажирани доказателства за направени
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, по
отношение на ответника П.В.Р., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора “***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, сумата от 368,31 лева, представляваща задължение-главница
по договор за потребителски заем PLUS-01340555 от 03.02.2009 г., вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, в едно със законната лихва върху сумата от 31.08.2015г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 2505/01.09.2015 по ч.гр.д.4239/2015 по описа на
РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 1419,34 лв. отхвърля иска като погасен
по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, сумата от 368,31 лева, представляваща
задължение-главница против П.В.Р., ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 463,49 лв.
договорна лихва по договор за потребителски заем PLUS-01340555 от 03.02.2009 г., вземането по който е прехвърлено с договор за
цесия от 08.07.2014г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, за периода от
15.07.2009г. до 14.01.2011г., за която е
издадена заповед за изпълнение № 2505/01.09.2015 по ч.гр.д.4239/2015 по описа
на РС-Плевен, като погасен по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника П.В.Р.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, сумата от 70,07 лв. лихва за забава върху сумата от 368,31 лева, за
периода от 16.07.2009г. до 30.07.2015г. по договор за потребителски заем
PLUS-01340555 от 03.02.2009 г., вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, за
която е издадена заповед за изпълнение № 2505/01.09.2015 по ч.гр.д.4239/2015 по
описа на РС-Плевен, за разликата от
70,07 лв. до 182,17 лв. отхвърля иска като погасен по давност, а за
разликата от 182,17 лв. до предявения размер от 760,33 лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.В.Р., ЕГН **********,*** ДА
ПЛАТИ на “***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, сумата от 62,26 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.4239/2015
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.В.Р., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, сумата от 179,77 лв. направени по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит за особен представител и за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: