Р Е
Ш Е Н
И Е № 1290
гр. Пловдив 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 2302 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Против решение № 2620/24.06.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с., постановено по гр. д. № 2535/19г. в частта, с която се отхвърля иска предявен от Г.И.Ц., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********,***, срещу И. Г.Ц., ЕГН ********** *** за заплащане на издръжка за разликата над 250,00 лева до пълния предявен в размер на 300,00 /триста/ лева месечно, както и в частта, с която се отхвърля иска за заплащане на издръжка на основание чл. 149 от СК от 300,00 лева като неоснователен считано от 12.02.2018г. до 12.02.2019г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане, е подадена жалба от П.А.В. като законен представител на малолетния си син Г.И.Ц., която моли съда да отмени решението в обжалваното от ней част и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Против същото решение, но в частта, с която се осъжда И. Г.Ц., ЕГН ********** *** да заплаща на детето Г.И.Ц., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********,*** ИЗДРЪЖКА на основание чл. 143,ал.2 от СК в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2019г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане е подадена въззивна жалба от И. Г.Ц., който моли съда да отмени решението в тази част, като намали размера на издръжката до 150лв. месечно.
Всяка от страните счита жалбата на насрещната страна за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 0424/09.07.2008г. на Община Пловдив, район „Южен“ се установява, че И.Ц. се установява, че П. Ат. В. и И. Г.Ц. са родители на Г.И.Ц., който е роден на ***г.
Бащата не оспорва иска по основание, но счита, че претендираният размер е непосилен за него, а относно искът за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен, понеже е закупувал множество вещи за сина си и му е давал пари в брой.
Относно размерът на процесната издръжка съдът съобрази възрастта на детето (на 11 навършени години), неговите ежедневни нужни от храна, облекло, учебни пособия и лекарства, както и някои специфични потребности като например закупуването на диоптрични очила, а също така и такси за занималня и извънкласни форми на обучение. Следва да се имат предвид и доходите на родителите – средномесечния брутен дохода майката възлиза на 900лв., а изплатения брутен доход на бащата е 560лв. месечно. От заявеното в отговора на исковата молба се установява, че И.Ц. е закупил и предал на сина си множество вещи, като сочи и техните цени, както и минимални парични суми. Това обстоятелство – стойността на направените подаръци, както и установеното от свидетеля А.Ц. (брат на бащата), че И. е завършил „макроикомика“ обосновава извода, че бащата има възможността и е длъжен да осигури по – висок доход за издръжка на детето си в хипотезата на чл. 143, ал.2 от СК. Ето защо съдът приема, че минимално необходимия размер на месечната издръжка възлиза на 500лв. и размер И.Ц. следва да заплаща 300лв. на месец, а останалата част от 200лв. следва да се поеме от П.В., върху която остават ежедневните грижи и възпитанието на детето.
По отношение на иска за заплащане на издръжка за минало време: от показанията на свидетелите Н.Ш. и А.Ц. се установява, че бащата през последната година е поемал част от разходите, свързани с нуждите на малолетния Г., а именно: заплатил е 220лв. за зелено училище, учебни помагала, мобилен телефон, както и стойността на мобилните услуги, електронна игра, както и джобни пари.
Така направените разходи безспорно са свързани с издръжката на детето и са от полезни за негово развитие и улесняват ежедневието му. Те обаче не изпълват съдържанието на задължението за издръжка на Г., защото не са постоянни и не са в обема, който е достатъчен да замести дължимата издръжка и съответно да освободи бащата И. да заплаща издръжка за процесния период. Следователно този иск е основателен, но при определяне на размера му съдът съобрази, че през този период общия размер на издръжката е по – нисък, поради по – малката възраст на детето, а именно 450лв., от които 250лв. следва да се заплащат бащата, а останалите 200лв. ще се поемат от майката. Като се имат предвид посочените по – разходи, направени от И.Ц., свързани с издръжката на сина си, които могат да се остойностят на около 100лв. месечно, същите следва да се приспаднат от така определения размер или този иск следва да се уважи до размера от 150лв. месечно.
Процесуалният представител на претендиращата издръжка страна не претендира разноски, а съразмерно на отхвърлената част от иска за издръжката за минало време на адв. И. се дължи адвокатски хонорар за въззивното разглеждане не делото в размер на 75лв.
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2302/19г.на ПдОС-
Разноските са последица от изхода на спора и затова следва да се намалят тези, дължими на ответната страна за производството пред районния съд с оглед съразмерно на крайния съдебен акт, а именно до 75лв.
С решението си обаче районният съд е осъдил законният представител на малолетния ищец да заплати разноските на ответната страна. Доколкото страна по делото е Г.Ц., то той е надлежната страна и по отношение на отговорността за разноски. Ето защо, първоинстанционното решение следва да се обезсили в частта, с която П.В. е осъдена да заплати на И.Ц. 120лв. разноски и се осъди Г.Ц. чрез своята майка и законен представител да заплати на И.Ц. 75лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Така общият размер на разноските дължими на И.Ц. за двете съдебни инстанции е 150 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2620/24.06.2019г. на
Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с., постановено по гр. д. №
2535/19г. в частта, с която се отхвърля
иска предявен от Г.И.Ц., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител П.А.В.,
ЕГН **********,***, срещу И. Г.Ц., ЕГН **********
*** за заплащане на издръжка за
разликата от 250лв. до пълния предявен размер от 300,00 /триста/ лева месечно, както и в частта, с която се отхвърля иска за заплащане на издръжка на основание чл. 149 от СК до
размера от 150,00 лева като неоснователен считано от 12.02.2018г. до
12.02.2019г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до
окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. Г.Ц.,
ЕГН ********** *** да заплати още 50 /петдесет/
лева или общо 300 /триста/ лева месечно на Г.И.Ц., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител П.А.В.,
ЕГН **********,*** месечна издръжка,
считано от датата на завеждане на делото – 12.02.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане, както и издръжка на основание чл. 149 от СК по 150 /сто и петдесет/
лева месечно за периода от 12.02.2018г. до 12.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2620/24.06.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с., постановено по гр. д. № 2535/19г. в частта, с която се съжда П.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на И. Г.Ц., ЕГН ********** *** 120 (сто и двадесет лева) – направени разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********,*** да заплати на И. Г.Ц., ЕГН ********** *** сумата 75 (седемдесет и пет) разноски, направени в производството пред районния съд.
ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********,*** да заплати на адвокат Г.С.И., личен адвокатски № **********, гр. София, ул. “Баба Илийца” № 1, вх. “А”, ет.5, ап. 15 сумата 75 (седемдесет и пет лева разноски определени по реда на чл. 38 от закона за адвокатурата, направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.