№ 107067
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110118951 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано след разделяне на
производството по гр.д. № 39848/2022 г. по описа на СРС, 126 състав, като гр.д. №
18951/2023 г. е образувано за вземане, претендирано от ищеца в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 07.04.2022 г., сключен с И.М.К.. Ищецът твърди, че
претендираната сума представлява част от сумата, съставляваща сбор от отделни 11 на
брой отделни плащания, извършени от И.М.К. в полза на ответното дружество без
основание, съответно във връзка с Договор за кредит № 185009/01.09.2017 г., договор
за кредит № 191356/23.10.2017 г., Договор за кредит № 219389/03.04.2018 г., Договор
за кредит № 225773/14.05.2018 г., Договор за кредит № 228869/30.05.2018 г., договор за
кредит № 232170/22.06.2018 г., Договор за кредит № 249948/05.10.2018 г., Договор за
кредит № 266610/07.01.2019 г., Договор за кредит № 277402/12.04.2019 г., Договор за
кредит № 282616/30.05.2019 г. и Договор за кредит № 461364/17.02.2022 г.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба по предявения
иск съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът е констатирал, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5, и чл. 128, т. 2 ГПК. Поради това, с
Разпореждане № 50237/23.04.2023 г. е оставил исковата молба без движение и е указал
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите в исковата молба, като изложи фактически твърдения относно датите
на извършване на всяко от плащанията на отделни суми от И.М.К. в полза на „Ай Ти
Еф Груп“ АД във връзка с посочените договори за кредит; конкретизира твърденията
си за липса на основание, като в случай, че поддържа нищожност на конкретна
договорна клауза, въз основа на която е платено претендираното в настоящото
производство вземане, да посочи същата /включително чрез препращане към клауза в
договора/, както и да посочи на какво основание твърди същата да е нищожна; да
представи документ за внесена държавна такса за исковото производство в размер на 4
1
% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. по сметка на Софийски районен съд, като
вносната бележка да съдържа посочване на номера на делото. На ищеца е указано, че
при неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба в срок,
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С молба от 15.05.2023 г. ищецът посочва, че в периода 01.09.2017 г. – 07.04.2022
г. кредитополучателят И.М.К. е предал на ответника „Ай Ти Еф Груп“ сума в общ
размер от 8 871,42 лв. във връзка с 11 броя договори за кредит. Не са посочени обаче
датите, на които са извършени плащанията, съответно датите, на които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на кредитополучателя и цедент И.М.К.. Освен това,
претенцията е предявена като частична в размер на 1000 лв. от вземане в общ размер на
8 871,42 лв., като не става ясно как е формиран размерът на частичната претенция, т.е
каква част се предявява като частичен иск от всяко от плащанията, с които се твърди да
се е обогатил неоснователно ответникът. В допълнение, не са конкретизирани
твърденията за липса на основание, респективно не е посочена конкретна договорна
клауза, която ищецът твърди да е нищожна и основанието за тази нищожност.
В тази връзка съдът намира за необходимо да бъде акцентирано, че посочване
на датата, на която ищецът твърди да е извършено всяко отделно плащане,
представлявава част от основанието на иска – правопораждащите индивидуализиращи
белези на същия, като уточнението им е от съществено значение за упражняване на
защитата на ответника посредством релевиране на преклудиращи се права. Съгласно т.
7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на Върховния
съд в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Ето
защо посочване на относителен период, в който са извършени плащанията, не
индивидуализира в достатъчна степен исковата претенция, доколкото същата
съставлява сбор от сумите по отделни плащания. Преди необходимото уточнение на
исковата молба не може да бъде даден ход на същата, като се разпореди връчването
на ответника, който би бил поставен в невъзможност да упражни пълно защитата си
поради непълно изложение от ищеца на фактите, на които се основава искът. В случай,
че в хода на исковото производство се установи друга дата на извършване на
плащанията (например посредством съдебно-счетоводна експертиза), уточнението на
датата би съставлявало изменение на основанието по см. на чл. 214 ГПК,
допустимостта на което съдът преценява с оглед процесуалната преклузия за това
защитата на ответника.
На следващо място, следва да бъде посочено още, че макар при исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съгласно константната практика на
касационната инстанция да е достатъчно ищецът да посочи какво е дал, както и да
твърди, че това е предадено без основание, то когато се навежда фактическо твърдение
2
за нищожност на договора, а и конкретно на отделни негови клаузи, това твърдение
следва да бъде конкретизирано. Съгласно ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи
пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен
от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя
инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да
събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства.
Ето защо, не само ищецът е длъжен да конкретизира коя конкретна клауза по кой
точно договор счита за нищожна, но и да изложи насочващи съда твърдения, като
уточни спрямо всяка клауза поотделно на кое основание счита същата за нищожна,
като има предвид ограничението на съда при служебно произнасяне по нищожността.
Предвид изложеното, съдът намира, че дадените с Разпореждане №
50237/23.04.2023 г. указания не са изпълнени в цялост, което налага оставяне на
производството по делото без движение, като на ищеца следва да бъде предоставена
последва възможност да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовностите
на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца „Тесдо“ ЕООД последна възможност в едноседмичен срок
от връчване на препис от настоящото разпореждане да изпълни в пълнота
указанията, дадени с Разпореждане № 50237/23.04.2023 г. по гр.д. № 18951/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав.
УКАЗВА на ищеца в същия срок да конкретизира по какъв начин е формирана
претенцията в размер на 1000 лв., предявена като частична от сума в общ размер от
8871,42 лв., като посочи каква част от всяко отделно плащане съставлява компонент от
общия предявен размер от 1000 лв.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на констатираните нередовности на
исковата молба в предоставения срок, производството по делото ще бъде прекратено
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Разпореждането не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3