РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
Образувано е по искова молба от Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Симеоновско шосе” № 67
А, представлявано от изпълнителните директори В.В.М. и В.В.И., чрез процесуален
представител юрк. И. Г., против И. З. К., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. ”К.” № 30.
Ищцовото дружество твърди, че на 07.11.2020 г. около 13,00 часа, на път III-198,
между гр. П. и с. Р., при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „207 Д“,
с peг. № Е 1499 МН, водачът на последното - ответникът И. З. К., реализира
пътнотранспортно произшествие, като излиза от земен път и се включва на главния път, без
да пропусне движещия се по него, в посока от гр. П. към с. Р., лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Стило“, с peг. № Е2782МК. Посочва, че към датата на събитието отговорността на
водача на товарния автомобил (марка „Мерцедес“, модел „207 Д“, с peг. № Е 1499 МН) е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
посредством застрахователна полица с № BG/22/120002891617, със срок на валидност от
14.10.2020 г. до 14.10.2021 г. Сочи, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-18780 от 09.11.2020 г., в
който е посочено, че виновният водач И. З. К. не притежава правоспособност за управление
на МПС и е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Релевира, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени материални щети на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с peг. № Е2782МК, собственост на К.М.К.. Във
връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ищцовото дружество е образувана щета
№ 0121-5060-20-300975, като при извършения оглед на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Стило“, с peг. № Е2782МК, са констатирани увреждания и в съответствие с установените по
вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ищцовото дружество е
определило застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета“ в размер на
2 216,76 лева. Твърди, че сумата в размер на 2 216,76 лева е изплатена на К.М.К. на
1
14.01.2021 г. и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, с
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, дружеството е придобило право на регрес срещу
виновния водач - И. З. К., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от
2 216,76 лева, както и 20,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 0121-
5060-20-300975. Твърди още, че ответникът е поканен посредством писмо с изх. №
3085/07.04.2021 г. да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, като към
момента същото не е възстановено, както и че му се дължи и лихва за забава.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, по силата на което да приеме за
установено, че И. З. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ”К.” № 30, дължи на ЗК „Лев
Инс” АД сумата от 2 216,76 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0121-5060-20-300975, 20,00 лева – главница, представляваща
ликвидационни разноски по щета № 0121-5060-20-300975, както и 790,99 лева – лихва за
забава за периода от 04.09.2021 г. до 04.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, произтичащо на основание чл.
500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, поради изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на увредено лице, с което ищеца придобива право на регрес срещу виновния водач – И. З.
К., който не притежава правоспособност за управление на МПС и е напуснал мястото на
настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
Претендират се сторените по заповедното и исковото производства разноски.
В рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от
ответната страна, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковата претенция, като оспорва исковете по основание, по размер и като неоснователно
завишени, прави възражение, че същите са погасени по давност. Оспорва ищцовото
твърдение, че единствено той (ответникът) е виновен за настъпилото ПТП, като релевира
съпричиняване от страна на другия водач, което определя на 50 %, в резултат на което
твърди, че застрахователят е изплатил неоправдано висока сума като обезщетение. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото пътно произшествие и
репарираните от страна на ищцовото дружество имуществени вреди. При условията на
алтернативност моли за определяне на по-нисък размер. Изразява готовност за водене на
преговори и постигане на спогодба.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява и
последното не се представлява. От процесуалния представител на ищеца е депозирана
молба, с която поддържа предявените искове и изразява становище, че същите са
основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание, оспорва иска, излага
твърдения, че той не е управлявал автомобила причинил процесното ПТП.
По делото са приети писмени и гласни доказателства, изслушано е и е прието
заключението на вещото лице по назначена съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица от 09.11.2020 г., се
установява, че на 07.11.2020 г. около 13 часа, на път 3-198 между гр. П. и село Р. участник 1 с
ППС рег. № Е 14 99 МН, марка „Мерцедес“, модел 2070, собственост на С.А. С. и с водач И.
З. К., неправоспособен, напуснал ПТП, излиза от земен път и включвайки се в на път III-198
не пропуска движещият се от гр. П. към с. Р. участник 2, а именно ППС с рег. № 2782 МК,
марка „Фиат“, модел „Стило“, собственост на К.М.К., като нанася материални щети по двата
автомобила.
След като е установен от органите на реда, спрямо виновния водач била ангажирана
2
административна отговорност с АУАН серия GA29811 за извършени нарушения на чл. 49,
пр. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но
административно наказателното производство е било прекратено на основание, че деянието
е извършено от лице, което не е навършило 16 години.
Представено по делото е копие на застрахователна полица № BG/22/120002891617 от
14.10.2020 г., към 07.11.2020 г. МПС рег. № Е 14 99 МН, марка „Мерцедес“, модел 2070,
собственост на С.А. С. има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при
застрахователя „Лев Инс“ с покритие от 12,00 часа на 14.10.2020 г. до 23,59 часа на
14.10.2021 г. Във връзка с нанесените имуществени вреди, на 11.11.2020 г. собственикът на
увредения автомобил подал уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
№ 22120002891617 в представителството на ЗК „Лев Инс“АД, с което претендирал
изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в дружеството била
образувана щета № 0121-5060-20-300975. Вследствие на извършен опис – заключение от
експерти на застрахователя, извършили оглед на увреденото МПС и доклад по щетата, в
който са описани увредените детайли, а именно: капак преден, калник преден ляв, мигач
страничен ляв, огледало странично ляво, фар ляв, облицовка предна броня, основа предна
броня, радиатор Н2О, радиатор климатик, маска предна, аербек 2 броя, перка охлаждане,
капак на акумолатор, аербек шофьор. С оглед нанесените щети, ЗК „Лев Инс“АД
определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 2 216,76 лв.
Видно от Преводно нареждане с бордеро от 14.01.2021 г., сумата от 2 216,76 лева е
преведена по сметка на собственика на увредения автомобил – К.М.К..
От приложената по делото Покана доброволно изпълнение с изх. № 3085/07.04.2021
г., се установява, че ищецът ЗК „Лев Инс“ е изпратил поканата до до виновния водач, като от
приложеното известие за доставяне същата е получена лично от ответника.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В хода на процеса е прието заключението на назначената съдебно – автотехническа
експертиза, неоспорена от ответника, която съдът кредитира като обоснована изготвена,
пълна и ясна. В експертизата е изложено, че на 07.11.2020 г., около 13:00 часа, на път III-198,
между гр. П. и с. Р. е станало следното ПТП: Неправоспособният водач И. З. К., управлява
товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 207Д“ с рег. № Е1499МН, движейки се от
пресечка със земен път навлиза на път III-198, между гр. П. и с. Р., като отнема
предимството на движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Стило“, с рег. № Е2782МК, управляван от правоспособния водач К.М.К.. Реализира ПТП,
като удара е в предната част на товарния автомобил и в предната лява част в областта на
предния ляв калник и предната лява врата на лекия автомобил. При това ПТП са
реализирани материални щети по двата автомобила и са пострадали водачът на лекия
автомобил и пътника с него.
Експертът посочва също, че всички описани детайли с изключение на лява врата и
ления рог не подлежат на ремонт, а трябва да се заменят с нови.
Също, че стойността необходима за възстановяването на възникналите в следствие на
процесното ПТП увреждания по лекия автомобил изчислена по средни пазарни цели към
датата на произшествието е в размер на 2 431,15 лева, а действителната стойност на лекия
автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 4 200
лева.
В заключение се сочи, че на база констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
установения от експерта механизъм на ПТП е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите щети по лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег.
№ Е2782МК.
По искане на ответника в качеството на свидетел е допуснато до разпит лице на име
М. С..
При изслушване на свидетеля, се установява, че същият се казва И. С., а не М..
Свидетелят заявява, че изобщо не съществува лице на име И. С., още повече да живее на
адреса, на който е призовано. Изрично изяснява, че познава ответника И. К., но няма
никакво отношение и връзка с процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното
3
от правна страна:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 216,76 лева – главница, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение, 20 лева – главница, представляваща ликвидационни
разноски по щета, 790,99 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
заплащане.
Възникването на правото на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на увредено лице, да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор
срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца,
се обуславя от установяването на три групи юридически факти: 1) породени права на
увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да
са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2)
възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и заплащане от страна на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС
без да притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е
управлявал.
Съгласно разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
На основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
В случая, базирайки се на събрания доказателствен материал, решаващият състав
приема, че на 07.11.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на
автомобил на трето по делото лице са причинени щети.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д.
№ 1506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО; решение № 24/10.03.2011 г., по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. /, протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
от ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и пр. Относно посоченият в протокола за ПТП
механизъм документът няма качеството на официален такъв и няма предопределена
доказателствена сила. Същият следва да се цени заедно с другите доказателства при
съвкупния им анализ.
Посоченият механизъм в протокола за ПТП, се потвърждава и от изготвеното
заключение на вещото лице по САТЕ. Останалите елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и съдебна-автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения
автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението на застрахованото при
ответника лице, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния
за настъпване на произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма на
деянието се установяват от приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните в описа-заключение на
4
застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП и от описа на щетите.
Размерът им се установява и от изготвената съдебна автотехническа експертиза, доколкото
същата установява по-голям размер на щетите от претендирания.
Както вече бе изложено и видно от съставения протокол за ПТП, ответникът И. К. е
напуснал местопроизшествието и без да окаже съдействие за установяване на
имуществените вреди от ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Към датата на настъпване на
произшествието, И. К. е бил неправоспособен водач, тъй като към датата на деянието не е
имал навършени 16 години.
От ангажираните доказателства с исковата молба безспорно се установяват всички
предпоставки за правото на ищеца-застраховател да се суброгира изцяло в правата на
увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителят на вредите.
Правният интерес на ЗК „Лев Инс“АД, е налице поради наличието на застрахователно
правоотношение между застрахователя и застрахования по „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидно към момента на настъпване на застрахователното събитие
(причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на ответната страна,
причинено от ответника увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между
поведението на ответната страна и причинените вреди, вина на ответника делинквент
установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера на
вредите, изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Безспорно се изясни, че с регресна покана от 07.04.2021 г. ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника,
който не е възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
От събраните по делото доказателства се установи, че към датата на събитието
ищецът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на
автомобила, управляван от ответника. Установи се и че същият е извършил застрахователно
плащане в размер на 2 216,76 лева по сметка Красимир Кръстев /съгласно преводното
нареждане/.
Налице е и третият елемент от фактическия състав на материалното право, а именно,
че към момента на събитието ответникът е управлявал процесния автомобил без да
притежава правоспособност за управлението му. Тези обстоятелства безспорно се
установяват от представения по делото констативен протокол и справка за нарушител/водач.
При така изложените факти, съдът намира за основателна претенцията на ищеца, че
след изплащане на застрахователно обезщетение, за него в качеството му на застраховател
възниква право на законова суброгация до размера на всичко платено на увреденото лице,
като в тази връзка застрахователя, има право на регресен иск срещу делинквента – И. К. за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и
разноски.
Относно наведените твърдения от ответната страна за участието на друго лице в
настъпилото ПТП по делото, пасивно легитимираната страна не ангажира никакви
доказателства в тази насока.
Ответникът не успя да докаже и това, че е налице съпричиняване от страна на другия
водач, каквито възражения са изложени в писмения отговор.
Първостепенната инстанция, че следва да уважи предявената претенция.
Ответникът е извел и възражение и за изтекъл погасително-давностен срок.
От представено платежно нареждане се установява, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на 14.01.2021 г., като от този момент последният е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Настоящата искова молба е подадена на 01.11.2024 г., след подаване на възражение от
ответника по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
10.09.2024 г. Самото заявление е подадено в съда на 10.09.2024 г., от която дата давността е
спряла и се счита прекъсната (арг. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б „б“ от ЗЗД.)
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г., „давностният срок засяга само правото на иск и
доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният
момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните
5
суброгационни искове, които застрахователят може да предявява. Защото основанието на
последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. За
регресните искове важи общата давност по цчл. 110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“ – в
този смисъл Решение № 2/02.02.2011 г. по дело № 206/2010 на ВКС, ТК, II т. о., а така също и
аргумент от чл. 378, ал. 2 от КЗ.
В случая с оглед момента на плащането, респ. настъпването на суброгацията по
регресната претенция – 14.01.2021 г. и момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.09.2024 г., не е изтекла 5-годишната погасителна
давност, поради което възражението е неоснователно.
Ето защо, при наличието на всички кумулативни предпоставки за възникване на
регресното право на ищеца, предявените от него искове за заплащане на сумите от 2236,76
лева главница и 790,99 лева лихва са основателни и следва да бъдат уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на производството право на съдебни разноски има единствено
ищцовата страна.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 4 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от
уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва
да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество претендираните разноски в заповедното
производство, които възлизат в размер на 110,55 (сто и десет лева и петдесет и пет стотинки)
лева, изчислени на основата на: 60,55 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. На същото основание ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сторените разноски в настоящето производство, които
възлизат на сума в размер на 979 (деветстотин седемдесет и девет) лева, формирани на
базата на: 79 лв. – заплатена държавна такса, 700 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. З. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
”К.” № 30, дължи на „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ”Симеоновско шосе” № 67 А, сумата от 2 216,76 лева – главница,
6
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0121-5060-20-300975,
20,00 лева – главница, представляваща ликвидационни разноски по щета № 0121-5060-20-
300975, както и 790,99 лева – лихва за забава за периода от 04.09.2021 г. до 04.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане,
произтичащо на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, поради
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на увредено лице, с което ищеца придобива право на
регрес срещу виновния водач – И. З. К., който не притежава правоспособност за управление
на МПС и е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
ОСЪЖДА И. З. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ”К.” № 30, да заплати на
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”Симеоновско шосе” № 67 А, представлявано от изпълнителните директори В.В.М. и
В.В.И., сумата от 110,55 (сто и десет лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща
сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1438/2024 г. по описа на РС – П..
ОСЪЖДА И. З. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ”К.” № 30, да заплати на
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”Симеоновско шосе” № 67 А, представлявано от изпълнителните директори В.В.М. и
В.В.И., сумата от 979 (деветстотин седемдесет и девет) лева, представляваща сторени
разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7