№ 316
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20123684/25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 57052/20 г. по описа на
СРС, 157 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. М. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, дължи на Етажните собственици на индивидуални
обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****,
представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ****, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС
във вр. с чл. 41 ЗС сумата от 2182,30 лв., представляващи разноски за управление и
поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул.
****, за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. за обект – апартамент № 13, находящ се във
вход втори от сградата, по решение на ОС от 04.10.2018 г., и сумата от 411,04 лв.,
представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата в режим на етажна
собственост с адрес: гр. София, ул. ****, за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. за обект
– апартамент № 13, находящ се във вход втори от сградата, по решение на ОС от 04.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2020 г. до окончателното плащане,
както и че дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 160,07 лв. – законна лихва за
забава за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г. върху общия размер на двете главници от
2593,36 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 27847/20 г. по описа на СРС, 157 състав. С решението С. М. СТ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, е осъден да заплати на Етажните собственици
1
на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София,
ул. ****, представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 355,07 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 27847/20 г. по описа
на СРС, 157 състав, както и сумата от 484,96 лв. – разноски за исковото производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от С. М. СТ. срещу решение № 20123684/25.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 57052/20 г. по описа на СРС, 157 състав. Въззивникът твърди, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че след като не е бил предявен конститутивен иск по чл.
40 ЗУЕС за отмяна на протоколите от взетите решения на ОС на ЕС, то в настоящото
производство не може да се преценява дали са изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
за оповестяване на протоколите и на чл. 51 ЗУЕС за приложението на императивни правни
норми с тези протоколни решения. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС,
в приложимата й последна редакция, разходите за управление и за поддържане на общите
части в етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Твърди, че доколкото нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
регламентира начина на разпределяне между съсобствениците на посочените пера, тя има
императивен характер. Поддържа, че за разликата от посочените разходи, регламентираните
в чл. 48, ал. 1 ЗУЕС разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство, в чл.
49, ал. 1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен ремонт и в чл. 50, ал. 1 ЗУЕС вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“, касаят полезни за съсобствеността разноски, които водят до
увеличаване на стойността й. В тази връзка твърди, че същите имат различен правен режим
от процесните разходи за поддръжка, поради което се разпределят по различен начин –
според правата в етажната собственост. Твърди, че от обстоятелствената част на исковата
молба е видно, че претендираните като неплатени месечни вноски са за покриване на
разноските по управление и поддръжка на входа /в т. ч. за почистване на общите части, за
заплащане на електроенергията на общите части и на асансьора, за поддръжка на асаньора,
за охрана, за почистване на сняг, озеленяване и вода/, както и за управление на фонд
„Ремонт и обновяване“. Поддържа, че всички изброени разходи без тези за фонд „Ремонт и
обновяване“ са такива по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и размерът им се определя на база брой
обитател, а не на база притежавани идеални части. Твърди, че в отклонение на
императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС ищецът е възприел различен начин на
разпределение на разходите за поддръжка, като е въвел принципа за разпределение на
разходите за поддръжка, пропорционално според идеалните части от общите части на
собствениците на индивидуални обекти в сградата, съгласно нотариалните им актове, което
е извън обхвата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. На следващо място, поддържа, че ищецът не е
представил доказателства за изпълнение на задълженията си по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а
именно – за оповестяване на протоколите от ОС, поради което не са налице подлежащи на
изпълнение решения на ОС на ЕС. Поддържа също така, че по т. 6 от протокола от
31.10.2017 г. е взето решение за пристъпване към събиране на вземания по съдебен ред на
2
неиздължени месечни вноски над 400 лв., а от представените по делото доказателства не
може да се установи дали въззивникът има задължения към ЕС, надхвърлящи тази сума.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, в т. ч. и в
частта му за разноските, като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, представляни от „Х.Д.“
ООД, е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че в настоящото съдебно производство е
недопустимо за първи път да се излагат доводи за процедурни нарушения при провеждането
на общото събрание на ЕС, след като е изтекъл преклузивния срок за обжалване на
решението по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, и такова не е било предприето. Твърди, че от
представеното по делото решение на ОС на ЕС от 04.10.2018 г. се установява размера на
претендираните месечни вноски, като всяка месечна вноска включва вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ и вноска за поддръжка и управление, като подробно описание на
месечна вноска е дадено в Приложение N 2 към протокола от 04.10.2018 г., а решението за
образуване на фонд „Ремонт и обновяване“ и начина на определяне на вноските е посочен в
т. 3 от протокола от 31.10.2017 г. Твърди, че ответникът като собственик на ап. 13 е бил
задължен да плаща сумата от 185,24 лв. месечно, която включва 155,88 лв. – месечна такса
за охрана, хигиенизиране, снегопочистване, озеленяване, административна такса, асансьор,
ел. енергия и вода, и 29,36 лв. – месечна такса за ФРО, посочена в колона 12 от Приложение
N 2 към протокола от ОС на ЕС от 04.10.2018 г. Поддържа, че разпоредбата на чл 51, ал. 1
ЗУЕС е диспозитивна и по решение на ОС на ЕС може да се предвиди и друг начин на
разпределение, като в случая предвид това, че процесните решения на ОС на ЕС не са
обжалвани, то те обвързват всички собственици в ЕС и подлежат на изпълнение от всички.
Оспорва като неоснователни и твърденията на ответника, че липсва срок за изпълнение на
взетите решения, както и че от представените протоколи не ставало ясно дали задължението
на ответника е повече от 400 лв. съобразно предвиденото в т. 6 от Протокола на ОС на ЕС
от 31.10.2017 г. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС във вр. с чл. 41 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците - Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД,
ЕИК: ****, твърдят, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. М. СТ. е било образувано ч. гр.
д. N 27847/20 г. по описа на СРС, 157 състав, по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за заплащане на сумата от 2593,36 лв., представляваща
3
неплатени вноски за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за
периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020 г.
до изплащане на вземането, на сумата от 160,07 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г., както и на разноски по делото в размер на
355,07 лв. Твърдят, че длъжникът С. М. СТ. е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
съществуването на вземанията. Поддържат, че ответникът С. М. СТ. е титуляр на правото на
собственост върху апартамент N 13, находящ се в сграда в режим на ЕС с адрес: гр. София,
район Витоша, ул. **** N ****, ****, по силата на договор за покупко – продажба от
20.12.2011 г. Твърдят, че ОС на ЕС е взело решение на 04.10.2018 г. за актуализиране на
приходната част на бюджета чрез повишаване на месечните вноски, които всеки етажен
собственик следва да заплаща съобразно притежаваните от него идеални части от общите
части на сградата, считано от 01.01.2019 г. Поддържат, че съобразно взетото решение от
04.10.2018 г., което е влязло в сила, ответникът С. М. СТ. дължи заплащането на сумата от
185,24 лв. месечно, формирана от сумата от 155,88 лв. – месечна такса за охрана,
хигиенизиране, снегопочистване, озеленяване, административна такса, асансьор, ел. енергия
и вода, и от сумата от 29,36 лв., представляваща месечна такса за фонд „Ремонт и
обновяване“. Твърдят, че за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. ответникът не е
заплатил 14 бр. месечни вноски в общ размер от 2 593,36 лв. Иска се от съда постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 2
593,36 лв., представляваща 14 бр. просрочени месечни вноски за периода от м. 04.2019 г. до
м. 05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.06.2020 г. до
окончателноти плащане, както и сумата от 160,07 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г. Претендират разноски.
Ответникът – С. М. СТ. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че протоколът
от ОС на ЕС от 31.10.2017 г. не съдържа реквизитите по см. на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като в
него не е посочено мястото на провеждане и явилите се лица, поради което същият не
съставлява основание /източник/ на вземанията, предмет на делото. Твърди, че не е
настъпила изискуемост на задълженията на ответника, тъй като в решенията на ОС не е
посочен срок за изпълнение и не е извършено оповестяване на протоколите по реда на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. Прави възражение за неизпълнение на взетото от ОС на ЕС решение за
отстраняване на причинени на ответника имуществени вреди, настъпили при изпълнение на
взето на 31.10.2017 г. решение на ОС на ЕС за отстраняване на падащи каменни части от
фасадата на сградата. Оспорва вноската за обекта да е определена в приложение към
протокола от ОС и твърди, че не е ясно дали тази вноска включва и фонд „Ремонт и
обновяване“. Претендира разноски.
Не се спори между страните, а и от представената справка от АВ, е видно, че
ответникът С. М. СТ. е собственик на ап. 13, находящ се в гр. София, ул. **** N 16, ****,
****.
4
С т. 2 от протокол на ОС на ЕС от 31.10.2017 г. е взето решение за упълномощаване
на УС на ЕС да подпише договор за възлагане с „Х.Д.“ ООД и е одобрен представения
договор, а с т. 1 от същия протокол е взето решение да бъдат възложени на „Х.Д.“ ООД част
от правомощията на УС.
В изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС от 31.10.2017 г. е сключен договор от
31.10.2017 г. между етажните собственици и „Х.Д.“ ООД за срок от две години.
С т. 1 от протокола на ОС на ЕС от 09.10.2019 г. е взето решение за избор на УС и за
възлагане на правомощията по управление на „Х.Д.“ ООД за срок от две години.
В изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС от 09.10.2019 г. е сключен договор от
31.10.2019 г. между етажните собственици и „Х.Д.“ ООД за срок от две години.
С т. 3 от протокола на ОС на ЕС от 31.10.2017 г. е взето решение за създаване и
поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“ на основание чл. 50 ЗУЕС, като е прието
решение месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ да се определят съобразно
идеалните части на собственците в общите части на етажната собственост, като за единица
се приема обектът с най – малък процент идеални части.
С т. 4 от протокола на ОС на ЕС от 31.10.2017 г. е взето решение за определяне на
размера на месечните вноски съгласно Таблица 3.
С т. 6 от протокола на ОС на ЕС от 31.10.2017 г. е взето решение да се налагат
санкции на нередовните собственици след неплатени месечни вноски или други задължения
в размер на и над 400 лв., а именно – събиране по съдебен ред съобразно действащото
законодателство.
Видно от представеното по делото съобщение за изготвен протокол от проведено ОС
на ЕС на адрес: гр. София, район Витоша, ул. **** N ****, председателят на УС на ЕС е
съобщил на етажните собственици, че на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС протоколът от ОС на
собствениците от 31.10.2017 г. е изготвен. Съобщението е поставено на информационното
табло на партерния етаж на 07.11.2017 г. в 18,00 ч.
С т. 5 от протокола на ОС на ЕС от 04.10.2018 г. е взето решение за актуализиране на
приходната част от бюджета чрез повишаване на месечните вноски, считано от 01.01.2019 г.
Новите месечни такси са посочени в Приложение N 2 към протокола от ОС от 04.10.2018 г.
От Приложение N 2 към протокола от ОС от 04.10.2018 г. се установява, че общата
месечна такса, дължима от всеки етажен собственик, се формира от дължими суми за
охрана, хигиенизиране, снегопочистване, озеленяване, административна такса, ФРО,
асансьор, ел. енергия и вода.
Според Приложение N 2 към протокола от ОС от 04.10.2018 г. С.С. като собственик
на ап. 13 е длъжен да плаща месечна такса в размер на 185,24 лв., формирана от сумата в
размер на 155,88 лв., представляваща месечна такса за охрана, хигиенизиране,
снегопочистване, озеленяване, административна такса, асансьор, ел. енергия и вода, и от
сумата в размер на 29,36 лв. – месечна такса за ФРО.
5
Видно от представеното по делото съобщение за изготвен протокол от проведено ОС
на ЕС на адрес: гр. София, район Витоша, ул. **** N ****, председателят на УС на ЕС е
съобщил на етажните собственици, че на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС протоколът от ОС на
собствениците от 04.10.2018 г. е изготвен. Съобщението е поставено на информационното
табло на партерния етаж на 11.10.2018 г. в 12,30 ч.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите относно правилността на обжалваното решение, направени с
въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС във вр. с чл. 41 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на
индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че е взето решение на
ОС на ЕС на сградата за определяне на размера на разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата и на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“.
По делото не се спори, че въззивникът С. М. СТ. е бил собственик на апартамент N
13, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. **** N ****,
считано от 20.12.2011 г. до приключване на устните състезания във въззивното
производство.
Спорни въпроси по делото са допустимо ли е в настоящото съдебно производство за
първи път да се излагат доводи за допуснати процедурни нарушения при провеждането на
ОС на ЕС, след като е изтекъл преклузивния срок за обжалване на решението по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС и такова не е било проведено, както и дали съдът следва служебно да извърши
проверка за законосъобразност на решенията на ОС на ЕС и да приложи императивна
правна норма.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в Решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, според която ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения
6
се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е и активната процесуална
легитимирация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната
собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да
се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено и с това, че
тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което
изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото
събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
По делото въззивникът не твърди да е оспорил законосъобразността на решенията на
ОС на ЕС по реда на чл. 40 ЗУЕС, а по изложените по – горе съображения е недопустимо за
първи път в настоящото производство да се разглеждат възраженията му, че протоколът от
ОС на ЕС от 31.10.2017 г. не съдържа реквизитите по см. на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като в
него не е посочено мястото на провеждане и явилите се лица, поради което същият не
съставлява основание на процесните вземания.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. По аргумент от същата разпоредба на закона следва да се приеме, че
консумативните разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост не са
необходими разноски, доколкото извършването им не е с оглед запазването на сградата и
привеждането й в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, а
представляват разходи във връзка с нейното използване.
Кои разходи са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в § 1,
т. 11 от ДР на ЗУЕС и те включват разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на
общите части на сградата.
Трайната съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е
императивна материалноправна норма /в т. см. са Решение № 165 от 26.06.2019 г. на ВКС по
7
гр. д. № 4291/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1332/2019 г., IV г. о., ГК и др./. В подкрепа на извода за императивния й характер е и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, според която правомощие на Общото събрание е да
определи размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, но не и начина на разпределение на разходите за управление и
поддържане на общите части, който е посочен изрично в закона - поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят.
За разлика от тях, посочените в чл. 48, ал. 1 ЗУЕС разходи за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство, в чл. 49, ал. 1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен
ремонт и в чл. 50, ал. З ЗУЕС вноски за фонд „Ремонт обновяване”, касаят полезни или
необходими разходи, поради което имат различен правен режим от консумативните разходи
за поддръжка и управление, и се разпределят по различен начин - според правата в етажната
собственост. Изрично правомощие, възложено от закона на ОС на ЕС, е да определи размера
на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ /чл. 11, т. 7 ЗУЕС/.
Предвид изложеното по – горе въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че задължението за плащане на разходи за управление и
поддръжка на общи части, както и на парични вноски във фонд „Ремонт и обновяване“,
възниква от закона и от качеството собственик на индивудален обект в сграда в режим на
етажна собственост, а за да стане изискуемо, следва да е взето решение от ОС на ЕС за
определяне на конкретния размер на месечната вноска за разходи за управление и
поддръжка на общи части, както и на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“.
В случая с т. 5 от протокола на ОС на ЕС от 04.10.2018 г. е взето решение за
актуализиране на приходната част от бюджета чрез повишаване на месечните вноски,
считано от 01.01.2019 г., като размерът на новите месечни такси е посочен в Приложение N
2 към протокола от ОС от 04.10.2018 г.
От Приложение N 2 към протокола от ОС от 04.10.2018 г. се установява, че общата
месечна такса, дължима от всеки етажен собственик, се формира от дължими суми за
охрана, хигиенизиране, снегопочистване, озеленяване, административна такса, ФРО,
асансьор, ел. енергия и вода. От Приложение N 2 е видно, че размерът на разходите за
управление и поддържане на общите части е определен съобразно начина, посочен в чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС – според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства, а вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ – според идеалните части
на отделните собственици в общите части на етажната собственост /чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС/.
От Приложение N 2 към протокола от ОС от 04.10.2018 г. е видно, че за ап. 13
размерът на месечните вноски, дължими за поддръжка и управление, е 155,88 лв., а за ФРО
– 29,36 лв. За периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. дължимата сума за вноски за
управление и поддръжка на общите части е в размер на 2182,30 лв., а за вноски във фонд
„Ремонт и обновление“ – 411,04 лв.
Предвид изложеното по – горе, исковете с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС във вр. с чл. 41 ЗС са основателни и следва да се уважат изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищците сумата от 2182,30 лв.,
представляващи разноски за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на
8
етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г.
за обект – апартамент № 13, находящ се във вход втори от сградата, по решение на ОС от
04.10.2018 г., и сумата от 411,04 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“
на сградата в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, за периода от м.
04.2019 г. до м. 05.2020 г. за обект – апартамент № 13, находящ се във вход втори от
сградата, по решение на ОС от 04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.06.2020 г. до окончателното плащане.
За основателността на исковете за лихва за забава следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Тъй като се касае за
плащане на месечни вноски, длъжникът е изпадал в забава, считано от първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи вноската /чл. 72 ЗЗД/, т. е. считано от 01.05.2019 г.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи относно размера на лихвата
на забава за процесния период, начислена върху процесните суми за главници, поради което
съдът приема, че за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г. законната лихва за забава
възлиза на сумата от 160,07 лв. /съгласно справките за дължими лихви от електронния
калкулатор на НАП/.
Предвид изложеното по – горе, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, в
т. ч. и в частта му относно разноските.
По разноските във въззивното производство:
Всяка от страните претендира разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 350 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20123684/25.05.2021 г., постановено по гр. д. №
57052/20 г. по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА С. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ****,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски
9
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10