Решение по дело №87/2020 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 121
Дата: 18 декември 2020 г.
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20205420200087
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Златоград , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
Секретар:Роска С. Юрчиева
Прокурор:Районна прокуратура - Златоград
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно
наказателно дело № 20205420200087 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. А. Х. ЕГН **********, против Наказателно
постановление № ЗЗ-14-Зл/16.07.2020 г., издадено от директора на ОДМВР–
С., с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
на чл. 63, ал. 1 ЗЗдр.
В жалбата се излагат съображения, че при съставяне на АУАН въз
основа на който е издадено атакуваното НП, е допуснато съществено
процесуално нарушение, като не е посочена конкретно коя разпоредба на
цитираната в него заповед на Министъра на здравеопазването е нарушена.
Сочи се още непълнота на фактическите обстоятелства описани в АУАН и
НП, довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като
според него не става ясно къде точно е извършено твърдяното нарушение,
доколкото срещу сградата на кметството на село С. има разположени два
магазина за хранителни стоки, площад, паркинг и частна жилищна сграда. В
допълнение се излагат съображения за маловажност на случая, като се
претендира приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично
и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – редовно призован за датата на
1
съдебното заседание не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – лице, на което е наложена глоба, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 19.08.2020 г., а жалбата е
подадена на 26.08.2020 г. – пощенско клеймо), както и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, намери за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2020 г. св. Д. П. К. – мл. автоконтрольор при РУ-Златоград и
св. К. Х. У. – полицай при РУ-З., изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение и охрана на обществения ред. Около 8,30 часа
на посочената дата, свидетелите се намирали на територията на с. С. общ. Н.,
когато на площада, срещу сградата на кметството установили три лица,
намиращи се на открито обществено място и без поставени защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. Едно от лицата бил жалбоподателя - Р. А. Х. която
в този момент заедно със съпругата си, вървяла към личния им автомобил
(паркиран на разстояние от около 10 м.), след като напазарувала от близкия
хранителен магазин.
При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на
нарушителя и на свидетеля У., св. Д. П. К., съставил на жалбоподателя АУАН
№ ЗЗ-14/17.04.2020 г., с бл. № 818906 за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Актът бил предявен на нарушителя Х., която вписала в графата за
възражения, че е била с маска, но си тръгвала.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, не са постъпили възражения от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на въззивника била наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 ЗЗдр.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелите Д. П. К. – мл. автоконтрольор при РУ-З.и св. К. Х.
У. – полицай при РУ-З.и Р. Х., както и писмените доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 НПК: НП № ЗЗ-14-Зл/16.07.2020 г., издаден от Директора
на ОДМВР - С. и АУАН № ЗЗ-14/17.04.2020 г. с бланков номер 818906.
2
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, събрани в хода на
съдебното следствие, като ги прецени като обективни, последователни,
логични и съответни на останалия приобщен по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и писмените доказателства приобщени по делото,
които прецени също като еднопосочни и последователни, съответни и на
гласните такива.
Събраните по делото доказателства са непротиворечиви разгледани
поотделно и в своята съвкупност и установяват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда, поради което се установяват датата, времето и
мястото на извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на АУАН № ЗЗ-14/17.04.2020 г. с бланков номер
818906, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му
и териториална компетентност, съгласно на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗдр.
Въз основа на цитирания акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което също е издадено от
териториално и материално компетентен орган – директора на ОДМВР- С.,
съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от Закона за здравето.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма
и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен
в присъствието на свидетел – очевидец, присъствал при извършването и
установяването му.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи
съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН. Императивно
3
установените реквизити, които наказателното постановление задължително
следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Фактите и
обстоятелствата, изброени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които
следва постановеният от административно-наказващия орган, резултат.
В настоящия случай, съдът констатира, че при съставяне на АУАН не е
посочена нарушената законова разпоредба – задължителен реквизит по чл. 42,
т. 5 ЗАНН. Цитирани са Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, без да
е посочена конкретна точка от заповедта, въвеждаща нарушената
противоепидемична мярка, а като нарушена законова разпоредба е цитиран
чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр., който гласи: който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Видно от цитираната разпоредба, същата съдържа препращаща
диспозиция с предложени алтернативи, поради което за да бъде налице
надлежна правна квалификация на нарушението, следва изрично да бъде
направена привръзка със съответната норма. В случая словесното описание на
нарушението съответства на уредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗдр, която обаче от
своя страна също препраща към друг акт, а именно – заповед на Министъра
на здравеопазването, от която следва да се извлече предписаното правило
за поведение. Относимата заповед в настоящия случай е Заповед № РД-01-124
от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и по-конкретно т. 9, която гласи, че: всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и
др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата,
които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване
(в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Така
цитираната противоепидемична мярка по т. 9, е в сила за периода от
12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително.
В обобщение на горното, за да е налице правна квалификация съответна
на словесното описание на нарушението описано в съставения срещу
жалбоподателя АУАН, следва в съдържанието на същия да е посочено, че с
действията си лицето е нарушило т. 9 на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
4
здравеопазването, във вр. чл. чл. 63, ал. 4 ЗЗдр., поради което и на основание
санкционната норма на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр., при издаване на НП следва да
бъде наложено наказание индивидуализирано в посочените граници.
Посоченото нарушение на процесуалните правила не е преодоляно при
издаването на атакуваното НП, в съдържанието на което липсва
задължителния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В констативно-
съобразителната част е конкретизирано нарушението по т. 9 от Заповед № РД-
01-124 от 13.03.2020 г., доп. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, но неправилно е посочено, че същото е във
вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗДр., съгласно която при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Видно от
цитирания текст, нормата урежда възможността за обявяване на извънредна
епидемична обстановка и няма отношение към противоепидемичните мерки,
които както беше разяснено по-горе са уредени с ал. 4 на чл. 61 от с.з.
В издаденото НП неправилно е посочено, че жалбоподателят е нарушил
чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗДр. Както бе посочено възможните и
необходими привръзки към чл. 209а, ал. 1 ЗЗДр., са посочени в същия и се
ограничават до чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗдр.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е
налице допуснатото нарушение на административно-производствените
правила по смисъла на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е
съществено и само на това основание се налага отмяна на атакуваното НП.
Независимо от горното и за пълнота, съдът счита за необходимо да
посочи, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП, по следните съображения:
Със Заповед № РД-01-262/14.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., са въведени,
изрично посочените в същата заповед, противоепидемични мерки, като
предходно въведените такива са отменени по силата на Заповед № РД-01-
262/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването с която са отменени
издадените до момента заповеди министъра.
Сред нововъведените противоепидемични мерки изобщо липсва такава,
която да задължава да бъде поставяна защитна маска за лице на открити
обществени места. В т. 5 на цитираната заповед е предвидено, следното:
всички лица, когато се намират в закрити обществени места са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал,
шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
Следователно както към датата на издаване на обжалваното наказателно
5
постановление – на 16.07.2020 г., така и към настоящия момент при
произнасяне на съда, деянието, за което е санкциониран жалбоподателя, вече
не съставлява състав на административно нарушение. Налице е хипотезата на
чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е именно
такъв.
По изложените съображения, съдът намира, че депозираната жалба е
основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.
По разноските.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане
на разноски за производството по реда начл. 38, ал. 2 ЗАдв, съобразно
представен ДПЗС № 202008251117 от 25.08.2020 г., поради което и предвид
изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК искането за присъждане на
разноски е основателно и следва да бъде уважено. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адв. възнаграждение релевирано от
въззиваемия, доколкото сумата от 300 лв. (без ДДС), е в предвидения
минимум по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 ЗАНН
Районен съд- З.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЗ-14-Зл/16.07.2020 г.,
издадено от директора на ОДМВР–С. с което на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето на Р. А.Х., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗдр.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С. бул. "Б." № . да заплати на
адвокат Г. Н.Д., с личен № ..и ЕИК ...., сумата от 360 лв. – адв.хонорар по чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С.н, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___В.Д.____________________
6