№ 550
гр. Варна, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900096 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявен е иск от И. Р. Г. против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, гр. София, с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 40 000 лева, съставляваща обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.12.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението, причинени при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.11.2018 год. между гр. Варна и гр.
Белослав, виновно причинено от М. С. С. като водач на л.а. „Фолксваген Пасат", рег. №
******, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, който се сблъскал с л.а. "Ауди"А4,
рег. №*******, в резултат от което пострадал пътувалият на предна дясна седалка в лекия
автомобил "Ауди"А4 с рег. № ******* И. Р. Г., на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. Претендират се сторените в процеса разноски.
В исковата и допълнителната искова молби ищецът твърди, че на 18.11.2018г., нa път
„9004“ между гр. Варна и гр. Белослав, обл. Варна водачът М. С. С., ЕГН **********, при
управлението на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******, нарушил правилата за
движение по пътищата, като при изпреварване не съобразил своето поведение с надлъжната
пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл пътна лента,
предназначена за насрещно движение, при което създал опасност за насрещно движещо се
превозно средство лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******, управляван от Д. С. М.. В
резултат на това последвал удар между двете МПС-та. Ищецът, возейки се на предна дясна
седалка в лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******* получил следните травматични
увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на носни кости,
кръвоизлив под дясното око, разкъсно-контузна рана в областта на главата, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, загуба на съзнание. Ищецът
постъпил в Спешен център на МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД. По случая било образувано
досъдебно производство по описа на СПП при ОД на МВР Варна, обективирано в НОХД №
1
3110/2020 г. по описа на ВРС-2-ри състав, приключило с влязло в сила определение за
одобрение на споразумение, от което е видно, че водачът М. С. С., ЕГН ********** на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ****** е признат за виновен за посоченото по-горе
ПТП. В следствие на получените травматични увреждания ищецът претърпял силни болки и
страдания в един продължителен период от време, като към настоящия момент не се е
възстановил. Ищецът изпитвал силно главоболие, световъртеж, затруднено дишане, като с
оглед фрактурата на носни кости не можел да диша през носа. Към момента на медицински
преглед от 26.01.2023г. констатиран бил хроничен ринит и девиация на носната преграда,
предписано му било лечение. Наред с физическите болки и страдания ищецът претърпял
силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с
нарушен сън, страх да пътува в превозни средства. Ищецът е предявил писмена
застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. № 3328/17.12.2018г., като към
настоящия момент не бил получен писмен отговор за определяне размер на обезщетение.
Към момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество по застрахователна
полица валидна до 21.08.2019 г.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве" АД е
подал отговор и допълнителен отговор на исковата молба, с които оспорва предявените
искове по основание и размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение. Прави следните оспорвания по фактите и възраженията:
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на
застрахованото МПС лек автомобил „Фолксваген" с ДК № ******, механизма на ПТП, както
и наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и претърпяните от ищеца
вреди. Твърди, че процесното ПТП се е осъществило поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от водача на МПС „Ауди“ с рег. № ******* – Д. М.. Твърди, че
ищецът не е присъствал и не е пострадал от процесното ПТП. Възразява, че е налице
независимо съпричиняване на процесното ПТП от страна на двамата водачи. Оспорва
всички твърдения по отношение на вида, морфологичния характер и степента на
увреждания, твърденията, свързани с продължителността на оздравителния период,
естеството на лечението, както и твърдението, че възстановяването не е настъпило напълно.
Оспорва твърденията, със затрудненията, настъпили за ищеца след произшествието, както и
психологическите последици спрямо него от инцидента. Твърди, че настъпването на
евентуални усложнения в здравословното състояние на ищеца се дължат на факта, че
същият не е изпълнявал лекарските предписания и не е следвал стриктно назначеното му
лечение. Оспорва размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като счита същия за прекомерно завишен и недължим поради съпричиняване на
ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат. Възразява, че е налице изключителен
принос на пострадалия за настъпване на травмите при осъществяване на транспортния
инцидент, с което прави възражение съпричиняване от страна на ищеца като твърди, че
същият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва предявения иск за заплащане
на законна лихва поради неоснователност на главния иск, както и по отношение на
началната дата на забавата. Поддържа, че началният момент на забавата следва да се
определи съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените болки и
страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за определяне
2
на по-малък размер обезщетение и редуциране на същото с оглед установеното
съпричиняване.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство застрахователна претенция вх.№ 3328 от
17.12.2018 г. Приложен е заверен препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2779/18.11.2018 г., в който е документирано настъпило на 18.11.2018 г., около 18.40 ч., на
път 9004 гр. Варна - гр. Белослав на км.5 посока Белослав ПТП между л.а. Фолксваген
Пасат, рег. № ******, с водач М. С. С. и л.а. Ауди А4, рег. № *******, където ищецът И. Р.
Г. е посочен като пострадал със сътресение на мозъка. И за двете МПС-та участвали в
катастрофата са отразени материални щети – деформирана предна част.
Представени са медицински документи в т.ч. Допълнителен лист към лист за преглед
на пациент от 18.11.2018 г.; Искане за рентгенологично изследване от 18.11.2018 г.;
Медицинско удостоверение № 1167/19.11.2018 г.; Амбулаторен лист № 000000000158 от
26.01.2023 г., от които се установява, че ищецът е посетил Спешен сектор при МБАЛ „Св.
Анна –Варна", амб. № 8120/18.11.2018 год., където е установено, че е претърпял мозъчно
сътресение, травма на главата, счупване в долна трета на носни кости и др. по-леки
увреждания – травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в областта на главата, лявата
подбедрица, дясното коляно, дясната подбедрица и десния лакът.
С цел установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида и
интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания са поискани и допуснати
експертни заключения на вещи лица и гласни доказателствени средства.
От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно,
компетентно и изчерпателно, се установява, че на мястото на катастрофата пътят е с едно
платно и две ленти за движение, прав участък след завой, без забележим наклон, в средата
между двете ленти има непрекъсната бяла линия. Пътнотранспортното произшествие е
настъпило при сух чист асфалт. Л.а. Ауди А4 се е движил с около 55-60 км/ч., когато
непосредствено след излизане от десен (за него) завой се е озовал срещу л.а. Фолксваген
Пасат, идващ насреща, който се е изнесъл в неговата (на л.а. Ауди А4) лента, с цел
изпреварване. Последвал челен удар с насрещно идващия л.а. Фолксваген Пасат. След
изнасянето на л.а. Фолксваген Пасат в лява лента, ПТП вече не е било предотвратимо. Двата
автомобила Фолксваген Пасат и Ауди А4 не са имали видимост един към друг поради завоя.
В момента, в който са се видели и възприели като опасност, вече е било късно за ефективни
действия. Пострадалият И. Р. Г. е пътувал в л.а. Ауди А4 на предна дясна седалка. Лек
автомобил Ауди А4 (модел В6) е оборудван на предно дясно и ляво места с триточкови
инерционни колани с фиксатори и пиропатрони обтегачи и въздушни възглавници.
От представената по делото медицинска документация експертизата е установила, че
на 18.11.2018 год. в резултат на ПТП като пътник в лек автомобил св. И. Р. Г. е получил
следните травматични увреждания: счупване на носни кости, кръвоизлив под конюнктивата
на дясното око, разкъсно-контузна рана в областта на главата, травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на дясното око, травматичен оток и ожулване в областта на
главата, оток и ожулване в областта на лявата вежда, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на лявата ушна мида, лявото слепоочие, мозъчно сътресение, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване по лявата подбедрица, травматичен оток и ожулвания по дясното
коляно и дясната подбедрица, ожулвания по десния лакът. Описаните кръвонасядания,
травматични отоци и ожулвания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети;
разкъсно-контузната рана в областта на главата е резултат на удар с или върху на предмет с
подчертан ръб. Налице са травматични увреждания в дясната лицева половина и тилна
област на главата, които са резултат на действието на детайли на МПС разположени в дясно
3
от пострадалия; травматични увреждания разположени в лявата лицева половина и долните
крайници – резултат на удари в детайли на МПС, най-вероятно арматурно табло, при
внезапно спиране на моторното превозно средство и навлизане на пострадалия под
арматурното табло. В своята съвкупност всички травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, вкл. мозъчно сътресение, което не е
било съпроводено с безсъзнателно състояние. Според експертизата, описаните разкъсно-
контузна рана, травматични отоци и кръвонасядания отзвучават за период от около 2
седмици при липса на усложнения, за каквито няма данни в материалите по делото.
Мозъчното сътресение представлява функционално разстройство на централната нервна
система и обичайно отзвучава без усложнения за период от около 1-2 месеца като се има
предвид, че пострадалият не е изпадал в безсъзнателно състояние. Установено е счуване на
носните кости във върховата част, без разместване на фрагментите, което не може да
обуслови такова изкривяване на носната преграда, което реално да определи затруднение в
носното дишане. В този смисъл не е налице постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота, определено от счупването на носните кости.
Според вещите лица, като се имат предвид морфологията и локализацията на
установените травматични увреждания, положението на пострадалия непосредствено след
произшествието, предпазен колан не е бил поставен. Ако такъв беше поставен, някои от
травматичните увреждания в областта на главата, локализирани в лявата лицева половина,
не би следвало да бъдат получени. Този извод се потвърждава и от дадените от вещите лица
в съдебно заседание подробни разяснения.
Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебна психиатрична
експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно и компетентно, И. Р. Г.
не страда от психично разстройство. Непосредствено след претърпяното на 18.11.2018 год.
ПТП ищецът е изпаднал в стрес. С времето той е могъл да рационализира стреса, той не се е
превърнал в психотравма за него и се е освободил от евентуално болестотворното му
въздействие. Стресовата ситуация на 18.11.2018 год. е предизвикала известен дискомфорт у
пострадалия, но не е отключила психогенно разстройство и не се е отразила върху
личността му.
От показанията на свидетеля А. А., който е съставител на протокола за ПТП, се
потвърждава обстоятелството, че ищецът И. Г. е пътувал в л.а. Ауди А4 и е пострадал при
процесното ПТП така, както е записано в констативния протокол.
По делото е разпитан като свидетел водачът на л.а. Ауди А4Д. М., чиито показания
съдът кредитира доколкото не са в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелят сочи, че произшествието е настъпило докато са пътували в
посока Варна. Движеща се насреща кола при изпреварване на две коли навлязла в пътната
лента, в която се движел свидетелят, и ги ударил челно. Ищецът И. Г. бил седнал отпред
вдясно. При катастрофата се включили въздушните възглавници. Те се включиха.
Автомобилът имал предпазни колани. Въздушната възглавница от страната на И. се била
отворила. Първоначално свидетелят заявява, че имали сложени обезопасителни колани, но
при поставяне на уточняващи въпроси заявява, че ищецът не е бил с колан. След удара
ищецът не излязъл сам от автомобила – свидетелят му помогнал. Имал травми – очите му
били сини, от носа му течала кръв. След удара веднага посетил Спешна помощ. Поне 3-4 дни
се възстановявал от травмите. Към момента имал проблеми – не можел да диша и по
сведения на съпругата на ищеца имал псориазис.
По делото е приложено за послужване НОХД № 3110/2020 г. по описа на Районен
съд-Варна, ведно с ДП № 371/2018 г. по описа на Четвърто РУ Варна.
Видно от представения по делото Протокол № 260108 от 20.10.2020 г. по НОХД
№3110/2020 г. по описа на ВРС, наказателният съд е одобрил постигнатото споразумение
между РП Варна и подсъдимия М. С. С. и е приел за установено, че подсъдимият виновно е
4
извършил: следното Д.ие, представляващо престъпление по чл.343, ал. 3, пр.2, б.“а“, пр.1,
вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.342, ап.1 НК за това, че на 18.11.2018 г., по път „9004" между гр.
Варна и гр. Белослав, обл. Варна; при управление на моторно превозно средство - л.а.
„Фолксваген Пасат", рег.№ ******, нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 и чл.42,
ал.2, т.2 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил
своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и
навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение при което създал опасност за
насрещно движещо се превозно средство и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице: Д. П. П., СтА. Илиев Г. и Д. С. М..
От правна страна:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. Фолксваген Пасат, рег. № ******, като отговорността
на водача е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите със застраховател "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД.
Видно от Протокол № 260108 от 20.10.2020 г. по НОХД № 3110/2020 г. по описа на
ВРС, наказателният съд е одобрил постигнато споразумение между РП Варна и подсъдимия
М. С. С. за престъпления с три пострадали лица сред които не е ищецът И. Р. Г..
Следователно, в наказателния процес не е установено извършване на деликт във форма на
престъпление от водача на л.а. Фолксваген Пасат, рег. № ****** спрямо ищеца И. Г., поради
което разпоредбата на чл. 300 от ГПК, не намира приложение в настоящия граждански
процес. Ето защо, с оглед своевременно въведените от ответното дружество възражения,
обстоятелствата дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на
дееца подлежат на установяване в настоящото производство с всички допустими
доказателствени средства.
От всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и специални знания на
вещи лица, се установява по несъмнен начин настъпването на описаното в исковата молба
ПТП и противоправното поведение на водача на л.а. Фолксваген Пасат, рег. № ****** М. С.
С., който е нарушил правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 63,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил своето поведение с
надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл в пътна
лента, предназначена за насрещно движение при което създал опасност за насрещно
движещо се превозно средство л.а. "Ауди"А4, рег. №******* и причинил увреждания на
пътуващите в него лица, в т.ч. на ищеца И. Г., така както са установени посредством
приложената медицинска документация и приетото по делото заключение на КСАТМЕ.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Следователно, ответникът носи тежестта да обори
законовата презумпция за виновност на делинквента. Вината на дееца се изключва
единствено в хипотезата на случайно събитие – когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици. Съдът намира, че събраните
по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност не оборват установената с
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законова презумпция за вина на делинквента.
5
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на което искът за заплащане на обезщетение се явява
основателен.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В конкретния случай се касае за счупване на носни кости, кръвоизлив под
конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана в областта на главата, травматичен
оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, травматичен оток и ожулване в областта
на главата, оток и ожулване в областта на лявата вежда, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на лявата ушна мида, лявото слепоочие, мозъчно сътресение, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване по лявата подбедрица, травматичен оток и ожулвания по дясното
коляно и дясната подбедрица, ожулвания по десния лакът, мозъчно сътресение без загуба на
съзнание. Не се доказаха твърденията за хроничен ринит и девиация на носната преграда
като последица от процесното застрахователно събитие.
При така установените болки и страдания – най-общо казано повърхностни
наранявания по главата и на различни места по тялото, мозъчно сътресение и счупване на
носни кости във върховата част, без разместване на фрагментите, всички обусловили
временно разстройство на здравето без опасност за живота, отзвучали за период от около 2
седмици за нараняванията и около 1-2 месеца за мозъчното сътресение, както и негативни
психически изживявания, съобразно критерия за справедливост, въведен с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, определен към датата на извършване на деликта – 18.11.2018 г.,
сумата от 20 000,00 лева.
По възражението за съпричиняване съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290
от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010
г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до
настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да
го обуславя.
Възражението се основава на твърдение, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, който факт съдът намира за установен от събраните по делото
6
доказателства – както от заключението на вещите лица, така и от показанията на свидетеля
М..
За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта
на наличие на предпазен колан в превозното средство и това, че не е поставен от
пострадалия, така и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан.
Съдът изцяло кредитира заключението на приетата по делото САТЕ, според което
описаните увреждания, в т.ч. счупването на носните кости, не биха били получени, ако
ищецът беше пътувал с поставен предпазен колан. Ето защо, съдът намира възражението за
основателно. От друга страна, анализът на правнорелевантните факти обосновава
заключение, че основната причина за инцидента се корени в неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил Фолксваген Пасат, рег. № ******, който е престъпил забраната
да се вреди другиму, като грубо е нарушил правилата за движение по пътищата. Като взема
предвид значително по-големия принос на предизвикалия процесното ПТП водач на л.а.
Фолксваген Пасат за настъпване на вредите, съдът определя принос на пострадалия И. Г. в
размер на 20 %. След приспадане на приноса на пострадалия в настъпилото увреждане от
определеното обезщетение следва да се присъди сумата от 16 000 лева, а за разликата до
претендирания размер от 40 000 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция 17.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
Основателността на иска за главница обуславя основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задължението на застрахователя. Върху обезщетенията за вреди на осн. чл.
429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната претенция, която е
получена на 17.12.2018 г. В случая се претендират лихвите, за плащането на които
застрахованият отговаря пред увреденото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ), поради което
възражението на ответника с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ е неоснователно.
Отговорност за разноски.
Направено е искане от процесуалния представител на ищеца адв. С. С. от АК – Варна
за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. С оглед на материалния интерес по делото
съразмерно на уважената част от иска ще се присъди минималното адвокатско
възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 /2004 г. на ВАС, в размер на 1 540
лева.
Ответникът, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на сторените разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК претендират се
общо 930 лева, от които ще се присъди сумата 558 лева.
Ответното дружество, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ВОС дължимата по делото държавна такса от 1600 лева и 700 лева разноски за
вещи лица или общо 2 300 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
7
ЕИК *********, гр.София, да заплати на И. Р. Г., ЕГН ********** от с. Мали Извор, сумата
от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.11.2018 год. между гр. Варна и гр. Белослав, виновно
причинено от М. С. С. като водач на л.а. „Фолксваген Пасат", рег. № ******, застрахован по
риска "Гражданска отговорност" в "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, гр. София, който се сблъскал с л.а. "Ауди"А4, рег. №*******, в
резултат от което пострадал пътувалият на предна дясна седалка в лекия автомобил
"Ауди"А4 с рег. № ******* И. Р. Г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 17.12.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.
432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 40 000
лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, гр. София, да заплати на адвокат С. Б. С. от АК – Варна, адрес: ****,
сумата от 1 540 лева на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И. Р. Г., ЕГН ********** от с. Мали Извор, да заплати на
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
гр. София, сумата от 558,00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, гр. София, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 2 300,00 лева, представляваща дължимите по
делото държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8