Р Е
Ш Е Н И Е № 3515
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11807 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Р.П.К. против С.И.А., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10000 евро, дължима по договор за заем от
26.03.2018 г. и платима до 10.04.2018 г., както и сумата от 5000 евро, дължима
по договор за заем от 04.04.2018 г. с падеж на 10.04.2018 г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на
26.03.2018 г. предоставил на ответника паричен заем в размер на 10000 евро,
като при предаването на сумата последният потвърдил писмено, че ще я върне в
срок до 10.04.2018 г. Посочва, че на 04.04.2018 г. между страните бил сключен
нов договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата
от 5000 евро, платима до 10.04.2018 г. Твърди, че до момента на депозиране на
исковата молба процесните суми не били върнати на ищеца, поради което и
предявява настоящите осъдителни искове. Сочи, че за обезпечаване на исковите си
претенции е подал молба за обезпечение на бъдещ иск, по която било образувано
ч.гр.д. № 10926 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански
състав. Моли за уважаване на исковете и присъждането на сторените разноски
както в исковото производство, така и в производството по обезпечаване на
бъдещите искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника С.И.А.. Последният не се явява в откритото
съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца
в откритото съдебно заседание прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание, на основание чл.56, ал.2 ГПК. Препис от исковата молба също
е връчен лично, редовно на ответната страна – л.17 от делото, като страната не
се е възползвала от правото си да депозира писмен отговор.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия
срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил
в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – два броя разписки от
26.03.2018 г. и от 04.04.2018 г., изходящи от ответника, се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове да се уважат.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на
1173,50 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие – л.6 от делото, или сумата от общо
2973,50 лв. Съгласно т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от
страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Затова следва
да се присъдят и сторените разноски в производството по обезпечаване на
бъдещите искове - по ч.гр.д. № 10926 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XIV граждански състав, а именно – 40 лв. за
държавна такси и 1500 лв. – за адвокатско възнаграждение, или общо – 1540 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Р.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 10000 евро, дължима по договор за заем
от 26.03.2018 г. и платима до 10.04.2018 г., както и сумата от 5000 евро, дължима по договор за заем
от 04.04.2018 г. с падеж на 10.04.2018 г., както и разноски в исковото
производство в общ размер от 2973,50 лв.,
и разноски в производството по ч.гр.д. № 10926 по описа за 2018 г. на Районен
съд Пловдив, XIV граждански състав в общ размер от 1540 лв.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Да
се върне изисканото за послужване ч.гр.д. № 10926 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, XIV граждански състав
поради отпадане на необходимостта от същото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.