№ 3194
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110104444 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявени искове от „В К - В” ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.П. №33 срещу Т.
Н. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5 за установяване дължимостта
на сумата от 1093,90лева – главница за използвани ВК услуги за периода 23.04.2020г.-
23.08.2021г., като и сумата от 54,62 лева – мораторна лихва за периода 26.06.2020г.-
27.01.2022г., за които суми са издадени заповед за изпълнение за парично задължение
по чл.410 ГПК №547/02.02.2022г., постановена по ч.гр. дело №**88/2022г. на ВРС, на
осн., на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът в качеството си на ВК
оператор е доставил на ответника ВК услуги за процесния период, на обект находящ се
в гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5, които не са заплатени. Претендира мораторна лихва
за забава върху дължимата главница.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.Излагат се
възражения, като се оспорва качеството на потребител на ответника за процесния
период. Възразява посочените количества ВК услуги да са поставени на обекта на
потребление. Намира за технически невъзможност за периода 22.07.2021г.-23.08.2021г.
на адреса на потребление да бъде отчетено изразходено количество питейна вода на
стойност от 825,70 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена е справка за недобора на частен абонат с аб.№1140031 досежно
имот намиращ се в гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5, в която се посочва, че за периода
23.04.2020г.-23.08.2021г. е начислена сумата от 1093,90 лева – главница за
1
предоставени ВК услуги, сумата от 54,62 лева лихва за забава.
Представен е опис на отчет на абонат аб.№1140031 досежно имот намиращ се в
гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5, в който се посочва, че 26.01.2021г. е осъществен
самоотчет на абонат , като старите показания на водомера са възлизали на 74 м3, а
новите в размер на 328 м3.
Представен по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот от
15.07.2021г., №106, том ІІ, рег. №1871, дело №302/2021г. по описа на нотариус В.П. с
район на действие ВРС, по силата на което собствениците В. Н.а Д. и Т. Н. Т. даряват
на К. Т. Д. собствения си имот в гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5. Видно от
съдържанието на акта при изповядване на сделката е представен нотариален акт за
собственост на дарителите № 113/1969г.
Представено е заявление за прехвърляне на партида №**********/13.08.2021г. от
К. Т., в което се посочва, че показанията на водомера към момента на депозиране на
заявлението възлизат на 74 м3, за което новия собственик е изразил съгласие.
Прието е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице А. Л.
А., в което се посочва, че на адреса на потребление на 01.06.2020г. е монтиран
водомер, който е фабрично нов, като неговата експлоатационна годност е до 2030г.
Поставени са необходимите пломби, по които няма видими следи от деформация или
въздействие. При оглед на водомера на 09.09.2022г. констатира, че показанията му
възлизат на 64,428 м3. Излага, че за периода 22.07.2021г.-23.08.2021г. посоченото
количество питейна вода в размер на 254 м3 не е възможно да премине без да бъде
отчетено.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на ВК услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора. В негова тежест е да установи, че са наличие предпоставките за
служебно изчисляване на предоставените на адреса на потребление ВК услуги. При
установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното
в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
Потребители на ВК услуги могат да бъдат физически или юридически лица,
които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2,
ал.1,т.1 и ал.3 от ОУ за предоставяне на ВК услуги на потребителите от ВК оператор.
Аналогична на съдържанието на общите условия е и подзаконовата нормативна
уредба, която се съдържа в Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. В разпоредбата на чл. 3, т.1 от цитираната наредба,
потребители на ВК услуги могат да бъдат собствениците и лицата, на които е учредено
право на строеж или право на ползване, включително и чрез концесия. Разпоредбата на
чл.3 и аналогичното съдържание на чл.2, ал.1, т.1, предл.2-ро от ОУ предвиждат
възприетото в общия закон, който урежда правоотношенията породени по повод
собствеността върху недвижимите имоти, а именно Закона за собствеността, в
разпоредбата на чл.57 от който се посочва, че ползвателя е задължен да плаща
2
разноските, които са свързани с ползването на веща.
От изложеното следва извода, че за да бъде едно лице задължено за заплащане
на стойността на изразходените на обект на потребление ВК услуги, то следва да
притежава едно от трите качества- на собственик; на ползвател или на наемател на този
обект. Качеството на потребител за процесния период, за който се претендира
заплащане на задълженията за предоставени ВК услуги е първата предпоставка, която
ищецът в качеството му на доставчик на тази услуга следва да докаже по отношение на
ответника.
Не е спорно между страните, че ответникът Т. е имал качество на потребител на
процесния обект на потребление в гр. Варна до 15.07.2021г., като изрично с
протоколно но определение постановено в открито съдебно заседание при разглеждане
на делото този факт бе приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. В насока на
последно изложеното е и представения по делото нотариален акт, в който е оформено
дарение от 15.07.2021г., по силата на което ответникът в качеството му на
съсобственик заедно с другия собственик на имота В. Д., прехвърлят собствеността
върху имота, до който ищецът предоставя ВК услуги на трето на спора лице. Следва да
бъде прието, с оглед установеното фактическо положение, че качеството на потребител
вна ВК услуги до процесния обект в гр. Варна, ул. Д. №5, ап.5, ответникът е
притежавал за периода 23.04.2020г. -15.07.2021г. Видно от съдържанието на
нотариалния акт, в който е обективирано дарственото разпореждане с имота,
дарителите не са запазили правото си на ползване досежно дарения имот, при което
след реализиране на дарението, а т.е. след 15.07.2021г. ответникът губи това си
качество, съответно след този момент той не се явява лице носител на задължението да
заплаща ВК услуги предоставяни от ищеца до този обект.
Задължението за плащане на използваните ВК услуги възникна за потребителя
съобразно разпоредбата на чл. 33, ал.1 вр.ал.2 от Общите условия за предоставяне на
ВК услуги. В разпоредбата е вменено в задължение на доставчика ежемесечно да
издава фактури, с които съобразно нормативно определените цени да начислява
изразходените количества. След издаване на съответната фактура за потребителя
възниква задължението за плащане, респ. възможността да релевира възражения за
начисления му размер по реда на чл.34, ал.1 от ОУ.
Съобразно приетото от съда в мотивите, ответникът е притежавал качество на
потребител за периода 23.04.2020г. – 15.07.2021г. За този период ищецът в качеството
му на доставчик и съобразно изискването на чл. 33, ал.1 ОУ е издал фактури от
27.05.2020г. до 25.06.2021г. за изразходваното количество ВК услуги в процесния
обект на потребление. Няма данни по делото ответникът, като потребител за тази
услуга за посочения период от време да се е възползвал от възможността предвидена в
разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ОУ, която му дава право да възрази било то за
стойността и/или количеството предоставени услуги, поради което следва да бъде
прието, че същите за този период от време са реално предоставени на обекта на
потребление. Като допълнителен аргумент следва да бъде посочено,че в рамките на
този период на адреса на потребление доставяната питейна вода се измерва от
водомер, който е монтиран фабрично нов и в метрологична годност до 2030г., който
факт съдът приема за установен от приетото по делото заключение по съдебно –
техническата експертиза, което се кредитира, като обективно и компетентно дадено.
Наред с това вещото лице извърши и оглед на място на водомера, като констатира, че
същия е надлежно монтиран, като не са налице вмешателства досежно надлежно
поставените пломби. В заключение следва да бъде посочено, че имотът обект на
3
доставка на ВК услуги се намира в границите на населеното място – гр. Варна, при
което следва, че до същия се доставя както услугата доставка на питейна вода, така и
услугата отвеждане на отпадни води, при което потребителят дължи заплащане на
доставените му ВК услуги по всеки един компонент, при цени нормативно определени
за съответния период.
От съдържанието на исковата молба, в частта, с която се формира размера на
задължението по отделни компоненти, което съдържание изцяло съответства на
представената по делото справка от недобора на частен абонат, се установява, че
последните две задължения, за сумата от 16,27 лева и 825,70 лева, са остойностени
посредством издаване на фактура от 28.07.2021г., съответно на 30.08.2021г. съдът вече
посочи, че вземането за ВК оператора към потребителя възниква от момента на
издаване на фактурата по реда на чл. 33, ал.1 ОУ. Към момента на издаване на
посочените две фактури, ответникът е изгубил качеството си на потребител, при което
не срещу него, а срещу новия собственик на имота доставчикът има възможност да
упражни облигационните си претенции. Съдът намира, че това обстоятелство не се
променя от факта, че за част от периода на консумация на ВК услуги (в случая по
първата фактура от 22.06.2021г. до 15.07.2021г.), ответникът е имал качество на
потребител. За този период новият собственик на имота, до който се доставя ВК услуги
ако заплати задължението на предходния има вземане към последния, но тези техни
вътрешни облигационни правоотношения не се отразяват в правната сфера на ВК
оператора. За последния паричното вземане за доставени ВК услуги за периода от
22.06.2021г. до 22.07.2021г., възниква на 28.07.2021г. с фактуриране на задължението,
съобразно реда посочен в чл.33, ал.1 ОУ. При така изложените съображения за сумите,
които са обективирани във фактура № **********/28.07.2021г. на стойност от 16,27
лева, както и във фактура № **********/30.08.2021г. на стойност от 825,70 лева, се
явяват недължими от ответника предвид липсата на качеството му на задължено лице –
потребител на ВК услуги на процесния обект на потребление. Предявения иск за
главница следва да бъде отхвърлен в частта за сумата над 251,93 лева, до пълно
предявения размер от 1093,90 лева, която разлика съставлява сумата от 841,97 лева
същата сбор от задълженията по фактури от 28.07.2021г. и 30.08.2021г., като и за
периода 22.06.2021г.-23.08.2021г. Върху уважената част на главницата от 251,93 лева
следва да бъде присъдена и лихва за забава считано от депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 01.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на лихвата за забава с оглед частично уважения иск за главница,
следва да бъде частично уважен и акцесорния иск, като предявения иск следва да бъде
отхвърлен в частта за разликата над 26,41 лева до пълно предявения размер от 54,62
лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За заповедното
производство се дължи сумата от 18,17 лева, а за исковото производство сумата от
42,41 лева, като съдът определя за база на дължимото юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство сумата от 100 лева, на осн. чл. 25 НЗПП.
В полза на ответника се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част на предявените искове или сумата от 492,47 лева, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Н. Т.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5 ДЪЛЖИ на „В К - В” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.П. №33 сумата от
251,93 лева представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за
периода от 23.04.2020г. – 22.06.2021г. по партида с абонаментен номер 1140031 за
обект намиращ се в гр. Варна, ул. Д. бл.5, вх.Б, ап.5, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта за разликата
над уважения размер от 251,93 лева до пълно предявения размер от 1093,90 лева, както
и за периода 22.06.2021г.-23.08.2021г.; сумата от 26,41 лихва за забава върху
уважения размер на главницата за периода 26.06.2020г. – 27.01.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 26,41 лева
до пълно предявения размер от 54,62 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК №547/02.02.2022г., постановена по
ч.гр.дело №**88/2022г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5 ДА
ЗАПЛАТИ на „В К - В” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.П. №33 сумата от 18,17 (осемнадесет лева и 17 ст.) лева представляващи
съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното производство съразмерно
уважената част на предявените искове, както и сумата от 42,41 (четиридесет и два
лева и 41 ст.) лева представляващи съдебно – деловодни разноски сторени в исковото
производство съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „В К - В” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.П. №33 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Д. №5, вх.Б, ап.5 сумата от 492,47 (четиристотин деветдесет и два лева и
47 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на
предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5