Р
Е Ш Е Н И Е
№ 233/23.06.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание
на двадесет и трети май хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 139/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по подадена чрез пълномощник жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „***“ № 213, представлявано от управителя Р.П.Т.,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
32-ФК/17.02.2022 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и
чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) спрямо
дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване
на търговски обект: ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Добрич, бул. „***“
№ 213, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни. Жалбоподателят счита оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди,
че в района, където се намира ведомствената бензиностанция, е имало многобройни
прекъсвания на електричеството. Поради тази причина е настъпвало прекъсване на връзката
и затваряне на програмата, отчитаща горивото, което от своя страна е довело до
невъзможност нивомерната система да предава данни на НАП. По време на
проверката е установено, че всички документи на дружеството са изрядни, системата
е в действие и не е налице разлика между полученото и отчетеното от дружеството
гориво, което се зарежда единствено за служебно ползване на автомобилите на
търговеца. Излага обстоятелства, че при проверката не е констатирано отклонение
при отмерването и калибрирането на системата, а на датите 06.01.2022 г. и
11.02.2022 г. обектът е зареждан с гориво, като след приключването на
операциите на НАП са подавани данни за извършената доставка. Според фискалния
бон, издаден от апарата, регистрацията е успешна, поради което служителят е
останал с впечатление, че системата работи. Твърди, че липсва връзка между
данъчнозадълженото лице и НАП, за да може дружеството да установи евентуална
софтуерна повреда и невъзможност за предаване на данни до НАП. Счита, че така
установените прекъсвания са недостатък на софтуерния продукт, а не на умишлено
действие. Сочи, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите, закрепени
в чл. 22 от ЗАНН. Твърди, че принудителното затваряне на обекта за срок от 14
дни не отговаря на тежестта на нарушението, което по никакъв начин не е ощетило
фиска. Излага доводи и за неспазване на принципа на съразмерност, установен в
чл. 6, ал. 2 от АПК. Твърди, че продължителността на ПАМ не е в разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охраняваните обществени отношения. Обжалваната заповед налага неоправдани и
необосновани ограничения на задълженото лице в по-голяма степен от необходимото
за целта, за която тя се издава. По тези съображения иска отмяната на акта и
присъждане на разноски в минимален размер.
Ответникът
– началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е и основателна.
Административното
производство е започнало по повод на извършена проверка на 14.02.2022 г. от 17,00
часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ведомствена
бензиностанция, находяща се в гр. Добрич, бул. „***“ № 213, стопанисван от „К.“
ЕООД.
При
проверката е установено, че обектът представлява ведомствена бензиностанция, от
която се зареждат служебни автомобили на фирмата. В обекта има 1 брой колонка,
резервоар 1 бр. дизел с обем 20553 л. Бензиностанцията не се зарежда в пари в
брой, като всеки служебен автомобил има служебна чип карта. След преглед на
представените от дружеството документи е установено, че електронната система с
фискална памет (ЕСФП) не работи в автономен режим – зареждане. Нивомерната
система е одобрена за използване към типа ЕСФП. Налице са множество прекъсвания
на връзката поради затваряне на програмата и стартирането й отново.
В
обекта за периода на 13.12.2021 г. е получено гориво в размер на 12058 л по
документ. Нивомерът е отчел 11207 л и има разлика в размер на 851 л, които се
дължат в резултат на прекъсване на електричеството.
На
06.01.2022 г. въведеното количество по документ № 01000000000006593169 от
06.01.2022 г. е в размер на 12085 л., за което няма отчетено гориво по нивомер.
Изкаран е КЛЕН от ФЗ за 06.01.2022 г., от който се вижда, че няма служебен бон
за доставка по нивомер (налице е само служебен бон за доставка на гориво по
документ с отбелязване “успешна”).
На
11.02.2022 г. въведеното количество по документ № 010000000005686919 от
11.02.2022 г. (л. 40 на гърба, документът е с № 010000000006686919, в ЗНПАМ е
допусната техническа грешка, като на мястото на първата шестица е изписана
цифрата 5) е в размер на 13119 л., за което няма отчетено гориво по нивомер.
Изкаран е КЛЕН от ФЗ за 11.02.2022 г., от който се вижда, че няма служебен бон
за доставка по нивомер (налице е само служебен бон за доставка на гориво по
документ с отбелязване “успешна”).
От така
установеното е направен извод, че нивомерната система не е предавала данни към
НАП за полученото гориво по описаните доставки на 06.01.2022 г. и на 11.02.2022
г.
За резултатите
от проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА
№0058022/14.02.2022 г. (л. 16-17), към който са приложени междинен Х отчет,
показания нивомери, клен от ФЗ за 13.12.2021 г., 06.01.2022 г. и 11.02.2022 г.,
договор за сервиз, блок схема и спецификация, обяснения от служител, документи
за доставка на гориво на 13.12.2021 г., 06.01.2022 г. и 11.02.2022 г.
Въз
основа на констатациите в протокола е издадена обжалваната заповед №
32-ФК/17.02.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Административният орган е приел, че „К.“ ЕООД
не е спазило реда и начина да предава на НАП по установената дистанционна
връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта. Направил е извод, че с
поведението си дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което съставлява основание
за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, във вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В
заповедта са изложени мотиви, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски
обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки с цел да
бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от органите по
приходите. Целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата.
По
отношение на продължителността на срока на ПАМ са изложени мотиви, че
определеният от законодателя размер указва на значимостта на охраняваното
обществено отношение. Прието е, че цялостното поведение на търговеца води до
обоснован извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в
страната и отклонение от данъчното облагане. Посочено е, че при определянето на
срока на действие на мярката са взети предвид неспазването на реда и начина на
предаване на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта, както и клиенто – потока. Изложени са съображения, че
продължителността на срока е съобразена с принципа за съразмерност и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
ЗНПАМ е
връчена на 25.02.2022 г. на управителя на дружеството – адресат, видно от
приложената разписка на л. 15 от делото.
В хода
на производството по делото са представени заверени копия на протокол за
извършен ремонт и уведомления за извършване на сервизно обслужване, от които се
установява, че на 17.02.2022 г. е извършено обновяване на софтуера, при което е
открит проблем в протокола за комуникация между ЕСФП и НИС, като доставките по
НИС от дати 06.01.2022 г. и 11.02.2022 г. са изпратени към сървъра на НАП на
17.02.2022 г. в 15, 00 часа.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно приложената
по делото упълномощителна заповед № ЗЦУ - 1148 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, изменена със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По
делото не е спорно, че проверяваният обект съставлява ведомствена
бензиностанция с 1 бр. резервоар с вместимост над 1000 л и служи за зареждане
на гориво за собствени нужди. Бензиностанцията разполага с нивомерна
измервателна система, която е одобрена за използване към типа ЕСФП с цел
предаване на данни на НАП по установената дистанционна връзка. Не е спорно и
това, че нивомерната система не е предавала данни към НАП за доставките на
горива от 06.01.2022 г. и 11.02.2022 г. (налице са служебни бонове за доставка
на гориво по документи, но не и служебни бонове за постъпило зареждане по
нивомер), като на посочените дати са възникнали множество прекъсвания на
връзката между компонентите на ЕСФП и НАП, които се дължат на затварянето на
програмата, видно и от обясненията на служителя на дружеството, дадени в хода
на административното производство. Действително от представените пред съда писмени
доказателства се установява, че при извършен ремонт непосредство след датата на
проверката е открит проблем в протокола за комуникация между ЕСФП и НИС, но
това не променя факта, че е налице непредаване на данни към НАП за полученото
гориво по процесните доставки.
По силата
на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. Правилото на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира, че
данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини,
съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 3, ал. 3 от от Наредба № Н-18/2006 г., която е приета на основание на
законовата делегация на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, всяко лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП. Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. лице,
което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени
нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно
прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда
на ал. 2 и ал. 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или
инсталации за производство и/или отопление.
С оглед
на цитираната нормативна уредба следва изводът, че търговското дружество е
осъществило фактическия състав на нарушение на чл. 3, ал. 12, във вр. с ал. 3
от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. чл. 118, ал. 8, във вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, тъй като не е изпълнило задължението си да предава на НАП по установената
дистанционна връзка данни за доставените горива по нивомер. В случая
административният орган е посочил като нарушени само нормите на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/2006 г., във вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, без да ги привърже с
разпоредбите на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, но тази непрецизност на правната квалификация на нарушението не е съществен
порок, водещ до неправилност на обжалваната заповед.
При
наличието на формално нарушение принципно правилно административният орган е
приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 186, ал. 1, във вр.
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Действително неправилно в заповедта е посочено, че
правното основание за нейното издаване е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС,
която предвижда прилагане на принудителна административна мярка, когато не е
издаден съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, а в случая изпълнителното
деяние се изразява в неподаването на данни от нивомерната система за доставка
на горива чрез установената дистанционна връзка до НАП, което се субсумира под
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г” ЗДДС, но това не е основание за
незаконосъобразност на акта. Въпреки че мотивите на административния акт
представляват единство на фактически и правни основания за издаването му,
трайно в съдебната практика се е наложило, че грешното посочване на правното
основание за издаване на административния акт не е основание за отмяната му и при
несъответствие между фактически и правни основания предимство имат
фактическите. Формалното посочване на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС като
правно основание за налагане на принудителната административна мярка не може да
опорочи административния акт, тъй като правото на защита на адресата не е
накърнено – фактите, които обосновават налагането на ПАМ, са изложени ясно и
недвусмислено и съобразно тях страната е организирала защитата си, както личи
от съображенията в жалбата срещу заповедта.
Независимо
от изложеното дотук, съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна като
издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
От
данните по делото е видно, че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14
дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК,
сочещ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Мотивите към заповедта по отношение на продължителността на
срока са общи и бланкетни и не са обосновани с конкретни обстоятелства,
налагащи запечатването на ведомствената бензиностанция и забраната за достъп до
нея за 14 дни. Предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС е нормативноустановено
задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които
следва да се изпълняват при съответните предпоставки с цел да бъде възможно
извършването на текущ и последващ контрол от органите по приходите. В случая
информацията за доставените количества горива е изцяло проследима, тъй като доставките
са оформени с надлежни данъчни документи (АДД). Не става ясно въз основа на
какви обстоятелства е прието в заповедта, че цялостното поведение на търговеца
води до обоснован извод за трайно поведение към неспазване на установения
правов ред в страната и отклонение от данъчно облагане, след като липсват каквито
и да е данни за други извършени нарушения от страна на дружеството. Събраните по
делото доказателства сочат категорично, че неподаването на данните до НАП не се
дължи на манипулация на системата или други неправомерни външни въздействия, а
на софтуерни грешки, което означава, че тежестта и степента на обществена
опасност на допуснатото нарушение не е значителна. Видовете данни за определяне
на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената
дистанционна връзка, освен данни от нивомерната система включват и данни за
доставени количества горива по документ – така т. ІІІб, т. 3, б. „в“ от
Приложение № 1 на Наредба № Н-18/2006 г. От приложените по преписката служебни
бонове за доставка на гориво по документ е видно, че получените количества
горива съгласно АДД са били коректно въведени в ЕСФП на съответните дати, което
изключва възможността информацията за тях да бъде укривана от НАП. Административният
орган е посочил в мотивите си, че при определянето на срока е взел предвид и
клиенто-потока, без да съобрази, че в случая става въпрос за ведомствена
бензиностанция, която зарежда собствени превозни средства без заплащане в брой,
а с отчитане на служебни чип карти. След като нарушението е констатирано за
първи път, отстранено е непосредствено след установяването му и от него не са
произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на
приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на обекта не би могло да се
определи като съразмерно и пропорционално. При тази продължителност на срока се
засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се пренебрегва целта на
закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответни на
нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от
необходимото стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено
при липса на констатирани конкретни вреди за фиска. Ето защо, процесната
принудителна административна мярка се явява прекомерна с оглед на действителната
тежест на нарушението и обстоятелствата по извършването му, което води до
незаконосъобразност на заповедта по същество.
Основателно е и възражението
на жалбоподателя, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона.
Съобразно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки имат превантивно
и преустановително действие. С налагането им се цели да се предотвратят или
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят или да
отстранят вредните последици от тях. В случая запечатването на обекта не би изпълнило
нито една от тези цели, доколкото след проверката жалбоподателят е предприел
своевременно мерки по отстраняване на нарушението, видно от приложените по
делото документи от обслужващата фирма, която в деня на издаване на обжалваната
заповед е възстановила комуникацията между ЕСФП и НИС и данните за процесните
доставки по НИС са изпратени към сървъра на НАП. В крайна сметка целта на
принудителните административни мерки не е да служат като наказание, а да
доведат до промяна в начина на извършване на дейността, което в случая е направено,
тъй като дейността на търговеца е приведена към законовите изисквания и не е
бил нужен допълнителен срок за това. В този смисъл е и практиката на ВАС - решение № 14829/1.12.2020 г. по
адм. д. № 8568/2020 г., I о., решение № 9541/14.07.2020 г. по адм. д. №
5056/2020 г. I о., решение № 7796/18.06.2020 г. по адм. д. № 2008/2020 г. I о.,
решение № 13889/10.11.2020 г. по адм. д. № 6457/2020 г., VIII о., решение № 7198/14.05.2019
г. по адм. д. № 1410/2019 г., І о., решение № 15448 от
14.12.2020 г. по адм. д. № 9096/2020 г., I о., решение № 3402/11.04.2022 г. по
адм. дело № 6982/2021 г., VІІІ о. и др.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е опорочена до
степен на незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменена.
С оглед
на изхода по делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има
право на разноски по делото в размер на 50,00 (петдесет) лева, представляващи
платена държавна такса, които следва да бъдат поети от НАП – София.
Водим
от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на “К.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
бул. “***” № 213, представлявано от управителя Р.П.Т., заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 32-ФК/ 17.02.2022 г., издадена от началник
на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
НАП – София да заплати на “К.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. “***” № 213, представлявано от управителя Р.П.Т., сумата от 50,00
(петдесет) лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: