Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017 / 18.2.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....338....по описа за............2020…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас с която същото дружество чрез неговия
процесуален представител е предявило
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу М.Д.Д.. Със същият иск
горепосочения ищец Водоснабдяване и
канализация ЕАД гр. Бургас моли съда да
постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения
ответник М.Д. *** , че същият му дължи паричната сума в размер на 580, 56 лв. главница
, което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена , отведена и
пречистена вода през отчетен период от
13.12.2016 г. до 12.11. 2019 г. , за което задължение са издадени фактури в
периода от 25.01.2017 г. до 25.11.2019 г., както и обезщетение за забава – мораторна лихва
върху горепосочената главница в размер
на сумата от 170, 31 лв. дължима се за
периода от 26.02.2017 г. до 17.01.2017 г. , както и законовата лихва върху главницата ,
начиная от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
12 от 23.01.2020 г. по ч. гр.д. № 38 / 2020 година по описа на Районен съд Карнобат – 22.01.2020 г. до
окончателното изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата представляваща всички направени от него по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл.
78 ал. 8 от ГПК,както и направените от дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по
ч.гр.д. № 38 / 2020 г. по описа на Районен съд
Карнобат.
В съдебно
заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия
процесуален представител който поддържа
така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни
последици от това.
Ответникът М.Д. в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения му процесуален
представител е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу
него и по този начин е взел становище по същите искове в същия
отговор като счита същите за допустими за разглеждане , но за изцяло
неоснователни и моли съда да ги отхвърли
изцяло като такива .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , като се явява неговия особен процесуален представител който пак заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата претендирана за
установяване с него респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли те
да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.Д.Д. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване
и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдените
от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице
валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение
–да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него
ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за
тези предоставени ВиК услуги в
претендирания за установяване размер и
период и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си
молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че
за процесния отчетен период от 13.12.2016 г. до 12.11.2019 г. между него и ответника М.Д. , който е обитавал водоснабден от дружеството
обект с административен адрес в село Велислав , Община Сунгурларе е било
налице правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото лице е било техен потребител .Същото
дружество твърди , че това лице е
потребител на тези ВиК услуги , като дружеството по този повод
му е завело партида в базата си
от данни с абонатен № 894271 и като такова е имало задължението да ги заплаща ,
като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 25.01.2017
г. до 25.11.2019 г. които са 29 на брой от които суми за
потребени ВиК на ответника М.Д. се явявала за плащане сумата от 580, 56 лв. . Ищцовото дружество
твърди , че предвид допуснатото
неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна
на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги
възнаграждения за получените такива услуги,
затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги
, с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 38 / 2020 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 12 от 23.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника М.Д. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за
процесния период от 13.12. 2016 г. до 12.11.2019 г. , да
заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея , горепосочена сума посочена в диспозитива
на исковата молба, а именно: парична
сума в размер на 580, 56 лв.
представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 170, 31
лв. дължима се за периода от 26.02.2017 г. до 17.01.2020 г. , както и законната лихва върху главницата ,
считано от датата 22.01.2020 година –
датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
С оглед на това съдът намира, че спрямо
ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни
предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано
заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника,
която са и предмет на настоящото
производство.
Тъй като ответника не е
намерен за да изрази становище против
така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла
в сила , съдът с нарочно разпореждане № 537
от 27.4.2020 г. по същото ч.гр.д. № 38 /
2020 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК
, че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което
с настоящата си искова молба сегашния ищецът
е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се
спорят от страните по делото.
Ответникът по
делото чрез специално назначеният си особен представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните
услуги за посочения в процесния договор период
от време, тъй като по делото липсвали приложени писмени доказателства за процесния
период . По делото обаче са представени протокол от 15.11.2019 г. на ВиК ЕАД Бургас подписан
от ответника и справка от имотния
регистър на Службата по вписванията гр.
Карнобат , както и карнет от които се установява по един несъмнен и безспорен
начин , че ответникът Д. е собственика на процесния водоснабден имот находящ се в село Велислав , Община
Сунгурларе представляващ парцел 2 в квартал 7 по плана на село Велислав с площ на същия от 2120 кв.м. от 24.10.2003 г. и до настоящия момент ,
който е водоснабден и за който като собственик и ползвател е потребявал
съответните ВиК през процесния период – 13.12.2016 г. до 12.11.2019 г. тъй като самият ответник в
качеството му на потребител е подписал
горепосочения протокол за отчет и по този начин е потвърдил , че към дата 15.11.2019 г. уредът му т.е. водомера му в имота е достигнал
показания до 968 кум. м. вода. Отделно в тази връзка са и показанията на
разпитания по делото свидетел Г.Б. който твърди , че през процесния период тъй като е работил като инкасатор във ВиК Бургас район Сунгурларе и като такъв
редовно е отчитал показанията на
водомера в имота на ответника , като показанията на водомера отчетени от него визуално е нанасял точно в карнета, представен по
делото. По този начин съдът намира , че
по настоящото дело са приложени писмени и други доказателства опровергаващи
твърденията на ответника в тази им част ,
които удостоверяват по един несъмнен и
безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на получени от ответника В
и К услуги . Това е така тъй като вещото лице К. Д. посочва в
заключението си което като неоспорено от страните по настоящото дело , съдът е
приел като абсолютно доказателство , че имота на ответника е водоснабден и за отчитането на доставеното и консумирано
водно количество е открита партида в
програмата на водния оператор , като същата партида еднозначно индивидуализира същия водоснабден обект и абонатния номер на партидата му е 894271 ,
като отчитането на потребените от ответника ВиК услуги за процесния период е извършвано чрез монтиран в двора на
ответника водомер , като показанията на
същия са снемани от служителите на ВиК и то визуално , като отчетите се записват
на хартиен карнет. Същото вещо лице посочва , че за процесния период от
13.12.2016 г. до 12.11.2019 г. чрез монтираното
измервателно устройство- водомер в имота на ответника е била
доставена и консумирана питейна
вода в общ размер на 411 кубически
метра.
Следователно
съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта ,че ответника е потребил съответните
ВиК услуги за които са му били
издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди ,
че щом фактурите са налице и същите са
осчетоводени редовно за
потреблението на начислените услуги и че
същите са издадени по откритата партида
на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер 894271 отнасяща се до адреса на жилищната сграда , както
и факта, че понеже ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло.
Тука съдът
намира , че ищеца трябва да докаже дължимостта
и неплащането на процесната сума по процесния
договор , която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство
пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е
обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Ищцовото
дружество доказа с оглед на представените писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице , че ответника е ползвал твърдяните от него услуги и
дължи последния заплащане на същите и това е така тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи ,услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора ,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение , като
отчитането се извършва от длъжностни
лица на оператора или лица на които е
възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия нормативен
акт отчитането се извършва периодично
съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д.
по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в заключението си което
като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно
доказателство посочва, че при направения оглед е констатирало , че имота е
необитаем, че в същия двора се намира водомерна шахта и в нея през процесния период
и водомера – измервателното устройство , като през процесния период отчитането
е извършено по начина посочен по- горе , като е налице неплатено от ответника
количество доставена и консумирана питейна вода. Затова съдът намира, че са посочени реалните количества вода
потребени от ответника по делото и по този начин може да се иска заплащането от негова страна
на същите вече остойностени. Съдът
намира в тази връзка, че вещото лице А. доказа правилността на воденето на счетоводството в дружеството ищец
и респ. осчетоводяването на процесните фактури съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти , като по този начин с тях
може да се докаже наличието на
предпоставките въз основа на които е
възникнало задължението и е определено
точно количеството потребени ВиК услуги от ответника , включително по стойност,
които не са заплатени. По този начин следва да бъде посочено това че ищцовото
дружество по делото е ангажирало достатъчни и убедителни доказателства
в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане и че същото се дължи от ответника и поради това съдът
намира , че претенцията на ищцовата
страна се явява доказана – претенцията за установяване на главница в целия й
претендиран размер и в същия размер тази претенция следва да бъде уважена . Относно
претенцията за установяване на мораторна лихва в общ размер на сумата от 170,
31 лв. съдът намира , че същата се явява частично основателна поради следните
съображения: вещото лице е посочило , че мораторната лихва се явява в размер на
сумата от 134, 25 лв. но е изчислило същата за по- голям период от
претендирания , а именно : за периода от 20.02.2017 г. до 13.05.2020 г. , като
съдът намира , че за процесния период от 26.02.2017 г. до 17.01.2020 г. размера
на същата лихва се явява в размер на сумата от 115, 33 лв. . По този начин същата
се явява частично доказана в размер на същата сума от 115, 33 лв. и по този
начин същата претенция в този й размер следва
да бъде уважена , като същата претенция за мораторна лихва в частта й над 115,
33 лв. до пълния й претендиран размер от
170, 31 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана .
Ищцовото
дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски
по делото , за които е представила и списък на разноски по чл. 80 от ГПК . С
оглед на уважените претенции
респ.напълно уважената претенция за главница и частично уважената претенция за мораторна
лихва съдът намира , че следва да му бъдат присъдени съдебни разноски в размер
на сумата от 850, 95 лв. .Същата страна е поискала да й бъдат присъдени и
съдебни разноски по заповедното производство и с оглед на горното , на същата
страна следва да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски по
заповедното производство в размер на сумата от 69, 75 лв..
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Д.
с ЕГН ********** *** , че същият дължи
на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. Бургас
ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 с ЕИК ********* със законен
представител инж. Ганчо Йовчев Тенев- Изпълнителен директор на дружеството и
с процесуален представител гл. юрисконсулт Д.Б.З. паричната сума в размер на 580, 56 лв. което задължение е по издадени фактури в
периода от 25.01.2017 г. до 25.11.2019 г. и
представлява равностойността на ползвани В и К услуги - доставена , отведена и пречистена вода през
отчетен период от 13.12.2016 година до 12.11.2019 година, както и отделно
обезщетение за забава- мораторна лихва върху същата горепосочена главница в
размер на сумата от 115,33 лв. дължима
се за периода за периода от 26.02.2017 г. до 17.01.2020 г. , ведно със
законната лихва върху същата горепосочена главница в размер сумата от 580, 56 лв. , считано от дата 22.01.2020 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в районен съд Карнобат до окончателното
изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 12 от
23.1.2020 г. по ч. гр.д. № 38 / 2020 година по описа на Районен съд Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ същия
иск в останалата му част относно претендираната мораторна лихва над сумата от
115, 33 лв. до пълния й предявен размер от 170, 31 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 и с
ЕИК ********* сумата от 850, 95 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 338 / 2020 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Бургас ж.к. Победа ул. Ген. Владимир
Вазов № 3 и с ЕИК ********* сумата от 69,
75 лв. представляваща направените
съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 38 / 2020 г. по описа на КРС .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: