РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1722/13.10.2020г.
гр.Пловдив, 13 . 10 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1838/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
П.В.Б.,***, с пълномощник адв.Сл.Н. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001679/18.06.2020г., издадена от Началник Група
към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М.,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна с искане за отмяната й. Заявено е, че подробни мотиви в
подкрепа на твърдението ще изложи лично или чрез упълномощен адвокат в съдебно
заседание. Адв. Н. поддържа жалбата и твърди, че
оспорващото лице не е управлявало автомобила, което е установено от ПРС в
Присъда № 145/26.06.2020г.
- Ответникът Началник Група към ОД
МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М., оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна в писмено становище с
изпращане на преписката. В случай на уважаване на жалбата, е поискано
намаляване на разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера
на минималното по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 15.07.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.20, гръб/.
Жалбата е подадена на 22.07.2020г. П.Б. е адресат на ограничителен акт, поради
което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.5/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Оспорващото лице представи заверено копие от Присъда №
145 / 26.06.2020г. на ПРС, постановена по НОХД № 3759/2020г. – без данни за
влизането й в сила, с която жалбоподателя /подсъдим/ е признат за виновен в
това, че на 18.06.2020г., в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества /марихуана и амфетамин/,
в хипотезата на маловажен случай, поради което на основание чл.78а ал.1,
чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК, е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба.
1.2. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.29/ и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, в
изпълнение на която е издадена първопосочената; заповед
от 07.05.2020г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на ст.
инспектор М.М. на ръководна длъжност Началник на
група в сектор пътна полиция при ОД МВР – Пловдив; АУАН серия АA № 622791/18.06.2020г.,
в който е отразено възражение на жалбоподателя – вписано е, че не е управлявал
МПС; Талон за изследване № 0041149 от 18.06.2020г. – в който е отразено, че П.Б.
отказва проба с техническо средство, вкл. Б. е вписал „отказвам да дам проба за
наркотици с техническо средство”; Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 18.06.2020г., в който е отразено, че Б. отказва да даде кръв и урина
за наркотични вещества, както и, че е съобщил за употреба на амфетамин, без да е посочил количество; Лист за преглед от
18.06.2020г., в който е отразено, че пациентът отказва да даде кръв и урина за
опиати и не е тестван поради отказ; Справка за нарушител – водач : издадени и
влезли в сила 6 бр. НП, считано от 2007г. до 2015г.; 6 влезли в сила фиша.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че АУАН е съставен против П.Б. затова, че на
18.06.2020г., около 15:30ч. в гр.Пловдив на бул.Марица, посока запад, управлява
лек автомобил марка Мерцедес А с рег.№ **** /лична собственост/, като отказва
да бъде изпробван за употреба на наркотици или други упойващи вещества и техни
аналози, с техническо средство Дрегер Драг чек 3000
STK 6, и е издаден талон за медицинско изследване.
Фактическата установеност е квалифицирана
за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 -ро ЗДв.П, която норма е отразена цифром
и текстово в оспорената заповед : „Отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози”, респект. „Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство:
с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение
за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по
силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171
т.2А б.“Б“ ЗДв.П.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт
доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът
се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е
приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания,
обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на
АУАН и на талон за изследване, в които жалбоподателят ясно е изразил волята си
– отказ да даде проба за наркотични вещества. Отказът е потвърден и в медицинския
протокол, вкл. в лист за пациент. Следователно, фактите и обстоятелствата,
които са от значение за случая се били ясни и не е нарушена нормата на чл.35 АПК. Жалбоподателят в случая не доказа твърдението си, респект. не опроверга
наличието на фактическо основание за издаване на оспорената заповед.
Установените факти са основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените
от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън
общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение.
Актът за установяване на
административно нарушение серия АA № 622791/18.06.2020г. е съставен от длъжностно
лице – полицейски инспектор към ОД МВР-Пловдив, /Б.П./, който акт съгласно чл.
189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена
сила до доказване на противното. Актосъставителят е
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДв.П
и авторство не е оспорено. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на
опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ,
тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.
3.1. Задължението за обосноваване на административния акт
от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е
допуснал нарушение на административно производствените правила и ясно е изразил
волята си.
АУАН е официален
документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който, подлежи на опровергаване при
съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. Официалният документ има
формална доказателствена сила –
удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена
сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество. По същество нормите /чл. 179, чл. 180 и чл. 181, ал. 1 ГПК/, от които
следва доказателствената сила на документите,
създават законно оборими презумпции.
В конкретиката
на фактите не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка. В
хода на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията –
нарушител относно жалбоподателя. Отреченият
факт в АУАН – на управление на МПС, следва да бъде основан на конкретни
доказателства, тъй като само твърдение в тази насока не е достатъчно за
разколебаване истинността на приетите за установени неблагоприятни факти спрямо
адресата на принудителната мярка. Съдържанието на приетата по делото присъда не
води до извод за достоверност на твърдението – отрицание по отношение
управление на МПС.
Относно причината за проверка с
техническо средство за наличие на наркотични вещества и техни аналози в кръвта
: Съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „При наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване.“. Външните признаци са индивидуални и преценката на
контролните органи в конкретния случай е била правилна, предвид отразеното в
Протокол за медицинско изследване – Б. не е отрекъл употреба на амфетамини. От съществено значение в случая е липсата на
доказателства за опровергаване основанието за издаване на ПАМ.
3.2. Принудителната административна мярка не се отклонява
от предназначението си - инструмент за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда. Целта на мярката е посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П
- за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административни нарушения. Съответствието с целта на закона изключва
нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Принудителната
мярка е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се
предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на П.В.Б.,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-001679/18.06.2020г., издадена от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция – М.М..
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :