О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
10.12.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав в закрито
заседание на десети декември ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова-Младенова ч. гр. дело № 12794 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВп/.
С определение № 1416 от 29.09.2020 г. съдия по
вписванията при СРС е отказал да заличи възбрана, вписана в Служба по
вписванията – гр. София с вх. рег. № 7889/26.02.1991г., том 1, акт № 121. Жалбоподателят
Я.А.П.-Л. е бил уведомен за така постановеното определение на 04.11.2020г.
Срещу
горепосоченото определение е подадена частна жалба с вх. № 18-00-191/11.11.2020
г. от Я.А.П.-Л. чрез адв. Й.М.от САК, в която са изложени съображения за
неправилност. Жалбоподателят твърди, че е неправилно твърдението на съдията по
вписванията, че в заявлението за заличаване на възбраната няма конкретизация на
обекта и същото не отговаря на изискванията на чл. 531 от ГПК. Налагането на
възбраната е по силата на Постановление от 20.02.1991г. на зам. градски прокурор
М.К., в която имотът е описан като вилна сграда, находяща се в квартал
Драгалевци, ул. „Лешникова гора“ парцел I –ви, кв.
51-А, собственост на наследодателя на молителя., поради което счита, че
изискването на чл. 6, ал. 1 б. „в“ от Правилника на вписванията не касае
настоящия случай., защото възбраната е наложено по силата на акт на орган на
съдебната власт. Освен това този законов текст е в сила от 2004г. и не следва
да се прилага към възбрани, вписани пред това. Твърди, че в случая е приложим чл.
13 ПВп., защото постановлението на прокурор също е съдебен акт. Сочи, че към
молбата са приложени писмени доказателства, с които имотът е индивидуализиран и
има достатъчно данни за актуалните му характеристики.
Жалбоподателят
оспорва като необосновано изискването на съдията по вписванията върху
представения екземпляр от Постановлението на СГП от 23.09.2010г., въз основа на
което се иска заличаване на възбраната да има отбелязване кога е влязло в сила.
Твърди, че липсват данни жалбоподателят да го е обжалвал, поради което следва
да се приеме, че актът на прокурора е влязъл в сила. Освен изложеното твърди,
че в случай са налице условията на чл.
22 от Правилника по вписванията, защото са изминали повече от десет години от
датата на вписването, без то да е подновено.
По изложените съображения жалбоподателят моли обжалваното определение да
бъде отменено и да се постанови извършване на вписване – заличаване на
вписаната възбрана върху имота.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лицe и доколкото е
депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на
обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът
приема, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 26.02.1991г. М.К. – зам. градски
прокурор Софийска градска прокуратура е
поискал обезпечение на бъдещ иск на
прокуратурата за неизплатени строителни работи чрез налагане и вписване на
възбрана върху имотите на наследодателя на жалбоподателя – А.В.П.-Л.. С
Постановлението за налагане на възбрана върху недвижим имот такава е наложена
върху имот, представляващ – вилна сграда, находяща се в квартал Драгалевци, ул.
„Лешникова гора“ - парцел I –ви, квартал
51-А, собственост на А.В.Л., ЕГН **********. Възбраната е вписана под № 7889,
том 1, № 121 по описа на Служба вписвания. По – късно с Решение №
48/25.11.1998г. Софийски военен съд в гр. София е отхвърлил иска. Решението и
влязло в сила на 13.01.1999г.
Собственикът на
имота А.В.Л., ЕГН ********** е починал на 20.03.2013г. С молба вх. № ЗСГ14/90
от 23.07.2020г. наследникът му - Я.А. П.-Л. е поискал от Софийска градска
прокуратура да заличи вписаната възбрана. С Постановление от 23.09.2020г. М.Ю.,
заместник градски прокурор при Софийска градска прокуратура е отменил
наложената възбрана върху описания по-горе имот на наследодателя на
жалбоподателя. Същият е депозирал посоченото постановление в Агенция по
вписванията на 29.09.2020г. с искане за заличаване на вписването на възбраната.
При така
установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че постановеният отказ
на съдията по вписванията е неправилен.
Проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 от ПВ е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря
на изискванията на закона, като е ограничена до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв
аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или
чието вписване е наредено от съда (в същия смисъл са задължителните указания по
т. 6 от Тълкувателно решение (ТР) № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Вписването на
възбраните се заличава в следните случаи (след представяне на влязло в сила
определение на съда за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК, както и когато е прекратено принудителното изпълнение
(основанията за прекратяване на принудителното изпълнение са посочени в чл. 433 от ГПК). С настъпването на някое от тези основания съдебният изпълнител
вдига служебно наложените възбрани върху имота, след като постановлението за
прекратяване влезе в сила.
Вписването на
възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното
лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението (чл. 31, ал. 1
от ПВ) или по искане на заинтересования със заявление, към което се
прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи
( чл. 31, ал. 2
от ПВ (чл. 32 от ПВ).
Независимо от конкретната хипотеза следва да са налице в условията на
кумулативност следните условия ( 1) искането за заличаване на вписаната
възбрана да изхожда от легитимирани лица по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ПВ; 2) да е представен акт на съда по чл. 402, ал.
3 от ГПК; 3) да е представено удостоверение от надлежното
учреждение, че вписването може да се заличи.
В конкретния случай,
към молба вх. рег. № 54683 от 29.09.2020 г. на СВ гр. София, молителят Я. А. П.
- Л., е представил Постановление от
23.09.2020г. на М.Ю. – зам. градски прокурор при Софийска градска прокуратура,
по пр. пр. № 14/1990г по описа на СГП,
отдел „Граждански съдебен надзор“. Към него е представил и актуални кадастрални
скици. От постановлението е видно, че
прокуратурата отменила допуснатото по отношение на А.В.Л. обезпечение. С
посочения акт е отменила наложената възбрана върху недвижим имот – вилна
сграда, находяща се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Лешникова гора“ парцел I ви; квартал 51-А, вписана под № 789, том
1-ви, № 121/1991г. по описа на Агенция вписвания – МП. Екземпляр от Постановлението
е връчен на молителя. Служебно
Постановлението е изпратено от Софийска градска прократура до Агенция
Вписвания за изпълнение.
Мотивът
на съдията по вписванията да откаже да разпореди заличаването на наложената
възбрана, защото постановлението от
23.09.2020г. на Софийска прокуратура е в един екземпляр и не отговаря на
изискванията на чл. 6, ал. 1 б. „в“ от Правилника за вписванията е неправилен. Съгласно
ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОГПК разпоредбата на чл.6 ал.3 от
Правилника за вписванията е неприложима в производството по вписване на вече
наложена възбрана по реда на глава V от Правилника за вписванията. За вписване
на възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот
да бъде описан съобразно изискванията на чл.60 т.1-7 от ЗКИР и да бъде
представена скица извадка от кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде
описан съгласно изискванията на чл. 6 ал.1 б. В от Правилника за вписванията.
Така според това ТР и съобразено с разпоредбата на чл. 60 от ЗКИР не е
необходимо да бъде посочена площта на имота в квадратни метри или в декари. В
случая прокурорът е описал в постановлението имота, върху който е била наложена
възбраната, така както е описан в постановлението за налагане на възбрана от
1991г.
Според жалбоподателя
неправилен е и вторият мотив, поради който съдията по вписванията отказва да
извърши заличаване на наложената възбрана е, за това, че липсват данни представеното
постановление да е влязло в сила. Съдът не намира, че липсата на такова отбелязване
е процесуална пречка за извършване на заличаване на вписаната възбрана. Възбраната
на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал.
1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по
индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК
и чл. 452, ал.
2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп. Касае се до
акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл. 4, б.
"л" ПВп). Наложената в случая от прокуратурата възбрана се
вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице и не се
погасява. Тя може да бъде заличена съгласно чл. 31 ПВп
с "писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е
наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към
което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се
заличи". С Постановлението на
заместник – градския прокурор изцяло уважава искането на молителя, поради което
за него липсва правен интерес да го обжалва и то е влязло в сила. Освен това
екземпляр от постановлението служебно е изпратен на Агенция вписвания за
изпълнение. Отказвайки да разпореди
заличаване на вписаната възбрана въз основа на представено постановление, което
е влязло в сила, съдията по вписванията е постановил незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен.
При изложеното,
обжалваният отказ на съдията по вписванията следва да бъде отменен като
неправилен, а преписката следва да бъде изпратена на съдията по вписванията за извършване
на заличаване на наложена възбрана върху имот, собственост на жалбоподателя.
Така
мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1416 от 29.09.2020
г. съдия по вписванията при СРС по
заявление с вх. № 54683/029.09.2020г.,
на СВп София, с което е отказал да разпореди заличаването на възбрана,
вписана в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 7889/26.02.1991г., том
1, акт № 121
ИЗПРАЩА на съдията по
вписванията при Софийския районен съд преписката по заявление вх. № 54683/29.09.2020г.
на СВп София за заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписванията – гр.
София с вх. рег. № 7889/26.02.1991г., том 1, акт № 121.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.