РЕШЕНИЕ
№
313 11.10.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На шестнадесети септември две
хиляди и двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 648 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на „ТРЕЙС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“,
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 71, представляван от изпълнителния директор
Георги Илиев Иванов, /правоприемник в хода на производството по делото на ищеца
„Трейс – Пътно строителство“ ЕАД с ЕИК ********* чрез вливане, вписано в ТР на
22.06.2020г./, против „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление адрес гр. Аксаково, област Варна, местност „Варненски път“,
имот 039002, представляван от управителя Николай Димитров Димитров, със съдебен
адрес гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.3 – адвокат Камен Киров. Предявява
осъдителни искове за заплащане на следните суми, дължими по договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 02.11.2015г. : 29 727,22 лв. – неплатена цена за изпълнената работа по договора; 2576,34 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 21.01.2019г. -
01.12.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от предявяването на иска на 02.12.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него като
изпълнител и ответното дружество - възложител на 02.11.2015г. е сключен договор
за изпълнение на допълнителни СМР на обект : Градска градина /ПИ 10135.1506-39/
- Площад „Независимост“ /ПИ 1035.1507.3/ - бул. „Княз Борис I“ /ПИ 10135.1507.403/ - ул.
„Русе“ /част ПИ 10135.1506.172/. Ищецът изпълнил в срок възложената работа,
като извършените СМР били приети с протокол от 10.12.2015г., подписан от
страните и от строителния надзор. Ответникът не изпълнил пълно насрещното си
задължение да заплати извършената работа съгласно издадената фактура №
**********/ 10.12.2015г. за сумата 374 046,41 лв. без ДДС, като останал
неизплатен остатък от 37 096,65 лв., който не е оспорен от ответника. На
11.01.2019г. ищецът отново поканил ответника да изпълни, като с поканата направил
изявление за прихващане със свое задължение към ответника, поради което сега претендира
неизплатения остатък от 29 727,22 лв.
С писмения
си отговор ответникът не оспорва иска. Признава факта на договора,
качественото извършване на възложената работа в договорения срок и въвеждането
на обекта в експлоатация. Оспорва изпълнението на задълженията на ищеца-изпълнител
по договорената гаранционна поддръжка в рамките на петгодишния гаранционен
срок. Договорено било при проява на дефекти възложителят да уведоми изпълнителя /чл. 68 от договора/, като
в тридневен срок изпълнителят следвало да се яви за съвместен оглед с възложителя,
да съставят констативен протокол, да се отстрани дефекта в определен срок и да
се състави акт за приемане. При проверка на 04.04.2017г. Община Варна съставила
протокол с констатирани забележки и дала срок за отстраняване. Ищецът бил
уведомен от ответника на 20.04.2017г. с писмо по електронна поща, като в
последствие са проведени и телефонни разговори. Ищецът не изпълнил задължението
си да отстрани недостатъците по част от възложената му с договора работа - отделяне
на вертикални плочи от вътрешния ринг; начупени и отлепени кавър капаци;
проблеми с гранитните плочи и др. В резултат ответникът като главен изпълнител
на обекта претърпял вреди, тъй като отстранил дефектите със собствени средства.
Сочи, че съгласно чл.58, ал.2 от договора при забава на изпълнение на което и
да е задължение на изпълнителя той дължи неустойка в размер на 0,05% от цената
на изпълнението на договора за всеки ден забава, но не повече от общо 30%. Ищецът
е изпаднал в забава при първото неизпълнение на задължението си да отстрани
дефектите в рамките на гаранционния срок, уведомен за това на 21.04.2017г.,
като след изтичане на тридневен срок не е изпълнил. Поради това при цена на
договора от 374 064,41 лв. дължимата неустойка е 112 219,32 лв. Прави
възражение за прихващане с тази сума.
Ответникът предявява и насрещен иск за посочената договорна
неустойка в размер на 112 219,32 лв.,
ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяването на насрещния иск на 22.01.2021г. до окончателното й
изплащане.
С допълнителната си искова молба
и писмения отговор на насрещния иск ищецът
оспорва възраженията на ответника и предявения насрещен иск. Оспорва
претендираната гаранционната отговорност, като твърди : - не са налице дефекти,
попадащи в обхваната на СМР по договора и в гаранционната отговорност; -
претендираните дефекти не са уточнени по вид, количество, обхват и не са
конкретизирани в писмата; - не е била спазена процедурата по посочения чл.68 от
договора; - ищецът не е бил уведомяван за недостатъци в гаранционния срок, тъй като
уведомяването не е сторено по предвидения в чл.81 от договора специален ред за
изпращане и получаване на съобщения. Сочи също, че получените два имейла се
отнасят до други субекти и друго правоотношение, а именно договор от
14.01.2014г. между „Трейс груп холд“ и „Трафик холдинг“ за друг обект. Оспорва
да е получил протокола от 04.05.2017г. и писма от Община Варна, които също се
отнасят до друго правоотношение – договор за строителство от 26.11.2013г. между
Община Варна и ДЗЗД „Зебра Трафик“, в обхвата на който попадат описаните
дефекти.
Оспорва и настъпилите за
ответника вреди, като твърди, че липсват доказателства за отстраняването на
дефектите за сметка на ответника.
Оспорва неизпълнението на
задължението да се отстранят дефекти да
представлява забава по смисъла на чл.58, ал.2 от договора, поради което не се
дължи неустойка. Оспорва изпадането в забава на 21.04.2017г., както и
тридневния срок след тази дата за съставяне на протокол. Твърди, че за да има
забава в изпълнение на задължението да се отстранят недостатъци, следва и двете
страни да са определили краен срок за отстраняване на недостатъците.
Оспорва размера на неустойката от
30% върху цената на договора.
Оспорва и направеното възражение
за прихващане. Не е налице хипотезата на закона – чл. 103 ЗЗД, тъй като не
съществуват две насрещни действителни вземания, като вземането на ответника не
е изискуемо, не е ликвидно и не съществува.
С допълнителния си отговор ответникът уточнява,
че дефектите са посочени в писмата на главния възложител Община Варна. Твърди,
че при съставянето на протокола е присъствал представител на ищеца, поради
което е уведомен, но не е изпълнил. Потвърждава, че посочените имейли от
20.04.2017г. и 04.05.2017г. с приложенията към тях се отнасят именно за
процесния договор.
В допълнителна насрещна искова молба ответникът
уточнява, че процесният договор е свързан с друг договор - № Д15001540ВН/ 05.10.2015г.,
сключен между Община Варна и ДЗЗД „Зебра Трафик“, на което гражданско дружество
управителят на „Трафик Холдинг“ ЕООД също е представител. Към този договор има
ценова оферта - неразделна част от него, в която са описани видовете СМР /т.1-7/,
възложени за извършване. В приложението /т.1-5/ са описани видове работи, които
са идентични с възложените на ищеца по процесния договор. Уточнява неизпълнение на задължението на
ответника по гаранционната отговорност по отношение следните СМР : - по т.1.2
от приложение № 1 към договора – „облицовка на фонтан, които са идентични с
посочените в писмото на Община Варна от 03.07.2017г.; - по т.3 от приложение № 1 към договора – „изработка,
доставка и монтаж на кавър капаци на шахтите на експлоатационните дружества“,
които са идентични с констативния протокол от 04.04.2017г., съставен от Община
Варна в присъствието на ответника.
Уточнява, че претендираната
отговорност не е по чл.69 от договора, тъй като искането не е за обезщетение за
вреди.
В допълнителен отговор на допълнителния насрещен иск ищецът
поддържа становището си за неоснователност, тъй като не са налице
предпоставките по чл.92 ЗЗД. Сочи, че не са установени описаните дефекти, не е ясно
кои и колко плочи от облицовката на фонтана са счупени, няма и
причинно-следствена връзка между изработеното и дефектите, не е ясна причината
за поява на недостатъците и компетентността на лицата, които са ги установили. Твърди,
че гаранционната отговорност изисква недостатъците да са свързани с качеството
на работата.
Оспорва писмото на
Община Варна от 29.03.2017г. да представлява покана за реализиране на
процедурата по чл.68 от договора - писмото е адресирано до различни изпълнители
на СМР, като ответникът е адресат в качеството му на изпълнител на
индивидуализирани три договора от 13.10.2015г. за изпълнение на допълнителни
обекти с обхват: ул. „Хан Аспарух“, ул. „Одесос“, ул. „Сан Стефано“, ул. „Граф
Игнатиев“ до бул. „Приморски“. Ответникът не е бил участник в ДЗЗД „Зебра
Трафик“, като посочването му в писмото е техническа грешка. Отново оспорва да е
бил уведомяван за посочени дефекти, като се позовава на договорения в чл.81 начин
на съобщения – само на посочените адреси и в писмена форма. В случая е изпратен
имейл, който дори и да е в писмена форма, не е
подписан по закона за електронния документ и електронните услуги, а уведомление
по чл. 68 от договора липсва.
Счита, че
договорената неустойка не е приложима, като твърди, че при тълкуване на
договорната воля неустойката по чл.58, ал.2 от договора не обхващала случаите
на неизпълнение на задължение за „явяване на съвместен оглед при констатирани
дефекти и/или отстраняването им. Волята на страните при гаранционна отговорност
е била възложителят да бъде обезщетен чрез заплащане на разноските за поправка
на възникнали дефекти. Договорът не установява срок, в който изпълнителят е
длъжен да отстрани дефект. Дори и да е налице приложение на договорна клауза за
неустойка, то не е ясно за какъв период на забава се претендира.
Сочи също, че уговорената
неустойка не се дължи, ако кредиторът е неизпрана страна. Дейностите по
договора са изпълнени качествено и в срок, обектът е въведен в експлоатация, а
ищецът не е изпълнил задължението си да плати
в договорения срок по издадена фактура.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.86, ал.1, чл.258 и сл. от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.288 от Търговския закон ТЗ/.
Насрещният иск е с
правно основание чл.92, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Възражението за прихващане е с
правно основание чл.103 от ЗЗД.
Не се спори по
делото и се установява от представените доказателства, че на 02.11.2015г.
страните са сключили процесния договор за изпълнение на допълнителни строително-монтажни
работи /СМР/ на обект : Градска градина /ПИ 10135.1506-39/ - площад „Независимост“
/ПИ 1035.1507.3/ - бул. „Княз Борис I“ /ПИ 10135.1507.403/ - ул. „Русе“ /част ПИ
10135.1506.172/. Видно от договора, същият е сключен към договор № Д13001113ВН/
26.11.2013г. „Изпълнение на строително-монтажни работи“ на същия обект в
рамките на проект на Община Варна „Естетизация и модернизация на главни
пешеходни зони и зони за обществен отдих на град Варна“. Основният договор за
строителство от 26.11.2013г. е сключен в изпълнение на решение за определяне на
изпълнител на обществена поръчка с предмет : „Извършване на СМР в рамките на
проект на Община Варна по оперативна програма „Регионално развитие“ -
„Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих
на град Варна“. Този основен договор за строителство е сключен от Община Варна
в качеството й на възложител с изпълнителя Обединение „Зебра – Трафик“,
състоящо се от „Зебра“ ООД, „Трафик Холдинг“ ЕООД, трите представлявани от
Николай Димитров, „Трафик Билд“ ЕООД и „Н. и М.“ ООД. Предмет на договора е
извършването на СМР съгласно инвестиционен проект на посочения основен обект с
обхват Градска градина - площад „Независимост“ - бул. „Княз Борис I“ - ул. „Русе“.
Част от
договорените дейности по този проект на Община Варна са били възложени на ответното
дружество с процесния дотовор от 02.11.2015г., сключен от изпълнителя по
основния договор „Трафик Холдинг“ ЕООД, действащ тук като възложител, и
изпълнителя „Трейс – Бургас“ ЕАД, преобразувано през 2017г. чрез вливане в
„Трейс – Пътно строителство“ ЕАД, преобразувано през 2020г. чрез вливане в
ответното дружество „Трейс БГ“ ЕАД. Възложените на ответника СМР са описани по
видове дейности, количества и цени в приложение № 1 към договора. Срокът на
договора е дефиниран в чл.2, ал.1 – до въвеждането на обекта в експлоатация.
Не е спорно, че
ангажираните по тези договори търговски дружества имат и други правоотношения
по строителство и СМР. Не е спорно също, че изпълнителят по процесния договор
„Трейс-Бургас“ ЕАД е имал и самостоятелни правоотношения по проекта с Община
Варна.
Сключеният
между страните възмезден договор за строителство представлява договор за
изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД – с този договор изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. На основание чл.63 от ЗЗД и чл.302 от ТЗ всяка от страните по търговската сделка трябва да изпълнява задълженията си
по договора точно и добросъвестно, и с грижата на добър търговец.
Между страните не
е спорно пълното изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора и
извършването в срок на възложените СМР, за които е договорена цена от
448 877,29 лв. с ДДС /374 064,41 лв. без ДДС/. Съгласно договора 90 %
от цената е платима в 30-дневен срок след представяне на фактура с тристранен
протокол за установяване качеството на изпълнените дейности и годността за
ползване на строежа и с протокол за установяване а извършените работи, а
останалите 10% - в 30-дневен срок след окончателното приемане на обекта от
възложителя с подписването на протокол образец № 15 по Наредба № 3/
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. На
10.12.2015г. страните по договора са подписали двустранен протокол за приемане
на извършените СМР по договора, а на 29.12.2015г. е издадено разрешение за
ползване на целия обект. След изпълнението за дължимото възнаграждение
ответникът е издал фактура № **********/ 10.12.2015г. за СМР на стойност 448
877,20 лв. Фактурата е подписана от възложителя и съгласно приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна
експертиза е надлежно осчетоводена от ответното дружество, включена е в
дневниците на покупките му и търговецът е упражнил правото си на приспадане на
данъчен кредит. От тази сума ищецът е погасил само 411 780,55 лв. Не се
спори, че остатъкът от 37 096,74 лв. не е заплатен от ответника след
настъпването на падежа на задължението, нито се представят доказателства за
противното. За част от тази сума ищецът е направил прихващане със свое насрещно
задължение, поради което претендира като изискуемо само парично задължение в
размер на 29 727,22 лв., което безспорно не е погасено.
При тези факти
съдът приема за установено неизпълнението на изискуемото задължение на
ответника да заплати насрещното си договорно задължение да заплати
претендирания остатък от договорената цена, която на основание чл.258 от ЗЗД
вр. чл.288 от ТЗ дължи на ответника за изработеното от него.
По насрещния иск на ответника и възражението му за
прихващане:
Ответникът
предявява свое насрещно договорно вземане за договорна неустойка, дължима на
основание чл.58, ал.2 от договора за неизпълнение на задълженията на ищеца по
чл.68 от договора - да отстрани дефектите, появили се в договорените
гаранционни срокове.
Въведената като
договорно основание на предявеното вземане клауза на чл.58, ал.2 установява
задължение за заплащане на неустойка от изпълнителя на възложителя, което
възниква при забавено изпълнение на договорно задължение, различно от
задължението за извършване на СМР. Договореният размер на тази неустойка е
0,05% от цената за изпълнение на договора за всеки ден забава, като съгласно
чл.61 неустойката не може да надхвърля 30% от общата цена за изпълнение на
договора.
С оглед
осигуряване на нормалното функциониране и ползване на завършените строителни
обекти Законът за устройство на територията изрично регламентира наличието на
гаранционни срокове за изпълнени СМР, както и отстраняване на скритите дефекти
след въвеждане в експлоатация – чл.160, ал.3-5 от ЗУТ. Гаранционният срок в
строителството представлява период от време, през който се гарантира нормалното
функциониране и ползване на завършения строителен обект, предмет на договора, и
през който изпълнителят отговаря за проявените дефекти. Съгласно ЗУТ гаранционните
срокове за изпълнени СМР се определят с договора между възложителя и
изпълнителя и не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с Наредбата
№ 2/ 31.07.2003г. на МРРБ /за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и
минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти/.
С процесния договор /чл.52/ гаранционните срокове са определени в минималните
размери по Наредбата. Страните не спорят, че гаранционният срок по процесния
договор е 5 години, определен на основание чл.20, ал.4, т.3 и 4 от Наредбата.
На основание чл.160, ал.5 от ЗУТ, чл.20, ал.3 от Наредбата и чл.53 от договора
гаранционните срокове започват да текат от въвеждането на обекта в
експлоатация - в случая на 29.12.2015г.
Гаранционната отговорност на изпълнителя по процесния договор е дефинирана от
страните с клаузата на чл.68. Страните са се договорили, че при появили се в
гаранционните срокове дефекти възложителят уведомява писмено изпълнителя, като
в тридневен срок от уведомяването възложителят и изпълнителят извършват
съвместен оглед и съставят констативен протокол, в който подробно се описват
дефектите по вид и размери и се определя срок за отстраняването им.
Изпълнителят се задължава за своя сметка да отстрани описаните в констативния
протокол дефекти. Неизпълнение на тези задължения на изпълнителя е уредено с
клаузата на чл.69 от договора – ако изпълнителят не изпълни задължението си по
чл.68 и възложителят отстрани дефекта сам или чрез друг, направените за това
разноски се поемат от изпълнителя. По делото не е спорно, че такъв съвместен
оглед не е извършен, не е съставен констативен протокол на твърдяните от
възложителя дефекти, както и че ищецът не е отстранявал дефекти на обекта в
гаранционните срокове по договора. Спори се дали възложителят надлежно е
уведомил изпълнителя за твърдяните дефекти.
При така
установеното съдържание на процесния договор съдът намира, че гаранционната
отговорност на изпълнителя по чл.68 не е в обхвата на договорното изпълнение,
което се обезпечава, респективно обезщетява с неустойката по чл.58, ал.2 от
процесния договор. При тълкуване на договора съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че действителната обща воля на страните е тази неустойка /по
чл.58, ал.2/ да се дължи при забавено изпълнение на всяко друго договорно задължение
извън основното задължение за изпълнение на СМР. Имат се предвид задълженията
на изпълнителя, чието неизпълнение би засегнало целите на договора и срочното
му изпълнение. Този извод се налага както от граматическото тълкуване на тази
клауза, така и от систематическото й място в договора – в раздел VIII, който следва раздела за
задълженията на изпълнителя /V/, но предшества раздела за гаранционната отговорност /X/. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че неустойката по чл.58, ал.2 е определена като процент от
цената на целия договор, а не от разходите за отстраняване на дефектите
съобразно обичаите в практиката и добросъвестността. Довод в същата насока е и
изрично договореният срок на договора по чл.2, ал.1 – до въвеждането на обекта
в експлоатация, поради което и
регламентираната в раздел VIII отговорност при неизпълнение визира договорните задължения на страните до
този краен срок на договора. Гаранционната отговорност на изпълнителя по чл.68
възниква след въвеждането на обекта в експлоатация, поради което не е обхвата
на договорните задължения, чието неизпълнение се обезщетява с предявената
неустойка по чл.58, ал.2. Обезщетяването на възложителя за неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по гаранционната му отговорност е уредено изрично с
чл.69 – изпълнителят поема направените разноски за отстраняване на дефектите.
Договорна неустойка за неизпълнение на тези гаранционни задължения не е
установена.
По тези
съображения съдът намира, че по делото не се установи основанието на претендираната
неустойка, поради което ирелевантни се явяват фактите по наличието на дефекти в
гаранционните срокове, установяването и отстраняването им, както и ангажираните
в тази насока съдебни технически експертизи и свидетелски показания.
За пълнота съдът
отбелязва, че по делото не се установи надлежно уведомяване на изпълнителя за
ангажиране на гаранционната му отговорност по реда на чл.68 от договора. Съгласно
чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. С клаузата на чл.81, ал.1 от договора страните са постигнали изрично
съгласие всички съобщения между тях във връзка с този договор да се отправят в
писмена форма на посочените административни адреси. Не се твърди и не се
установява по делото, такова писмено съобщение за установените дефекти да е
било изпратено на изпълнителя на посочения в договора адрес. Поради това
сочените телефонни разговори и електронни писма не могат да имат ефекта на
уведомяване по смисъла на чл.68 вр. чл.81 от договора на страните, още повече
че получаването на тези електронни писма не може да се приеме за пълно доказано
при съвкупна преценка на ангажираните писмени и гласни доказателства и
извършената съдебна техническа експертиза.
Поради липсата на
установено насрещно договорно парично задължение за заплащане на неустойка се
налага извод за неоснователност както на насрещния иск на ответника, така и на възражението
му за прихващане, които следва да бъдат отхвърлени.
Отхвърлянето на
правопогасящващото възражение на ответника налага уважаване изцяло на приетия
за основателен иск на ищеца за изпълнение на договорното задължение на
ответника да му плати остатъка от цената по договора.
По претенцията на ищеца за лихва :
Съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. На основание чл.84,
ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Договореният от страните падеж на
задължението за заплащане на последните 10% от цената по договора е
тридесетдневен срок след окончателното приемане на обекта с протокол обр. 15 и
издаването на разрешение за ползване на обекта. Тъй като разрешението за
ползване е издадено на 29.12.2015г., падежът на задължението е настъпил на
28.01.2016г., поради което начална дата на забавата е 29.01.2016г. Така следва
извод за допусната забава на паричното задължение на ответника през предявения по
делото период след 21.01.2019г. На основание чл.162 от ГПК съдът определя
дължимото от ответника обезщетение за забава за предявения минал период 21.01.2019г.
– 01.12.2019г. при ползване на информационен продукт Апис - Финанси/
Изчислителни системи/ Изчисляване на законна лихва в размер на 2601,13 лв.,
поради което предявеният размер от 2576,34 лв. е основателен и доказан.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата, начиная от предявяването на
иска на 02.12.2019г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените по делото разноски, които съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на 2142,14 лв., включващи 1292,14 лв. - държавна
такса, 550 лв. - възнаграждения на вещи лица и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес
гр. Аксаково, област Варна, местност „Варненски път“, имот 039002,
представляван от управителя Николай Димитров Димитров, със съдебен адрес гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.3 – адвокат Камен Киров, да заплати на „ТРЕЙС БГ“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 71, представляван от
изпълнителния директор Георги Илиев Иванов, следните суми : 29 727,22 лв. – неплатен остатък от
цената по договор 02.11.2015г. за изпълнение на допълнителни СМР на обект :
Градска градина /ПИ 10135.1506-39/ - Площад „Независимост“ /ПИ 1035.1507.3/ -
бул. „Княз Борис I“ /ПИ
10135.1507.403/ - ул. „Русе“ /част ПИ 10135.1506.172/; 2576,34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 21.01.2019г. - 01.12.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска
на 02.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
съдебни разноски в размер на 2142,14
лв.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* за осъждане на „ТРЕЙС БГ“ ЕАД с ЕИК
********* да му заплати сумата от 112
219,32 лв. – неустойка по чл.58 ал.2 вр. чл.68 от договора за изпълнение на
СМР от 02.11.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на насрещния иск на
22.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на задълженията на „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* към „ТРЕЙС
БГ“ ЕАД с ЕИК ********* в размер на общо 32 303,56 лв. по уважения иск с насрещно вземане на „ТРАФИК
ХОЛДИНГ“ ЕООД от „ТРЕЙС БГ“ ЕАД в размер на 112 219,32 лв. по насрещния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :