Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 29.05.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 568 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 376 и
следващите от НПК
С постановление
от 10.04.2019 г. на Районна прокуратура - ***е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Т.И.Б., ЕГН **********
и налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК за това, че на 08.03.2016 г., в гр. Велико
Търново, потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13 от
08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
причината за липсата на СУМПС – представила в Сектор „Пътна полиция" при
ОД на МВР - ***декларация, че е изгубила свидетелството си за управление на МПС
в гр. Велико Търново, което било подменено с чуждестранно СУМПС, издадено от
Великобритания - престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В съдебно
заседание представителят на ВТРП поддържа предложението, като заема становище Б.
да бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно
наказание в минимален размер.
Обвиняемата,
чрез защитника адв. Б.Н. от ВТАК, не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на постановлението и моли да й бъде определено
наказание в минимален размер, при
преценка за доказаност на субективната страна на деянието.
Съдът, след
като обсъди събраните по предвидения в НПК ред доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Т.И.Б. ***, като от 2004 г. се е установила трайно да живее във Великобритания.
Обвиняемата притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ *********, издадено на 16.05.2008 г. от МВР - Велико Търново, със срок на
валидност до 16.05.2018 г.
В хода на разследването по досъдебното производство е
установено, че в Главна дирекция „Национална полиция" е получено писмо, вх.
№ 328600-21654/21.04.2017 г. от компетентните власти на Великобритания относно
подменени български свидетелства за управление на моторни превозни средства, от
което е видно, че СУМПС № *********, издадено от МВР - ***на Т.И.Б., родена на ***
г., е подменено, като е издадено СУМПС от Великобритания. Издаденото от МВР – ***свидетелство
за управление на МПС съгласно Директива 2006/126/ЕО било изпратено от
компетентните власти на Великобритания за унищожаване на държавата, която го е
издала, а именно Република България, получено с писмо, per. №
3286р-22007/29.05.2017 г. на ГД „Национална полиция".
През 2016 г., Б. се завърнала в Република България и решила да се снабди
с друго свидетелство за управление на МПС, въпреки знанието й, че българското
СУМПС е подменено с чуждестранно такова, издадено от Великобритания. Така, на 08.03.2016
г. Б. пред служител на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – ***/свидетеля П.Г.–
системен оператор/ саморъчно попълнила декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от
08.02.2010 г., в която посочила, че свидетелството й за управление на МПС е
изгубено в гр. Велико Търново. Въпреки изрично посочения в декларацията текст,
че за декларирани неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313
от НК, обвиняемата подписала и подала посочената декларация, като на 11.03.2016
г. й било издадено ново свидетелство за управление на МПС с№ *********.
От заключението на назначената
съдебна графическа експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът за
„Декларатор” от представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД
от 08.03.2016 г. е написан и съответно положен от лицето Т.И.Б..
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните и изготвени по предвидения за това ред в хода на досъдебно
производство № ЗМ-26/2018 г. по описа на ОД на МВР - ***доказателства и
доказателствени средства – обяснения на обвиняемата, показания на свидетелите П.Г.и
П.Д., заключението на графическата експертиза, писма, справки, свидетелство за
съдимост, приобщени по делото.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
С деянието си обвиняемата Б. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, доколкото на
посочената дата – 08.03.2016 г., в гр. Велико Търново, потвърдила неистина в
писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на причината за липса на СУМПС –
представила в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – ***декларация, че е
изгубила свидетелството си за управление на МПС в гр. Велико Търново, което всъщност
било подменено с чуждестранно СУМПС, а именно издадено СУМПС от Великобритания.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и
се изразява в потвърждаване на неистина в Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД
по отношение на обстоятелството, че е изгубила свидетелството си за управление
на МПС, а в действителност същото е било подменено. Безспорно, отразеното от
обвиняемата в декларацията е обективно невярно и отразявайки посоченото невярно
обстоятелство /че е изгубила националното си СУМПС/ в подадената декларация,
изисквана по силата на ПМС № 13 от 08.02.2010 г., пред служител на ОД на МВР -
Велико Търново, Б. противоправно е създала документ, който по силата на
цитирания текст се дава пред орган на властта за удостоверяване именно на това
обстоятелство.
От субективна страна деецът е извършил деянието умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Б.
е съзнавала, че потвърждава неистина в декларацията, подадена пред орган на
властта, но въпреки това я е подписала, за да удостовери отразените в нея
обстоятелства и неправомерно да се сдобие с ново свидетелство за управление на
МПС в Република България.
От друга страна, съдът намира, че са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК,
като за извършеното престъпно деяние Т.И.Б. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание. За
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто
до триста лева. Видно от приетите по делото доказателства обвиняемата е
пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ
характер и не представлява лице с висока обществена опасност. От престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките,
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Изложеното обосновава извод, че са налице
основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на Т.Б. от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление с налагане на административно
наказание – глоба.
При определяне на административното наказание
съдът обсъди тежестта на деянието, липсата на житейско обяснение относно
мотивите за неговото извършване, липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както
и смекчаващите такива - критично отношение към извършеното, добри
характеристични данни и материално състояние /няма данни за постоянни трудови
доходи/, предвид което настоящият съдебен състав намира, че за извършеното
деяние от обвиняемата Б. следва да й бъде наложено наказание - глоба в минимално предвидения размер от 1 000,00
лева, с което ще бъдат постигнати в максимална степен целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК.
При този изход на делото Т.Б. следва да
заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 654,90 лева,
в полза на държавата по сметка на ВТРС, както и 05,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Т.И.Б., родена на *** ***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, висше образование, разведена, ЕГН **********,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на
08.03.2016 г. в гр. ***потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал.
1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13 от
08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
причината за липсата на СУМПС – представила в Сектор „Пътна полиция" при
ОД на МВР - ***декларация, че е изгубила свидетелството си за управление на МПС
в гр. Велико Търново, което било подменено с чуждестранно СУМПС, издадено от
Великобритания - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното
от нея престъпление, като й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева в полза на републиканския бюджет.
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН **********, със снета по
делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на Великотърновски районен съд, направените в
наказателното производство разноски в размер на 654,90 лева /шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
както и 05,00 /пет/ лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Великотърновски окръжен съд в 15-дневен
срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: