Р Е Ш Е Н И Е
Номер 761
Година 21.05.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав,
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря С. Х.
Прокурор Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 599 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Джак бар” ООД, гр.София с ЕИК *********
представлявано от управителя Г.Я.Г.срещу решение № 260060/25.01.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 4867 по описа за 2020г. на Районен съд Бургас. Счита решението
за постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва съставомерността
на деянието. Счита, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Дирекция „Инспекция
по труда“ - Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в
сила на първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас
е потвърдил наказателно постановление НП №02-0003061/28.09.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на „Джак бар” ООД, за нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414, ал.1
от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите съдържат всички необходими реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е
преценил, че не са налице спорни обстоятелства по фактите, като правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорност на дружеството за установеното нарушение, тъй като същото в качеството
си на работодател не е осигурило изискващата се седмична почивка на работника П.В..
Наложената имуществена санкция съдът е намерил за определена в съответствие с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, в минималния предвиден от закона размер.
Преценил е, че нормата на чл.415в от КТ е неприложима, с оглед на което
наказателното постановление е потвърдено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон
и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането
на административно наказателната отговорност на касатора се споделят и
от настоящия съдебен състав.
Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. По силата на чл.414,
ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лева.
От събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че при извършена проверка за спазване
на трудовото законодателство в кафе-бар „Джак” в
гр.Созопол, стопанисван от касатора, служители на Дирекция “Инспекция по труда”
са констатирали, че работодателят не е осигурил, при сумирано изчисляване на
работното време, спазването на непрекъснатата седмична почивка по отношение на П.В.
на длъжност “сервитьор” от 19.07.2020г. до 26.07.2020г., включително.
Видно от данните отразени в
таблица за явяване/неявяване на работа за м.юли 2020г. В. е полагала труд в
дните 19.07.2020г., 20.07.2020г., 21.07.2020г., 22.07.2020г., 23.07.2020г. в часовете от 17,00ч. до 02,00ч. - втора
смяна, като на 24.07.2020г. въпреки отбелязването за „почивен ден“ е установена
от контролните длъжностни лица да престира труд в 17,45ч. и 21,36ч., съответно
на 25.07.2020г. с отбелязан „почивен ден“ и на 26.07.2020г. тя е била „първа
смяна“ от 08,00ч., т.е законоустановената почивка от 36 часа не е обезпечена от
работодателя, като В. е следвало да се яви на работа в 9,30ч. вместо в 08,00ч. Установеното
нарушение правилно е квалифицирано по чл.153, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ, правилно на
работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съответно в хода на съдебното производство
също не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В случая, административното
нарушение е установено въз основа на писмени доказателства, представени от
санкционираното дружество, поради което съда не е допуснал процесуално
нарушение, като е отказал да
разпита искания от дружеството свидетел, посред чиито свидетелски показания, да
се установи различна фактическа обстановка.
Неоснователно е и искането за
квалифициране на административното нарушение, като маловажен случай и приложение
на чл.28 от ЗАНН, както и на чл.415в от КТ.
В КТ се съдържа самостоятелна и
специална уредба на маловажни случаи, което изключва приложението на общите
норми на ЗАНН. В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. Върховния
административен съд изрично е посочил, че специалният състав по глава
ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.
415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В случая нормата на чл.
415в от КТ не намира приложение, доколкото за да бъде приложена е
необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - нарушение,
което може да бъде отстранено веднага след установяването му, по реда предвиден
в КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Тези предпоставки не са налице, след като В. е била лишена от полагащата и се
36 часова непрекъсната седмична почивка и за нея безспорно са налице вредни
последици, които не могат да бъдат преодолени и отстранени, чрез последващи
действия на работодателя било чрез заплащане, било чрез предоставяне на
допълнителна почивка.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено
на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260060/25.01.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4867/2020г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Джак бар” ООД, гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Гоце Делчев“, ул.“Деян Белишки“
бл.6, ап.30 да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.