РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Сoфия, 27.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 9-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
Мл. Съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА АРСОВА, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВА ВНЧХД № 5617 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от НПК.
С присъда от 17.07.18г. по Н .Ч .X .Д . № 12853/16г, CPC, НК ,135-ти с-в е
признал подсъдимия С.В.И. за виновен за извършено престъпление по чл. 148 ал. 1
т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание глоба в
размер на 4000 лева, както и наказание „ обществено порицание „ , което да бъде
изпълнено чрез залепване на присъдата на таблото в Общината по местоживеене на
подсъдимия И. за срок от десет дни, след влизането й в сила. С присъдата е
осъден на основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимият С.В.И. (с установена по
делото самоличност) да заплати на гражданския ищец и частен тъжител Н.А.А. -
пострадал от инкриминираното деяние, обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. (две хиляди) лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 06.04.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до 4500 лв. /четири
хиляди и петстотив/ лева, като недоказан по размер. С присъдата е отхвърлен
предявеният от Н.А.А.
срещу С.В.И. граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди в размер на 2500 (две хиляди и петстотин )
лева. С присъдата е осъден подсъдимият С.В.И. на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, да заплати сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу присъдата е постъпила
жалба от упълномощения защитник на подсъдимия - адв. М. , с която се иска да се
отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение . В жалбата защитникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е анализирал фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, с
оглед на което е стигнал и до погрешни правни изводи. Посочва, че между
подсъдимия и ЧТ са налице дълготрайни, влошени взаимоотношения, дължащи се на
системното и некоректно отношение от страна на ЧТ в качеството си на адвокат на
подсъдимия по редица дела. Допълва, че след прекратяване на договорните
отношения между ЧТ А. и подсъдимия И., ЧТ е започнал да преследва И.,
депозирайки многобройни сигнали в Прокуратурата и завеждайки многобройни
граждански дела. Релевира, че посочените от ЧТ свидетели, са запомнили
инкриминираната дата и случилите се събития по молба на ЧТ, което противоречало
на първоначално наведеното в тъжбата, че инкриминираните деяния са извършени в
периода 2009 – 2016г. Твърди, че СРС неправилно не е дал вяра на показанията на
св. К., доколкото същата на инкриминираната дата е била на среща заедно с
подсъдимия, което противоречи на депозираното от ЧТ и неговите свидетели.
Контролираният съд е определил св. К. като заинтересована от изхода на делото
поради факта, че е била процесуален представител на подсъдимия и показанията й
се явяват изграждане на защитна теза в подкрепа на подс. И.. Отделно,
защитникът счита, че СРС е допуснал и редица процесуални нарушения, като
неправилно е приел за разглеждане депозираната тъжба въпреки многобройните
указания за отстраняване на недостатъци. Счита тъжбата за неточна, некоректна и
неразбираема, което осуетява правото на защита на подс. И.. Отделно релевира,
че СРС неправилно не е приел направеното възражение от страна на защитата, че
се касае за разрешаване на гражданскоправен спор чрез способите на
наказателното производство, което е недопустимо. В хода на наказателното
производство ЧТ многократно бил предложил да му бъде заплатено имуществено
обезщетение срещу насрещно оттегляне на тъжбата, което само по себе си се явява
доказателство за гореизложените твърдения. Защитникът счита, че СРС не е
обсъдил обясненията на И., както и показанията на посочените от защитата свидетели,
като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, игнорирайки
част от доказателствата. Счита, че от мотивите на първостепенния съд не може да
се направи категерочен извод за пълната убеденост на съда във виновността на
подсъдимия, както повелява трайната съдебна практика.
В разпоредително заседание проведено, на
12.12.2018г . въззивният съд по реда на чл.327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, нито на свидетели и вещи лица.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните настоящият
съдебен състав не проведе съдебно следствие.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно уведомен, не се
явява. Правото му на защита се осигурява чрез служебно назначения защитник - адв. Г.. Последният заявява, че в депозираната въззивна жалба са
релевирани възражения за неправилно приложение на закона, изразяващо се в
неправилно изградени фактически и правни изводи с оглед неправилен анализ на
доказателствата. Посочва, че първостепенният съд не е събрал доказателства,
оправдаващи подсъдимия – не са предоставени записи от камери от деня и мястото
на инкриминираното деяние; не са разпитани други свидетели очевидци освен
приятелите на ЧТ А.. Отделно, релевира, че при индивидуализацията на
наказанието СРС не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство напредналата
възраст и влошеното здравословно състояние на подсъдимия И.. Досежно уважения
размер по гражданския иск счита, че по делото не са събрани доказателства за
изключителни психически изживявания от страна на пострадалия и уважения иск от
2000лв. се явява със завишен размер. Моли съдът да оправдае подсъдимия И. или
паралелно да намали наказанието му.
Частният
тъжител моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда, тъй като е
правилна, законосъобразна и обоснована. Свидетелите очевидци детайлно и
правдиво описват действията на подсъдимия И. в процесния ден досежно
инкриминираното деяние. Досежно свидетелите на защитата твърди, че единият от
тях не е пряк очевидец на деянието, а вторият – адв. К. – работи в кантората на първоначалния защитник на
подсъдимия. Смята, че изложеното от св. К. не отговаря на действителността.
Релевира, че извършеното от подсъдимия е едно последователно поведение, с
градираща агресия поради случилите се в миналото предходни инциденти между
същите страни. Моли съдът да потвърди присъдата и в частта за гражданския иск.
Софийски
градски съд след като обсъди доводите, изложени във въззивната
жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна поради следните съображения:
Фактическата
обстановка е добре изяснена от СРС. По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни
за правилното решаване на делото.
Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил
възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства. Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично
изяснена, ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд чрез събрани,
надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие доказателства.
Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност
фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и
преповтаряне в тази насока не се налага.
Съобразявайки събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, тъждествена
с възприетата от решаващия съд:
Подсъдимият С.В.И. е роден на *** ***
община, българин, българки гражданин, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Частният тъжител Н.А.А. бил адвокат и
по повод на извършваната от него работа се запознал с подс.С.В.И. през 2007 г.,
като последният изразил желание адв. А. да го представлява по конкретно
гражданско дело, водено с лице на име М.Г.К.. На 25.12.2009 г. между подс.И. и
адв.А. бил сключен договор за правна защита и съдействие, серия А, №
0938743/25.12.2009 г., по гр.дело № 3106/2007 г. по описа на СТС, ГК 1-7
състав. Делото било образувано от искова молба от М.К., затова, че последният
не дължи на С.И. сумата от 230 000 евро- главница по Запис на заповед от
29.11.2005 г. Адв.А. започнал да осъществява правна защита на С.И. по
горепосоченото дело, като го представлявал пред съда в две съдебни заседания и
неочаквано за него през м.октомври 2010 г. подс. И. оттеглил пълномощията си от
адв. А. и упълномощил адв. К. да го представлява по делото.
Адв.А. депозирал в СРС през 2012 г. срещу
подс.С.В.И. искова молба с правно основание чл.422 вр.чл.124 от ТПК вр.чл.286 ЗЗД и чл.37 от ЗА, като било заведено гражданско дело № 19179/2012 г. по описа
на СРС, ГО, 41 състав. С Решение по цитираното дело от 05.01.2015 г. съдът
признал за установено, че С.В.И. дължи на Н.А.А. сумата от 2150 евро, равняващи
се на 4171 лева главница, представляваща част от парично задължение по договор
за правна защита и съдействие серия А, № 0938743/25.12.2009 г. по гр.дело №
3106/2007 г. по описа на СТС 1-7 състав с настъпил срок 15.07.2010 г.; 400 евро
с левова равностойност 776 лева, съставляваща част от цялостната договорена
сума от 12 000 евро и парично задължение с настъпил срок на 26.10.2010 г. в
размер на 1750 евро с левова равностойност 3395 лева, съставляващо част от
цялостната сума по договора от 12 000 евро, ведно със законната лихва от
17.11.2010 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 от ТПК) до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е била издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.дело № 56073/2010 г. по описа на СРС, ГО, 41
състав; като са били отхвърлени като неоснователни останалите претенции на А. по
отношение на С.И.. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2016 г.
С присъда на СРС, НО, 130 състав
поде. С.В.И. бил признат за виновен за извършено по отношение на частния
тъжител адв. Н.А. престъпление по чл.148 НК. Присъдата влязла в законна сила на
07.03.2016 г.
На 06.04.2016 г. към 18:00 часа
частният тъжител А. *** на кръстовището на ул.”Цар Асен” и ул.”Алабин” в
близост до Съдебната палата, където се срещнал със своите приятели -
свидетелите Ю.М.и А.Н.. Тримата започнали общ разговор помежду си, като в този
момент ЧТ А. ***. Малко след като започнали да си говорят звъннал мобилния
телефон на св. Н. и той се отдалечил от ЧТ и св.М. на известно разстояние в
посока от Съдебната палата към ул.”Цар Асен” и НДК. Св.М. бил застанал с лице
срещу ЧТ А. и разговаряйки с него, забелязал човек с велосипед, който се движел
с посока на движение от НДК към Съдебната палата по ул.”Цар Асен”. Когато
велосипедистът се приближил близо до тях, спрял зад гърба на Н.А., подпрял се с
единия крак на паважа, а с другия съвсем неочаквано ритнал Н.А. в областта на
левия крак и кръста, а с ръка го ударил в горната част на гърба между раменете,
след което започнал да отправя обиди и закани към ЧТ Н.А., като казал: ”Ще
видиш какво ще стане, трябва да преустановиш това, което си започнал срещу
мен”, след което продължил с думите: „идиот, ненормален, гад, мафиот”, които
повторил няколко пъти, след което се обърнал към А. с думите: „Нали помниш
Руснака?”. В този момент св.Н. се върнал при приятелите си, застанал между
подсъдимия и частния тъжител с цел да преустанови физически контакт между тях.
Подс.И. казал на св. Н. „да внимава”, след което се качил на велосипеда си и се
отдалечил от тях.
По време на инцидента ЧТ А. не
отвърнал нищо на репликите на подс. С.И., когото познавал от дълго време и с когото
имал друг подобен инцидент в столично заведение.
Така възприетата фактическа обстановка се подкрепя напълно от събраните по делото гласни и писмени доказателства -
обясненията на подсъдимия И., показанията на свидетелите Ю.М., А.Н., Д. К., К.Д.и Р.М.; справка за съдимост на
подсъдимия И., Решение № I -41-135/05.01.2015 г.
на СРС, НО, 41 състав, Договори за правна защита и съдействие по 14926/2009 г.
по описа на СРС, НО, 111 състав и по гр.дело № 3106/2007 г. на СГС, 1-7 състав,
справка от Камара на частните съдебни изпълнители за образувани изпълнителни
дела по партидата на лицето С.В.И., молба за образуване на изп.дело до ЧСИ Р.М.
с вх. № 11384/23.05.2013 г., молба от С.И. до ЧСИ М. за спиране на
принудителното изпълнение, възражение, молби за образуване на изп.дело от Н.А.
до ЧСИ Р.М. с вх. № 27451/15.12.20016 г. и с вх. № 20521/24.08.2017 г., покана за
доброволно изпълнение до С.В.И., писмо до СРС от ЧСИ Р.М. с изх. №
16021/04.06.2018 г., Решение на СРС от 14.06.2018 г. по гр.дело № 3795/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 10 състав.
Контролираният
съд, след
направен анализ на доказателствените източници по делото, е стигнал до правилни
крайни изводи, с които настоящият въззивен състав се съгласява. СГС напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените източници,
подробно изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на
показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от
тях чрез използване на правилата на формалната логика. Въззивната
инстанция изцяло споделя анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд. Районният съд е
събрал всички относими и допустими доказателства, като е направил подробен
анализ на същите и изрично е посочил причините, поради които кредитира или не,
определени от тях. В съответствие с разпоредбата на чл. 13 и чл. 14 НПК съдът е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона.
Въззивният съд
не споделя и другото наведено в допълнението към жалбата възражение на
защитата, а именно, че първостепенният
съд немотивирано не е дал вяра на показанията на св. К.. Правилно първоинстанционният съдебен състав внимателно е подложил същите на
особено прецизна преценка, от една страна, защото
свидетелката
К. не е присъствала в момента на инкриминираното деяние, а от друга - тъй като тя е
осъществявала функции по процесуално представителство на подсъдимия И. по други
граждански и изпълнителни дела. Логично контролираният съд е заключил, че чрез
депозираните показания св. К. съдейства на подсъдимия И. за доизграждане на
защитната му теза. Твърденията
на св. К., че подс.И. се е намирал в кантората на ЧСИ М. с цел консултация по
висящи изпълнителни дела, водени срещу И., не се подкрепят от останалата
доказателствена маса. Първоинстанционният съд е направил подробна съпоставка
между показанията на св. К. и тези на М. от една страна, а от друга – сравнил
ги е и със заявеното от св. М. и Н. – преки очевидци на деянието. След разпит
на св. М. и изискана писмена справка по
висящите изпълнителни дела, по които страна е подс. И., не може да се стигне до
категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият наистина е присъствал в кантората
на св. М. в указания ден и час. Така заявеното от св. К., ведно с обясненията
на подсъдимия досежно срещата с ЧСИ М. на 06.04.2016г. към 17:10 – 17:15 се
явяват опит за разколебаване на обвинителната теза, но по никакъв начин не
намират опора в останалите доказателства по делото. Логично СРС е заключил, че
дори такава среща наистина да е била провеждана, макар и да липсват еднопосочни
доказателства в тази насока, освен обясненията на самия подсъдими и показанията
на св. К., то остава възможността срещата да е приключила рано и подсъдимият И.
да е имал реалната времева възможност да достигне до мястото на инкриминираното
деяние и да изрече обидните думи по адрес на ЧТ А.. Решаващият
съд правилно не е дал вяра на свидетелските показания на К. в
частта, в която същата твърди, че подсъдимият И. в процесните ден и час не е
бил на инкриминираното място, защото е бил ангажиран с уговорена среща в
кантората на св. М.. Самата
св. М. заявява, че не си спомня за насрочена подобна среща, както и заявява, че
не се води списък с посетителите всеки ден, освен, ако не са направени някакви
искания или не се е стигнало до
сключване на някакво споразумение. Показанията на М. са обосновани и правдиви,
тъй като самата тя се явява незаинтересовано от изхода на делото лице, като
няма причина за пристрастие и субективизъм, доколкото не се намира в някакви
по-специални отношения с която и да е било от страните по делото.
Контролираният
съд правилно е кредитирал изцяло показанията на свидетелите М. и Н. – преки очевидци на инкриминираното деяние,
като ги е приел за непротиворечиви, житейски
логични и кореспондиращи както помежду си, така и с релевираното от ЧТ в тъжбата. От показанията и на двамата
се установява денят, мястото и механизмът на извършеното от подсъдимия И. деяние.
Обстоятелството, че и двамата свидетели са в близки приятелски взаимоотношения
с една от страните по делото, а именно – ЧТ А., не може изначално да
дискредитира заявеното от тях като субективно твърдение, негодно да спомогне за
разкриване на обективната истина. В наказателния процес доказателствата нямат предварително
определена сила, която да обвързва съда и страните по някакъв начин и това
разбиране правилно е отбелязано и от СРС при обсъждането на доказателствената
съвкупност. Показанията и на двамата свидетели – М. и Н. са логически последователни, достатъчно подробни и
описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия деяние. Свидетелите са имали възможност пряко да възприемат подсъдимия и неговото поведение спрямо пострадалия А.. Правилно СРС е дал вяра на показанията на свидетелите М. и Н., приемайки, че същите са
имали възможност да възприемат добре
конфликтната ситуация. В показанията им не се наблюдава
предубеденост и те правилно са кредитирани от контролирания съд
като подкрепящи се останалия събран по
делото доказателствен материал. Обстоятелството, релевирано от защитата, че тези свидетели са приятели на пострадалия по настоящото дело, не може да служи като аргумент за
обосноваване недостоверността на показанията им и за претендиране отхвърлянето им като ненадежден
източник на доказателства. То само поставя завишени
изисквания към съда за проверката им с оглед изясняване истинността на възпроизведените чрез тях факти.
Досежно показанията на св.Д.районният
съд правилно ги е определил като неотносими по случая и неносещи
доказателствена информация относно деня, мястото и участието на подсъдимия И. в
деянието, за което му е повдигнато обвинение, а единствено описват личността на
подсъдимия и пререканията, които е имал с ЧТ А. по повод правни услуги, които
последният е предоставял на подсъдимия И. в миналото.
На
следващо място, следва да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия И..
Първоинстанционният съд не е кредитирал същите и настоящата инстанция се
съгласява с тази доказателствена оценка. Въззивните съдии,
след внимателен анализ, също не дават вяра на
изложеното посредством обясненията, като ги приемат единствено за добре
изградена защитна версия, доколкото те не се опровергават по един несъмнен
начин от останалите доказателства. Действително обясненията на
подсъдимия притежават двояка правна природа на основно гласно доказателствено
средство, но също така и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем
правото си на защита, като в тази насока на мисли, достоверността им следва да
бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Въззивният съд приема обясненията на подсъдимия И. за недостоверни.
Съпоставката на обясненията с останалите доказателствени източници по делото
показва, че същите не намират опора и не се намират в каквато и да логична взаимовръзка с
останалата доказателствена съвкупност, освен с показанията на св. К. -
свидетел, посочен именно от защитата на подсъдимия.
Досежно другото възражение в
допълнението към жалбата, касаещо приетата от първостепенния съд неточна и
неразбираема тъжба, настощият съдебен състав смята за неоснователно. За да бъде надлежно образувано наказателно
производство от частен характер следва подадената до съда тъжба да отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 и 2 от НПК и да е подадена в срока по ал. 3 на цитираната
разпоредба. Именно с частната тъжба като акт на
обвинението, се формират пределите на изследване и доказване в
процеса, като твърдения за всички релевантни факти е необходимо да
се съдържат и да бъдат ясно и недвусмислено изложени, за да се обезпечи и
правото на защита на подсъдимия. Същият следва да знае и да е наясно за всички
факти от състава на престъплението, за което е привлечен да отговаря, в
противен случай е изправен пред невъзможност да организира защитата си в пълен
обем. Задължение на частния тъжител е да очертае фактите, на които основава
своите твърдения, за да може съдът правилно да квалифицира деянията и да
проведе наказателно преследване. Нещо, което в случая, е
изпълнено. Видно е, че СРС два пъти не е давал ход на тъжбата поради невъзможност да
се направи еднозначен извод какво точно обвинение се повдига. След надлежно
дадени указания, частният тъжител в срок е отстранил недостатъците на своята
тъжба, с оглед и на което контролираният съд правилно е дал ход на тъжбата,
като е субсумирал фактически наведеното от тъжителя под хипотезата на
престъплението „обида“, а именно –
чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК. Правото на обвиняемото лице да
разбере по ясен и недвусмислен начин в какво точно се обвинява, за да може да
организира добре своята защита, в процесния случай не е накърнено, с оглед и на
което не е допуснато процесуално нарушение. Именно с цел обезпечаване правото
му на защита и справедлив съдебен процес, цели два пъти контролираният съд е
връщал частната тъжба с указания за отстраняване на нередовностите и ясно и
недвусмислено формулиране на обвинението. Не е налице и нарушение на правото на защита, свързано с
някаква неяснота на фактическото или на юридическото обвинение. В частната
тъжба и нейните допълнения, направени въз основа на мотивирани разпореждания на
съдията-докладчик, са описани всички твърдяни факти, мястото и времето на
извършване на престъплението – на 06.04.2016г. в гр. София на ул.
„Цар Асен“ и ул. „Алабин“ около 18.00 часа подсъдимият И. нарекъл ЧТ А. „идиот,
побъркан, гад, мафиот“, както и го попитал „нали помниш Руснака“, като минал
зад А. и му нанесъл няколко удара с крак в областта на кръстта и левия крак, като
ЧТ А. не е отвърнал.
Изводите
си относно съдебно минало на подсъдимия И. съдът обоснова с
приложената по делото справка за съдимост, от
която се установява, че същият е осъждан 2 пъти –първият път за престъпление от
общ характер ( чл.316 вр. чл.309, ал. 1 от НК), а вторият път – за такова от
частен характер спрямо настоящия ЧТ А. ( чл.148, ал.1, пр.1 от НК).
От правна страна:
Въз
основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен един несъмнен извод, че подсъдимият И. с
действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение посредством депозираната
частна тъжба.
Конституционното право на всеки да
изразява личното си мнение и да го разпространява чрез слова има своето
ограничение в чл. 39, ал. 2 от Конституцията – това право да не се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго. Злоупотребата с това право може
да предопредели наказателна или деликтна отговорност, щом са налице всички
признаци на съответния фактически състав. В тази насока е и разпоредбата на чл.10 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, според която всеки
има право свободно да изразява мнение и да разпространява информация, което обаче не е
неограничено, а се съпровожда със задължения и отговорности и може да бъде
обусловено от определени условия или санкции, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество, например за защита на репутацията и правата на
другите. Непосредствен обект на обидата са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство
за достойнство и самооценката на индивида. Престъплението
по чл. 148, ал.1 от НК забранява под страх от наказателна отговорност казването или
извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване
чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които
по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и
добрите нрави /в такава насока е и р. № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/98 г.
на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна
информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не
съдържат проверими факти от обективната реалност, а са единствено субективно личностно виждане. За да е съставомерна
обидата е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от
обидения. Необходим елемент от обективна страна е и персоналната
индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на
обидата и респективно на защита от страна на НК са честта и
достойнството на конкретна личност. В процесната фактическа обстановка от обективна
страна с действията си подсъдимият И. е осъществил обективните признаци на престъплението
"обида", отправяйки към ЧТ А. думи и изрази „идиот,
побъркан, гад, мафиот”, които е повторил
няколко пъти, както и изразът „Нали помниш Руснака“, с
които е изразил своето негативно отношение към личността на тъжителя и е унизил честта и достойнството му. Ведно с обидните квалификации подсъдимият е нанесесъл и
удари с крак в областта на кръста и левия крак на частния тъжител. Обидните думи и
физически съприкосновения са били възприети по
съдържание както от пострадалия, така и от разпитаните свидетели М. и Н., както и от множество други хора, които са се
намирали в близост до мястото на инкриминираното деяние – в непосредсветна
близост до Съдебната палата в гр. София, а това води до
квалифициране на деянието под състава на чл.148, ал.1, т.1 от НК.
Правилно контролираният съд е
заключил, че от субективна страна подсъдимият И. е
действал при условията на пряк умисъл - в съзнанието му са
намерили отражение всички обсъдени обективни признаци на деянието, както и неговият
общественоопасен характер и е целял настъпването на общественопасните последици – засягане на честта
и достойнството на ЧТ А.. Подсъдимият е
съзнавал обидния характер на употребените от него думи и изрази, съзнавал е срещу кого отправя същите, както и е имал достатъчно
психическа и социална подготвеност да прецени обективната
противоправност и наказуемост на извършеното, най – малкото, защото само 2 години
по-рано е бил осъден отново за обида.
По отношение
индивидуализацията на наказанието:
При
индивидуализацията на наложеното на
подсъдимия наказание, съдът правилно е съобразил установените по делото
отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, като наказанието е
определено законосъобразно в предвидения от закона размер, малко
над минимума, но под средния размер, определен за съответното престъпление, а
именно глоба от 4000 (четири хиляди) лева за
"обидата" и кумулативно предвиденото наказание "обществено
порицание“,
което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на таблото в Общината по
местоживеене на подс. И. за срок от десет дни, след влизането й в сила. Съдът правилно е отчел обремененото съдебно минало на
подсъдимия, вкл. и за предходно нанесена обида спрямо същия тъжител; престъплението е
извършено и в двете форми на изпълнителното деяние (казване на думи и извършване
на действия). Настоящият съдебен състав не
установи наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК -
процесният случай не е значително по-лек
от типичните такива и не попада в посочената хипотеза, като изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата,
относими по чл.36 и чл.54 от НК, които са съобразени
и оценени обективно. Противно на доводите на защитата, въззивният съд
намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на
обществената опасност на конкретните деяние и деец, като в най-пълна степен съответства и отчита
изискванията на наказателното право, както и в пълна
степен би изпълнило визираните в чл.36 от НК цели
на генералната и на специална превенция. Определеното наказание е в законовите рамки, не
се явява несъразмерно тежко, като паралелно е достатъчно, за да поправи и
превъзпита подсъдимия, както и да окаже нужното предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на
обществото. Настоящият въззивен състав, след като отчете факта на предходно осъждане
на подсъдимия за същото по вид престъпление само 2 години преди извършване на
настоящето инкриминирано деяние и то спрямо същото пострадало лице, както и
като съобрази наложеното му тогава наказание, което явно не е постигнало
целения ефект, намира, че с оглед личността на дееца и неговия буен
темперамент, не може да намали наложеното от първоинстанционния съд наказание.
В противен случай същото би се оказало несъразмерно леко и не би отчело
спецификите на настощия случай и данните за подсъдимия.
По отношение на гражданския
иск:
Според
разпоредбите на чл.45, определящ границите на деликтната отговорност, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато
вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на
престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият
е процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателното
производство граждански иск за обезщетение на вредите
(имуществени и неимуществени) от престъплението.
Частният тъжител А. се явява надлежно
легитимирано лице, претърпяло ясно индивидуализирани по основание неимуществени
вреди, като същите следват да бъдат репарирани именно чрез уважаването на гражданския
иск. Несъмнено се доказа въз основа на събраната доказателствена маса, че подсъдимият И. е
осъществил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НЛ,
като е засегнал честта и достойнството на пострадалия А., обиждайки го вербално и
нанасяйки му и физически удари. Установява се от свидетелските
показания на М. и Н., че пострадалият А. след процесното деяние се е „оплаквал
от някакви страхови симптоми, от кръвно налягане“, както и че му се е отразило
на адвокатската професия и социалния
живот. Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства
за настъпили трайни и необратими промени в личен и професионален план за тъжителя А.; не се установява и негативните изживявания и стресът,
съпътстващи инцидента, да се характеризират
с висока степен на интензивност или крайни проявни форми, които да обосноват
извод за настъпили драстични и непреодолими промени в съзнанието и бита на
пострадалия. Отчитайки всички изложени фактори, както и стандарта
на живот и икономическата действителност в страната към
момента на деянието, настоящата инстанция намира, че сумата от 1000 (хиляда) лева е обезщетение, което е съответно на претърпените
и доказани неимуществени вреди и на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, който съгласно ППВС № 4/1968 г. не е абстрактен, а
изисква преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства.
По
изложените съображения първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в
частта относно предявения граждански иск, като размерът, до който същият
е уважен, бъде намален от 2000 (две хиляди) лв. до сумата от 1000 (хиляда) лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева.
При
служебна проверка на материалите по делото въззивният съдебен състав не
установи допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, водещи до отмяна на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.3 вр. чл.337,
ал. 3 и чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 17.07.2018 г.
по НЧХД № 12853/2016 г. по описа на СРС,
НО, 135-ти състав, в гражданската й част, както и в частта за
разноските, като:
НАМАЛЯВА размера, до който е уважен предявеният от Н.А.А. , с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, от 2000 (две хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 4500 лева.
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на държавата такси върху уважения размер
на гражданския иск от 80 лева на 40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.07.2018 г.
по НЧХД № 12853/2016 г. по описа на СРС,
НО, 135-ти състав, в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.