Решение по дело №66/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  11.06.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на осми юни     през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по жалба от Д.У.Д. /D. U. D.F./, роден на ***г. в Германия със  СУМПС № А020В620902, чрез адв. Н.К. ***  против Наказателно постановление НП №20-0271-000040/30.01.2020 г., издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на жалбоподателя e наложено наказание „ Глоба”  в размер на 500,00 лева и „ лишаване от правото да управлява МПС „ за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1,т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл5, ал.3,т.1 от ЗДвП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление.  Жалбоподателят оспорва изцяло фактическата обстановка, отразена в АУАН. Същият сочи, че не му е направен превод от български език на немски език и обратно, като твърди, че няма познания по български език, а съставените АУАН и НП били на български език, поради което му била нарушено правото на защита. Жалбоподателят оспорва показанията на техническото средство „Алкотест дрегер“ ,като твърди административно наказващият орган не му предоставена възможност да даде кръвна проба, макар, че му бил връчен талон за изследване, без да му бъде направен превод на съдържанието. Сочи, че Административнонаказващият орган при налагането на административното наказание не се е съобразил с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли  да се отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника адв. Н.К. ***  поддържа депозираната въззивна жалба с изложените аргументи в нея.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2020 г. в 00:18 часа в гр.Харманли на ул. **** на кръстовището образувано с ул**** посока с.Иваново  жалбоподателя Д.У.Д. /D. U. D. /, управлявал лек автомобил - Ланд ровър Рейндж ровър с per № ****, собственост на И. Б. Л. с ЕГН ********** под въздействие на алкохол. На 30.01.20г.в 00,23ч. жалбоподателят Dieter de Fanti  бил изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARBA-0070 който отчел 0,78 промила на хиляда алкохол в кръвта измерена в издишания въздух. На водача на автомобила е бил издаден талон за медицинско изследване№ 0051201, с час на връчване 00:50 часа и задължение да се яви в ЦНСМ гр. Харманли 45 минути ат връчването на талона. В талона е налице вписване на английски език. Актът е подписан от лицата посочени в него, без вписване на възражения или обяснения от нарушителя, посочен в акта.

В присъствието на жалбоподателя  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 572878 от 30.01.2020г. от същата дата, който жалбоподателят подписал и в графа „възражение” е вписал на английски.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното № 19-0271-000040  от 30.01.2020г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, връчено лично на жалбоподателя на 30.01.2020г.На 30.01.2020г. срещу издаденото НП е подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.

Видно от приетите като доказателство по делото Заповед  с рег. Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министър Валентин Радев, началника на  РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по ЗДвП.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани актосъставителя                                                                                                                                           З.Т.М. и А.В. А.. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя. Двамата свидетели твърдят, че  на АУАН е извършен превод от Д.И. Л., която пътувала с нарушителя в  лекия автомобил, но същата отказала да се подпише на АУАН за извършения превод.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма. 

Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН по т.1 и т.3 от АУАН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушенията по т.1 и т.3. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с  правната квалификация по т.1 и т.3 от АУАН. При издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По приложението на процесуалния  и материалния закон

 

На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на АУАН така и при издаването на НП. Актосъставителят и АНО са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р.България. Наличието на затруднения в администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във вреда на санкционирания.

В чл.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се определят общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.  В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно ал.2 на чл 21 от НПК, "Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач."

Доколкото обаче по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, разпоредбите на НПК се прилагат към производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, което се развива пред районния съд, то настоящата инстанция приема, че подробно регламентирания в НПК ред за назначаване на преводач  не може да се приеме за приложим в производството по установяване на административното нарушение. За провежданото от АНО производство важат единствено правилата, които установява ЗАНН, а изрично писано правило как да се назначава едно лице за преводач, когато субектът на административнонаказателното производство не владее български език, не са установени

Настоящият състав намира, че за производството не е от значение дали административно-наказващия орган в случаите, когато наказаното лице не говори български език, ще му осигури надлежен преводач. В този смисъл е и разпоредба на чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, според която за леки нарушения налагани от орган, различен от съд, когато е налице законова гаранция, че тази санкция може да се обжалва пред съд, директивата се прилага единствено в производството по обжалване пред съда. Именно съобразно посочената норма, наказващият орган не е длъжен непременно да осигурява преводач в административнонаказателното производство, когато привлеченото към отговорност лице не говори български език. Същината на процесното нарушение не се състои в това, че органът не е осигурил преводач, а в нарушаване на правото на защита на лицето вследствие невъзможността му да разбере в какво е обвинено. 

Предявяването на акта с извършенването му на превод е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление. 

Присъствието на преводач и по-важното осъществяването на неговите задължения при връчване на АУАН се удостоверява в самия акт. Никъде в административната преписка това не е удостоверено. Твърдение, че  превод на АУАН  е бил извършен от спътницата на нарушителя, Д. Л. не е достатъчно, а следва  по един несъмнен начин да се удостовери извършването на превода и факта, че нарушителят е разбрал в какво е обвинен. Посочването на имената и подписа на преводача в АУАН и в НП е достатъчно той да бъде индивидуализиран, а при възникнал спор във връзка с компетентността му или с извършването на превода, няма пречка посоченото лице бъде разпитано от съда.

Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира,  че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от  категорията на съществените. То е такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се защитава. На следващо място, същото е неотстранимо в настоящото производство, поради което съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се разглежда делото по същество.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че са налице аргументи  за материално правната законосъобразност на НП, тъй като е установено  по безспорен начин, че на 30.01.2020 г. в 00:18 часа в гр.Харманли на ул. **** на кръстовището образувано с ул**** посока с.Иваново  жалбоподателя Д.У.Д. /D. U.D.., управлявал лек автомобил - Ланд ровър Рейндж ровър с per № ****, собственост на И.Б. Л.с ЕГН ********** под въздействие на алкохол, което нарушение е установено  с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARBA-0070 който отчел 0,78 промила на хиляда алкохол в кръвта измерена в издишания въздух.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 20-0271-000040 от 30.01.2020г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на основание чл.174, ал.1,т.1 от ЗдвП на Д.У.Д. /D. U. D. /, роден на ***г. в Германия със  СУМПС № А020В620902 e наложено наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева и наказание „ лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                   

СЪДИЯ: