Решение по адм. дело №274/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. Попово, [улица]срещу Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица], с искане за присъждане на обезщетение, в размер на 1000 лева, за претърпени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно разпореждане за отпускане на пенсия, в по – нисък от предвидения размер, в периода 05.09.2022 г. – 05.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че с разпореждане от 02.09.2022 г. на ТП на НОИ – Търговище на ищеца е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, нисък от предвидения размер. Това разпореждане е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ – Търговище. С решение от 22-12.2023 г. по адм. дело № 139/ 2023 г. тези административни акта са отменени от съда. Съдебното решение е влязло в законна сила. В резултат от издаване на незаконосъобразните актове, ищецът търпи финансови затруднения, а последното обуславя и дълбока психическа и емоционална травма. Твърди се, че ищецът чувства безсилие пред системата, губи вяра в държавността, развива вътрешен конфликт, породен от подценяването и липсата на защита от институциите, развива чувства на нихилизъм, тревожност и нестабилност.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез пълномощник – юрк. Калбурджиев, депозира писмен отговор, в който излага становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че съдебното решение, с което е отменено решението на директора на ТП на НОИ, е изпълнено изцяло, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По отношение на основателността на претенцията, оспорва факта на настъпване на твърдените вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка издаване на незаконосъобразния акт.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. К., поддържа становище за основателност на иска, поради наличие на всички изискуеми от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки. Излага, че от съдебно – психологичната експертиза безспорно се установява, че за период от около две години, ищецът има реални и лични негативни преживявания, настъпили в резултат от издаване на незаконосъобразния акт. Претендирания размер на обезщетението е съобразен с интензитета и периода на вредите.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – юрк. Калбурджиев, поддържа становище за неоснователност на иска, поради недоказаност настъпване на вреди, в резултат на отменения като незаконосъобразен акт. Отправя искане за отхвърляне на иска. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на иска, поради недозаност на факта на настъпване на неимуществени вреди. Отправя искане за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 2213-25-23/13.05.2022 г. Д. Д. К. отправя искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване.
С Разпореждане № **********/02.09.2022г. на ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище-С. С., на Димитър Добрев К. е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 04.05.2022г. в размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г. на основание пар.7ж от ПЗР на КСО - в размер на 537.05 лева.
Това разпореждане на ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Търговище с жалба с вх.№ 1012-25-73/ 05.10.2022 г.
По така постъпилата жалба Директорът на ТП на НОИ-Търговище се произнася с Решение № 2153-25-52/ 03.11.2022 г., с което потвърждава Разпореждане № **********/ 02.09.2022 г. на ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище.
Посоченото решение е обжалвано от Д. Д. К. по съдебен ред - по описа на Административен съд-Търговище е образувано адм. д. №198/ 2022г.
С Решение №176/ 29.12.2022г. на Административен съд-Търговище, жалбата на Ковачев е отхвърлена, като неоснователна.
С Решение № 7956/ 18.07.2023 г. по адм. д. № 1340/ 2023 г. по описа на ВАС, Решение № 176/ 29.12.2022 г. на Административен съд-Търговище е отменено като незаконосъобразно, поради неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви, а делото е върнато на АдмС-Търговище за ново разглеждане от друг състав на съда.
С Решение № 189/ 22.12.2023 г. по адм. дело № 139/ 2023 г. на Административен съд — Търговище, е отменено, по жалба на Д. Д. К., Решение № 2153-25-52/ 03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с него Разпореждане № **********/02.09.2022г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Търговище, с което на Д. Д. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 04.05.2022г. в размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г. на основание пар.7ж от ПЗР на КСО в размер на 537.05 лева, а преписката е изпратена на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по заявление вх. № 2213-25-23/ 13.05.2022 г. на Д. Д. К., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на решение.
Решението, постановено по адм. № 139/ 2023 г. на АдмС – Търговище, е обжалвано от ответника, като същото е оставено в сила от Върховен административен съд, с Решение № 13230/ 05.12.2024 по адм. дело № 1524/ 2024 г.
В изпълнение на съдебното решение, е издадено Разпореждане № **********/ 12.12.2024 г. от С. С. — Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Търговище, с което на Д. Д. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, в размер на 761.74 лв.
Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е допуснато провеждане на съдебно – психологична експертиза, от която се установява следното: отстояването на позицията за промяна на индивидуалния коефицент при определяне на пенсия, е обусловило натрупване на стрес при ищеца, който в предвид периода и задържането му, преминава към кумулативен; кумулативния стрес е по траен от нормалния преходен стрес, като при ищеца води до раздразнителност, ярост, притеснение, хронична тревожност, изтощение, приспособяване и пренареждане на приоритети; констатираната кумулативна тревожност е реална, тя е съпоставима с травматично събитие; при ищеца не се отчитат симптоми за нихилистични преживявания, депресивност и отчуждение; налице е причинно – следствена връзка между преживените от ищеца негативни емоционални страдания и незаконосъобразното разпореждане на НОИ, с което пенсията му е неправилно изчислена; преживяванията на кумулативна тревожност при ищеца не са в най – висока степен, те не надхвърлят обичайното психическо неудобство, и не са повлияли драстично върху общото му психично здраве и качеството му на живот.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна, която твърди настъпване на вреди под формата на болки и страдания, и в резултат на отменени като незаконосъобразени административни актове. Искът е предявен срещу юридическото лице – Национален осигурителен институт, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК.
Доколкото изплащането на законоустановения размер на пенсията е въпрос, свързан със имуществената сфера на субекта, то не се споделя въведеното от ответника с отговора възражение за недопустимост на иска, поради пълно изпълнение на съдебното решение, по силата на което незаконосъобразния акт е отменен.
Разгледана по същество, допустимата искова претенция е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Отговорността на държавата или общините по чл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
По аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитени от правото блага на увредения, а под пряка и непосредствена тази вреда, която следва закономерно незаконосъобразния административен акт, действие или бездействието на компетентния орган на общината, по силата на безусловно необходима връзка. Пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие, действие или административен акт и настъпилите вреди е налице, когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, тъй като без него те не биха настъпили.
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от физиологичната и психоемоционалната сфера на едно лице. Касае за засегнати морални ценности на лицето, като на общо основание, те подлежат на доказване от ищеца. Степента на доказване обаче е донякъде редуцирана спрямо всички други обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност.
С оглед очертаната правна рамка, съобразно правилата на чл. 154 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в конкретната хипотеза, в тежест на ищцата е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията и в частност отмяната като незаконосъобразно на Решение от 3.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което се потвърждава разпореждане от 02.02.2022 г. на ТП на НОИ - Търговище; 2. настъпилите морални вреди и техния размер; 3. причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на администрацията и настъпване на вредата.
На първо място, установен по делото е факта на успешно проведено съдебно оспорване от ищеца, чийто краен резултат е отмяна на индивидуалния административен акт, от който твърди, че търпи вреди – решението на директора на ТП на НОИ, с което се потвърждава разпореждането, с което е отпусната лична пенсия на ищеца, с които частично е отречено субективно имуществено право на лицето, са отменени с влязло в сила съдебно решение. Това съдебно решение е изпълнено от административния орган – издаден е административен акт, съобразен с указанията на съдебния състав по тълкуване и прилагане на закона, който не е обжалван и е влязъл в сила. Ето защо, следва да се приеме, че административното производство е приключило по същество.
Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен акт.
На следващо място, въз основа на данните от експертното заключение по приобщената съдебно – психологична експертиза, кредитирана от съдебни състав като обективно, всестранно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява отрицателно засягане на моралната сфера на ищеца, което в причинно – следствена връзка с незаконосъобразния акт. От експерта е установено натрупване на кумулативен стрес (по траен от нормалния преходен стрес), който при ищеца обуславя състояние на раздразнителност, ярост, притеснение, хронична тревожност, изтощение, необходимост от приспособяване и пренареждане на приоритети. Тези преживявания са дефинирани от експерта като „негативни емоционални страдания“.
Гореописаните отрицателни емоции са в пряка причинно – следствена връзка с издаване на незаконосъобразния акт и потвърждаващото го решение, който извод на решаващия състав се потвърждава и от заключението на експерта по делото.
Негативните преживявания, установени по делото, подлежат на обезщетяване. Установените от вещото лице обстоятелства, преживяванията на кумулативна тревожност при ищеца не са в най – висока степен, те не надхвърлят обичайното психическо неудобство, и не са повлияли драстично върху общото му психично здраве и качеството му на живот, както и че при лицето не се отчитат симптоми за нихилистични преживявания, депресивност и отчуждение, в т. ч . и констатираното подобрение, след изпълнение на съдебното решение, с което законосъобразния акт е отменен, не обуславя извод, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Тези данни са относими към интензитета на вредите, т. е. релевантни са за определяне размера на дължимото обезщетение за същите. В този смисъл е и Решение № 6745/ 04.06.2021 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 6879/ 2020 г., III о.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, поради което при определяне на размера на обезщетението приложение следва да намери разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
С оглед характеристиката на актовете, периода на въздействие върху психическото състояние на ищеца, който е около две години, естеството и невисокия интензитет на претърпените морални вреди, липсата на данни на сериозно засягане на здравословното състояние и качеството на живот на ищеца, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на 1000 лева.
Гореизложеното обуславя извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а от това – и за основателност на предявения иск, същият е доказан изцяло – както по основание, така и по размер, което налага уважаването му.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищцата, на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъдена да и плати направените в настоящото производство разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, след преценка на фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия и минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, налага се извода, че не са налице предпоставките за редуциране на предвидения адвокатски хонорар. Претендираното адвокатско възнаграждение превишава минималния размер по наредбата със 100 лв. В същото време, по делото са проведени две съдебни заседания, с участие на процесуалния представител, от последния е направено искане за ангажиране на специални знания, респ. в съдебно заседание и е изслушана съдебно – счетоводна експертиза.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административен съд – Търговище, сумата от сумата от 791.49 лева, представляваща изплатено възнаграждение за изготвяне на психологична – счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица]да заплати на Д. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. Попово, [улица]сумата от 1515.26 лв. (хиляда петстотин и петнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва, за периода 15.05.2024 г. – 17.03.2025 г., за забавено изплащане на парично задължение в размер на 18074.19 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение от 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане от 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица]да заплати на Д. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. Попово, [улица]сумата в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица]да заплати в полза на в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административен съд – Търговище, сумата от сумата от 791.49 лв. (седемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно – психологична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.