Р Е Ш Е Н И Е
№159 23.12.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 142 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Д.Д.В., ЕГН- ********** ***, подадена чрез адвокат М.М. *** против Решение № 260068/06.10.2020г. на Районен съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 320/2020
год., с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2441249,
издаден от ОД на МВР – Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Д.Д.В. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лв.
В касационната
жалба като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и
явна несправедливост на наложеното наказание. Навежда се, че жалбата на касатора
е изпратена от ОДМВР-Търговище на РС-Търговище със закъснение повече от една
година, както и неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излага се становище
за неустановяване на местоположението на камерата и дали служебния автомобил,
където същата е била поставена е бил спрян. Излага се твърдение, че поисканата
от МВР експертиза е извършена от същото МВР, което е недопустимо в съдебния
процес. Моли се оспореното решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да
бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът не се явява лично. Представлява се от адвокат М.М., който поддържа
жалбата на изложените в нея основания и доводи. Излага становище, че с оглед
бавното придвижване на жалбата на В. е налице неспазване на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Излагат се доводи обосноваващи неспазване на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Моли се
жалбата да бъде уважена.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На 23.11.2018г. в 16.19ч. в обл.Търговище ПП1-1-4 км.224+100
извън населено място с посока на движение към гр.София с автоматизирано
техническо средство АRН САМ S1 № 11743с 4, била засечена скоростта на движение на
л.а.“Мерцедес ЦЛК 320“ с рег. № …. от 156 км/ч., при максимално допустима за
извън населено място от 90 км/ч. За
нарушението, което било заснето с автоматизираното техническо средство от ОДМВР
- гр.Търговище бил издаден електронен фиш серия К № 2441249.
Посредством същия, на Д.Д.В. като собственик на когото е регистрирано
превозното средство за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишаване на
скоростта от 61 км/ч., след отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 % на
основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП била наложена глоба
в размер на 700лв. Декларация по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП не била
представена пред ОД на МВР- Търговище.
При
така приетото за установено Районният
съд е приел от правна страна, че от така
събраните писмени доказателства по делото, по несъмнен начин се доказват
елементите на описаното в ЕФ административно нарушение, както и че давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са спазени.
Съдът е
приел, че материалният закон е приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма като са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите реквизити.
Съдът е приел, че към деня на извършване на нарушението нарушенията по чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо да бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени,
съгласно чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, при условие че са изпълнени изискванията на Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. Констатирано е от съда, че в конкретния случай е спазен чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з532/12.05.15 г., тъй като по административната преписка е налице
надлежно попълнен протокол по образец. Съдът е приел, че в протокола е посочена
датата на използване на процесното автоматизираното техническо средство -
23.11.2018г. с начален и краен час, посочена е датата на приемане и на проверка
на протокола /27.11.2018г./, които обстоятелства са удостоверени с подписи на
съответни длъжностни лица. Приложен е и сертификат № АR1Н12012018053/12.01.2018г., че Й. е преминал обучение
за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел АRН САМ S1. Приложен е и дневник за работата със стационарно преносимият уред. От протокола по
чл.10, ал.1 от Наредбата и останалите доказателства по делото прието е от съда,
че по безспорен начин се установява мястото, времето, превозното средство с
което е извършено нарушението, техническото средство, с което е засечена
скоростта на движение. От изготвената по делото видео- техническа експертиза съдът е приел за категорично установено, че
засечената скорост на движение е на лек автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен
номер № …. В случая е установено, че засечената скорост на движение на
автомобила е била 156 км/ч. По делото са
представени доказателства за техническа годност и изправност на техническото
средство за измерване, към момента на констатиране на нарушението -удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща проверка на
мобилната система за видеоконтрол от 07.09.2017г, с валидност до 07.09.2027г.
Представен е и протокол от проверка № 74-С-ИСИ/29.10.2018г. за техническа
изправност на процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера, със срок на валидност от една година. От направената
снимка и експертизата, съдът е приел, че маркерите са фиксирали именно
процесният автомобил, поради което е безспорно, че измерената от техническото
средство скорост на движение принадлежи именно на процесния автомобил. Съдът е извел извод и за правилно ангажиране
на административно-наказателната отговорност на Д.Д.В. като собственик на МПС, за което са
представени по делото доказателства, при липса на подадена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съдът е извършил проверка и е констатирал спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е извършил проверка и относно размера на
наложеното наказание като е извел извод
за неговото правилно определяне.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ
като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
По отношение
спазването на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН, правни последици
пораждат - датата на съставяне и връчване на ЕФ. Забавянето при
администрирането на жалбата срещу ЕФ e укорително,
но не въздейства върху тези срокове. От приложената по делото официална справка
по делото е установено, че ЕФ е с дата на съставяне 17.12.2018г. и дата на
връчване 04.02.2019г., като последното обстоятелство се установява и от
приложената по делото разписка /стр.11,12 от въззивното дело/. При тези данни
по делото 3-м и 1-м. давностни срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН се явяват спазени
и доводите на касатора в тази насока се явяват неоснователни.
По допускането пред
въззивния съд на видео-техническата експертиза /ВТЕ/ касаторът не е възразил,
като заключението по нея също е било прието без оспорване от страна на
касатора. Изложените пред касационната инстанция възражения срещу допускането
на тази експертиза се явяват несвоевременни. Касационният съд не е съд по
същество и изложените в касационната жалба доводи в тази насока се явяват
неоснователни. Съгласно заключението по ВТЕ автомобила, който попада в
пресечната точка на страничните маркери е лек автомобил “Мерцедес “ с рег. № Т 8676ВТ. Независимо от заключението по
ВТЕ регистрационния номер и марката на процесния автомобил се установяват и от
видеоклипа представен по делото /на стр.46 от НАХД №320/2020г./, който съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От приложения по делото протокол за
използване на АRН САМ S1 № 11743с4 по делото се доказва, че автоматизирано техническо средство, с което е измерена
скоростта е било в стационарен режим на
измерване и снимане.
При така събраните по
делото доказателства, елементите на описаното в ЕФ административно нарушение се
явяват доказани. Съгласно новата редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017г.
в сила от 09.07.2017г./ електронни фишове се издават не само от стационарно
позиционирани АГСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в
стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията.
Деянието, така
както е описано от обективна страна в ЕФ е правилно правно квалифицирано и
подведено под нормата на. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Наложеното на
касатора административно наказание е правилно определено по размер, съгласно
правилата по чл.182, ал.2,т.6 от ЗДвП, под който размер съдът не може да слезе
съгласно чл.27, ал.4 от ЗАНН. Нарушението е типично за вида си, не са налице
обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност и не са налице
предпоставки за приложение на чл.28а от ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д.Д.В. като собственик на автомобила, при липса на подадена от
него декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На основание
гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на закона.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното
производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По делото не се претендират
разноски от страна на ответника по касация, предвид на което съдът намира, че
не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260068/06.10.2020г. на Районен съд гр.Търговище,
постановено по НАХД № 320/2020 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.