Решение по дело №473/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 566
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20223100900473
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900473 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от от Д. В. Х. срещу „ЗК Лев Инс“ АД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 139,35 лева за претърпени
имуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на исковата молба и сума в размер на 150 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, болки, страдания, стрес и дискомфорт, ведно с лихва за забава върху
главницата, считано от датата на деликта – 03.06.2020 год. до окончателното изплащане на
обезщетението, като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
03.06.2020 година ПТП, виновно причинено от М. Н. П. при управление на лек автомобил
„Ауди А3" с рег. № ******, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата и допълнителната искова молби се твърди, че на 03.06.2020 г. лек
автомобил марка „Ауди А3", рег. № *******, управляван от М. Н. П., движейки се по пътя
от гр.Варна към село Звездица с несъобразена скорост в нарушение на правилата за
движение навлязал в лентата за насрещно движение и блъснал лек автомобил „Рено Клио" с
рег.№ *******, управляван от ищцата Д. В. Х.. Водачът на л.а. „Ауди A3“ рег.№ *******
имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със „ЗК Лев
Инс“ АД съгласно застрахователна полица № BG ************ валидна от 12.12.2019 до
11.12.2020 год. С влязло в сила споразумение по НОХД № 753/2021 год. по описа на ВРС
било безспорно прието, че М. Н. П. е извършил престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б" пр.1,
вр. чл. 342, ал.1 от НК и по непредпазливост причинил на Д. В. Х. тежка телесна повреда.
Вследствие на описаното ПТП ищцата изпитала много силна болка в областта на лява
гръдна половина и корема и получила съчетана травма гръден кош - корем, фрактура на 11-
то и 12-то леви ребра с разместване на фрагменти по ширина, разкъсване на слезка, болки в
лявата гръдна половина и фрактура на процесус спинози на С6, минимален плеврален излив
вляво, оток в областта на дясна млечна жлеза, наличие на малко количество свободна
1
течност между черния дроб и десния бъбрек. При проведеното по спешност оперативно
лечение била отстранена слезката като била налице реална опасност за живота на
пострадалата. Получените фрактури обуславили трайно затруднение в движението на
снагата за период не по-кратък от около три - четири месеца с трайни последствия до
настоящия момент. Останалите травматични увреждания обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота в продължение на 1-1.5 месеца. Посочените
увреждания обусловили болничен престой и оперативна намеса, последваща рехабилитация,
лечение, ограничаване на цялостното движение на пострадалата от възникнали
допълнителни усложнения както и неработоспособност от 03.06.2020 год. до 08.09.2020 год.
Настъпилото ПТП довело до негативни емоционални състояния /уплаха и шок,
безпокойство за близките/, стрес в продължение на 3 - 4 месеца, безсъние, често избухване в
плач, с диагноза „Постравматично стресово разстройство" /Тревожен синдром/. Твърди се,
че ротационните движения на главата са ограничени и съпроводени с болезненост, че е
налице трайно затруднение на движението на врата за продължителен период от време с
болков синдром, силен световъртеж придружен с упорито главоболие, позиви за повръщане,
дезориентация, рязко нарушение на равновесието, изпотяване, сърцебиене, неприятни
усещания в областта на сърдечната област и корема. В последващ преглед на 02.07.2020 год.
ищцата била диагностицирана с увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел,
мозъчно сътресение. Към настоящият момент, въпреки проведената профилактика и
лечение, ищцата получавала периодични болки в лява гръдна половина, спонтанно болки в
шиен отдел на гръбначен стълб с постоянен характер, усилващи се при движение във всички
равнини, болка с ограничена латерална флексия на главата двустранно до 20 градуса,
антерофлексия до 30 градуса, ротация и намален обем до 60 гр., с поява на вертиго. Ищцата
предявила претенция пред „ЗК Лев Инс" АД на 04.11.2020 год. С писмо от 09.11.2020 год.
застрахователят поискал допълнителни документи, а с писмо от 09.02.2021 година отказал
да уважи предявената претенция. За лечението си ищцата сторила разноски в общ размер на
139.35 лв., от които 40.60 лв. – такса болничен престой, 40.00 лв. и 58.75 лв. – за закупуване
на медикаменти.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на водача на
л.а. „Ауди A3", с peг. №*******, по силата на Застрахователна полица № ***********,
валидна до 11.12.2020г., сключена с „Лев Инс" АД. Оспорва описания в ИМ механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане в т.ч. наличието на виновно и противоправно поведение от страна
на застрахования водач на лек автомобил „Ауди A3", с peг. №*******. Оспорва, причинната
връзка между ПТП и телесните травми, дълъг възстановителен период и че търпи болки и
страдания и към момента. Оспорва, че твърдяните от ищцата ограничени ротационни
движения на главата, трайно затруднение на движението на врата, силен световъртеж и
главоболие, дисковите протрузии на С5 и С6, увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел, мозъчно сътресение, силни болки в областта на шията, упорито главоболие,
повръщане, загуба на равновесие, уморяемост, болка с ограничена латерална фикция на
глава, цервикоспондилоза средно тежка степен, са в причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП. Оспорва, че е налице трайно намалена работоспособност. Оспорва, че
вследствие на ПТП ищцата е претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни
психични преживявания, свързани с нарушения на съня, липса на апетит, страх да пътува в
превозни средства. Оспорва настъпването на имуществени вреди, както и причинно-
следствената връзка между уврежданията и направените разходи за лечение. Твърди, че
ищцата не е провеждала рехабилитация и физиолечение. Твърди, че описаната диагноза и
заболяване в Експертно решение /ТЕЛК/ не е вследствие на процесното пътнотранспортното
произшествие, а ищцата е имала това заболяване години преди самото ПТП. Възразява, че е
2
налице съпричиняване от страна на ищцата като твърди, че същата е навлязла в насрещната
лента за движение, движила се е с превишена скорост и е била без поставен обезопасителен
колан. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание и представена писмена защита ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа основателност и доказаност на исковете в предявените размери като
сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на
претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответното дружество в пледоарията си по същество и
в писмена защита поддържа неоснователност на предявените искове, евентуално, че не
всички твърдяни от ищцата увреждания са резултат от настъпилото застрахователно
събитие, както и доказаност на възражението за съпричиняване. Счита, че претенцията за
присъждане на за неимуществени вреди е крайно завишена.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
Между страните по делото не е налице спор, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Ауди A3", с peг. № *******, по силата на
Застрахователна полица № ***********, валидна до 11.12.2020г., сключена със
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
От представената по делото писмена кореспонденция между Д. Х. и ответното
дружество е видно, че по заявената от ищцата писмена претенция е образувана щета №
***** поради което съдът приема, че ответното дружество е уведомено за настъпилото
застрахователно събитие на 05.11.2020 г.
Към доказателствения материал са приобщени НОХД № 753/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна заедно с ДП № 227/2020 г. по описа на Четвърто РУ ОДМВР – Варна.
По делото са приети като доказателства декларация за информираност и съгласие на
пациента (Ф.Б. № 4969); рецепта и касов бон – 04.08.2021 г.; рецептурна бланка и касов бон,
от които е видно, че ищцата е заплатила сумата от 139,35 лева за заплащане на болничен
престой и закупуване на медикаменти във връзка с лечението и.
́
Противоправността на деянието и вината на дееца М. Н. П. са установени с влязло в
сила Споразумение № 260172 по НОХД № 753/2021 г. по описа на Варненски районен съд.
Видно от представения по делото протокол от 14.04.2021 г. по НОХД № 753/2021 г. по
описа на ВРС, наказателният съд е одобрил постигнатото споразумение между РП Варна и
подсъдимия М. Н. П. и е приел за установено по НОХД № 753/2021 г. по описа на PC –
Варна, че подсъдимият виновно е извършил следното деяние, представляващо престъпление
по чл. 343 ал. 1 б."б" пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК: На 03.06.2020 г. на общински път VAR -
1085, Варна – с. Звездица, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ауди", модел ,,А 3", с peг. № ******, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата „(1) На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: /т.1/ когато
платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 и ал.2 от Закона за движение
по пътищата „(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
3
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по
непредпазливост причинил на Д. В. Х. тежка телесна повреда – разкъсване на слезка с излив
на кръв под капсулата на слезката и в коремната кухина обусловило постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота и премахване на слезка по жизнени показания,
обусловило загуба на слезка.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена
преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението,
за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за
установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на водача.
С цел установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида и
интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания са поискани и допуснати
експертни заключения на вещи лица и гласни доказателствени средства.
От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно,
компетентно и изчерпателно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част
от денонощието, при сухо асфалтово пътно платно. Непосредствено след последователни
два завоя и навлизане в трети което водачът на лек автомобил „Ауди A3" с рег. № *******
М. Н. П., загубва управление над автомобила и навлиза в насрещната пътна лента.
Навлизането в насрещната лява пътна лента е реализирано поради движение със скорост от
около 62 км/ч, която е значително по-висока спрямо критичната скорост на движение от 38
км/ч за извършвания обратен десен завой. В резултат на навлизането в насрещната пътна
лента л.а. „Ауди" ударил с предна лява част предна лява странична част на л.а. „Рено Клио"
с рег.№ *******, управляван в посока гр.Варна от водача Д. В. Х.. Мястото на удара е било
в лентата за движение на л.а.„Рено", непосредствено след началото на навлизане на л.а.
„Ауди" в десния завой. Скоростта на движение на л.а.,,Ауди" е била около 62 км/ч към
момента на ПТП, а тази на л.а.„Рено" по-ниска от 43 км/ч. Опасната зона на л.а.„Ауди" е
била 23 метра, а тази на л.а.„Рено" е била 27 метра, с отчитане на наклона и виража на
пътното платно за всеки един от автомобилите.
В резултат от настъпилото на 03.06.2020 год. ПТП Д. Х. е получила следните
травматични увреждания: разкъсване на слезката с подкапсулен кръвоизлив, кръвоизлив в
коремната кухина, счупване с разместване на 11-то и 12-то леви ребра, счупване на
шиповидния израстък (процесус спинозус) на 6-ти шиен прешлен, които като резултат
съответстват на установения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Разкъсването на
слезката с кръвоизлив и активно кървене в коремната кухина, без навременни и адекватни
медицински действия за отстраняването й и прекратяване на кръвоизлива би довело
неминуемо до смърт, т.е. е обусловило постоянно разстройство на здравето опасно за
живота. Отстраняването на слезката по хирургичен път, обусловено от разкъсването й е
довело до загуба на слезка. Счупването с разместване на 11-то и 12-то леви ребра е
обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 1-1,5 месеца.
Счупването на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен е обусловило трайно затруднение
на движенията на шията за период от около 1-1,5 месеца. Според експертизата съществува
пряка причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания и
настъпилото ПТП.
Непосредствено след претърпяното ПТП била проведена по спешност коремна
операция за отстраняване на слезката на ищцата поради установена свободна течност
4
(кръвоизлив) в коремната кухина, субкапсулен кръвоизлив на слезката. Пострадалата е
пролежала в болничното заведение от 03.06.2020 год. до 10.06.2020 год., след което е
изписана за домашно лечение. Възстановяването от коремна операция за отстраняване на
слезката обичайно продължава около 2-3 месеца. В този период пострадалата се е нуждаела
от помощ при ежедневните си дейности, изпитвала е болка при движение, не е можела да
изпълнява трудова дейност. Счупванията на 11-то и 12-то леви ребра, както и на бодилестия
израстък на 6-ти шиен прешлен имат оздравителен период от около 1-1,5 месеца, през който
период пострадалата е изпитвала затруднения и болка при движенията на шията и тялото.
Според експертизата счупването на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен не би
могло да повлияе на общомозъчната симтоматика – световъртеж, главоболие, гадене. Към
момента оздравителният процес на травмите получени при ПТП е приключил. Констатирано
е, че пострадалата има анамнеза за периодични световъртежи и главозамайване от няколко
години, шум периодичен в ушите, леко снижен слух, както и че през 2000 г. е проведено
изследване и лечение в Неврологично отделение.
Експертизата е категорична, че твърдените от ищцата ограничени ротационни
движения на главата, трайно затруднение на движението на врата, силен световъртеж и
главоболие, дисковите протрузии на С5 и С6, увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел, силни болки в областта на шията, упорито главоболие, повръщане, загуба на
равновесие, уморяемост, болки в шиен отдел на гръбначен стълб с постоянен характер,
болка с ограничена латерална фикция на глава, както и описаното в ТЕЛК 3731 общо
заболяване – цервикоспондилоза средно тежка степен, не могат да се свържат с получената
при ПТП травма на 6-ти шиен прешлен. При проведеното компютърно-томографско
изследване по време на лечението й в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна –
Варна" освен счупването на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен са установени
хронични болестни изменения на шийните прешлени – стеснени дискални пространства,
остеосклеротично променени повърхности, най-силно изразени на нива С5-С6 и С6-С7,
дискови протрузии на същите нива със задни ръбови остеофити, ръбови остеофити по
телата на прешлените, артрозни промени на фасетните стави. Посочените болестни
изменения на гръбначните прешлени, вкл. цервикоспондилозата са с дългогодишна давност
и не следва да се приемат в причинно-следствена връзка с ПТП.
Вещите лица са приели, че травматичните увреждания на ищцата биха могли да се
получат при поставен обезопасителен колан по описания механизъм на ПТП, при рязко
форсирано сгъване на шията напред и от удар реализиран в лявата странична повърхност на
тялото на пострадалата на ниво 11-то - 12-то ребра в детайл от предната лява врата на
автомобила. Типът на странично/предно левия удар е определил ниска задържаща
обезопасителна възможност на коланния механизъм. Предпазната функция за тялото в
конкретния случай е била поета в голяма степен от сработилите въздушни възглавници.
Обосновано поддържат, че описаните травматични увреждания могат да се получат при
поставен обезопасителен колан, като непоставянето му би могло да доведе до травми с по-
изразена тежест.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза,
неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че в резултат на пътния инцидент на 30.06.2020г. ищцата Д. Х. развила още в
първите дни симптоми от тревожно-фобийния спектър на фона на понижено настроение,
уморяемост, вестибуларни симптоми, натрапливи представи и кошмари свързани с ПТП-то.
Изразеността на симптомите продължило близо година и отговаря на критериите за
диагноза разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция с тревожно-фобиен
–хиподепресивен синдром с елементи на Посттравматично стресово разстройство. Към
момента на изследването в състоянието на ищцата е налице клинично изявено смесено
тревожно-депресивно разстройство с остатъчни с-ми на ПТСР, изпитва психически
5
дискомфорт, липсва пълно възстановяване в психически аспект. Прогнозата е благоприятна
при провеждане на комплексно медикаментозно и психотерапевтично лечение.
От показанията на свидетелката К. С. Л., близка приятелка на ищцата, които съдът
цени като обективни и безпротиворечиви, се установява, че след като се прибрала от
болницата, където престояла една седмица, ищцата била много зле – цялата със синини, с
операция, не можела да се обслужва сама, не можела изобщо да стане. Нищо не можела да
прави и имала ужасни болки. Почти 3-4 месеца била в състояние, което изисквало чужда
помощ за храна, тоалет и пр. Все още имало последствия – не можела да пази равновесие,
имала главоболие, постоянен страх. Посещавала специалисти – психиатър и невролог,
провеждала процедури, нагревки. Свидетелката излага, че ищцата и преди е лежала в
болница, но по друг повод и много отдавна – около 2002 г., когато имала силно главоболие
и болки в гърдите. Правили и изследвания и се оказало, че има шипове, но взимала
́
лекарства за тях и всичко било наред. Сега ищцата не била същия човек, станала
необщителна, изнервена, трудно говорела, постоянно плачела – казвала, че плаче от страх,
страхувала се да шофира. Постоянно била с маски, с шина, която се слага на врата, за да не
залита, тъй като много често губела равновесие. Към края на септември започнала работа,
но не защото е здрава, а защото и трябвали пари.
́
От показанията на свидетеля Н. К. П., колега на ищцата, които съдът цени като
обективни и безпротиворечиви, се установява, че след изписването от болницата Д. Х. е
била в много тежко състояние. Не можела да става, виело и се свят. Имала нужда от чужда
́
помощ и грижи. Първите 4 месеца била много зле. Свидетелят посочва, че преди инцидента
не е виждал ищцата със световъртежи, главоболия. Винаги била жизнена, положителна,
купонджийка, много весела, много приятна, все правела някакви инициативи, изненади.
След инцидента се променила много. Била уплашена, страхувала се да шофира и да се вози.
Оплаквала се, че не може да спи. Имало последствия и от операцията – силни болки особено
при сътресения по време на пътуване. Д. се върнала на работа средата или края на
септември 2020 г.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Установено е наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника
и водача на МПС л.а. „Ауди A3", с peг. № ******, към датата на настъпване на ПТП.
Противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди A3" е безспорно установено с влязлото
в сила споразумение по НОХД № 753/2021 г. по описа на PC Варна, с което подсъдимият е
признат за виновен за извършеното по непредпазливост престъпно деяние, в резултат от
което е причинена тежка телесна повреда на ищцата Д. Х.. Вида, обема и интензивността на
претърпените физически и психически болки и страдания в резултат от деликта, са
установени с показанията на свидетелите и приетите по делото заключения на вещите лица.
Установени са вида и размера на извършените от ищцата разходи за лечение и тяхната
причинна връзка с получените телесни увреждания.
Съдът изцяло кредитира приетото по делото заключение на вещите лица, поради
което приема за недоказана причинна връзка между процесното ПТП и твърдяните
ограничени ротационни движения на главата, трайно затруднение на движението на врата,
силен световъртеж и главоболие, дисковите протрузии на С5 и С6, увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел, силни болки в областта на шията, упорито
главоболие, повръщане, загуба на равновесие, уморяемост, болки в шиен отдел на гръбначен
стълб с постоянен характер, болка с ограничена латерална фикция на глава, както и
описаното в ТЕЛК 3731 общо заболяване – цервикоспондилоза средно тежка степен.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
6
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В конкретния случай се касае за тежки травматични увреждания включващи
разкъсване на слезката с подкапсулен кръвоизлив, кръвоизлив в коремната кухина, счупване
с разместване на 11-то и 12-то леви ребра, счупване на шиповидния израстък (процесус
спинозус) на 6-ти шиен прешлен и др., като разкъсването на слезката е обусловило
постоянно разстройство на здравето опасно за живота. Травмите са причинили
първоначално силни болки, а след проведеното оперативно лечение – оздравителен период и
трайно затруднение в движенията на снагата за около 1,5-4 месеца в зависимост от вида на
конкретното увреждане. В този период пострадалата се е нуждаела от помощ при
ежедневните си дейности, изпитвала е болка при движенията на шията и тялото, не е можела
да изпълнява трудова дейност. В психически план, в резултат от претърпяното ПТП, ищцата
е преживяла разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция с тревожно-
фобиен – хиподепресивен синдром с елементи на посттравматично стресово разстройство.
Към момента е налице клинично изявено смесено тревожно-депресивно разстройство с
остатъчни с-ми на ПТСР, психически дискомфорт. Липсва пълно възстановяване в
психически аспект като прогнозата е благоприятна.
Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата Д.
В. Х., тъй като същата е навлязла в насрещната лента за движение, движила се е с
превишена скорост и е пътувала без поставен обезопасителен колан, е неоснователно,
доколкото от заключението на приетата по делото КСАТМЕ се установи, че настъпилите
увреждания биха могли да се получат и при поставен обезопасителен колан, а при
неползване на такъв биха били значително по-тежки. Същевременно не се доказаха
твърдяните нарушения на правилата за движение от страна на ищцата – навлизане в
насрещната лента за движение и превишена скорост.
При така установените болки и страдания съобразно критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на
пострадалата обезщетение за неимуществени вреди сумата от 110 000,00 лева, до който
размер искът за заплащане на обезщетение се явява основателен и ще бъде уважен, а за
разликата до 150 000 лева – отхвърлен като неоснователен.
Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди
в размер на 139,35 лева, представляваща стойността на закупените от ищцата медикаменти
и такси за болничен престой във връзка с провеждане на лечението и.
́
Основателността на исковете за главници обуславя основателност и на акцесорните
претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задълженията на застрахователя. Върху обезщетението за неимуществени
вреди на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата на уведомяването,
извършено със застрахователната претенция, която е получена от ответника на 05.11.2020 г.
Върху обезщетението за имуществени вреди ще се присъди законната лихва от датата на
7
предявяване на исковата претенция, така както е поискано от ищцата.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на сторените съдебно-деловодни
разноски. Съгласно представения договор за правна помощ такива ще се присъдят на осн.
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищцата адвокат Ц. А. Т.
в размер на 3 035,33 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т.т. 1 и 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС (в
редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 22.03.2022
г.), съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им ще се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер 504,90 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 4 450,00 лева и разноски за вещи лица в размер на 587,41 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на Д.
В. Х., ЕГН **********, с пост.адрес: ****** следните суми: · сума в размер на 110 000 лева
(сто и десет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, болки, страдания, стрес и дискомфорт в резултат на настъпило на
03.06.2020 година пътнотранспортно произшествие (ПТП), виновно причинено от М. Н. П.
при управление на лек автомобил „Ауди А3" с рег. № ******, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" съгласно застрахователна
полица № BG************, издадена от ответника „ЗК Лев Инс“ АД, ведно с лихва за
забава върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция
– 05.11.2020 г. – до окончателното изплащане на обезщетението; · сума в размер на 139,35
лева (сто тридесет и девет лева и тридесет и пет ст.), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 03.06.2020 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.07.2022 г. – до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
110 000 лева до предявения размер от 150 000 лева ведно със законната лихва върху тази
разлика считано от датата на предявяване на застрахователната претенция, както и иска за
заплащане на законна лихва за забава върху сумата от 150 000 лева от датата на деликта –
03.06.2020 год. до предявяване на застрахователната претенция – 05.11.2020 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на
адвокат Ц. А. Т. от АК – Варна, адрес: ****, сумата от 3 035,33 лева на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
5 037,41 лева, представляваща дължима по делото държавна такса и разноски съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
8
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН **********, с пост.адрес: ****** да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр.София
п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 504,90 лева съдебно-
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9