РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500634 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.92 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
„************ чрез адв. З.Ц., срещу решение № 260008 от 04.01.2022 г.,
постановено по гр.дело № 6350/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VІ гр.
състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Г.
И. А. дължи на „Т*********** сумата от общо 2526.59 лева – главница, за
която е издадена заповед № 11183/10.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 18341/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, II
бр.с., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 2527,59 лева
до пълния претендиран размер от 4592,02 лева, за която са издадени фактури
№**********/25.01.2018 г., №**********/01.02.2018 г.,
№**********/25.02.2018 г., №**********/01.03.2018 г. и
№**********/01.05.2018 г. и е издадена заповед № 11183/10.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18341/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, II бр.с. Решението се обжалва единствено в частта, с
която е отхвърлен установителния иск за сумата от 80.34 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
15.09.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
08.02.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, и за сумата от
1
398.01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 08.02.2018 г.
С допълнителна молба е уточнено от жалбоподателя, че с
решението първоинстанционният съд отхвърля иска за претенцията общо в
размер на 2064.43 лв., но предмет на обжалване са единствено сумата от 80.34
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по договор за мобилни услуги № ********* от 15.09.2016 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 08.02.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с които се предоставя мобилен номер
***********, и сумата от 398.01. лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги по договор за мобилни услуги
№ ********* от 13.06.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ********.
С молба, депозирана за съдебно заседание от жалбоподателя, се
посочва, че неустойката в размер на 398.01 лв. се дължи поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги *********** от 08.02.2018 г., с
който се предоставя мобилен номер **********.
Излагат се подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част. Иска се отмяна
на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба и
уточненията към нея не е постъпил от въззиваемата страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Районният съд е сезиран с предявени от „***********, против Г.
И. А., ЕГН **********, с адрес гр. **********, установителни искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 4 592,02 лв. – главница, за
2
която са издадени фактури №**********/25.01.2018 г.,
№**********/01.02.2018 г., №**********/25.02.2018 г.,
№**********/01.03.2018 г. и №**********/01.05.2018 г., и която сума е
дължима по договор за мобилни услуги № ********** от 21.01.2016 г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2016 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* и договор за
лизинг от 12.04.2016 г., допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 24.05.2016 г., договор за мобилни услуги №
********* от 15.09.2016 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ******** и договор за лизинг от 15.09.2016 г., договор за
мобилни услуги № ************ от 14.03.2017 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *********** и договор за
лизинг от 14.03.2017 г., договор за мобилни услуги № ********** от
26.04.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********** и договор за лизинг от 26.04.2017 г., договор за мобилни услуги
№ ********** от 13.06.2017г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********* от 13.09.2017 г., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от
16.10.2017 г. и договор за допълнителен лизинг № ********** от 16.11.2017
г., договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от
11.12.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********** и договор за лизинг от 08.01.2018 г., договор за мобилни услуги
№ ************ от 08.02.2018 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********** от 08.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
13.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземане, за които суми е
издадена заповед № 11183/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 18341/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с.
В исковата молба и уточняваща молба от 06.07.2020 г. се твърди,
че искът се предявява след проведено заповедно производство по ч.гр.дело
№ 18341 по описа за 2019 г. Изложени са обстоятелства, че между
„**********” ЕАД и ответника били сключени допълнителни споразумения
по договори за мобилни услуги от 21.01.2016 г., 12.04.2016 г., договор за
лизинг от 12.04.2016 г., допълнително споразумение от 24.05.2016 г., договор
за мобилни услуги от 15.09.2016 г., договор за мобилни услуги от 14.03.2017
г., договор за лизинг от 14.03.2017 г., договор за мобилни услуги от
26.04.2017 г., допълнително споразумение от 26.04.2017 г., договор за
мобилни услуги от 13.06.2017 г., допълнително споразумение от 13.09.2017 г.,
допълнително споразумение от 16.10.2017 г., договор за допълнителен лизинг
от 16.11.2017 г., договор за мобилни услуги от 11.12.2017 г. и договор за
лизинг от 11.12.2017 г., допълнително споразумение от 08.01.2018 г., договор
за лизинг от 08.01.2018 г., договор за мобилни услуги от 08.02.2018 г. Твърди
се, че ответникът не е изпълнил своите парични задължения, начислени в 5
бр. фактури, издадени в периода месец януари 2018 г. – месец май 2018 г.,
3
като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от посочените договори за неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, лизингови вноски и неустойки. Общо претендираната
главница била 4592.02 лв. Направено е искане за постановяване на решение, с
което да се приеме за установено наличието на вземане по издадената заповед
за изпълнение за сумата от 4592.02 лв. – общ сбор на дължимите суми по
цитираните пет фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендирани са направените по
делото разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Положените подписи в договорите за
предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг и съпътстващите ги
документи не били на ответника, имената му не били изписани от него. Не
били подписани от него и приложените записи на заповед. Счита, че между
страните не били сключвани посочените в исковата молба договори за
предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. Оспорва се
истинността на подписа на ответника в посочените документи. Ответникът не
дължал плащане за предоставени мобилни услуги и на вноските по
лизинговите договори. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на запис на заповед от 12.04.2016 г. за сумата от 282.67
лв. Сочи се, че няма доказателства ищецът да е прекратил договорите за
мобилни услуги и тези за лизинг. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове.
Прието е от първостепенния съд, че исковете са допустими -
видно от приложеното ч. гр. д. № 18341/2019 г. на Районен съд Пловдив, II
бр.с., вземанията по производството съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради
което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Исковете са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
С договор за мобилни услуги № **********г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 14.03.2017 г. и допълнително
споразумение № ********* от 08.02.2018 г., на ответника е предоставена
мобилна услуга с мобилен номер *********** срещу сумата от 24,99 лв. с
ДДС на месец, а с договор за лизинг от 14.03.2017 г. – мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy A5 Gold 2017, срещу сумата от общо 950,16 лв., при
месена вноска от 39,59 лв., с последна падежна вноска на 14.02.2019 г.
Начислената неустойка в размер на 80.34 лв. по този договор е предмет на
4
въззивното обжалване.
С договор за мобилни услуги № ********** от 08.02.2018 г. на
ответника е предоставена мобилна услуга с мобилен номер ************
срещу сумата от 44,99 лв. с ДДС на месец. Начислената неустойка в размер на
398.01 лв. по този договор е предмет на въззивното обжалване.
Във всеки от договорите за мобилни услуги и допълнителните
споразумения към тях е предвидена клауза да неустойка, дължима от
потребителя при предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или
желание. Дължимата неустойка, според уговореното, е в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси за
всяка симкарта до края на срока на договора. Уговорена е още и неустойка
при прекратяване на договори с предоставено устройство за ползване, в който
случай потребителят дължал разликата между цената на устройството без
абонамент и заплатената от потребителя цена по договора за лизинг.
Във връзка с направено оспорване на авторството на договорите за
лизинг от страна на особения представител на ответника, е прието
заключение по СПЕ, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда
като обосновано - вещото лице е отговорило пълно на поставените задачи.
Според експерта, имената „Г.И. А.“ в договорите за лизинг от 12.04.2016 г.,
15.09.2016 г., 14.03.2017 г., 26.04.2017 г., 16.10.2017 г., 16.11.2017 г.,
11.12.2017 г. и 08.01.2018 г., вероятно са изпълнение от ответника. Вещото
лице обаче е категорично, че подписите за „лизингополучател“ в същите
договори за лизинг са изпълнени от Г.А.
Приети са и 4 бр. заявления за пренос при смяна на доставчика на
мобилни услуги от дата 12.02.2018 г., 13.02.2018 г. и 15.02.2018 г., с които
ответникът Г.А. е пожелал да промени своя доставчик на мобилни услуги за
следните номера – ************
С фактура № **********/25.01.2018 г. са начислени общо 29,70
лв. с ДДС за абонаментни такси и лизингови вноски. С фактура №
**********/01.02.2018 г. – общо 341,88 лв. с ДДС също за абонаментни такси
и лизингови вноски. С фактура № **********/25.02.2018 г. са начислени
общо 375,57 лв. с ДДС, от които за лизингови вноски 293,85 лв., сумата от
54,76 лв. за неустойка и включени задължения от предишния период 29,70 лв.
с ДДС. С фактура № **********/01.03.2018 г. са начислени общо 3209,58 лв.
с ДДС, от които за абонаментни такси – 73,86 лв., за лизингови вноски –
1584,43 лв., 1208,41 лв. за неустойка и включени задължения от предишния
период в размер на 341,88 лв. с ДДС. С фактура № **********/01.05.2018 г. –
сумата от 4216,35 лв. с ДДС, от които за лизингови вноски 221,80 лв., за
неустойка -802,26 лв. и включени задължения от предишния период в размер
на 3209,58 лв. с ДДС. Към всяка от фактурите е представена справка за
потребените мобилни услуги.
Във връзка с посочените фактури и размера на процесните
задължение е прието заключение по ССчЕ, което не е оспорено и е
5
кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото
лице процесните фактури № **********/25.01.2018 г. на стойност 29,72 лв.,
№ **********/01.02.2018 г. на стойност 341,89 лв., № **********/25.02.2018
г. на стойност 345,97 лв., № **********/01.03.2018 г. на стойност 2867,70,72
лв. и № **********/01.05.2018 г. на стойност 1024,06 лв. са осчетоводени от
ищцовото дружество като вземане срещу ответника Г.А. и са в общ размер на
4592,01 лв. В тази сума според експерта, след приспадане на надвнесена сума
от 17,34 лв., се включват 303,32 лв. с ДДС дължими за абонаментни такси,
2065,43 лв. – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги, и общо 2240,60 лв. за неплатени лизингови вноски общо
за всички предоставени на ответника и посочени по-горе устройства на
лизинг.
Представена е спогодба от 11.01.2018 г. между „***********”
ЕАД и Комисията за защита на потребителите във връзка с клаузите за
неустойка в договорите на ищцовото дружество.
Съдът не е взел предвид представените по делото записи на
заповед, издадени във връзка с процесните договори за лизинг, тъй като
сумите за лизингови вноски не се претендират въз основа на записите на
заповед, а въз основа на самите договори.
Предмет на въззивното обжалване са неустойките, начислени за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********** от
15.09.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
08.02.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги от 80.34 лв., и за
сумата от 398.01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 08.02.2018 г.
При така установените факти състава на районния съд е приел, че
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и
мобилни устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски. Договорите отговарят
на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на
абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна
страна, те обвързват страните съобразно уговорените задължения за
предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези
услуги.
Във всеки от представените договори за мобилни услуги и в
раздел IV, чл. 4 на всяко от допълнителните споразумения към договорите за
мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора при
6
предсрочно прекратяване поради неизпълнение. Подобни клаузи
противоречат на добрите нрави и като такива са нищожни.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което нищожна е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения и да се обезщетят вредите от
неизпълнението. Санкционната функция се заключава в това, че размерът на
неустойката, като обезщетяваща вредите, не подлежи на доказване. В
конкретния случай, уговореният размер е равен на цената на самата услуга за
оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да
получи цялата цена, дори и след прекратяването на предоставяната услуга.
Клаузата за дължимост на неустойката изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и
излиза извън функциите, които законодателят определя за неустойката, като
не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването /решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК/, независимо, че се претендира неустойка в размер до три
месечни абонаментни такси, тъй като от значение относно преценката за
нейната нищожност е начина, по който е уговорена неустойката, а не
конкретния претендиран размер. Доколкото клаузата е изначално нищожна,
то всяка сума, основана на нея, е недължима.
При по-късно сключените договори – тези от 08.02.2018 г., е
преформулирана клаузата за неустойка, като вече е предвиден максимален
размер – до три месечни абонаментни такси, като в допълнение на тази
неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора. По този начин уговорена обаче, дори и с
предвиждането на максимален размер, съдът отново е намерил клаузата за
неустойка за нищожна, вкл. и като неравноправна.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни
клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът
й и условията, при които тя се дължи, съдът е приел, че същата противоречи
7
на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да
обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В
случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с
вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече, като се има
предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т. 19д от
Общите условия към договора правото си след прекратяване на
правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг
потребител. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е
уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като
налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати
абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не
договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия
период. Уговорката за неустойка в процесните договори се намира също така
за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е
ясно посочено и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка
се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая
потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално
ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано
завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.
Доводите са правилни, законосъобразни, в съответствие със
съдебната практика, като напълно се споделят от настоящия състав.
Неоснователни са съображенията във въззивната жалба, касаещи
начина на формиране на неустойката по договор за предоставяне на мобилни
услуги чрез номер **********. Както правилно е отбелязал и първостепенния
съд, неустойката в този случай е уговорена в размер на три стандартни
месечни такси. Същевременно се посочва в жалбата, че освен сумата от 62.46
лв., е начислена и 17.88 лв., представляваща разлика между стандартната цена
на мобилно устройство. По същия начин е формулирана претенцията и
относно сумата от 398.01 лв. – три стандартни месечни такси по договор за
предоставяне на мобилни услуги №*********/08.02.2018 г. за номер
*********** – 112.47 лв. и 285.54 лв. – разликата между стандартната цена на
мобилно устройство и преференциалната цена.
Относно неустойката в размер на три стандартни месечни такси и
защо същата клауза от договора е неравноправна, от състава на районния съд
са изложени подробни съображения, които напълно се споделят от настоящия
състав и не следва да се преповтарят, като на основание чл.272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния. Следва да се
отбележи, че в допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги за номер ********** (л.84) е посочена
абонаментната такса в размер на 24.99 лв., която е и стандартната. По същия
8
начин в договора за мобилни услуги (л.252, л.80) за номер ********* е
посочен абонаментен план при месечна такса от 44.99 лв., която е и
стандартния месечен абонамент.
Същевременно предоставянето на мобилно устройство е станало
въз основа на договор за лизинг. В договора за лизинг (л.45 от
първоинстанционното дело) изрично е отбелязано, че неразделна част от
договора за лизинг е запис на заповед на стойност 100% от цената на
устройството, в конкретния случай на стойност 910.57 лв. Същевременно в
общите условия към договора за лизинг (чл.11, ал.2) е предвидена неустойка
в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на
общата цена, посочена в писмения договор между страните. От една страна
жалбоподателят обезпечава изпълнението на договора за лизинг чрез запис на
заповед. От друга, при неизпълнение е предвидена неустойка в самия договор
за лизинг. Същевременно по договор за мобилни услуги е предвидена
неустойка в размер на стандартната цена на устройството, която обаче не е
посочена нито в договора за лизинг, нито в договора за предоставяне на
мобилни услуги. Неустойката в този случай излиза извън присъщите
функции.
Противоречаща на добрите нрави и неравноправна съгласно
чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП е и клаузата, предвиждаща, че в случаите на
предоставено устройство при прекратяване на договора потребителят дължи
такава част от разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Посочената клауза позволява на търговеца да увеличава цената на
устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да
получи за устройството значително по - висока от първоначално определената
му и уговорена между страните цена. Ето защо и тази искова претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Като е достигнал до същите
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Разноски са поискани единствено от жалбоподателя, но, с оглед
изхода на делото, не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 04.01.2022 г.,
постановено по гр.дело № 6350/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VІ гр.
състав, с което са отхвърлени предявените от „************** ЕИК
***********срещу Г. И. А. с постоянен адрес град *********, ЕГН
9
**********, искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Г. И. А. дължи на „***********” ЕАД сумата от 80.34 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 15.09.2016 г., изменен с допълнително споразумение №
***********от 08.02.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, и
сумата от 398.01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ************ от 08.02.2018 г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10