РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 13.01.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7219 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът А.В.Н. твърди, че на 05.06.2010г.
около 17,30 часа при движение по първокласен път І-3, в посока към
столицата, след разклона на пътя гр. Р. – гр. В. Т. е настъпило пътно -
транспортно произшествие между управляваният от него джип марка „БМВ“, модел
„Х3“ с рег. № ******* и лекотоварен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
рег. № ******* управляван от Г.С.А.. В тази връзка излага, че асфалтовата
настилка в процесния участък била здрава, но мокра, като на места се били
образували локви от вече спиращ дъжд, който преди това бил проливен. При
навлизане в десен за водача на лекотоварния автомобил завой със скорост от 77,2
км/ч, същият загубва управление над него, тъй като десните му гуми попаднали в
локва, в резултат на което се получило т.нар. явление „аквапланинг“, което било
улеснено и от обстоятелството, че в задната част на този автомобил били
натоварени мраморни плочи с общо тегло от 450 кг. Това променило надлежния
център на тежестта на лекотоварния автомобил, чиято предница е имала по-леко от
нормалното сцепление с пътя. Загубвайки управление над него водачът му навлязъл
косо в насрещната лента за движение, насочвайки се челно срещу намиращият се в
собственото му платно джип. Въпреки опита на водача на джипа да избегне удара
чрез плътно изтегляне вдясно в банкета на неговата лента за движение, лекотоварният
автомобил го удря с лявата си предна част в областта на задната му лява гума.
Ударът е странично приплъзгващ, но много силен поради значителната маса на лекотоварното
превозно средство, което при сблъсъка е имало общо тегло над 2,5 тона. В
резултат на това джипът е отхвърлен надясно, като продължава движението си
напред и надясно, и се удря в областта на задната си дясна гума в стоманената
стойка на крайпътното рекламно съображение – билборд, разположен отдясно на
лентата за движение, гледано в посока към гр. С.. В автомобила управляван от А.Н.
на задните седалки пътували неговата малолетна дъщеря А.Н., поставена в детско
столче и нейната майка Д.Н., която се возила зад седалката на водача. В
резултат на настъпилия сблъсък на детето, което било едва на 13 месеца били
причинени сериозни травматични увреждания, изразяващи се в комбинирана мозъчно
– черепна травма, която довела до множество тежки усложнения като атактична и
спастична церебрална парализа, епилепсия, тежко когнитивно увреждане, глухота и
слепота. От тежестта на увредата малкото дете било лишено от възможността да
ходи, да стои право, да стои седнало, да се храни и пие вода самостоятелно, да
задоволява физиологичните си нужди без чужда помощ, да не разбира и да не усвоява нищо от това,
което му се говори, да е в абсолютна зависимост от своите родители. Ищецът
излага, че това състояние на дъщеря му е
въпреки проведеното хирургично, терапевтично и рехабилитационно лечение както в
страната, така и в чужбина, тъй като причинените вследствие на ПТП увреждания
били необратими. Именно поради по отношение на дъщеря му била призната трайна
неработоспособност от експертна лекарска комисия от 100 %, с чужда помощ. Ищецът
заявява, че към датата на увреждането за лекотоварния автомобил марка „Пежо“,
модел „Партнер“ с рег. № ******* е била налице валидно сключен договор за
застраховка „гражданската отговорност на автомобилисти“ със застраховател по
нея - ЗАД „В.“. Излага още, че в случая следва да бъде ангажирана и
отговорността на втория ответник А. „П.И.“, тъй като поведението на водача на
увреждащия автомобил е в следствие на виновно противоправно поведение и на този
втори ответник. В тази връзка сочи, че А. „П.И.“ не е премахнала надлежния
насип образувал се върху банкета на пътя откъм лентата за движение на виновния
водач, състоящ се от пясък вследствие на зимното опесъчаване на пътя, който
насип е препятствал оттичането извън пътното платно на атмосферните води
от изсипалия се непосредствено преди
злополуката дъжд. Освен това заявява, че рекламният билборд, в който е станал
втория удар на джипа не е бил монтиран на нормативно определеното разстояние от
3 метра от края на дясната лента за движение по посока към посока гр. Р. – гр. С.,
измерено под прав ъгъл, перпендикулярно на пътя до пълния габарит на съоръжението.
Билбордът не е бил обезопасен и със стоманена предпазна ограда съгласно Заповед
№ РД -11-302/04.06.2009 г. на изпълнителния директор на А.та. На по-малко от 200
метра от това рекламно съоръжение, в което се е ударил автомобила на ищеца от
към отсрещната страна на пътя пък се е намирал друг билборд, като всичко това според
него представлява нарушение на императивната разпоредба, заложена в чл. 15,
ал.1, т.4 и т.5 от Наредба за специално ползване на пътищата.
В исковата си молба ищецът заявява, че в
резултат на последвалите процесното ПТП сериозни и необратими инвалидизиращи детето
му увреждания е търпял и ще търпи до края на дните си тежки неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в качеството си на родител,
заради жестоката съдба на единствената му рожба. Излага, че заради грижите,
които е длъжен да полага за нея извън рамките на работния ден е лишен от
възможността да има личен живот, тъй като трябва да е непрекъснато с дъщеря си,
за да помага на майката в непрестанното обслужване за осакатеното им дете.
Увреждания са такива, че изискват непрекъсната 24-ри часова грижа, като с
увеличаването на възрастта детето става по-тежко и по-трудно за обслужване и
изисква освен грижите на майката и тези на бащата.
Въз основа на гореизложеното ищецът заявява,
че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу застрахователно дружество, съединен
с иск по чл. 49 от ЗЗД срещу А. „П.И.“ за солидарното им осъждане за заплащане
на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането – 05.06.2010г. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът ЗАД „В.“ А, респ. –
конституираният в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК негов универсален
правоприемник „Д.з.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Излага
становище за незаконосъобразност на предявената претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди за душевни болки и страдания, източник за които са чужди
неимуществени вреди, като такива могат да се присъждат само в случай на
настъпила смърт на пострадалото лице при пътното произшествие. Позовавайки се
на ППВС № 4/1968г. на Пленума на ВС заявява, че в конкретния случай такова
обезщетение може да се претендира само от пострадалото лице, тъй като тези
вреди са изключително и само лични. Сочи, че за конкретното ПТП вече е бил предявен
иск от дъщерята на ищеца и нейната майка срещу застрахователното дружество за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е
приключило с влязло в сила решение, с което била присъдена общата сума от 952 911,57
лева /включваща обезщетения и законна лихва/. Оспорва претенцията за присъждане
на лихва от датата на ПТП като сочи, че същата е погасена по давност на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът А. „П.И.“ оспорва иска по основание
и размер. Счита твърдението на ищеца за наличието на вина от негова страна за
настъпване на процесното ПТП за неоснователно, като излага подробни доводи в
тази насока. Заявява, че Областно пътно управление – гр. Р. е предприело всички
необходими действия по поддръжка на републиканската пътна мрежа като е
изпълнило задълженията си за безопасно движение по пътищата. На основание чл.
110 ЗЗД е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач - Г.С.А. не взима
становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
покриващ по сключен договор за застраховка “гражданска отговорност на автомобилисти”
отговорността на ответника. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват
най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2
– низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител, респ. от неговия застраховател.
В конкретния случай за основателността
на иска по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/, наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “гражданска отговорност на автомобилисти” между този водач
и ответника – застраховател, както и да докаже възникването на твърдените
неимуществени вреди - душевни болки и страдания от получените травматични
увреждания на собственото му дете, както и всички обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на обезщетението.
За основателността на иска по чл. 49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на ПТП на пътното платно е
имало надлежен насип, който е бил образуван върху банкета откъм лентата на
движение на водача на увреждащия автомобил, състоящ се главно от пясък от
зимното опесечаване на пътя, който насип е препятствал оттичането извън пътя на
атмосферните води на изсипалия се преди злополуката дъжд, което неоттичане е
допринесло за реализиране на злополуката. В негова тежест е да докаже
неправилно монтиране на рекламното съоръжение, в което е настъпил втория удар
на джипа, в който се е возило пострадалото дете, както и обстоятелството, че при
липсата на рекламно съоръжение на процесното място ударът не би настъпил,
поради което не биха настъпили и травматичните увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД
отговорността на няколко причинители на непозволено увреждане пред увредения е
солидарна. Такава солидарност е налице въобще когато две или повече лица дължат
заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Пострадалият може
да иска заплащане на дължимото му се обезщетение едновременно от солидарно
задължените лица, в какъвто случай последните имат в процеса положението на
другари, тъй като задълженията им произтичат от едно и също основание. В
настоящото производство ответниците обаче не са необходими, а обикновени
другари, защото нито по разпореждане на закона, нито от естеството на спорното
правоотношение следва, че решението непременно трябва да бъде еднакво за всички
солидарно задължени лица. Съдът, прилагайки чл. 53 ЗЗД и разглеждайки отговорността
на съпричинителите не е длъжен да определя съотношението на вината между тях,
защото същите отговарят солидарно пред пострадалия за цялата сума.
Установява се от представените по делото
писмени доказателства, че по случая е било образувано наказателно производство
срещу Г.С.А., управлявала лекотоварния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“
с рег. № *******, което е приключило с влязло в сила решение № 181 от
30.11.2010г. по НАХД № 323/2010г. на Беленският районен съд. От него се
установява, че същата е призната за виновна в извършването на престъпление по
343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. ал.1 вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на
05.06.2010г. на първокласен път І-3 /гр.Бяла –гр. П./, в района на км 0+700, в
посока към гр. Бяла, област Р.нска, в землището на гр. Бяла при управление на
процесното моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП предизвикала пътно
– транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост е причинила
средна телесна повреди на А.А.Н., изразяваща се в счупване на черепа, контузия
на мозъка, кома, постравматични субдурални хигроми, наложили отваряне на черепната
кухина, субарахноидален хигром, колекция от кръв под меката черепна обвивка и
контузия на бял дроб, довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота й, като на основание чл.
78а, ал.1 от НК Г.А. е освободена от наказателна отговорност и е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 200 лв. Влязлото в сила решение
по чл.78а от НК има силата на влязла в сила присъда, поради което и на
основание чл. 300 ГПК се ползва със сила на присъдено нещо относно извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, съдът
достигна до правния извод, че водачът на лекотоварния автомобил марка „Пежо“,
модел „Партнер“ с рег. № ******* Г.С.А. е извършила виновно противоправно
деяние, което е в разрез с описаните по – горе императивни разпоредби на ЗДвП.
По делото е приложен и приет протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.06.2010г., изготвен от разследващ полицай при
ОД на МВР –гр. Р. в съответствие с правилата на чл. 155-156 и чл. 236 НПК.
Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието. От неговото съдържание е видно, че огледът е
започнал в 18.50 часа при светло време, с добра видимост и суха пътна асфалтова
настилка. Ширината на пътното платно е 8 метра, с две ленти за движение, всяка
от които по 4 метра, разделени с прекъсната осева линия. Двата банкета са
затревени, а до тях се намирали дървета и храсти. На 5.50 метра от края на
настилката се намирал т.нар. билборд. Местопроизшествието е настъпило на
първокласен път І-3 гр. Бяла – гр. П., в района на 0+700 км, на хоризонтален
прав участък преди ляв завой. Използвайки данните от протокола и представените
и приети други писмени доказателства, назначените за изготвянето на комплексна
икономическа и техническа експертиза вещи лица – специалисти са установили
следният механизъм на развитие на процесния пътен инцидент:
На 05.06.2010 г. около 17.30 ч. по
първокласен път 1-3 /Е83/, в посока от гр. Бяла към гр. С. се движил процесният
лек автомобил джип „БМВ ХЗ“, управляван от ищеца А.В.Н. със скорост около 90
км/ч. На около 700 м. след разклона за гр. В. Т. се е приближавал към ляв за
него плавен завой с радиус 700 метра. В същото време в този завой срещу него се
е движил лекотоварен автомобил „Пежо Партнер“, № *******, натоварен с 450 кг.
мрамор на плочи и още 2 пътника, управляван от Г.С.А. със скорост около 80
км/ч. Водачът на джипа е възприел опасността и в началото на навлизане в левия
за него завой е насочил автомобила си на дясно и е навлязъл изцяло в десния
банкет, за да предотврати удара, но въпреки това, когато джипа е бил на около
93 метра след ориентира - краят на дясната мантинела, е бил ударен от предния
ляв ъгъл на лекотоварния автомобил в областта на предната лява врата. Ударът е
бил прилъзващ със задълбочаване на деформацията, докато задното ляво колело на
джипа е ударено от предно ляво колело на лекотоварния автомобил „Пежо Партнер“.
Този вторичен удар е бил силен и е предизвикал ротация на лекия автомобил „БМВ“
в посока обратна на часовниковите стрелки, гледано отгоре. Поради остатъчната
си кинетична енергия джипът, отблъснат надясно след удара е продължил да се
движи напред и надясно извън платното за движение като се е завъртял на около
50-55 градуса и наляво се е ударил със задната част на дясната си страна в
металния билборд. Този втори удар е бил също много силен, нанесен в близост до
задната дясна седалка, където е била монтирана детската обезопасителна седалка,
в която е пътувало пострадалото дете А.Н.. След удара в билдборда, поради
ексцентрицитета му, джипът е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки
и е продължил да се движи напред по сложно транслационно и ротационно движение
до мястото, където се е спрял и е намерен от разследващия орган. Според
заключението основната причина за настъпване на произшествието са субективните
действия на водача на лекотоварния автомобил, тъй като същият е допуснал
навлизане в лентата за насрещното си движение в опасна близост на насрещно
движещия се лек автомобил „БМВ“. Стичането на вода по пътния участък може да е
съпътстваща причина, тъй като се появява явлението „аквапланинг“, който
възниква при скорост около и над 70 км/ч и намалява сцеплението на предните
управляеми колела с пътната настилка, поради образуващия се в контактното петно
между гумата и пътя воден филм. Според вещите лица при настъпване на такова
явление, автомобилът става трудно управляем. В случая скоростта на движение на
лекотоварния автомобил от 77 км/ч сама по себе си не е била в причинна връзка с
настъпването на произшествието, тъй като завоят е бил плавен с радиус 700 метра
и критичната му скорост за странично занасяне е около 180 км/ч.
От приложените по делото 2 броя
експертни решения на ТЕЛК се установява, че пострадалото дете е било
освидетелствано за първи път на 05.10.2010г. със срок до 01.09.2013г., като му
е определена инвалидност съобразно уврежданията на 100 %, с чужда помощ. Три
години по-късно през 2016г. при явяване пред ТЕЛК комисията процента на инвалидност е останал непроменен.
За нуждите на настоящото производство е
изготвена и приета съдебно – медицинска експертиза, в която вещото лице освен,
че е направило пълен и подробен анализ на приложената по делото многобройна
медицинска документация е извършило и персонален преглед на пострадалото дете.
От заключението му се установява, че са налице категорични и неоспорими данни
за претърпяна тежка черепно-мозъчна травма от детето А.Н., когато е било на 13
месеца с развитие впоследствие на тежък двигателен, вестибуларен, когнитивно
сензорен, вегетативен и говорен дефицит. Клиничната картина на тези увреждания
корелира с поражение на фронталните, преднотемпорални и париетални дялове на
голямо мозъчните хемисфери, което се доказва особено от данните за
квадрипаретичен синдром, по - тежък за краката с развитие на тежки когнитивни и
говорни нарушения. Провеждани са били ЕЕГ изследвания, като е била назначена и
антиепилептична терапия с профилактична цел, тъй като при такъв тип поражения
засягащи фронталните и предни темпорални зони много често се развивала тежка
посттравматична епилепсия с чести припадъци от различен клиничен вид.
Нарушенията във функциите на равновесието според вещото лице най-вероятно носи
смесен характер с доминиране на централна компонента - засягане на
префронталната и преднотемпорална кора, които имат значение за равновесната
функция и ориентацията в пространството. Казаното по - горе се отнася и за
нарушената слухова функция, която също има корово представителство в средните
отдели на темпоралните мозъчни дялове, проведеното изследване „слухови
евокирани потенциали“ играе ролята на т.н. обективна аудиометрия и категорично
доказва нарушена слухова функция. Много често посттравматичните промени се
визуализират кистични формации, деформация на вентрикулната система,
хидроцефалия - оклузивна и неоклузивна, корова атрофия - дифузна или локална,
сегментна; много характерна проява е т.н. „поренцефалия“- множество, най-често
малки по размер кистични формации, изпълнени с ликвор, свързани помежду си и
със субарахноидните пространства. В случая, според експерта е налице
посттравматична енцефалопатия стравмена болест на главния мозък, като за това
състояние е доста характерен синдромокомплекса от огнищна невропатологична
симптоматика, когнитивен и сензомоторен дефицит, данни за мозъчни контузионни
огнища, за неврофизиологични изследвания с абнормен характер, евокирани
потенциали и т.н. В подкрепа на това съждение вещото лице изтъква липсата на
волеви контрол на тазоворезервоарните функции с централна етиология и
патогенеза. При анализиране на медицински епикризи и доклади относно
провежданата рехабилитация в чужбина според него прави впечатление, че е
отразено подобряване, но то е на отделни симптоми. Подобрението като цяло
протича бавно, като са необходими постоянни, системни и комплексни мероприятия
и рехабилитационни процедури, за да може доколкото е възможно детето да стане
социално приспособимо, да комуникира, да се грижи за себе си, да е в състояние
да се придвижва само, дори и с помощни средства, да се самообслужва. Специфични
мерки са необходими и по отношение на речевите и говорни умения, правилното
вербално, мимично и жестово изразяване, като вещото лице е категорично, че не
могат да бъдат определени някакви срокове за постигането на описаните цели.
Въпреки голямата пластичност и
функционален капацитет на детския мозък не може да се даде категоричен отговор
и по отношение на степента на възстановяване. При извършения личен преглед на
детето, вещото лице е констатирало, че с него не може да бъде осъществен
контакт поради състоянието му. Майката го свалила от количката пред входа на
жилището им и хващайки го под двете мишници го изкачила по първия ред стъпала.
Детето носило специално приспособени ортези на двата крака, които майка му
свалила за да бъде осъществен прегледа. На вещото лице му направило
впечатление, че детето не реагира на думи, жестове и мимики, отправени му от
майката. Заслушвало се в музикални фрагменти, като не носило слухови апарати.
При подаване на предмети реагирало еднакво с двете ръце, липсвала фина зрително
мануална ориентация и координация. В състояние било да лази върху пода като се
придвижвало няколко метра. В момента на прегледа държало пластмасова бутилка в
лявата си ръка и се опитвало да поеме течност, част от която се стекла от
устните надолу по лицето и шията. Освен това детето /на 7 години към момента на
обследването/ още ползвало памперси, тъй като не можело да осъществява волеви
контрол върху тазоворезервоарните си функции. Разпитано в съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че е трудно да се прецени до каква степен и в какъв
размер детето ще се възстанови от претърпените поражения от катастрофата, тъй
като се касае за много тежки увреждания, касаещи говорния, двигателния,
сензорния, когнитивния и познавателен дефицит. Независимо от непрекъснатото
провеждане на рехабилитация, физиотерапия и психотерапия, трудно можело да се
даде категоричен извод относно степента на възстановяването, тъй като всеки
един случай е индивидуален.
От показанията на разпитания по делото
свидетел В.Т. Н., баща на ищеца се установи, че след като разбрал за инцидента
със синът му веднага тръгнал към мястото на произшествието. На мястото заварил
двете коли и трима полицаи. След като оперативната група приключила с огледа му
било разрешено да натовари изпадналия при катастрофата багаж. След злополуката
най – тежко било състоянието на внучката му, която дори след множеството й
извършени процедури за лечение не можела да се възстанови. Единствената промяна
в нейното развитие било обстоятелството, че физиологично растяла, но като
комуникация и общуване с хората не се подобрявала. Свидетелят излага, че детето
може да седи седнало на дивана само ако бъде подпряно с възглавници, може да
седи на стол, само ако той има облегалка, а отпред бъде поставена маса, която
да попречи на падането й. Права може да стои, само ако някой я държи т.е. да
има стабилна опора, в противен случай краката й се сгъват и пада на земята,
изцяло липсва самостоятелно ходене. Освен това детето не може да говори,
произнася само определени звуци и за да го разберат какво желае трябва да
гадаят с показване на различни предмети докато уцелят. Изцяло липсва
самостоятелност в елементарните ежедневни нужди като обличане, хранене, пиене,
ходене на тоалетна. Детето имало и проблеми със зрението /едното око било
изкривено при удара/, които наложили извършването на оперативна интервенция,
която обаче нямало как да бъде направена в България поради невъзможност от
поставяне на анестезия при общо влошено му здравословно състояние. Такава била
извършена във Виена. В резултат на нея окото било поставено на мястото му, но
свидетелят не може да прецени доколко детето може да вижда. От инцидента бил
пострадал и слухът, което наложило ползването на слухов апарат, като към
момента в тази насока имало някакво подобрение. За краката, които детето
кривяло в глезените използвали помощни средства – ортези, които първоначално поръчвали
в България, а впоследствие в Германия. Свидетелят споделя, че злополуката се
отразила много негативно на цялото семейство, не знаел как синът му издържа на
цялото напрежение, тъй като през всичките седем години не е спирал да се бори
както емоционално, така и финансово за детето си с надеждата то да се оправи.
Тревоги имало и по отношение на това какво ще стане занапред с момиченцето,
дали ще могат да чуят думите „мама“, „тате“, „дядо“. Синът му се притеснявал
какво ще стане с А. след тях, ако състоянието й остане същото, тъй като грижите
за нея били непрекъснати двадесет и четири часови. Въпреки, че се опитвали да
намерят детегледачки те бързо се отказвали, тъй като комуникацията им с детето била
трудна. Най – добре го разбирала майката. Освен това свидетелят излага, че
детето непосредствено след инцидента е било подложено на рехабилитационни
процедури. По специална детска програма в България го занимавали с плуване, арт
терапия, кинезетерапия, логопед, като всички тези занимания са били заплащани
от бащата, а майката е била неговият постоянен придружител. Споделя, че здравната
каса поемала рехабилитация само седем дни годишно.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
изслушаните по делото експертизи, тъй като същите са в унисон с останалите
писмени и гласни доказателства като не е установена и заинтересованост на
вещите лица от изхода на спора.
С
доверие съдът кредитира и показанията на допуснатия на ищцовата страна
свидетел, тъй като същите почиват на преки и непосредствени впечатления относно
релевантни за изхода на спора обстоятелства и съответстват на останалия събран
по делото доказателствен материал.
По делото са представени и приети следните
писмени доказателства касаещи поддръжката на процесния пътен участък: 2 броя
отчети за извършените видове работи от РПС – Бяла за месеците март и май
2010г., 2 бр. протоколи №3 и № 5 за м.март и май 2010г., разрешение за
специално ползване чрез изграждане на рекламни съоръжения № 15/07.01.2004г.,
разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни
съоръжения № 491/10.05.2004г., Заповед № РД-11-302/04.06.2009г., Заповед №
РД-11-105/17.03.2010г., справка за съществуващите на територията на ОПУ – Р.
рекламни съоръжения към 03.06.2010г. по Приложение № 1 към заповедта от
17.03.2010г., Протоколи № 3 и № 5 за м. март и май 2010г. за установяване на
завършването и заплащането на натуралните видове строителни и монтажни работи.
По иска с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./
В настоящото производство няма спор, че
към датата на пътния инцидент – 05.06.2010г. по отношение на лекотоварния
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ******* е бил сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективиран в комбинирана застрахователна полица № 151090В135516/29.08.2009г.
със срок на действие от 15.09.2009г. до 14.09.2010г., страна по който е
ответникът ЗАД „В.“ АД, в качеството му на застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1
от КЗ /отм./ обект на З. по посочената задължителната застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторно превозно средство, за което застрахованите
отговорят съгласно българското законодателство. Застраховани лица по смисъла на
втората алинея на посочената норма са както собственикът на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание. В случая водачът на
лекотоварния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ******* го е
управлявал без противопоставянето на собственика „Лизингова къща С. Лизинг” ЕАД.
През време на действието на застрахователния договор – на 05.06.2010г. е
настъпило процесното пътно – транспортно произшествие причинено от водача Г.С.А.,
за която е безспорно установено с оглед обвързващата сила на влязлото в сила
решение на наказателния съд, което на основание чл.300 ГПК установява по задължителен
за гражданския съд начин нейната вината, а именно, че е управлявала
лекотоварния автомобил в нарушение на императивните разпоредби на чл.
5,ал.1,т.1 и чл. 20, ал. 1 и ал.2 ЗДвП, които изискват от водачите на МПС с
поведението си да не създават опасност и пречки за движението, да не поставят в
опасност живота и здравето на хората, да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, както и при избиране на скоростта си на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.1,
т.1 КЗ /отм./ застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ покрива отговорността за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването и използването на МПС, вкл. имуществени
и неимуществени, вследствие на телесно увреждане или смърт.
По делото няма спор между страните, че в
резултат на ПТП е пострадала А. А.Н.. От представеното по делото копие на
удостоверение за раждане № 090569/11.05.2009г. е видно, че тя е родена на ***г.,
като към датата на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие е
била едва на 1 година и 1 месец. Няма спор между страните и че ищецът А.Н. е
баща на увреденото детето.
Съгласно мотивите на Постановление № 4
от 25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд неимуществените вреди са неизмерими
с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него, се определят съобразно принципа на справедливостта. В
него е записано, че обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД възмездява главно страданията или загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за този тип вреди да бъдат обезщетявани само най -
близките родини на пострадалия в случай на негова смърт, а това са неговите
низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че те действително
са претърпели вреди. Затова нямат право на такова обезщетяване близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения
като например родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга
фактическа раздяла и т.н., тъй като е явно, че няма как при такива отношения
помежду си да търпят и понасят някакви неимуществени вреди.
Видно е, че с горното постановление е застъпен
принципа на справедливост налагащ да се признае правото на обезщетение за
неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които
нормално се предполага, че поради степента на родство и житейска близост
действително търпят морални болки и страдания по повод неговата загуба. В това
постановление от 1961г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и
родителите на починалия. Впоследствие осем години по –късно с Постановление №
5/1969г. е признато право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД да имат и взетото за
отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на
лицето, с което починалия е съжителствал трайно на съпружески начала. За да
бъдат преодолени появилите се спорове по отношение на кръга на лицата имащи
право да претендират обезщетение при непозволено увреждане, Пленумът на ВС е
приел петнадесет години по-късно още едно постановление в тази насока № 2 от
1984г., с което е изразил категорично становище, че изброяванията в предходните
две постановления от 1961г. и 1969г. на лицата с право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е
недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетение в
полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с
починалия също търпят болки и страдания от загубата му.
В настоящия случай причинената на детето тежка
черепно – мозъчна травма е довела до нарушената функция на мозъка е довела до
тежкия двигателен, вестибуларен, когнитивно сензорен, вегетативен и говорен
дефицит. Установено беше, че тази травма е довела до т.нар. атактична и
спастична церебрална парализа, тежко когнитивно увреждане, глухота, слепота и
вероятност от развитие на епилепсия. Зад тези медицински диагнози обаче се
крият много сериозни последици за развитието във физически и психически аспект на
всеки човек, а в случая за дете, което ги е получило още в бебешка възраст. От извършеното
обследване на детето 13 години по – късно от датата на настъпване на
уврежданията се установява, че същото остава некомуникативно и не е в състояние
да осъзнава случващото се около него. От това се налага логическият извод, че
самото дете не разбира и не съзнава това което му се случва, тъй като
увреждането му датира още от най-ранния му период на развитие – бебешкия. Установено
беше по делото, че двамата родители взаимно са си помагали в обгрижването на
детето особено и с напредването на възрастта му, тъй като физически то е започнало да става по –тежко, а
състоянието му не е позволявало да се предвижва само. Установява се, че ищецът
като баща на детето трудно превъзмогва безпомощното състояние на дъщеря си, с
която независимо от 7 годишната възраст не може да осъществява съдържателно и
равнопоставено общуване, поради установения интелектуален дефицит. Доказани по
делото са и преживяваните страдания от болестното състояние на дъщеря му,
задълбочаващи се от липсата на перспектива за оздравяване, дори подобряване,
както и от осъзнаването, че детето му няма да има съзнателен и пълноценен
живот. Отделно са налице и вътрешни страдания, преживявани от родители във
връзка с ограниченията в собствения му живот, продиктувани от денонощните
грижи, които следва да полага за детето си, включващи цялостното му обслужване
и продължаващи години наред. По тези съображения съдът намира, че ищецът като
родител търпи болки и страдания вследствие на страданията и здравословните
увреди на собственото си дете, както и страдания от пълните ограничения на
живота на ищеца, вследствие от моралния дълг да полага цялостни физически грижи
за детето си. Липсва основание да се отрече правото му на обезвреда, поради
обстоятелството, че травматичните увреждания не са по отношение на
претендиращия обезщетението баща, както и поради обстоятелството, че макар и в
тежко здравословно състояние детето му все пак е живо. Търпените от ищеца болки
и страдания поради тежките увреди на здравето на собственото му дете са в пряка
причинно – следствена връзка с противопоравното увреждащо деяние и липсва
всякакво основание да се отрече правото на тяхното обезщетяване.
По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредбата този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД има обезпечително - гаранционна функция. Това е отговорност на
юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни
длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. За
възникването й са необходими следните предпоставки: 1/ възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа; 2/ осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите правила, характера на работата.
Безспорно по делото е установено, че на
05.06.2010г. е настъпило пътно – транспортно произшествие на първокласен път
І-3, в участъка гр. Бяла – гр. П., в района на километър 0+700. Не се спори
между страните, че пътят, на който е реализирано произшествието е републикански
път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Същият е предназначен за
осъществяването на транзитно движение на големи разстояния и съвпада с направленията
на основните транспортни потоци в страната. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 2 ЗП
пътят е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост
върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища
се осъществяват от А. „П.И.” в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 от
ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в
изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват
във възможно най - кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. От приложените по делото отчети за
извършени видове работи от РПС – Бяла за
месеците март и май 2010г. се установява, че в процесния пътен участък през
тези месеци са били извършени следните дейности свързани с почистване на
пътната настилка: тънък изкоп под ел.ограда, изкопи за окпи и дренажи, машинно
почистване на земния окоп, изсичане на храсти и млада гора, почистване на
отпадъци от сервитутната ивица, ръчно почистване на регули и настилка от кал.
Въз основа на тези отчети са били издадени и съответните протоколи за
установяване завършването и заплащането на натуралните видове строителни и
монтажни работи, които са подписани от представителите на инвеститора и
изпълнителя след проверка на място. Правилното функциониране на отводнителната
система в участъка от км 0+700 до км 3+400 на път 1-3 /Е83/ след извършените
строително монтажни работи е била констатирана и от вещите лица, изготвили комплексната
икономическа и техническа експертиза. В заключението си са достигнали до
извода, че към момента на произшествието процесния участък е бил с добре
функционираща отводнителна система и не би трябвало да се задържа вода между
края на асфалтовата настилка и банкета.
От гореизложеното може да се направи
извода, че твърдението на ищеца, че А. „П.И.“ не е изпълнила задължението си за
почистване лентите за движение по първокласен път І-3, в участъка гр. Бяла –
гр. П., в района на километър 0+700 е неоснователно и недоказано.
По отношение на въведените в исковата молба твърдения, че вторият удар
на лекия автомобил „БМВ” при процесното ПТП не би настъпил, ако рекламното
съоръжение – билборд е било монтирано на нормативно определеното разстояние от
3 метра от края на дясната лента за движение в посока гр. Р. – гр. С., както и,
че същото не е било обезопасено със стоманена предпазна ограда съгласно
издадена Заповед № РД-11-302/04.06.2009г. на изпълнителния директор на А. „П.И.“,
съдът намира следното:
В цитираната заповед, издадена от изпълнителния директор на АПИ, на
основание чл.21г, т.1 от Закона за пътищата вр. с чл.12, ал.3, т.16 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на А. „П.И.” и
на нейната администрация е наредено сформирането на регионални комисии, които
да извършат проверка на рекламните съоръжения по Републиканската пътна мрежа с
цел обезопасяване на местата, където са изградени такива, посредством стоманени
предпазни огради. В случай на налични необезопасени или неотговарящи за
минималното отстояние от ръба на настилката рекламните съоръжения същите
следвало да бъдат демонтирани до 01.07.2009г.
На 17.03.2010г. /преди датата на ПТП/ е издадена нова Заповед №
РД-11-105, с която е отменена Заповед № РД-11-302/04.06.2009г. Съгласно новата
заповед е следвало да се установи съответствието на рекламните съоръжения за
минимално отстояние от ръба на пътната настилка съобразно Наредба за специално
ползване на пътищата. За резултатите от огледите трябвало да се изготвят констативни
протоколи, като собствениците на неизрядните рекламни съоръжения следвало да се
уведомят да монтират нови такива съобразно нормативните изисквания. В случай на
неизпълнение, рекламното съоръжение се демонтирало и разрешителното за
експлоатация на същото се отнемало.
Видно от съдържанието на отменената заповед, на която ищеца се позовава
е, че първоначално е било планувано обезопасяване на рекламните съоръжения чрез
изграждането на стоманени предпазни огради. Впоследствие, обаче с нова заповед
първата е отменена, като както всеки друг административен акт тя е прекратила
действието си и е спряла да поражда правни последици, поради което и засегнатите
страни нямат основание да се позовават на нея.
От изготвена справка за съществуващите на територията на ОПУ – Р.
рекламни съоръжения към 03.06.2010г. по Приложение № 1 към заповедта от
17.03.2010г. се установява, че на път І-3, при км 0+717 дясно е изградено
процесното рекламно съоръжения с площ 12 кв.м. От Разрешение за специално
ползване чрез изграждане на рекламни съоръжения № 15/07.01.2004г. и Разрешение
за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения №
491/10.05.2004г. е видно, че същото е било изградено въз основа на издадени от А.
„П.И.” на Консорциум „ДЗИ – Р.И.” документи. От същото Приложение № 1 се
установява и, че следващото рекламно съоръжение се е намирало на км 2+001 вдясно
по посоката на движението.
Съгласно разпоредбата на 15, ал.1, т.4
от Наредбата за специално ползване на пътищата
рекламното съоръжение в целия си габарит трябва да отстои най – малко на
3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона
до ръба на пътната настилка трябва да е не по-малко от 5 метра. Алинея 1, точка
5 от чл.15 на същата наредба изисква разстоянието между отделните рекламни
съоръжения по посока на движението да е не по-малко от 300 метра за
автомагистралите и скоростните пътища. От заключението
на комплексна икономическа
и техническа експертиза се установи, че рекламното съоръжение – билборд в
процесния участък към датата на пътния инцидент е било монтирано в съответствие
с нормативно установените правила, при наличието на надлежна строителна
документация. До това свое заключение вещите лица са достигнали вземайки в
предвид отбелязаното в протокола за оглед на местопроизшествие разстояние от
края на носещата колона до ръба на асфалтовата настилка от 5.50 метра вдясно от
базовата линия, която всъщност е края на пътното платно. Освен това те са установили
и че следващият билборд от същата страна на пътното платно е бил монтиран на
около 1300 метра след рекламното съоръжение, в което се е състоял
вторият удар на лекия автомобил „БМВ”.
Въз основа на представените писмени
доказателства, становищата на експертите и императивното изискване заложено в
Наредбата за специално ползване на пътищата съдът приема, че в конкретния
случай разстоянията на монтираните рекламни съоръжения са били по-големи от
нормативно установените. С оглед на това не се е налагало и извършването на
специално обезопасяване спрямо тях, гарантиращо безопасността на участниците в
движението.
Спорно между страните е и
обстоятелството дали към момента на произшествието пътната настилка е била
мокра, с локви, образували се в резултат на неправилно оттичане на водата по
пътното платно. Установено е, че пътната злополука е настъпила на 05.06.2010г.
около 17.30 часа. В протокола за оглед на местопроизшествието е отбелязано, че
огледът е започнал в 18.50 часа, при светло време, с добра видимост и суха
пътна настилка. Съгласно мотивите на решение № 181 от 30.11.2010г. по НАХД №
323/2010г. на Беленският районен съд, водачът Г.А. е предприела навлизане в
лентата за насрещното движение като последица от наводняване на пътя. По
сведение на Изпълнителна А. за поддържане и проучване нивото на р. Дунав от
14.08.2015 г. не било установено наличието на валежи в периода от 11.00 ч. на
04.05.2010 г. до 20.00 ч. на 05.06.2010 г. От заключението на съдебната
метеорологична експертиза изготвена при подробен анализ на цялата налична
информация съдържаща се в синоптичните карти, метеорологичния спътник,
метеорологични станции и метеорологичния радар се установи, че на 05.06.2010г.
в района на главен път Р. – П. между разклона за с. Пейчиново има голяма
вероятност или е почти сигурно, че е имало гръмотевична буря и дъжд за времето
между 15,30 и 17,30 часа и е паднало количество валежи между 3 и 10 мм.
Разпитано в съдебно заседание на 13.10.2016г. вещото лице е уточнило, че за да
се прецени дали е имало валежи в процесния район са използван най-вече данните
от станцията в гр.Полски Трамбеш, тъй като тя е най-близко разположена до
мястото на инцидента. В този смисъл нейните данни са и най-достоверни от гледна
точка на класическите метеорологични измервания. Именно там е била регистрирана
гръмотевична буря, като са се наблюдавали и конвективни облаци на радарните
изображения от двата радара разположени в гр. Варна и Бърдарски геран. Тази
облачна структура се е наблюдавала и на спътниковите изображения по същото
време и за същото място. Затова и с много голяма сигурност може да се каже, че
в този участък от пътя от гр. Р. за гр. П. е имало валеж, като това
допълнително се установява и от информационната система на А.та за борба с
градушките. Количеството дъжд паднало на това място изчислено въз основа на
информационна система на А.та е между 3 и 10 мм на кв.м. Това количество валеж
е направено по данни за отражаемост на най- ниския видим слой на облака, който
е на височина около 2 км над земната повърхност, ако е можело да се видят и по
– долните слоеве, можело да се направи оценка и за едно по – голямо количество
валеж. Вещото лице споделя, че все пак следва да се има в предвид и, че
майските и юнските валежи много често са краткотрайни, като по – скоро са от
този тип валежи, които в зависимост от облаците могат да бъдат с различни
размери – локални с хоризонтален мащаб от порядъка на 1 км или по – големи, с
хоризонтален мащаб от десетки километри. За да се прецени колко време е
необходимо, за да изсъхне пътя след валеж се взимат в предвид конкретни фактори
като температурата, вятъра, слънчевото греене, падналото количество дъжд ,
терена и т.н.
Анализирайки всички доказателства в
тяхната съвкупност съдът достигна до заключението, че вероятността да е валял
дъжд и пътното платно да е било мокро към момента на инцидента е много голяма.
Това е така, защото пътно – транспортното произшествие е настъпило около 17.30
часа, а огледът е започнал в 18.50 часа т.е. почти два часа разлика. Този часови
диапазон в случая е от съществено значение, тъй като инцидента е настъпил през
летния сезон – месец юни, когато валежите са краткотрайни, атмосферата вече се
е затоплила и просъхването на пътната асфалтова настилка става много по-бързо от
колкото през другите сезони от годината. Това обстоятелство се потвърждава както
от метеорологичната експертиза, така и от показанията на свидетеля В. Н., който
пристигайки на местопроизшествието видял, че асфалтът е просъхнал, но отстрани
на пътя имало локви и оттичане на мръсна кална вода. Безспорно е установено по
делото, че А.та е изпълнила необходими мероприятия, гарантиращи както
отводняването, така и цялостната безопасност на експлоатацията на процесния
пътен участък. Не беше установено същата да е допуснала нарушения и при
поставянето на рекламните съоръжения. Напротив, те са били монтирани съгласно нормативните
изисквания за това и по никакъв начин не са способствали за настъпване на
пътното произшествие.
Въз основа на изложеното се обоснова
извода, че в конкретния случай предявеният иск за солидарно заплащане на
претендираното обезщетение се явява неоснователен по отношение на ответника А.
„П.И.“. Не се установи по никакъв начин да е съществувала причинно – следствена
връзка между настъпването на процесното пътно – транспортно произшествие и
състоянието на пътния участък, в който то е било реализирано. Предвид
недоказаната вина на този ответник по повод изпълнение на възложените му
дейности по поддръжка на първокласен път І-3, в участъка гр. Бяла – гр. П., в
района на 0+700 км не се налага в настоящото производство да бъде ангажирана неговата
обезпечително – гаранционната отговорност при условията на чл. 49 от ЗЗД.
По категоричен начин обаче беше установено,
че основната причина за настъпване на пътно – транспортното произшествие на
05.06.2010г. са били субективните действия на водача на лекотоварния автомобил
„Пежо“, който опасно е навлязъл в пътното платно на насрещно движещият се лек
автомобил „БМВ“ без да съобрази атмосферните условия и превозвания товар от 450
кг. Обективен факт е, че устойчивостта на лекотоварния автомобил е била
нарушена вследствие на тежкия товар, който е превозвал. В тази връзка в
заключението на комплексната икономическа и техническа експертиза, вещите лица
са обяснили, че при такъв товар и мокър асфалт сцеплението на предните
управляеми колела с пътната настилка се нарушава и се получава т.нар.
„аквапланинг“, който прави автомобила трудно управляем. Наличието на такава
тежест в увреждащия автомобил е довело до неправилно преразпределение на масите
– теглото върху предния и задния мост, при което предните колела се разтоварват
и сцепното им тегло вече е с нарушена пропорционалност, която води до намалена
сцепна сила в контактните петна на предните гуми с пътя и при наличие на вода
върху асфалта, особено в завой се е намалила устойчивостта на управление на
автомобила и по-лесно е настъпил т.нар. „аквапланинг“. С действията си водачът
на лекотоварния автомобил освен, че е нарушил правилата за движение по пътищата
е поставил в повишен риск и опасност не само собствената си безопасност, но и живота
и здравето на останалите участници в движението. Получените увреждания на
пострадалото лице и съответно последващите душевни болки и страдания на
неговият родител са последица единствено от виновното и противоправно поведение
на Г.А..
Въз основа на гореизложеното съдът
намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения от ищеца
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу първия ответник ЗД „Д.з.“
АД /универсален правоприемник на ЗАД „В.” АД/.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за претендираните неимуществени вреди, съдът приема следното: обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение. От събраните по делото доказателства,
се установи, че в резултат от процесното ПТП на ищеца са му причинени душевни
болки и страдания, които може би никога няма да бъдат превъзмогнати. Те са
свързани с всекидневната мъка, непрекъснатите тревоги и грижи за единственото му
дете, което е осакатено за цял живот. Уврежданията на детето са от такъв
характер, че ще изискват и за в бъдеще ищецът да се лишава от възможността да
има личен живот, за да бъде на разположение за нуждите на своята дъщеря. Същият
като зрял човек съзнава, че специфичните грижи, които изисква детето му може да
продължат и до края на неговия собствен живот. Несравнима е болката на всеки един
родител, чието дете расте с такъв тип увреждане, тъй като колкото и то да расте
физически, интелектуалното му развитие си остава несравнимо с интелектуалното
развитие на здрав човек на същата възраст. Като взе предвид всичко изложено и
спецификата на конкретния случай, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД следва да бъде в размер на 150 000 лв.
По предявения акцесорен иск за законната
лихва върху присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до
окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2
от КЗ /отм./, системно разположена в Глава 20 „З. на гражданска отговорност” и
съдържаща общите правни норми, приложими към всички видове застрахователни
договори, покриващи риска от възникване на отговорност на застрахования за
обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката „гражданска
отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, както и
за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В
настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за
мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е
разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща
правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че
застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223,
ал. 2 от КЗ, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент
отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква
от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Израз на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на законодателя
застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента, от който
отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска
отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за
забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./
или до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното
тълкуване на разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ съдът намира, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на
деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на
застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането.
Ответникът ЗД „Д. з.” е направил
възражение за погасяване на вземането за законна лихва от датата на ПТП, за което
съдът намира следното: по отношение за вземането за лихви, включително за минал
до исковата молба период е налице задължителна съдебна практика, постановена по
реда на чл.290 от ГПК – Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т.д. №
1032/2007г., постановено по ГПК /отм./; Решение № 72/30.04.2009 г. на ВКС по
т.д. № 475/2008 г. и Решение №
67/24.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 323/2010 г., І т.о., ТК, в които е прието, че
лихвата върху обезщетение за неимуществени вреди се погасява с тригодишна
давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
иска по чл.86, ал. 1 от ЗЗД е основателно за времето от 04.06.2012г., т.е. три
години до датата на завеждане на
исковата молба. Предявяването на иска има за последица прекъсването на
давността /чл.116, б.“б“ от ЗЗД/ и начало на нова давност. Поради това при
вземания с периодичен характер, каквото е и вземането за лихви, погасени следва
да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на
исковата молба. В този смисъл са решения на ТК
- Решение № 72 от 30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г., ІІ т.о., Решение №
175 от 28.10.2010г. по т.д. № 54/2010г. по т.д. № 54/2010г., ІІ т.о., Решение №
97/06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г., имащи задължителен характер за
съдилищата. Следователно в настоящата хипотеза, законната лихва по реда на
чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимите застрахователни обезщетения, следва да бъде
присъдена от дата 04.06.2012г. до окончателното изплащане на сумите, като за
периода от 05.06.2010 г. до 03.06.2012 г. искът е погасен по давност и следва
да се отхвърли.
По отношение на разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38 ЗА ответникът „Д.з.“ АД следва да заплати в полза на процесуалния
представител на ищеца адв. К.Р. адвокатско възнаграждение в размер на
5 030 лв.
В полза на ответника А. „П.И.“, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
лв., както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 5 030 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът „Д.З.“ АД следва да бъде
осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на съда сумата от 6
000 лв., представляваща дължима държавна такса и 600 лв. разноски, дължими по
уважените срещу него искове.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д. З.“, ЕИК ********* /универсален
правоприемник на ЗАД „В.” АД/ да заплати на А.В.Н., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
душевни болки и страдания в качеството му на родител заради травматични увреждания
на неговото дете А. А.Н., настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 05.06.2010г. по вина на Г.С.А., при управлението
на лекотоварен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № *******, ведно със законната лихва, считано от
04.06.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва за периода от
05.06.2010 г. до 03.06.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.В.Н., ЕГН ********** против А. „П.И.“ иск по чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата 150 000 лв.
- представляваща обезщетение за претърпени душевни болки и страдания в
качеството му на родител заради травматични увреждания на неговото дете А. А.Н.,
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на
05.06.2010г. по вина на Г.С.А., при управлението на лекотоварен автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № *******, ведно със законната лихва, считано
от 05.06.2010 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д. З.“, ЕИК ********* /универсален правоприемник на ЗАД „В.” АД/ да заплати на процесуални представител на ищеца адв. К.Р., на основание чл. 38, ал.2
от ЗА сумата от 5 030 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо при предоставена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА А.В.Н.,
ЕГН ********** да заплати на А. „П.И.“, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски по делото,
както и сумата от 5 030 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, дължими поради отхвърляне на иска спрямо този
ответник.
ОСЪЖДА „Д. З.“, ЕИК *********
/универсален правоприемник на ЗАД „В.” АД/ да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 6 000 лв., представляваща държавна
такса по уважения срещу ответника иск, както и сумата от 600 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица по този иск.
Решението е постановено при
участието на Г.С.А., ЕГН ********** като трето лице – помагач на ответника А. „П.И.“.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: