№ 361
гр. Перник, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720104383 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№
18853/13.09.2023г., подадена от С. З. Д., чрез адв. Б. Б., срещу „МБАЛ
******” АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева - главница, предявен като частичен
иск от сумата от общо 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди –претърпени от ищеца болки, страдания и неудобство
в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 23.09.2022 г. в гр.
Перник – в сградата на работодателя, ведно със законната лихва върху така
претендираната сума за главница, считано от датата на увреждането –
23.09.2022 г., до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че работи по
трудов договор от 01.04.2004 г. в ответното болнично заведение, като била
назначена на длъжност „санитар” по длъжностна характеристика. Излага, че
на 23.09.2022 г., около 13.25 часа в гр. Перник претърпяла трудова злополука
в сградата на работодателя си, в Акушеро - гинекологичното отделение при
изпълнение на обичайните за длъжността си дейности – като докато
пренасяла операционни конци към операционна зала на родилно отделение
при отваряне на междинна врата на стая под № 10, вратата паднала и ударила
ищцата. Твърди се, че ударът бил в областта на десния крак и непосредствено
наранил третия пръст от него. Вследствие на това обаче ищцата получила и
счупване на друг пръст на стъпалото. Така настъпилата злополука довела до
временна неработоспособност при ищцата. След инцидента на ищцата била
поставена диагноза „счупване на пръст на стъпалото, както и едем с дифузен
хематом в областта на втори и трети пръсти на дясното стъпало, болков
1
синдром“. Предвид посочените увреждания ищцата била В.Б.Д.лничен
отпуск продължителен период от време.
Посоченото събитие било декларирано като трудова злополука пред
ТП на НОИ Перник съответно признато за трудова злополука с разпореждане
№ 33/04.10.2022 г. по описа на ТП на НОИ Перник. В тази връзка се уточнява,
че и към настоящия момент работодателят така и не й заплатил никакво
обезщетение за претърпените вреди. В исковата молба се излагат подробни
доводи, че получените травми причинили на пострадалата многобройни и
интензивни болки и страдания. Посочва още, че и към настоящия момент
последиците от травмата още не са преодолени – при физическо натоварване
и особено в зимния сезон пострадалата усеща болка и дискомфорт. Това й
пречи да работи и да се натоварва, предвид обстоятелството, че работата й
свързана с постоянно движение и физически дейности. В тази връзка ищцата
счита, че настъпилите промени в здравословното й състояние вследствие на
трудовата злополука са й причинили неимуществени вреди, които подлежат
на обезщетяване от страна на ответника като претендираното обезщетение
отговаряло на изискането на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка и ищецът намира за
справедлив размер на обезщетяването със сумата от 20 000 лева, но завява
същата като частичен иск – за сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното плащането, както и
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – „МБАЛ ******” АД, е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество към момента
на настъпване на инцидента, като ищцата продължава и към настоящия
момент да работи В.Б.Д.лничното заведение. Не се оспорва и че процесният
инцидент представлява трудова злополука. Излага подробни съображения, че
претендираното обезщетение е в силно завишен размер и не кореспондира
нито на критерия за справедливост, нито на действително претърпените от
ищеца болки и страдания, като в тази връзка се оспорват изложените от
последния твърдения. Посочва още, че болките и страданията са били силни
единствено непосредствено след инцидента, после са намалели, а към
момента пострадалият вече не чувства такива. Поради това и ищцата вече се
била върнала на работа. Поддържа, че настъпването на злополуката се
дължало на проявена от ищцата груба небрежност, доколкото не била спазила
действащите правила за здравословни и безопасни условия на труд и
нормативните изисквания при изпълнение на възложената й работа, с които
била запозната. В тази връзка се посочва, че ищцата е допринесла за
злополуката, поради което обезщетение следвало да се намали. Прави се
изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази
връзка моли предявената претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и съображенията на страните, съдът намира от фактическа и
2
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200
КТ, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на
нормата, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия
работник или служител и ответника в периода, за който се претендира, че е
настъпила трудовата злополука; настъпила трудова злополука – увреждането
следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената работа
или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието;
настъпила в резултат на трудовата злополука временна или трайна
неработоспособност; претърпени имуществени вреди (претърпени загуби
и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и
техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и вредите. На
обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, ако се
докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което
дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор към момента на настъпване на
трудовата злополука /23.09.2022 г. /, по силата на което ищцата е била
назначена на длъжност "санитар", че на посочената дата е претърпяла
злополука, призната за трудова, при която е получила травматично
увреждане, като вратата пада и я удря в областта на десния крак, като
наранява третия пръст от него, вследствие на това тя получава счупване на
друг пръст на стъпалото.
В насока на горното са и приложените декларация за трудова
злополука от 30.09.2022г. и разпореждане № 33 / 04.10.2022 г. на ТП на НОИ
– Перник, съгласно което декларираната от работодателя злополука се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според разпореждането,
злополуката на 23.09.2022 г.. настъпила около 13.25 ч. в акушеро-
гинекологичното отделение на МБАЛ „******“ АД в гр. Перник, при
пренасяне на операционни конци към операционната зала на родилното
отделение при отваряне на междинната врата на 10-та стая, вратата пада и я
удря в областта на десния крак и наранява третия пръст от него. Вследствие
на това ищцата получава счупване на друг пръст на стъпалото.
При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е
призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава
въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между
злополуката и настъпилото увреждане на здравето на ищцата във връзка с
извършваната работа по трудовото правоотношение.
3
Представени са амбулаторни листи от 27.09.2022г., 10.10.2022г. и
13.10.2022г.
Ответникът е представил периодичен инструктаж по безопасност на
труда на персонала от акушеро-гинекологичното отделение за 2022г., както и
два броя болнични листове № ***** и ****, издадени от ЛКК към „ДКЦ“
Перник, от които е видно, че ищцата е била В.Б.Д.лничен от 23.09.2022г. до
12.10.2022г. и от 13.10.2022г. до 22.10.2022г.
Според удостоверение от НОИ, ТП гр. Перник, за периода 09.22г. до
11.2023г. С. Д. е получила 858.21 лева парични обезщетения за временна
неработоспособност.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в
наличната по делото медицинска документация на името на С. З. Д., касаещи
травма от 23.09.2022г., са отразени и описани следните травматични
увреждания: Рентгенологични данни за линеарно просветляване /счупване/ в
диафизарната част на средната фаланга на трети пръст на дясно стъпало.
Клинични данни за мекотъканен оток /едем/ и дифузен хематом /подкожно
кръвонасядане/ в областта на втори и на трети пръсти на дясно стъпало,
болков синдром и палпаторна /при допир, натиск/ болезненост в областта на
трети пръст на дясно стъпало. По отношение на травмата — счупване на
средната фаланга на третия пръст на дясно стъпало е поставена мека
имобилизационна превръзка за 18 дни. Анализа на данните от делото дава
основание на експерта да приеме, че е налице пряка, непрекъсваща се
причинна връзка между инцидента от 23.09.2022г. и получените травматични
увреждания в областта на дясно стъпало. В резултат от травмата на дясно
стъпало ищцата е търпяла значителни по интензитет физически болки и
страдания в първите дни след инцидента, които са намалели по сила в
периода на възстановяване, който в конкретния случай при тази травма в този
й вид, степен и с тези характеристики е бил с продължителност от около 1
месец. След този период от време по данни на ищцата, периодично се появява
болезненост в областта на травмирания трети пръст на дясно стъпало, при
физически натоварвания, при продължително стоене и ходене и при промяна
на атмосферните условия. Такава болезненост се очаква да е с
продължителност от няколко години след получаване на конкретната травма.
Данните от образното изследване — рентгенография на дясно стъпало, сочат
за неразместено счупване на средната фаланга на трети пръст на дясно
стъпало. При неразместени счупвания, каквото е счупването в конкретния
случай, не се налага и не е извършвана репозиция на фрактурата. В
медицинската документация не са налични данни да нарушаване на целостта
на кожата — рана в областта на дясно стъпало, в т.ч. и в областта на третия
пръст. При конкретната травма в този й вид и в тази й степен, не се налага
използването на помощни средства за придвижване, в т.ч. патерици. При
неразместено счупване, каквото е налице в конкретния случай, следва да се
приеме, че физическите болки от травмата са с по-малък интензитет в
сравнение с болките при разместено счупване на кост. След снемане на
4
меката имобилизационна превръзка от лекаря — травматолог е назначена
ЛФК /лечебна физкултура/. Физиотерапевтичните процедури се прилагат с
цел възстановяване и поддържане на здравословното състояние на
пациентите, увеличаване на тяхната физическата годност и профилактика на
заболяванията и усложненията им. За целта физиотерапията използва три
средства за лечение: лечебна физкултура, мануална терапия и физикални
фактори. В конкретния случай след снемане на имобилизационната
превръзка, ищцата по нейни данни не е провела назначената й от лекар-
травматолог ЛФК. По своят вид, локализация и характеристики травмата в
областта на дясно стъпало отговаря да е получена в резултат на удар от твърд
тъп предмет със значителна по интензитет травмираща сила и отговаря да е
получена по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба по
делото. В резултат от травматичното увреждане в областта на пръстите на
дясно стъпало, не са останали и не са налични козметични дефекти.
Конкретната травма изразяваща се в линеарно счупване на средната фаланга
на трети пръст на дясно стъпало е без разместване на фрагменти, което не
налага извършване на оперативна интервенция. Въз основа на прегледа от
03.01.2024г. може да бъде направен извод, че основните функции на долния
крайник, а именно опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не са
настъпили неблагоприятни последствия във физическото здравословно
състояние на ищцата след приключване на оздравителния процес, който в
конкретния случай е бил с продължителност от около 30 дни и включва
времето за имобилизация и времето за рехабилитщия и възстановяване на
нормалните функции на крайника.
За претърпените болки и страдания от ищцата по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Б.Д. /съпруг на ищцата/ и
АН.Р.Б. /снаха на ищцата/, които съдът кредитира като обективни и съответни
с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че след
прибирането на ищцата в домът й след инцидента тя се нуждаела от помощ,
защото не можела да се обслужва сама, съпругът й и снаха й помагали с
домакинската работа. Ищцата също така не е била в състояние да ходи на
пазар, нито пък да се обслужва сама. Изпитвала болки, не можела, а и не
трябвало да стъпва, тъй като кракът й трябвало да е в покой. Изпитвала силни
болки и приемала обезболяващи. Вкъщи била един месец, като към
настоящият момент се била възстановила, но при студено време
продължавала да изпитва болка, както и когато времето е топло понякога
изпитвала болка, а също и при натоварване.
При съвкупната преценка на така събрания и проверен по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на дружеството
работодател.
Работодателят отговаря за всички вреди, претърпени от работника или
служителя поради трудовата злополука – имуществени и неимуществени.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 212 КТ. Относими към тази преценка са
5
характерът и видът на увреждането, продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания,
конкретните отражения на увреждането В.Б.Д.та на пострадалия.
Предвид обсъдените по – горе доказателства съдът приема за доказано,
че в следствие на трудовата злополука ищцата е получила травматично
увреждане, което разкрива белезите на средна телесна повреда предвид
характера и тежестта на травмата. В периода на възстановяването е търпяла
силни болки, наложили прием на обезболяващи медикаменти, имала е
затруднения В.Б.Д.товохигиенното си обслужване и се е нуждаела от
помощта на своите близки. Следва да се отчете и че ищцата продължава да
изпитва болки при застудяване на времето, както и при натоварване в
движението на крайника, болки и неудобства. За съответно на претърпените
неимуществени вреди съдът приема обезщетение в размер на 5 900 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за намаляване на
обезщетенията поради неспазване от ищцата на изискванията за безопасно
изпълнение на работата. Намаляването на отговорността на работодателя
предполага пострадалият да е допринесъл за трудовата злополука с груба
небрежност – чл. 201, ал. 2 КТ. "Грубата небрежност" е неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна
обстановка и е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал
настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да
настъпят или че ще ги предотврати. В тази хипотеза пострадалият допринася,
сам създава възможност за настъпване на вредата, поставяйки се в ситуация
на повишен риск от увреждане. В конкретния случай по делото не се
установиха такива факти, които да водят до извод за съпричиняване на
увреждането от ищцата, т. е за поведение, което да е пряка и непосредствена
причина за настъпване на произшествието. Следва да се има предвид, че в
случая дори не е налице обикновена небрежност при настъпване на
инцидента, тъй като падането но вратата по никакъв начин няма данни да е
провокирано от ищцата, т. е. не е налице неправилна преценка на ситуацията
и действия на пострадалата, които да са довели до инцидента, поради което
не е налице и съпричиняване.
Неоснователно е възражението за приспадане от обезщетенията на
полученото обезщетение по общественото осигуряване – чл. 200, ал. 3 КТ.
Установи се по делото, че ищцата е получила обезщетения за временна
неработоспособност в размер на 858.21 лева.
Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, един от случаите на което е получаването на
плащане два пъти за едно и също нещо. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
6
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени
разходи, т. е. намаляване на имуществото на пострадалия. Тези обезщетения
нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което
компенсира неполучаването на трудовото възнаграждение, т. е. имуществена
вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - по
чл. 200 КТ и от общественото осигуряване, в случая не води до
неоснователно обогатяване, а до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди, поради което не е налице основание за
приспадането им.
Следва да се присъди законната лихва от 23.09.2022 г., датата на
злополуката, до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
За осъществената от адвокат Я. Д. Д. безплатна правна помощ в полза
на ищцата и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид цената на уважената искова претенция, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 890,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски
в размер на 232,00 лева / от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и
82,00 лева депозит за вещо лице/.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Перник сумата от 354,00
лева за държавна такса, съобразно с уважената част от иска и разноски за
съдебномедицинска експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „******“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. Брезник. № 2 да заплати на С. З. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 200 КТ, сумата от
5 900,00 /пет хиляди и деветстотин/ лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
получени в следствие на трудова злополука настъпила на 23.09.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на увредата –
23.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 5 900.00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева,
предявен като частичен от 20 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв МБАЛ
„******“ АД с ЕИК *********, да заплати на адв. Б. Б. Б. от САК, с ЛН
**********, сумата от 890,00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК С. З. Д. с ЕГН ********** да
7
заплати МБАЛ „******“ АД с ЕИК ********* сумата от 232,00 лева-
разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК МБАЛ „******“ АД с ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 354,00
лева за държавна такса и разноски за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8