№ 64
гр. Дулово, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20243410200123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по жалба на Земеделски производител Л. Л. К. от ***, срещу
Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
гр. Силистра (АНО), с което на Жалбоподателката, в качеството на работодател (ЗП), е наложена
глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), вр. чл. 55 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), за извършено нарушение по чл. 166, ал. 2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работното оборудване (Наредба № 7). С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление (НП) като незаконосъобразно, алтернативно – изменение чрез намаляване на
размера на санкцията.
Ответникът – административнонаказващ орган (АНО), чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт И. А., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. В
съдебно заседание представителят на АНО изтъква, че телескопичният товарач представлява
работно оборудване по смисъла на закона и че като работодател Жалбоподателката е била длъжна
да осигури писмена инструкция за безопасната му употреба, каквато липсва. Представителят на
районната прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и НП следва да се потвърди.
Настоящото производство е второ по ред разглеждане на делото, след като с Решение № **
г. по КАНД № ** г. на Административен съд – Силистра първоначално постановеното по делото
Решение № ** г. на Дуловския районен съд е било обезсилено и делото върнато за ново
разглеждане. В изпълнение указанията на касационната инстанция, при новото разглеждане съдът
конституира надлежно директора на ДИТ – Силистра като ответник по жалбата (съобразно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ВКС и ВАС),
и съобрази в цялост изложеното в отменителното решение относно процесуалния статус на
Жалбоподателката и вида на наложената санкция.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за изяснена следната фактическа обстановка:
На ** г. в животновъден обект – птицеферма, стопанисвана от Жалбоподателката Л. К. в
***, е била извършена проверка от инспектори на Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра.
Повод за проверката е постъпила информация за наличие на специфично оборудване в обекта
1
(телескопичен товарач) без осигурени инструктажи за безопасна работа. При посещението на място
контролните органи констатирали, че в двора на птицефермата се използва телескопичен товарач
“**” с рег. № ***, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява
самоходна машина с повишен риск при експлоатация. Установено било, че работодателят не е
разработил и утвърдил писмена инструкция за безопасна работа при използване на това работно
оборудване, нито е осигурил прилагането на каквато и да е процедура за безопасно действие с
машината от работниците. На място не била представена документална инструкция, специално
отнасяща се до експлоатацията на телескопичния товарач, макар последният да се е използвал в
дейността на птицефермата (за превоз на фуражи, материали и др.).
За констатираното нарушение инспектор С. С. от ДИТ – Силистра съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № *** от ** г., който бил предявен и връчен
на нарушителя – ЗП Л. К.. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по
акта. Въз основа на така съставения АУАН, Административнонаказващият орган – директорът на
ДИТ гр. Силистра, издал обжалваното Наказателно постановление № *** г., с което на
Жалбоподателката в качеството на работодател е наложена горепосочената санкция – глоба в
размер 3 000 лв. за нарушение на чл. 166, ал. 2 Наредба № 7/1999 г., при правна квалификация на
деянието съгласно чл. 55 ЗЗБУТ и санкционна норма чл. 413, ал. 2 КТ.
Жалбоподателката е упражнила надлежно правото си на жалба срещу НП. Делото
първоначално е било разгледано от друг състав на съда, който с Решение № ** г. изменя НП,
намалявайки размера на наказанието на 1 500 лв. (приемащо погрешно, че наложената санкция е
„имуществена“). Впоследствие с цитираното Решение № ** г. на АС – Силистра това съдебно
решение е обезсилено като процесуално недопустимо, поради ненадлежно участие на
Административнонаказващия орган в първото производство и делото е върнато за ново
разглеждане от настоящия състав при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна – лице, привлечено към
административнонаказателна отговорност, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН. Поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Не се спори по делото, че по време на проверката в стопанисвания от Жалбоподателката
обект е липсвала писмена инструкция за безопасна работа с наличния там телескопичен товарач.
Спорният въпрос е попада ли този телескопичен товарач под легалното понятие за „работно
оборудване“, за което работодателят е длъжен да осигури писмени инструкции за безопасна
употреба съгласно чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. Жалбоподателката поддържа, че
специализираният самоходен товарач не представлява „работно оборудване“ по смисъла на ЗЗБУТ
и Наредба № 7, тъй като бил вид земеделска техника и не се използвал постоянно от наетите
работници, поради което счита, че не е била длъжна да разработи отделна инструкция за работа с
него. От своя страна, Административнонаказващият орган оспорва това разбиране и изтъква, че
всяка машина или съоръжение, използвано при работа, е работно оборудване по смисъла на закона,
а процесният телескопичен товарач безспорно се използва в трудовия процес (макар и за
спомагателни дейности), поради което работодателят е бил длъжен да обезпечи наличието на
изрична инструкция за безопасната му експлоатация от работниците.
Съдът споделя становището на наказващия орган. Съгласно § 1, т.4 от ДР на Наредба №
7/1999 г. (както и чл. 8 ЗЗБУТ), „работно оборудване“ е всяка машина, апарат, инструмент,
инсталация, устройство, уредба или съоръжение, които се използват при работа. Тази дефиниция е
пределно широка и обхваща всякакъв вид технически средства и механизми, които служат за
изпълнение на дадена трудова дейност. В настоящия случай по делото е установено, а и не се
оспорва, че телескопичният товарач „**“ е моторизирана техника (самоходна машина) за повдигане
и пренасяне на товари, която е била на разположение в стопанството на Жалбоподателката и е
2
използвана при дейността на животновъдния обект (за превоз на материали, фуражи и др. в
рамките на работния процес). Без значение е дали машината е класифицирана като земеделска
техника, строителна техника или друго – релевантно е обстоятелството, че тя се е използвала при
работа (трудова дейност), което я включва в понятието „работно оборудване“.
На следващо място, законодателят е предвидил специални изисквания към работодателя
при използване на работното оборудване от работещите лица. В чл. 166, ал. 2 от Наредба №
7/23.09.1999 г. изрично е разписано, че “при използване на работно оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането
на писмени инструкции”. От събраните доказателства се установява, че процесният телескопичен
товарач спада именно към тази категория техника – съоръжение, чиято употреба крие рискове за
здравето и безопасността на работещите (предвид функциите му на повдигане/транспортиране на
тежести, възможността за инциденти при неправилна работа и др.). Следователно за работодателя
е било налице нормативно задължение да разработи и въведе писмени инструкции за безопасна
работа с това съоръжение, да запознае работниците с тях и да осигури спазването им при
експлоатацията на оборудването. Безспорно е обаче, че към момента на проверката такъв документ
не е съществувал – нито като самостоятелна инструкция, нито като част от общ инструктаж.
Липсата на писмена инструкция при използване на посоченото рисково оборудване представлява
пряко нарушаване на изискването на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7.
Неоснователно е възражението на Жалбоподателката, че телескопичният товарач не бил
„работно оборудване“ и затова не попадал в обхвата на Наредба № 7. Както бе посочено, по
смисъла на закона всяка машина или съоръжение, използвано в трудовия процес, е работно
оборудване. Няма легално изключение за земеделска техника или за оборудване, което не се ползва
ежедневно – щом техниката се намира на работното място и е достъпна за работниците при
изпълнение на трудовите им задачи, тя се счита за работно оборудване и подлежи на изискванията
на ЗЗБУТ и Наредба № 7. Ето защо доводът, че конкретният товарач бил специална
селскостопанска машина и не следвало да се третира като „работно оборудване“, е неправилен и
противоречи на легалната дефиниция в приложимата нормативна уредба. Несъстоятелен е и
аргументът, че машината се използвала рядко или само от работодателката – дори и спорадично да
се експлоатира, оборудването не престава да бъде работно средство по смисъла на закона, а щом
съществува риск при неговото използване, законът изисква писмени инструкции за безопасност. В
случая рискът при работа с телескопичния товарач е очевиден с оглед неговите характеристики,
поради което неналичието на инструкция представлява значително нарушение на правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че отговорността по чл. 166, ал. 2 от
Наредба № 7 е от типа на т.нар. “формални нарушения” – т.е. за съставомерността на деянието не се
изисква настъпване на вредоносни последици. Достатъчно е неизпълнението на вмененото
задължение (липсата на осигурена писмена инструкция), за да е налице състав на нарушението, без
значение дали е възникнала или не конкретна опасна ситуация или трудова злополука. В този
смисъл оплакването, че в процесния случай не е имало реален инцидент, не освобождава
работодателя от отговорност – нормата на чл. 166, ал. 2 Наредба № 7 цели да гарантира
превантивно безопасността, като задължава работодателя да предвиди и разпише безопасни
методи на работа преди да се е стигнало до инцидент. Именно неизпълнението на това задължение
е санкционирано с НП. Поради това и обсъждането на въпроса имало ли е или не трудова
злополука преди проверката е ирелевантно за настоящия спор – такава не е елемент от фактическия
състав на нарушението.
С оглед изложеното, съдът приема за безспорно установено, че Жалбоподателката Л. К. в
качеството си на работодател по смисъла на ЗЗБУТ и КТ (физическо лице – регистриран
земеделски стопанин) не е изпълнила свое задължение за осигуряване на безопасни условия на
труд, а именно – не е осигурила прилагането на писмени инструкции при използване на работно
оборудване (телескопичен товарач) с риск за безопасността на работещите. Това бездействие
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7, във
връзка с чл. 55 ЗЗБУТ. Административнонаказващият орган, директорът на ДИТ – Силистра, е
компетентен да издаде процесното НП (арг. от чл. 416, ал. 5 КТ). НП съдържа изискуемите от
3
закона реквизити и описва нарушението в достатъчна степен, включително като посочва вида на
оборудването и конкретното неизпълнено задължение, поради което не се констатират съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.
Доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита поради недостатъчна индивидуализация
на нарушението са неоснователни – описанието в АУАН и НП е напълно ясно и е дало възможност
на санкционираното лице да разбере в какво се изразява обвинението и да организира адекватно
защитата си.
Относно субекта на нарушението:
Като физическо лице, регистрирано като земеделски производител, Жалбоподателката
попада едновременно в кръга на понятието „работодател“ по § 1, т. 1 ДР на КТ и на понятието
„земеделски стопанин“ по § 1, т. 1 ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители
. Следователно наличието на трудови правоотношения с наети лица (безспорно установено
в случая) обуславя качеството на работодател, носещ отговорност по трудовото законодателство.
В този смисъл не може да се приеме тезата, че Жалбоподателката като ЗП не е субект на
задълженията по ЗЗБУТ – напротив, тя е именно адресат на тези изисквания в своето качество на
работодател, осигуряващ здравословни и безопасни условия на труд за работниците в
стопанството си.
С оглед горните изводи, съдът приема, че нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. Деянието представлява виновно извършено административно нарушение –
Жалбоподателката е следвало да знае нормативното си задължение и при минимална грижа би
могла да го изпълни, тоест поне непредпазливата (по небрежност) форма на вина е налице. Не са
налице основания за освобождаване от отговорност. Не може да се приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН – самото естество на нарушението (липса на превантивна мярка
за безопасност при работа с рискова машина) изключва неговата явна незначителност, тъй като
засяга пряко защитените обществени отношения (осигуряване на здраве и безопасност при труд) и
създава предпоставка за настъпване на сериозни вреди. Ето защо наказателното постановление
като цяло се явява законосъобразно и обосновано по отношение на установеното нарушение и
неговата правна квалификация.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
С процесното НП на Жалбоподателката е била наложена “глоба” в размер на 3 000 лв.
Видно от чл. 412а, ал. 1 КТ, за нарушения на трудовото законодателство, включително на
изискванията за ЗБУТ, се налагат две възможни наказания: глоба – за физически лица, и
имуществена санкция – за юридически лица и еднолични търговци. В случая наказващият орган
правилно е преценил, че санкционираният субект е физическо лице (работодател), поради което е
наложил именно наказание от вида глоба. (Следва да се отбележи, че първоначално разгледалият
делото съд неправилно е посочил санкцията като „имуществена“, което не съответства на закона –
имуществена санкция не може да бъде наложена на физическо лице. Настоящият състав напълно
съобразява този пропуск и уточнява, че наложеното с НП наказание по своето естество е глоба на
физическо лице, каквато единствено е и предвидена в случая).
Санкцията е наложена на основание чл. 413, ал. 2 КТ, според който работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ако
нарушението не съставлява по-тежко престъпление или не подлежи на по-тежко наказание), се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Определеният от
административния орган размер на санкцията (3 000 лв.) се намира в законоустановения минимум
(два пъти над предвидения минимум от 1 500 лв., при максимум 15 000 лв.) и очевидно цели да
има възпиращ ефект. В НП липсват конкретни мотиви защо е определена точно тази сума, но това
само по себе си не води до незаконосъобразност – задължението за мотивиране на размера не е
изрично уредено, стига наложената санкция да е в рамките, предвидени от закона (какъвто е
случаят). Въпреки това съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието следва да се
отчетат всички релевантни обстоятелства, включително такива, които не са били обсъдени от
наказващия орган.
4
В конкретния случай се установи, че Жалбоподателката няма предходни нарушения на
трудовото законодателство. Нарушението, предмет на делото, макар и да е с формален характер, е
отстранено веднага след установяването му – от данните по делото е видно, че след проверката
работодателката е предприела действия за изготвяне на необходимата инструкция и провеждане на
допълнителен инструктаж на работниците (макар и това да е станало едва след намесата на
контролните органи). Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат и оказаното съдействие
при проверката, както и обстоятелството, че не са настъпили вредни последици от допуснатото
нарушение (не се доказва наличие на трудова злополука или инцидент, причинен от липсата of
инструкция). Съдът счита, че при съвкупната преценка на горните обстоятелства, наложената
санкция се явява несъразмерно тежка. Административнонаказващият орган е определил санкцията
малко над минималния праг, вероятно отчитайки абстрактната опасност на нарушението. Но
предвид смекчаващите фактори – чисто досие на нарушителя, отстранена впоследствие нередност
и липса на настъпил инцидент – съдът намира, че минимално предвиденият размер на глобата
(1 500 лв.) се явява достатъчен за постигане целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. Той ще
въздейства предупредително и възпитателно върху нарушителя, без излишна строгост, и
същевременно ще изиграе санкциониращата си роля спрямо извършеното нарушение, което не
може да се квалифицира като маловажно, но в случая се явява инцидентно за дееца и вече
поправено нарушение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част – размерът на наложената глоба да бъде намален от 3 000 лв. на
1 500 (хиляда и петстотин) лева, като в останалата част (по отношение на установеното нарушение,
неговата правна квалификация и основанието за отговорност) НП следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото (частично уважаване на жалбата) и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
последно ЗАНН, съдът намира, че всяка страна следва да понесе направените от нея разноски.
Жалбоподателката е претендирала присъждане на сторените разноски (вкл. адвокатско
възнаграждение) в случай на отмяна на НП, но доколкото такъв резултат не е налице, искането за
разноски не следва да се уважава. От друга страна, искането на процесуалния представител на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също не следва да се уважи, тъй като жалбата не
е изцяло отхвърлена – налице е изменение на НП във вреда на административнонаказващия орган.
Ето защо разноски не се присъждат в полза на нито една от страните, като всяка страна остава да
заплати разноските, които сама е направила в хода на производството (включително разноските,
сторени в касационното производство пред АС – Силистра, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с
указанията на касационния съд)..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – гр. Силистра, в частта относно наложеното наказание, като
НАМАЛЯВА размера на наложената на ЗП Л. Л. К., ЕГН **********, ***, № ** ЕИК: ***,
глоба от 3 000 лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя и Административнонаказващия
5
орган за настоящото и проведеното касационно производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
Силистра в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, чрез Районен
съд – Дулово.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6