№ 4206
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110153455 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че е титуляр на вземане по запис на заповед за сумата от 18 000 лева,
представляваща част от задължение по запис на заповед в общ размер от 30 000 лева,
издаден от ответника Р. К. В. на 22.02.2018 г., с падеж 01.06.2018 г. Ответникът не заплатил
посочената сума, поради което ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи тази сума, както и законна лихва от датата на предявяване на заявлението по чл.
417 ГПК – 05.08.2022 г., до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 42809/2022 г. на СРС, 125 състав. Поддържа, че е претендирал
сумата от 2000 лева от общата сума по записа на заповед, въз основа на която претенция е
образувано гр.д. № 10048/2019г. на СРС, като с влязло в сила решение по гр.д.№
55040/2019г. вземането по заповедта е установено. Ищецът е претендирал и сумата от 10000
лева от общата сума, въз основа на която претенция е образувано гр.д. № 38049/2019г на
СРС, като с влязло в сила решение по гр.д. № 66029/2019г. вземането по заповедта е
установено. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. В условията на евентуалност, е
предявен осъдителен иск за сумата от 18 000 лв. представляваща задължение по запис на
заповед от 22.02.2018 г., с падеж на 01.06.2018 г. , с която сума ищецът е обеднял поради
прескрибиране на записа на заповед.
В срока за отговор, ответникът оспорва записът на заповед като нищожен поради
липсата на уговорен падеж и начин на плащане. Навежда възражения за изтекла
погасителна давност, като сочи, че не е налице спиране и/или прекъсване на същата.
Оспорва като неоснователен предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 534, ал.1 ТЗ. Твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на
заем, уговорен между страните, като реално сума на ответника не е била предоставяна и за
1
ищеца не е настъпила вреда. Поддържа, че за ищеца не е налице неоснователно обогатяване.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 535
ТЗ. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал.1
ТЗ.
По заповедното производство е бил представен в оригинал запис на заповед
изготвен като бланка на компютър, в която бланка са попълнени на ръка издател –
ответникът, негов адрес, ЛК, ЕГН, сума, поемател – ищецът, адрес, ЛК, ЕГН, дата на
издаване 22.2.2018г., място на издаване, подпис и имена на издателя. В графа „падеж” е
вписано на ръка „от 1.3.2018г.”, която дата е зачертана и до нея е написано на ръка „
1.6.2018г.”
Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане
има абстрактен характер. Реквизитите на записа на заповед са посочени изчерпателно в
разпоредбата на чл.535 ТЗ, като липсата на някой от тях (при съобразяване на презумпциите
на чл.536 ТЗ) води до нищожност на ценната книга. Записът на заповед, послужил като
основание за издаването на изпълнителен лист заповедното производство, е редовен от
външна страна документ, съдържащ посочените в чл.535 ТЗ реквизити, поради което и
съдържа изискуемо вземане на кредитора с падеж, посочен в самия запис на заповед –
посочената дата 1.6.2018г. Другата, посочена в записа на заповед дата – 1.3.2018г. е
зачертана. Този извод на съда следва, в приложение на разпоредбата на чл.178,ал.2 ГПК,
която предвижда, че доказателствената сила на документ, в който има зачертавания, се цени
от съда с оглед всички други обстоятелства по делото. Зачертаване на дата, без възражение
от ответната страна, че втората дата е дописана, води до единствения възможен извод, че
датата е една, поправена, и тя е 1.6.2018г. Възражението на ответната страна е, че падежът
на ценната книга е определен в рамките на посочен в записа на заповед срок от 1.3.2018г. до
1.6.2018г., което не може да се сподели от съда. С оглед изложеното, се налага извод, че
ищцовата страна е доказала основанието си да получи плащане по валидна ценна книга.
Записът на заповед може да се сключи във връзка с друга каузална сделка, каквото
възражение е направено от ответната страна – че записът на заповед обезпечава изпълнение
на негови задължения по договор за заем, и същото е недоказано. Въпреки нарочните
указания на съда в този смисъл, ответникът не ангажира никакви доказателства затова.
Поради изложеното, твърдението е недоказано. При поето задължение за плащане по записа
на заповед, каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът
е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. Възражението на
длъжника, че е поел задължение по каузална сделка, представлява лично възражение,
целящо да обори съществуването на вземането по менителничният ефект поради погасяване
на задължението по каузалното правоотношение или поради недействителност на основното
правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга.
2
С оглед изложеното,искът е основателен.
При основателност на иска, следва да се разгледа възражението на ответника за
давност. Разпоредбата на чл.531,ал.1 ТЗ предвижда, че давността на вземането е
тригодишна, от падежа. Падежът на записа на заповед е 1.6.2018г. и от следващия ден, тече
давността за вземането по записа на заповед. В настоящия случай, това означава, че
тригодишната давност е започнала да тече на 2.6.2018г., като заявлението по чл.417 ГПК е
подадено на 5.8.2022г., след изтичане на давностния срок. С ТР№ 3/2016г. от 22.4.2019г. по
т.д.№ 3/2016г. на ОСГКТ на ВКС, т.1 , в съображенията по приемане на решението, е
прието, че давността за вземането, по предявен частичен иск, се прекъсва с предявяване на
иска, но само за предявената част, като същото е посочено и в т.2 от решението, в частта, в
която се сочат пределите на силата на пресъдено нещо. Ето защо, възражението е
основателно и искът за установяване на вземането следва да се отхвърли.
По евентуално предявения осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал.1 ТЗ.
Специалният иск по чл. 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, принадлежи на приносителите
на запис на заповед, или менителница, които менителнични искове са погасени по давност
/прескрибирани менителнични ефекти/, или не са извършили необходимите действия за
запазване на правата си по тях /преюдицирани менителнични ефекти/, и това право на иск
възниква само и единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата, записа
на заповед, или чека - чл. 534, ал. 2 ТЗ. Искът ще бъде основателен само ако приносителят
на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните
си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може
да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга
е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума.
Обогатяването за издателя на записа на заповед ще се състои в това, че той не намалява
пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на
задължението. Искът по чл. 534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се
различава съществено от исковете по чл. 55 - 59 ЗЗД, и за установяване на основателността
му не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия
патримониум в другия, тъй като такава размяна няма, и този извод се налага от
специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена
имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или
неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли
съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност. По този иск
обедняването се изразява в това, че имуществото на приносителя на ефекта не може да се
увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата
за погасяване на задължението и той не намалява пасива на имуществото си поради факта,
че спестява разходи за погасяване на задължението по ефекта. Активно легитимиран по този
иск е само приносителят, а пасивно легитимирани са само издателят и акцептиралият
платец.
Доколкото се установи по делото, че приносителят на записа на заповед е загубил
3
иска си за плащане, поради изтекла давност преди предявяване на иска, то и искът по чл.534
ТЗ е основателен. Тук е моментът да се посочи, че ответникът оспорва именно твърдението
за обедняване на ищеца, с довод, че доколкото записът на заповед обезпечава договор за
заем, по който договор не е получил заемната сума, то и ищецът – приносител на записа на
заповед, не се е обеднил със сумата. При недоказаност на твърдението за сключен договор за
заем, по – нататъшните твърдения не следва да се обсъждат от СРС.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, тъй като двата иска
защитават едно право, един интерес на ищеца.
Ответникът направи възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Адвокатските възнаграждения, претендирани за защита на ищеца в заповедното и исковото
производство, не са реален разход на ищеца, тъй като представителството се осъществява
при условията на чл.38,ал.1, т.3 ЗАдв /защита на близък/, а съгласно разпоредбата на
чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждението се определя от съда, в размер, не по – нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 ЗАдв. Минималното възнаграждение възлиза на 2020
лева, като съдът присъжда исканото възнаграждение за заповедното производство от 780
лева и сумата от 2020 лева за исковото производство. Останалите разноски на ищеца
възлизат на държавна такса, от общо 760лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. В. с ЕГН: ********** и адрес: *** против Р. К. В. с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
гр.д.№42809/2022г., поправена с разпореждане № 76553/22.8.2022г. от СРС, 125- ти състав
за сумата 18 000,00 лева (осемнадесет хиляди лева), представляваща главница за остатък от
дължима сума по запис на заповед от 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА Р. К. В. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Н. С. В. с ЕГН:
********** и адрес: *** на основание чл.534,ал.1 ТЗ сумата 18000лева, с която ответникът
Р. К. В. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца Н. С. В., поради изгубването на
правата на В. по записа на заповед от 22.2.2018г., поради изтекла давност; заедно със
законната лихва от предявяване на иска – 3.10.2022г. до плащането, както и сторените
разноски – сумата от 360 лева държавна такса по гр.д..№ 42809/2022г. и сумата 360 лева
дължавна такса по гр.д.№ 53455/2022г.
Сумата е платима по банкова сметка: BG09UBBS88881000848272.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Н. С. В. с ЕГН: ********** по гр.д..№
42809/2022г от 780 лева и по гр.д.№ 53455/2022г. от 2020 лева.
4
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, Р. К. В. с ЕГН: ********** и адрес: *** да
заплати на адвокат Н. В. П. от САК, с личен номер ********** с адрес на кантората: *** от
780 лева – възнаграждение за осъществено безплатно представителство на заявителя В. по
гр.д..№ 42809/2022г и сумата 2020 лева възнаграждение за осъществено безплатно
представителство на ищеца В. по гр.д.№ 53455/2022г
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5