№ 16418
гр. С, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110167476 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ****, с адрес
гр.С, бул.СШ, №67А срещу ЗД Е АД, ЕИК ****, представляван от ПА, РБ, с адрес гр.С, бул.
ХК, №43, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 499, ал. 7 вр. чл.411 КЗ и чл. 74 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 15662,43 лв. - дължимо от ответника застрахователно обезщетение по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за полуремарке с рег. № Е 2731 ЕЕ със
застрахователна полица №59000707, валидна от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г. за вредите,
причинени на лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № **** при ПТП, настъпило на
28.01.2018 г. на път В455 в района на Б, РГ по вина на водача на влекач марка „Скания“,
модел „РМ 4X2 АЛ 65 100“ с рег. № E **** MB и полуремарке с рег. № Е 2731 ЕЕ,
вземането за която сума представлява регресно вземане на ЗД Е АД, ЕИК **** за
половината от изплатеното от него обезщетение в размер на 31324,86 лева по
ликвидационна преписка 000-1809-18-601517 в качеството му на застраховател по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за товарен автомобил „Скания“,
модел „РМ 4X2 АЛ 65 100“ с рег. № E****MB съгласно застрахователна полица
№BG/22/117001412321 със срок на действие от 15.05.2017 г. до 15.05.2018 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 6295/2021 г.
Ищецът твърди, че на 28.01.2018 г. в на НЩ в района на Б, РГ водачът на влекач
марка „Скания“, модел „РМ 4X2 АЛ 65 100“ с рег. № E **** MB с прикрепено полуремарке
с рег. № Е 2731 ЕЕ причинил ПТП, при което бил увреден лек автомобил марка „Хюндай“ с
рег. № ****.
1
Към датата на ПТП за товарен автомобил марка „Скания“, модел “РМ 4X2 АЛ 65 100“,
с peг. № Е **** MB е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца съгласно полица №
BG/22/117001412321, със срок на действие от 15.05.2017 г до 15.05.2018 г.
Към датата на ПТП за полуремарке с рег. № Е 2731 ЕЕ ответникът бил застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремарке, с
peг. № Е 2731 ЕЕ.
Ищецът по претенция Зелена карта от Германското бюро BECS GmbH изплатил чрез
GuaraNTEE Call обезщетение за причинените щети по лекия автомобил в размер на 31324,86
лева по ликвидационна преписка 000-1809-18-601517 в качеството си на застраховател по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за товарен автомобил „Скания“,
модел „РМ 4X2 АЛ 65 100“ с рег. № E****MB. Поради настъпване на ПТП на територията
на РГ ищецът и ответникът като застрахователи по задължителна застраховка Гражданска
отговорност следвало да поделят по равно отговорността за обезщетяване вредите от
застрахователното събитие на основание чл. 59, пар. 2, изр. IV ZR 379/08 от
Застрахователния кодекс на Германия. Поддържа, че с изплащане на пълния размер на
обезщетението е встъпил в правата на застрахования собственик на увредения автомобил
срещу ответника до размер на половината от платената сума, поради което претендира
същата от ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер. Посочва се, че съгласно
решение на Европейския съд от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14,
приложимо е българското право, съгласно което - чл. 479, ал. 1 КЗ ответното дружество
като застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за ремаркето не носи отговорност във връзка с процесното ПТП. Оспорва
настъпването на твърдяното ПТП с посочения в исковата молба механизъм като недоказан,
както и настъпването на конкретни увреждания и изплащането на пълния размер на
обезщетението. Оспорва се и вината за настъпилото ПТП да е на водача на влекача и
ремаркето. Оспорва се да е доказан ремонтът на МПС и неговата стойност, както и
претенцията за заместващ автомобил. Не оспорва, че е застраховател по ГО на ремаркето.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените в хода на производството съдебни
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Безспорно е между страните, че към процесната дата 28.01.2018 г. са били налице
валидни договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен
автомобил марка „Скания“, модел “РМ 4X2 АЛ 65 100“, с peг. № Е **** MB, по който
ищецът е застраховател и за полуремарке с рег. № Е 2731 ЕЕ, по който застраховател е
ответното дружество.
Ответникът оспорва да е материално легитимиран да отговоря за вредите, причинени
от ПТП, реализирано по вина на водача на товарния автомобил, към който е прикрепено
2
полуремаркето. Оспорва да е доказано и настъпването на процесното ПТП по вина на
водача на влекача и ремаркето в Германия, да са причинени твърдените увреждания и
ищецът да е заплатил твърдяната сума в пълен размер.
В случая следва на първо място да бъде разгледан спорният между страните въпрос
относно това кое е приложимото право по отношение отговорността на страните по
сключените договори за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на товарния
автомобил и ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление
на товарния автомобил, докато тегли ремаркето.
Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-
475/14, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на
това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на
произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на
член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата.
Съгласно т. 54 от посоченото решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени
дела С-359/14 и С-475/14 задължението на застраховател по застраховка "гражданска
отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от
настъпването на самата вреда (чийто фактически състав, но и кръгът лица, отговорни за
обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и
следващите от Регламент "Рим II"), а от застрахователния договор, който го обвързва с
отговорното за обезщетяване на вредата застраховано лице, поради което и приложимото
право спрямо договорните задължения на застрахователя следва да бъде определено именно
по правилата на чл. 7 от Регламент "Рим I".
В случая приложимите правила за деликтната отговорност /т.е. в отношенията между
пострадалия и застрахователя/, определени съгл. чл. 4 и следващите от Регламент №
864/2007 („Рим II") са разпоредбите на материално право на Федерална рГ, което предвижда
разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на
ремаркето, поради което и с оглед приетото с цитираното решение на СЕС приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І".
В случая страните не са избрали приложимо право и двамата застрахователи имат
обичайното си местопребиваване по смисъла на чл. 7 от Регламент "Рим I" на територията
на Република България, а двете застраховки представляват задължителни застраховки по
смисъла на чл. 7, пар. 4 от Регламент "Рим I", поради което сключването и обема на
застрахователното им покритие се уреждат от българското право, конкретно от Кодекса за
застраховането /в този смисъл е последователната съдебна практика по идентични казуси,
част от която Решение № 4893 от 21.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6116/2022 г., Решение
№ 1308 от 17.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 265/2023 г.,Решение № 261552 от 29.11.2021 г.
по т. д. № 873/2020 г. по описа на Софийски градски съд-ТО VI-15 състав, Решение № 685
3
от 30.03.2022 г. по в. гр. д. № 10877/2021 г. по описа на СГС-ВГО, III-B въззивен състав,
Решение № 292 от 04.05.2022 г. на САС по в. т. д.№ 61/2022 г. и др./
Съгласно нормата на приложимия закон - чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке
по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство
и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Следователно в
обема на отговорността на ответника по процесния договор за застраховка "гражданска
отговорност", определен по приложимото българско право, не се включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство,
поради което и само на това основание предявената в настоящото производство претенция
се явява неоснователна.
По изложените съображения предявения иск е неоснователен само според твърденията
в исковата молба, поради което подлежи на отхвърляне, без да се обсъждат спорните
обстоятелства относно механизма на ПТП, вината на водача и размера на вредите, тъй като
дори и доказани същите не обуславят ангажиране отговорността на ответника.
По разноските
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството му от
юрисконсулт в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК ****, с адрес
гр. С, бул. СШ, №67А срещу „ЗД Е“ АД, ЕИК ****, и адрес гр. С, бул. ХК, №43,
установителен иск с правно основание чл. 499, ал. 7 вр. чл.411 КЗ и чл. 74 ЗЗД за сумата от
15662,43 лв., представляваща дължимата от „ЗД Е“ АД по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите за полуремарке с рег. № Е 2731 ЕЕ 1/2 от изплатеното от
ЗК ЛИ АД обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. №
**** при ПТП, настъпило на 28.01.2018 г. на път В455 в района на Б, РГ по вина на водача
на влекач марка „Скания“, модел „РМ 4X2 АЛ 65 100“ с рег. № E **** MB и полуремарке с
рег. № Е 2731 ЕЕ, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 6295/2021 г.
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ“, ЕИК **** с адрес гр.С, бул.СШ, №67А да заплати на „ЗД Е“ АД,
ЕИК ****, и адрес гр.С, бул. ХК, №43, на основание чл.78,ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 100
лева – съдебни разноски за юрисконсултко възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5