ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2904
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502912 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ц. П., срещу
разпореждане, инкорпорирано в заповед №7012/09.10.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №14180/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което е оставено без
уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против С. В. М., ЕГН **********, по отношение на
претенцията за главница над 2900 лв. до 2933.85 лв.; договорна лихва в
размер на 1629.14 лв. за периода от 15.12.20 г. до 15.09.22 г.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен. Оспорва
се извода на заповедния съд, че сумата за застрахователна премия по договора
за застраховка и такса ангажимент водят до увеличаване на ГПР по кредита,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане, като се постанови издаване на заповед за
изпълнение и за останалите заявени суми. Претендират се разноски.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
1
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е
приел, че съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение,
освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Прието е, че
клаузите на договора, уговарящи при отпуснат кредит в размер на 2900 лв.
застрахователна премия в размер на 618.84 лв., лихвен процент 34.24%, такса
ангажимент от 101.50 лв. са неравноправни клаузи, тъй като тези разходи за
потребителя заобикалят разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като
краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по –
различни от изложените от състава на районния съд.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. В. М. за сумата от
2933.85 лв. главница; 1629.41 лв. – договорна лихва за периода 15.12.2020 г.
до 15.09.2022 г., 641.65 лв. обезщетение за забава, начислено за периода
16.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, и законната лихва
от подаване на заявлението в съда. В заявлението е отбелязано, че заявителят
е придобил вземанията въз основа на договор за цесия, сключен с БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България. Изложени са и
обстоятелствата, от които произтича вземането.
Безспорно е в случая, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ и М. е сключен договор за потребителски кредит, като
му е предоставена сумата от 2900 лв. Договорът по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
2
специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Безспорно заповедният съд е задължен да прецени дали искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали е налице
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Заявител по делото не е кредитодателят, а се твърди, че „АСВ“
ЕАД е придобило вземането въз основа на цесия. Такива доказателства обаче
не са представени. При подаване на заявлението до съда в случаи като
настоящия, когато се касае за потребител, съгласно чл.410, ал.3 от ГПК
следва да са приложени всички приложения и изменения, както и
приложимите общи условия. Следва да се представят и доказателства за
извършената цесия, с оглед установяване на твърдението на заявителя, че има
качеството кредитор, което не е направено. Това е самостоятелно основание
да се отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото
настоящето производство е образувано единствено по повод обжалване на
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение, същото е правилно и
законосъобразно като краен резултат и следва да се потвърди.
Не се възприемат доводите в частната жалба в обратна насока, а
именно, че цедирането на задължението е извън обхвата на хипотезата на
чл.410, ал.3 ГПК – в тежест на заявителя е да установи, че има качеството
кредитор. Приложените към заявлението документи не установяват този
факт.
Видно от договора за потребителски кредит, такъв е отпуснат в
размер на 2900 лв., като не става ясно въз основа на какво се претендира
главница в размер на 2933.85 лв. Ето защо правилно е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за разликата над 2900 лв.
до заявения размер от 2933.85 лв.
Не следва да се обсъждат доводите в частната жалба, касаещи
определения в договора ГПР – нито съставът на районния съд е изложил
съображения, нито настоящият състав счита, че не съответства на
изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.
Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд,
че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в
сключения договор за кредит. Не се възприемат твърденията в частната
жалба, че сключената застраховка не е елемент от договора за кредит.
Действително, твърди се, че е налице самостоятелно правоотношение на
кредитополучателя със застрахователя. В договора за застраховка обаче е
изрично посочено, че е сключен с посредничеството на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Същевременно в договора за кредит
е отбелязано, че договорът за застраховка е свързан с договора за кредит
(чл.2). Нещо повече - сумата на застрахователната премия е включена в
договора за потребителски кредит, въпреки липсата на изрично предвидено
задължение за сключване на такава. Всичко това води до извод за обоснована
3
вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, като
правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за посочените в
разпореждането суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен, като
следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№7012/09.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №14180/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, I брачен
състав, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. В. М., ЕГН
**********, по отношение на претенцията за главница над 2900 лв. до
2933.85 лв. и договорна лихва в размер на 1629.14 лв. за периода от 15.12.20
г. до 15.09.22 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4