Р Е Ш Е
Н И Е
Номер |
|
Година |
30.09.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
17
септември |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Валентин
Спасов |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Диана
Георгиева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело
номер |
899 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-1300-000228/21.02.2020г., издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР –
Кърджали, с-р „ПП“, с което на М.А. С. - М. ***, с ЕГН **********, за нарушение
на чл. 21 ал.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания: „глоба"
в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на М.А.
С.- М. ***, с която се атакува Наказателно постановление № 20-1300-000228/21.02.2020г.,
издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР – Кърджали, с-р „ПП“. В жалбата си твърди, че наказателното
постановление било неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни
съображения касаещи най вече нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, представляван от редовно упълномощен
адвокат, се поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.
Наказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява.
Постъпило е писмено становище, в което са изложени съображения за
неоснователност на жалбата.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.10.2019г.
в 09:44 часа, в гр. Кърджали, на ул. „Първи май”, до хотел „Ида”, мобилна
система за видеоконтрол-ТFR1-М № 555 е заснела движещ се лек автомобил “Ауди А3“
с рег. № К 4440 ВВ, който при ограничение на скоростта 50км.ч., валидна за
населено място, се е движил със скорост от 108 км/ч. след приспаднат толеранс
от 3%. На 13.02.2020г. собственикът на
гореописаното МПС- жалбодателят- декларирал, че на 28.10.2019г.
в 09:44 часа автомобилът е бил управляван от него. На 13.02.2020г., за нарушение
на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, е съставен АУАН с бланков № 235172 против М.А. С.- М.,
за това, че е управлявал личния си автомобил на 28.10.2019г. в 09:44 часа със
скорост от 108 км/ч. при ограничение на скоростта в населено място от 50км/ч. АУАН е предявен и връчен на жалбодателя на същата дата, който го подписал с възражение.
На 21.02.2020г. ВПД началникът на сектор ПП към ОДМВР – Кърджали издал
атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбодателя,
за извършено на 28.10.2019г. нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: „глоба"
в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда
след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства,
които са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
От правна страна съдът прецени следното:
Съдът намира, че
настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Жалбата е основателна поради
следното:
Съгласно чл. 34 ал.1 от ЗАНН, която е процесуално-
правна разпоредба, не се образува административнонаказателно
производство, ако не
е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършването му. Двете хипотези не се намират
помежду си в отношение на алтернативност,
а са взаимно изключващи се, т.е. нормата не
предоставя на административния орган възможност да избира
в рамките на кой от двата
срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Ето защо, след като нарушителят
е известен или установен от административнонаказващия
орган, то задължение на последния
е в рамките на три месеца от
установяването му да състави акт,
въз основа на който да
приключи законосъобразно административнонаказателното производство,
с издаване на наказателно постановление и налагане на санкция.
Ако този срок не е спазен
се преклудира и възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
В конкретния случай, нарушителят е управлявал МПС
със съответния регистрационен номер, заснет на 28.10.2019г. с АТС, което е
достатъчно основание същият да бъде индивидуализиран в разумен срок. От този момент съдът
приема, че жалбоподателят като нарушител е бил известен на органите на ПП, доколкото тя е имала възможност
служебно да направи справка за лицето, собственик на заснетото МПС.
При това положение, АНО разполага
с тримесечен срок, считано от 28.10.2019 г., да състави
акт за установяване
на административно нарушение. В случая актът е съставен след тримесечния срок, предвиден в закона, а именно на 13.02.2020г. Поради
това към датата на издаване
на акта за
установяване на административно нарушение тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, е бил изтекъл, което
е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.
От изложените по- горе обстоятелства и
дати е видно, че от извършване на нарушението до съставянето на акта са
изминали повече от три месеца, поради което, на основание чл. 34 ал.1 от ЗАНН,
вече е била преклудирана възможността на ВПД
началника на ПП да започва административнонаказателно
преследване срещу жалбодателя за това нарушение. Посоченият
срок е преклузивен и не съществува законова
възможност след изтичането му да бъде образувано административнонаказателно
производство. В този смисъл са Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на
ВС, Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г., както и практиката на съдилищата
по подобни казуси.
Съдът намира, че посоченото процесуално
нарушение е абсолютно основание, обосноваващо самостоятелен и единствен довод,
за отмяна на атакуваното НП.
По изложените
съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кърджалийският районен съд постанови решението
си.
Съдия: