Решение по дело №899/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260041
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140200899
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

30.09.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                     

 

Състав

 

На

17 септември

                                               Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Диана Георгиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

АН

дело номер

899

по описа за

2020

година.

 

                                                     

                                                             РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000228/21.02.2020г., издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР – Кърджали, с-р „ПП“, с което на М.А. С. - М. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания:  „глоба" в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.              

 

                   

                                                            Районен съдия:


МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М.А. С.- М. ***, с която се атакува Наказателно постановление № 20-1300-000228/21.02.2020г., издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР – Кърджали, с-р „ПП“. В жалбата си твърди, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения касаещи най вече нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно.    

В съдебно заседание, представляван от редовно упълномощен адвокат, се поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.

Наказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се   представлява. Постъпило е писмено становище, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.10.2019г. в 09:44 часа, в гр. Кърджали, на ул. „Първи май”, до хотел „Ида”, мобилна система за видеоконтрол-ТFR1-М № 555 е заснела движещ се лек автомобил “Ауди А3“ с рег. № К 4440 ВВ, който при ограничение на скоростта 50км.ч., валидна за населено място, се е движил със скорост от 108 км/ч. след приспаднат толеранс от 3%.  На 13.02.2020г. собственикът на гореописаното МПС- жалбодателят- декларирал, че на 28.10.2019г. в 09:44 часа автомобилът е бил управляван от него. На 13.02.2020г., за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, е съставен АУАН с бланков № 235172 против М.А. С.- М., за това, че е управлявал личния си автомобил на 28.10.2019г. в 09:44 часа със скорост от 108 км/ч. при ограничение на скоростта в населено място от 50км/ч.  АУАН е предявен и връчен на жалбодателя на същата дата, който го подписал с възражение. На 21.02.2020г. ВПД началникът на сектор ПП към ОДМВР – Кърджали издал атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбодателя, за извършено на 28.10.2019г. нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: „глоба" в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не следва да бъдат обсъждани.

От правна страна съдът прецени следното:

Съдът намира, че настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна  в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Жалбата е основателна поради следното:

Съгласно  чл. 34 ал.1 от ЗАНН, която е процесуално- правна разпоредба, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършването му. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Ето защо, след като нарушителят е известен или установен от административнонаказващия орган, то задължение на последния е в рамките на три месеца от установяването му да състави акт, въз основа на който да приключи законосъобразно административнонаказателното производство, с издаване на наказателно постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен се преклудира и възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

В конкретния случай, нарушителят е управлявал МПС със съответния регистрационен номер, заснет на 28.10.2019г. с АТС, което е достатъчно основание същият да бъде индивидуализиран в разумен срок. От този момент съдът приема, че жалбоподателят като нарушител е бил известен на органите на ПП, доколкото тя е имала възможност служебно да направи справка за лицето, собственик на заснетото МПС. При това положение, АНО разполага с тримесечен срок, считано от 28.10.2019 г., да състави акт за установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен след тримесечния срок, предвиден в закона, а именно на 13.02.2020г. Поради това към датата на издаване на акта за установяване на административно нарушение тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, е бил изтекъл, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

От изложените по- горе обстоятелства и дати е видно, че от извършване на нарушението до съставянето на акта са изминали повече от три месеца, поради което, на основание чл. 34 ал.1 от ЗАНН, вече е била преклудирана възможността на ВПД началника на ПП да започва административнонаказателно преследване срещу жалбодателя за това нарушение. Посоченият срок е преклузивен и не съществува законова възможност след изтичането му да бъде образувано административнонаказателно производство. В този смисъл са Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г., както и практиката на съдилищата по подобни казуси.

Съдът намира, че посоченото процесуално нарушение е абсолютно основание, обосноваващо самостоятелен и единствен довод, за отмяна на атакуваното НП.  

По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кърджалийският районен съд постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                            Съдия: