Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40 от 20.07.2011 година по НOХД № 141/2011 година по описа на Районен съд - град П.: Подсъдимият Й. В. И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14.05.2010 година, около 15.30 часа от южен плаж в град Нл, пред хотел „Б.Б.”, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и с възможност да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: рекламна чанта от изкуствена материя с надпис „Бекс” на стойност 12.00 лв., с мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208” на стойност 15.00 лв., мъжки портфейл от естествена кожа марка „Дюпон” на стойност 85.00 лв. със сумата от 1900 лв., флаш-памет марка „Дейта Травелер”, 16 гигабайта, с плъзгач за прибиране на стойност 10.00 лв., обикновен ключ „Мауер” с ключодържател, с лого на стойност 6.00 лв., кутия цигари марка „Давидоф” на стойност 5.20 лв. и пакетче носни кърпи марка „Зева” на стойност 0.10 лв. собственост на А. Д. П.от град Б. и мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „6600I” на стойност 456.00 лв., мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH 800” на стойност 296.00 лв., дамски слънчеви очила марка „Армани”, поставени в кожена кутия с цип на стойност 80.00 лв. собственост на Ц. О. И. от град Б., от владението на същите две лица без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 2873.30 лв., поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, чл. 36 и чл. 54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 66 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият С. М. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14.05.2010 год. около 15.30 часа в град Несебър с цел да набави за себе си имотна облага придобил и укрил чужди движими вещи – сумата от 150.00 лв., собственост на А. Д. П.от град Б., за които е знаел, че са придобити от другиго – непълнолетния Й. В. И., чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 215, ал.1 НК, в чл. 36 и чл. 54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. Подсъдимият И. И. И. е признат за виновен в това, че на 14.05.2010 год. около 15.30 часа в град Н. с цел да набави за себе си имотна облага придобил и укрил чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH 800” на стойност 296.00 лв., собственост на Ц. О. И. от град Б. и флаш-памет марка „Дейта Травелер”, 16 гигабайта, с плъзгач за прибиране на стойност 10.00 лв., собственост на А. Д. П. от град Б., за които вещи е знаел, че са придобити от другиго – непълнолетния Й. В. И., чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 НК, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ режим, което да изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И. И. И.. Излага доводи, че присъдата на Районен съд – град П. е неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че събраните по делото доказателства не могат да установят по несъмнен начин, че той е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която да бъде признат за невинен. Против постановената от Районен съд – град П. присъда е постъпила и въззивна жалба от адвокат Л. Й., в качеството му на защитник на подсъдимия С. М. Д.. Посочва, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, във връзка с което наложеното наказание се явява несправедливо. Моли присъдата на ПРС да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание в по-нисък размер. В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Л. Й. - защитник на С. М. Д. оттегля подадената от него жалба против присъдата на Районен съд – град П., а въззиваемите С. М. Д. и Й. В. И. не желаят да бъдат присъедини към подадената от И. въззивна жалба и заявят, че са доволни от постановената присъда. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. оспорва подадената жалба, като посочва, че присъдата на Районен съд – град П., постановена по НОХД № 141/2011г. е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. Защитникът на подсъдимия И. И. И. счита, че присъдата на Районен съд – град П. е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага съображения, че описанието на мобилния телефон направено от свидетелката И. се различава от модела, който същата е посочила и че процесната флаш-памет е описана противоречиво. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият И. И. И. бъде признат за невинен. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, нÓмери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Й. В. И. ероден на * година в град С., българин, български гражданин, с постоянен адрес град П., ул. „П. Х.” № * с начално образование, ученик в VI-ти клас, неженен, неосъждан, ЕГН *. Подсъдимият С. М. Д. е роден на*. в град П., с адрес град П., ул. „Ц. Ц.” № 1, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН *. Подсъдимият И. И. И. е роден на *година в град С., с адрес град П., ул. „П. Х.” № 3, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН *. Подсъдимите Й. В. И., С. М. Д. и И. И. И. се познавали. На 14.05.2010г. подсъдимите Й. В. И. и И. И. И., свидетелят И. М. и момиче, на име Н., тръгнали в посока Б. с цел да отседнат на море за няколко дни. Пътували с лек автомобил „Б.”, зелен на цвят с английски регистрационни номера, който бил управляван от подсъдимия И.. По пътя, след село Ш., община В. Т., застигнали автомобила на свои познати от град П. – подсъдимия С. М. Д. и свидетелите К. А.и Р. Д., които пътували към град В. с лек автомобил „Р.Л.”. Двете коли спрели и всички си поговорили, като се разбрали да тръгнат заедно към град А. При пристигането си там, подсъдимите И. и И. и техните спътници взели под наем две стаи, където си оставили багажа. Хората от другата кола не наели стая, но и те си оставили багажа в наетата от И. и И. квартирата. След това всички се качили в двата автомобила и тръгнали към град Н. на плаж. При пристигането си там, паркирали близо до хотел „Б.Б.”, който се намирал на първа линия на плажа. Всички слезли от автомобилите, разхождали се и си правели снимки. По това време, около 15.00 часа на плажа пред хотел „Б. Б.” били свидетелите А. П. и Ц.И.. Двамата били отишли на плаж около обяд и се настанили на шезлонги на втория ред от морето. На плажа нямало други туристи освен две жени, които минавайки покрай тях попитали дали шезлонгите се заплащат. Малко след като отминали жените свидетелите П. и И. влезли в морето, като оставили чанта с багажа си на един от шезлонгите. Чантата била черна, от изкуствена материя, рекламна със зелен надпис „Бекс”. В нея имало три мобилни телефона, кожен мъжки портфейл със сумата от 1900 лева и документи, флаш-памет, дамски слънчеви очила „Армани”, ключове, цигари и пакет носни кърпи. Около 15 минути след като били влезли във водата, свидетелите забелязали, че около шезлонга, на който си били оставили багажа, се навъртала група от около 5-6 човека. Тръгнали да излизат от водата и свидетелката И. забелязала как един от мъжете взема чантата от шезлонга. Казала на приятеля си, след което двамата видели как групата побягнала, а свидетелят П. тръгнал след тях в посока към хотела. П. не успял да ги настигне, но един мъж на паркинга пред хотела го упътил за посоката, в която била тръгнала групата. Тогава свидетелят видял как няколко човека се качват в лек автомобил „Р. Л.” с регистрационен № *, който потеглил много бързо в посока към град Н.. През това време свидетелката И. отишла до рецепцията на хотела и позвънила на телефон 112. Когато П.отишъл и той на рецепцията на хотела И. вече разговаряла по телефона, като свидетелят предал и регистрационния номер на автомобила. След това двамата се върнали на мястото, от където бил потеглил автомобилът и видели, че е изпаднало пакетче с носни кърпи, с надпис „Зева”, каквито носели със себе си в отнетата им чанта. През това време, след като подсъдимият Й. И. взел посочената по-горе чанта, групата се отправила към автомобилите си. Подсъдимите С. Д. и И. И. се качили заедно със свидетелите К. А. и Р. Д. в лекия автомобил „Р.”. И. предал чантата на Д. и И.. Подсъдимият Й. И. се качил в лекия автомобил „Б.” със свидетеля И. М. и заявил на последния, че във въпросната чанта имало пари. В колата при свидетÕлят А., последният чул разговора на С. Д. и И. И., които си говорили и казали „Дай да видим какво сме взели” и видял, че „И. извади от тази чанта един малък вишнев телефон, един черен телефон по-голям, големи, черни слънчеви очила”. Двете коли тръгнали към квартирата в град А.. При пристигането им там подсъдимия Д. дал на подсъдимия И. сумата от 200.00 лева в банкноти от по 50 лева. С протокол за доброволно предаване от 22.07.2010г. И. И. И. предал 1 брой устройство с флаш-памет, с надпис „Data Traveler-120” – 16GB със синя лента на лицевата част и лилаво-розова част от лявата страна, като подсъдимият е посочил, че е от чанта, която Д. е взел от плажа в град Н.. На досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза от заключението, на които се установява, че вещите предмет на престъплението са на обща стойност 971.30 лева /л. 37-38 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез депозираните пред първоинстанционния съд обяснения на подсъдимите С. М. Д. – частично и И. И. И. - частично, показанията на свидетелите А.Д. П., И. В. М. – частично; обясненията на подсъдимия Й. В. И., дадени на досъдебното производство /л. 13 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, показанията на свидетеля К.И. А., дадени на досъдебното производство /л. 21 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК, показанията на свидетелката Ц.О. И., дадени на досъдебното производство /л. 10 и 11 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,т. 2, пр. 2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство – протоколи за разпознаване на лица и предмети от 17.05.2010г. /л. 28, 29, 30, 31, 33, 3. 35 и 36 от ДСП/, протокол за доброволно предаване от 22.07.2010г. /л. 54 от ДСП/, справка за съдимост на Й. В. И. /л. 15 от ДСП/, справка за съдимост на И. И. И. /л. 89 от ДСП/, справка за съдимост на С. М. Д.; заключение на съдебно-икономическа експертиза от 01.09.2010г. /л. 37-38 от ДСП/. По отношение на фактическата обстановка не съществуват противоречия, относно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на събитието. Противоречиви са обаче, показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите относно авторството и механизма на изпълнителните деяния. Следва да се има предвид обаче, специфичния характер и доказателствената същност на обясненията на подсъдимите. От една страна те представляват гласно доказателствено средство, но от друга – те са средство за защита на самите подсъдими. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимите следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, с оглед на това, че подсъдимите са най-заинтересовани от изхода на делото, поради което техните обяснения следва да се обсъждат не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. Настоящият съдебен състав кредитира частично обясненията на подсъдимия И., а именно в частта им относно обстоятелствата, че именно той е взел чантата предмет на престъплението, което се подкрепя и от показанията на свидетеля И. М., че я е предал на подсъдимия Д., както и кое от лицата в коя кола се е качило при тръгването им от град Н.. Относно последното обстоятелство съдът кредитира и обясненията на другите двама подсъдими – Д. и И.. В останалата им част показанията на тримата подсъдими са противоречиви и взаимно изключващи се, поради което настоящият съдебен състав ги приема за защитна версия и не ги кредитира. Относно обстоятелствата, че И. и Д. са придобили вещи, за които са знаели, че са откраднати, съдът кредитира показанията на свидетеля К.А., доколкото той е бил пряк очевидец на това, какво са извадили от чантата подсъдимите и какво са си говорил, като същевременно с това показанията му са последователни и той не е заинтересован от изхода на делото. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия И., относно наличието на противоречия за описанието на мобилния телефон „Самсунг”. Описанието, което свидетелката И. е направила и това на свидетеля А. съвпадат. Представените от защитника копия от интернет-сайт не опровергават описанието, което са направили свидетелите, доколкото при извършена от съда справка в интернет се установи, че мобилните телефони „Samsung SGH 800” се различават като модел по изписаната като индекс буква между SGH и числото 800. Наред с това свидетелката И. е посочила телефонът „Samsung SGH 800” без да е посочила точния модел, както и че същият е закупен от САЩ. По отношение на флаш-паметта, свидетелят е посочил, че е на цвят бяло с лилаво и че е 16 GB, което съвпада с описанието от протокола за доброволно предаване от 22.07.2010г., като в последния самият И. е посочил, че флаш-паметта е от чанта, която Д. е взел от плажа в град Н. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият Й. В. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. От обективна страна на 14.05.2010 година, около 15.30 часа от южен плаж в град Н., пред х-л „Б. Б.”, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и с възможност да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: рекламна чанта от изкуствена материя с надпис „Бекс” на стойност 12.00 лв., заедно с намиращите се в нея мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208” на стойност 15.00 лв., мъжки портфейл от естествена кожа марка „Дюпон” на стойност 85.00 лв. със сумата от 1900 лв., флаш-памен марка „Дейта Травелер”, 16 гигабайта, с плъзгач за прибиране на стойност 10.00 лв., обикновен ключ „Мауер” с ключодържател, с лого на стойност 6.00 лв., кутия цигари марка „Давидоф” на стойност 5.20 лв. и пакетче носни кърпи марка „Зева” на стойност 0.10 лв. собственост на А. Д. П. от град Б. и мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „6600I” на стойност 456.00 лв., мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH 800” на стойност 296.00 лв., дамски слънчеви очила марка „Армани”, поставени в кожена кутия с цип на стойност 80.00 лв. собственост на Ц. О. И. от град Б., от владението на същите две лица без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 2873.30 лв. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Й. В. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че отнема чужди движими вещи от владението и без съгласието на собственика им, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимия. Подсъдимият С. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 215, ал. 1 НК. От обективна страна на 14.05.2010 година, около 15.30 часа в град Н. с цел да набави за себе си имотна облага придобил и укрил чужди движими вещи – сумата от 150.00 лв., собственост на А.Д. П. от град Б., за които е знаел, че са придобити от другиго – непълнолетния Й. В. И., чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. С. М. Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че вещите са придобити от подсъдимия И. чрез престъпление, и че впоследствие ги придобива за себе си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици, именно набавянето на имотна облага за себе си е била непосредствената цел на подсъдимия. Подсъдимият И. И. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 215, ал. 1 НК. От обективна страна на 14.05.2010 год. около 15.30 часа в град Н. с цел да набави за себе си имотна облага придобил и укрил чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг”, „SGH 800” на стойност 296.00 лв., собственост на Ц. О. И.от град Б. и флаш-памет марка „Дейта Травелер”, 16 гигабайта, с плъзгач за прибиране на стойност 10.00 лв., собственост на А. Д. П. от град Б., за които вещи е знаел, че са придобити от другиго – непълнолетния Й. В. И., чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. И. И. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че вещите са придобити от подсъдимия И. чрез престъпÙение, и че впоследствие ги придобива за себе си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици, именно набавянето на имотна облага за себе си е била непосредствената цел на подсъдимия. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу Й. В. И., С. М. Д. и И. И. И. обвинения, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъпленията. Обществената опасност на извършеното от подсъдимия И. деяние е сравнително висока. Същото се явява посегателство за набавяне на облага и целящо прикриване на друго престъпление. Обществената опасност на И. И. И. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания, недобрите му характеристични данни, същевременно същият е възстановил частично щетата. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянията, личната такава на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на престъпленията, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия И. И. И. е определено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства и правилно е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл. 215, ал. 1 НК, като е определен съобразно чл. 55 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването му, така и за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимия И. И. И. се явява справедливо определено. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия по отношение на определения от Районния съд режим за изтърпяване на наказанието. Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан и му е налагано наказание лишаване от свобода, поради което първоинстанционният съд правилно е определил И. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбите на чл. 59-61 ЗИНЗС. По изложените съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложените на подсъдимите наказания се явяват справедливи. Подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 40/20.07.2011г. по НОХД № 141/2011 година по описа на Районен съд – град П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |