№ 379
гр. Русе , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен И. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен И. Бойчев Гражданско дело №
20214520101324 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Постъпила е искова молба от В. Г. И. срещу М. С. М., в която се
твърди, че страните по делото са родители на детето С-С.В. И., родено на
05.09.2007г. С влязло в сила решение от 23.07.2019г. по гр.д. №**** от 2019г.
по описа на РС – Русе, ищецът бил осъден да заплаща чрез ответницата на
малолетния си син месечна издръжка в размер на 300лв., считано от
21.02.2019г. Твърди се, че това решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и неправилно тълкуване на доказателствата,
представени по делото. Налице била и промяна в обстоятелствата - ищецът
бил безработен, имал сериозни здравословни проблеми и установена от
здравните органи на *** нетрудоспособност, поради което бил ограничен в
намирането на работа и не можел да работи. Същевременно постоянно
живеел в ***, нямал бизнес, както бил приел съдът по предходното
производство и ежемесечният му доход не бил в размер на 1900 паунда, а
това била сумата, която получил през цялата 2018г. като обезщетение.
Ищецът имал доказано заболяване – псориазис, поради което не можел да
работи в хранителни заведения, магазини и други подобни. От края на 2019г.
1
получил радикулит и плантарен фасциит, поради което здравните власти му
издали заключение, че е нетрудоспособен и фактически здравословното му
състояние не позволявало полагане на труд. Живеел под наем, като за
заплащането на същия разчитал изцяло на съпругата си А. И.а, която работела
и издържала семейството им.
Поради тези съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което дължимата от него издръжка от 300 лв. месечно, считано от
21.02.2019г. бъде намалена на 180 лв., считано от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че
исковата претенция се основава преди всичко на недоволство от
постановеното съдебно решение, в което били обсъдени наведените от ищеца
аргументи за намаляване на издръжката. Също така се оспорва той да е
нетрудоспособен трайно и да е в невъзможност да работи и да осигурява
доходи. Представените към исковата молба доказателства не установявали
такива обстоятелства, а единствено негова временна нетрудоспособност.
Нямало данни, от които да се направи извод за неработоспособност на ищеца.
По-скоро се твърди, че настъпилите нови обстоятелства имат отношение към
необходимостта от увеличаване на издръжката, дължима на детето на
страните, а не за нейното намаляване. Твърди се, че от началото на
настоящата година детето посещава образователни курсове, които се
заплащали. Също така страдало от заболяване „унгвис инкарнатус“, което
изисквало лечение, терапия, шини и обувки. За тази терапия били необходими
по 130лв. месечно, които разходи не били еднократни, а постоянни. Също
така детето страдало и от миопия, носело очила, които трябвало периодично
да се сменят, което също било свързано с допълнителни средства. Според
статистиката за 2020г. средствата необходими на един член от четиричленно
семейство са 635лв., което означавало, че бащата трябва да осигурява 330лв.
от тези разходи за издръжката на детето. Всеизвестно било, че тази сума не е
непосилна с оглед стандарта на живот във ****, което и правилно било
съобразено от съда в предходното съдебно производство.
По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
2
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
В. Г. И. и М. С. М. са родители на детето С-С.В. И., родено на
05.09.2007г.
Ищецът по делото и баща на детето живее във ****, а майката с детето
в България.
С решение №*** от 23.07.2019г. по гр.д.№****/2019г. по описа на РС –
Русе е изменена дължимата от В. Г. И. издръжка на детето С-С.В. И., като е
увеличена от 80лв. на 300лв. месечно, считано от 21.02.2019 г.
Според представените към исковата молба писмени доказателства
/епикризи и декларации за трудоспособност/, издадени от медицински служби
във ****, за периода 23.12.2019г. до 16.03.2020г. ищецът е определен като
нетрудоспособен поради заболяване от радикулопатия и плантарен фасцит.
Видно от представените писмени доказателства той страда и от
дерматологичното заболяване псориазис.
Представен е и договор за наем, удостоверяващ, че ищецът и
съпругата му А. И.а са наематели на имот в ***, **** със задължение за
месечен наем в размер на 1150 британски лири.
Свидетелят И.П.Т. установява, че е приятел с ищеца от ученическите
им години и двамата продължавали да поддържат контакти и понастоящем.
Знаел, че живее в ***, в гр. ***. Ищецът имал заболяване – псориазис, който
в течение на времето се разпространил на доста места по тялото му. Също
така имал проблеми с петата на крака, което му пречело дълго време да стои
изправен. Бил споделил и за болки в кръста. При направени изследвания в
България било установено, че има дискова херния. Поради всичко това не
можел да работи и за издръжката си разчитал изцяло на съпругата си. Ищецът
получавал социални помощи за състоянието си, които възлизали на малко под
2000 паунада годишно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
3
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно до размера определен
в чл. 142, ал.2 СК /1/4 от минималната работна заплата/, а над този размер се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи.
В настоящия случай искът е за намаляване на дължимата от ищеца
като баща издръжка на малолетното му дете. Предпоставка за уважаване на
този иск е наличието на промяна в обстоятелствата, които са били налице към
момента на предходното определяне на издръжката и тази промяна да
обосновава исканото намаление – т.е. да са намалели възможностите на
родителя да плаща издръжка и/или да са намелил нуждата на детето от
издръжка. В случая ищецът е обосновал исковата си претенция с
„неизяснената фактическа обстановка и неправилното тълкуване на
доказателствата по предходното дело“, както и с намалените негови
възможности да плаща издръжка поради влошеното му здравословно
състояние.
В настоящото производство е недопустимо да бъде „ревизирано“
решението на съда основано на настъпили и установени по предходното дело
факти. Поради това промяната на вече определената издръжка може да бъде
основано само на новонастъпили обстоятелства, т.е. след постановяване на
съдебното решение, определената по което издръжка се иска да бъде
намалена.
В конкретния случай ищецът е представил писмени доказателства
установяващи негова временна нетрудоспособност за период от близо три
месеца и то преди повече от година и половина. Това не дава основание да се
приеме, че с оглед възрастта му същият не е в състояние да реализира доходи
от трудова дейност. Трайната, или по-продължителната нетрудоспособност
следва да бъде установена по надлежния ред, с писмени доказателства,
издадени от компетентните медицински органи, независимо дали в България
или ****. В случая такива доказателства не са ангажирани. Също така
въпреки дадените указания, ищецът не е удостоверил и реализираните от него
доходи за период от една година преди образуване на настоящото дело. Ако е
трайно безработно лице би могъл да удостовери това също с писмено
4
доказателство издадено от компетентната служба във ****. Липсват
доказателства и за получените от ищеца обезщетения, социални помощи, а в
показанията на свид. Т. се съдържат данни, че е получавал такива.
Недопустимо е чрез свидетелски показания да бъдат установявани
обстоятелства, удостоверяването на които се извършва с официални
документи – за работоспособността и доходите на ищеца, независимо от
източника им.
Изложеното дава основание да се приеме, че ищецът не е установил по
делото факти сочещи негови намалени възможности да заплаща издръжка на
сина, което е достатъчно основание да бъде отхвърлена исковата му
претенция и без да бъдат обсъждани наведените от ответната страна
възражения за увеличени нужди на детето С-С. през последните две години.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че общоизвестен факт
е, че жизненият стандарт във **** е значително по-висок от този в България
/видно е и от представения към исковата молба договор за наем/. Дължимата
от ищеца издръжка на сина му е определена изцяло съобразно стандарта на
живот в България. Ако живеейки във **** ищецът не е в състояние да
осигурява дължимата от него издръжка на детето си, той би могъл да се върне
в България и да се възползва от възможностите на местния трудов пазар и от
българската социална система, за да направи това.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора и на основание чл.п 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото
разноски в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Г. И. ЕГН********** против М. С. М.
ЕГН********** в качеството на майка и законен представител на детето С-
С.В. И. ЕГН**** иск за намаляване на определената с Решение №*** от
5
23.07.2019г. по гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе издръжка, дължима
на детето, от 300лв. на 180лв. месечно, като недоказан.
ОСЪЖДА В. Г. И. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Любен Каравелов“ №8, адв. К. Димова, да заплати на М. С. М.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** сумата от 300лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6