№ 46138
гр. София, 29.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110105458 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът по делото в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е заявил с молба от 04.08.2023 г.
искане за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение от
21.07.2023 г. Поддържа, че не следва да бъде натоварен с разноски, тъй като не е дал повoд
за завеждане на делото. Отделно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищeца.
Ответникът по молбата оспорва молбата като неоснователна при аргументи в молба
от 21.08.2023 г.
Софийски районен съд, след като съобрази изложените от молителите доводи и
представените доказателства, намира следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.
С постановеното решение е бил уважен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и
съдът е присъдил в полза на ищеца и неговия процесуален представител извършените
разноски в размер на 400 лв.
1
Действително ответникът е извършил признание на иска. Без значение е
обстоятелството дали решението е постановено по реда на чл. 237 ГПК или не.
Съдът намира, че е налице и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Страна, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото
поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски
при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба /Така
определение №318 от 25.07.2018 г. по гр. д. №2828/2018 г., ВКС, III ГО/.
Съобразявайки тази практика съдът намира, че следва да измени решението в частта
за разноските, като направените от ищеца такива следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 21.07.2023 г. по гр.д. № 5458/2023 г., СРС, 169 с-в, в
частта на разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, в която е осъдена „..“ АД, да
заплати на Л. Б. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. -
разноски за производството, а на адв. В. С., ЕГН **********, сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2