Р Е Ш Е Н И Е
01.11.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на осми октомври |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1727 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0938-004326 от 18.11.2016г. на
Началник сектор „ПП“ към О.н.М. с което на И. Д.С. с ЕГН ********** *** на осн.
чл. 638, ал. І, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева за това, че на 06.11.2016г.
в 01:20 часа в *** с посока на движение кръгова
връзка, бензиностанция „***“, управлявал лек автомобил „Мерцедес А“ с рег. №
***негова собственост, като за автомобила няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2016 година към момента на проверката -
нарушение по чл. 483, ал. І, т.1 от КЗ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 16-0938-004326 от 18.11.2016г. на
Началник сектор „ПП“ към О.н.М. поради изтекла давност. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа релевираното в жалбата оплаквания.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН №4326 от 06.11.2016г. против И. Д.С. с ЕГН ********** *** за това, че на
06.11.2016г. в 01:20 часа в *** с посока на движение кръгова връзка, бензиностанция „***“, управлявал лек автомобил „Мерцедес А“ с рег.
№ ***негова собственост, като за автомобила няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2016 година към момента на проверката.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 483, ал. І, т.1 от КЗ.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното
наказателно постановление, с което на И. Д.С. с ЕГН ********** *** на осн. чл.
638, ал. І, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание –
глоба в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева.
Отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателсква, а именно: акт за установяване на административно
нарушение № 4326/06.11.2016 г., справка за нарушител/водач, писмо рег. №
316р-1024/10.01.2017 г. ведно с наказателно постановление №
16-0938-004326/18.11.2016 г., справка по история за ПС с рег. № ***, справка за
собственост на МПС с рег. № ***, проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към 06.11.2016 година за МПС с ДКН ***, заверено копие от заповед
рег. № 316з-770/18.03.2016 година.
В подкрепа на същата са и ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпит на актосъставителя М.П.Н. и свидетеля Н.З.И., чиито показания съдът
приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата
възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за
делото факти. Единодушно посочват, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и
време, лекият автомобил, „Мерцедес А“ с рег. № ***– собственост на
жалбоподателя бил управляван от последния без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за 2016 година към момента на проверката. Установената
по делото фактическа обстановка не се опровергава от обясненията на
жалбоподателя. Последните съдържат твърдения, съгласно които жалбоподателят не
оспорва нарушението, а обстоятелството, че наказателното постановление не му е
било връчено своевременно.
При така приетото за установено от
фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият
орган е приел, че И.Т.С. е автор на
нарушението по 483, ал. І, т.1 от КЗ. Посочената правна норма въвежда
задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение да
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Безспорно по делото е с оглед приложените на стр. 12 и 13 в
делото справки е че към релевантния момент И.Т.С. е собственик на лек автомобил „Мерцедес А“ с
рег. № ***, който е бил регистриран на територията на РБългария и не е бил
спрян от движение. От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че към датата и часа на извършване на нарушението по
отношение на процесния лек автомобил не е бил сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в 638, ал. І, т.1 от КЗ
предвижда административно наказание – глоба в размер на 250,00 лева-за физическо
лице, кавото наказание по вид и размер е наложено от накзващия орган.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нормата на чл. 483, ал. І, т.1 от КЗ възвежда задължително
поведение за собствениците на МПС. От друга страна съдът намира, че
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид характера на този вид административно нарушение. За да
е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както
при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в
настоящото производство. В тази насока
от представената Заповед № 316з-770/18.03.2016 година на Директора на
ОДМВР-Плевен се установява, че обжалваното НП е издадено от оправомощено лице -
Началника на сектор "ПП"-КАТ при ОД-Плевен.
Съдът намира за неоснователно и направеното от жалбоподателя възражение за
изтекла давност, като съображенията за това са следните: Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от
закона, с изтичането на който титулярът на едно право
губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността
се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да
наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се
погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави
наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото
тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та
от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за
съответното нарушение наказание.
За извършване на описаното в наказателното постановление нарушение, както
към момента на извършването му, така и към настоящия момент законодателят
предвижда налагане на административно наказание „глоба“. Съгласно приложимата
към настоящия случай разпоредба на чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е
изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на
разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на
посочените по-горе норми, за изтичането на предвидената от законодателя
абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла
давността по съответният текст на чл.80, ал.1 от НК (обикновена
давност).
В конкретния случай, деянието е довършено на датата на която е извършено –
06.11.2016г., установено е на 06.11.2016г., АУАН е съставен на същата дата –
06.11.2016г., а НП е издадено на 18.11.2016 година.
Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение –
06.11.2016г. абсолютната погасителна давност (четири години и половина) изтича
на 06.05.2021 година. Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че към настоящият момент не е изтекла абсолютната
погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК.
Съдът констатира, че не са налице и предпоставките за отмяна на
наказателното постановление, поради изтекла обикновена давност по чл.80 ал.1
т.5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното
постановление на 18.11.2016г., от който момент давността последно е била
прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата н.връчването на
наказателното постановление на санкционираното лице – 12.08.2019г., не е
изтекъл тригодишния срок, предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление № 16-0938-004326 от 18.11.2016г. н.Началник
сектор „ПП“ към О.на М. следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 16-0938-004326 от 18.11.2016г. на Началник
сектор „ПП“ към О.на М. с което на И. Д.С. с ЕГН ********** *** на осн. чл.
638, ал. І, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание –
глоба в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева за това, че на 06.11.2016г. в
01:20 часа в *** с посока на движение кръгова
връзка, бензиностанция „***“,
управлявал лек автомобил „Мерцедес А“ с рег. № ***негова собственост,
като за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за 2016 година към момента на проверката - нарушение по чл. 483, ал. І, т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: