Р Е Ш Е
Н И Е № 756
гр.Пловдив,
21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично седми юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 176/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.В.М.
и „Биоприм“ ЕООД с ЕИК ********* и по въззивна жалба на „Агрозащита“ ООД
с.Пъдарско, чрез адв.Я.Я. срещу решение № 3160/24.07.2019г. по гр.д. №
20658/2017г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е признато за
установено, че Биоприм“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Чехларе, ул. „Първа“ № 14,
представлявано от Л.М. – Управител и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължат
при условията на солидарност на „Агрозащита“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Пъдарско, общ. Брезово, Агрокомплекс, представлявано
от Х. С. Д. – К. – управител сумата в размер на 6 895.40 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 29.02.2016 г. с падеж
30.08.2016 г., издаден от „Биоприм“ ЕООД в полза на „Агрозащита“ ООД и авалиран
от Л.В.М., с който е обезпечен устен договор за покупко-продажба на стоки при
условията на отложено плащане с кредитен лимит 30 000 лева от 2016 г., за
което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 15623/2017 г. по описа на ПРС, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер до пълно предявения такъв от 13 000 лева,
като недоказан.
Решението се обжалва от Л.В.М. и „Биоприм“ ЕООД в осъдителната му част. Твърди
се, че по делото не са ангажирани доказателства за съществуване на вземането,
поради което решението страда от съществен порок и следва да бъде отменено в
обжалваната му част, със законните последици.
Решението се обжалва от „Агрозащита“ ООД в частта, в която искът е
отхвърлен за сумата над 6 895,40 лв. до 13 000 лв. Твърди се, че решението
на Районен съд - Пловдив не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърди
се доказано получаването на стоката по фактура № 6609 от 08.09.2016г. и се
дължи плащане и по нея. Счита се, че по отношение на авалиста по делото не е
въведено формално правоотношение и същият остава задължен по записа на заповед,
като е имал право да противопостави възражения, свързани с изпълнение на каузална
сделка. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска.
Претендират се разноските по делото.
Предявени
са установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, вр. чл. 466 ТЗ
от „Агрозащита“ ООД срещу Л.В.М. и „Биоприм“ ЕООД.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото
пред РС Пловдив е доказано наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение
вземане запис на заповед от 29.02.2016 г., издаден в полза на „Агрозащита“ ООД,
по който запис на заповед издател е ответникът „Биоприм“ ЕООД, а авалист
ответникът Л.В.М.. Безспорно е че записът на заповед е издаден като обезпечение
на устен договор за закупуване на стоки с кредитен лимит до 30 000 лева.
Безспорно е че са доставени стоките, описани по фактура № 6141/21.04.2016 г. на
обща стойност 1595 лева с падеж за плащане 30.08.2016 г., по фактура № 6142 от
21.04.2016 г. на обща стойност 4320 лева с падеж 30.07.2015 г., по фактура №
6270/17.05.2016 г. на обща стойност 574.40 лева с падеж за плащане 30.08.2016
г. и по фактура № 6178 от 27.04.2016 г. на обща стойност 405 лева с падеж за
плащане 30.07.2016г. По отношение на вземанията по фактура № 6609 от 08.09.2016
г. /л.16/ на стойност 4420 лева,
ответното дружество оспорва да е получавало посочената в нея стока. Оспорва да
е подписвано от нейн представител и стокова разписка № 12514 от 08.09.2016 г.
/л.9 и оригинал на л.55/, въз основа на която е издадена фактурата. ССчЕ се
установява, че фактура № 6609 от 08.09.2016 г. /л.16/ на стойност 4420 лева не
е осчетоводена в ответното дружество и не е ползван данъчен кредит за нея.
При тези факти жалбата на Л.В.М. и „Биоприм“
ЕООД в частта, с която е уважен иска до размер от 6 895,40 лв. е неоснователна.
Същите признават фактите за валидни правоотношения по горните четири фактури и
тези фактури са осчетоводени от горното дружество, декларирани са по ЗДДС и е
доказано, че са получени стоките по тези фактури. Ето защо искът правилно е бил
уважен в тази му част. Конкретни възражения срещу решението в тази му част не
се сочат в жалбата.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя „Агрозащита“ ООД, че е доказано получаването на стоката по фактура
№ 6609 от 08.09.2016 г. от „Биоприм“ ЕООД
и се дължи плащане и по нея. Тази фактура не е подписана от представител на
ответното дружество, не е осчетоводена от горното дружество, не е декларирана по ЗДДС и не е
доказано, че е получена стоката по тази фактура. Стоковата разписка за
получаване на стоката по горната фактура – два вида пшеница от по над два тона,
не е подписана от представител на „Биоприм“ ЕООД, та на него да се възлага да
доказва неистиността на подписа си. В стоковата разписка след „приел и подпис“
липсва положен подпис, ето защо не може да се твърди, че в този частен документ
стои подписа на ответника Л.М. и той е длъжен да доказва неистинността на
подписа си, ако оспорва този документ. За да е налице горната хипотеза следва
от документа ясно да е видно, че има положен подпис от лицето, което ще оспорва
подписа си. А в казуса такава яснота няма. Подпис след „приел“ няма, няма и
отбелязване на имената на Л.М. като лице подписало тази стокова разписка за
приемащия стоката. Впечатление на въззивният съд прави и факта, че в първия
препис от стоковата разписка от 08.09.2016г. на л.9 от делото има само един
подпис за „предал“, а в по-късно представения оригинал на л.55 има вече два
подписа до „предал“. Това поставя под съмнение добросъвестността на ищеца при
съставяне на писмените доказателства по делото и от друга страна напълно
подкрепя извода на РС Пловдив, за недаване на доверие на показанията на св.К.,
който е служител на ищеца, относно предаването на пшеницата на „Биоприм“ ЕООД.
Ето защо отхвърлителното решение по отношение на исковата претенция за
сумата над 6 895,40 лв. до 13 000
лв. по отношение на горното търговско дружество е напълно правилно.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя „Агрозащита“ ООД, че поръчителя по записа на заповед Л.М. следва да
носи отговорност до пълния размер на иска от 13 000 лева, защото е налице
формално правоотношение по абстрактна сделка и същият остава задължен по записа
на заповед, като е имал право да противопостави възражения, свързани с
изпълнение на каузална сделка, но не е направил такива. В тази част въззивният
съд напълно споделя виждането на РС Пловдив, че е налице недобросъвестно
поведение от ищеца, който е пристъпил към издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на издадения запис на заповед, с цел
авалиста да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от издателя, като плати
и задължения, които не се дължат от ответното дружество – издател. От там
правилен е извода на първата инстанция, че недобросъвестното поведение на ищеца
легитимира ответника – авалист да му противопостави произтичащи от каузалното
правоотношения възражения за неизпълнен договор. В този смисъл е и цитираното
от РС Пловдив решение № 26 от 24.04.2014 г. по т.д. № 1027/2013 г. II ТО на ВКС. Ето защо решението, като цяло е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски следва да се присъдят на „Агрозащита“ ООД, защото
същите са се защитава по жалбата на Л.М. и „Биоприм“ ЕООД, която е отхвърлена,
но на половина, защото и жалбата на „Агрозащита“ ООД също е неоснователна и
отхвърлена, като платеното адвокатско възнаграждение не е разграничено за
жалбата и за защитата по жалбата на насрещната страна, а е определено в общ
размер. Тоест от платените 500 лева за адвокатска защита по въззивното дело
/л.44/ следва да се присъдят половината – 250 лева. Л.М. и „Биоприм“ ЕООД от
своя страна не претендират разноски.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3160/24.07.2019г. по гр.д. № 20658/2017г.
по описа на РС Пловдив, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА Биоприм“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: село Чехларе, ул. „Първа“ № 14,
представлявано от Л.М. – Управител и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на „Агрозащита“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Пъдарско, общ. Брезово, Агрокомплекс сумата от 250 лева за
разноски по въззивното дело, за платен адвокатски хонорар.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.