Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 10.10.2014г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в,
в открито заседание на единадесети
септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря Д.М. като разгледа
докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.д.
N 1560 по описа за 2013г. и за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание
чл.127 ал.2 от СК.
Й.А.Х., лично и в качеството си законен представител на Е.К.П. ЕГН **********,
и двете с посочен адрес гр. Асеновград , ул. „Отец Паисий“ № 29
, в депозирана против К.И.П., с посочен
адрес за призоваване гр. Асеновград, ул. „Захари Зограф“ № 15 ИМ, моли да бъде постановено решение, с
което да бъде определено местоживеенето
на детето Е.К.П. *** при нейната майка на адрес ул. „Отец Паисий“ № 29, да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху детето на майката, да бъде определен режим на лични
отношения между бащата и детето всяка първа и трета събота от месеца, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
отпуската на майката, и да бъде присъдена издръжка в размер на 120лв месечно,
от постановяване на съдебния акт, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпването на причина за нейното изменение или прекратяване.
Твърди, че с ответника са родители на детето Е., родена от съвместното им съжителство.
От раждането на детето всички са живели
като семейство във фамилна къща на роднини на ответника в гр. Асеновград, през
първите две години след раждането на детето майката се е отдала на грижите за детето и
домакинството, а след изтичане на майчинството детето е било записано на детска
ясла, а майката е започнала работа. След започването на работа ответникът е
променил отношението си към майката, като е намирал поводи за обиди или да я
накара да се почувства зле. Възниквали са скандали между родителите на детето в
последните четири-пет години, в резултат на което майката на 18.09.2013г е
напуснала съвместно обитаваното жилище, като е оставила детето при
ответника, и се установила при
родителите си във фамилна къща в гр.
Асеновград ул. „Отец Паисий“ № 29.
Ответникът работи в КЦМ Пловдив, превозва стоки за Румъния,
извършва и вътрешни превози. Въпреки
проведените разговори между родителите на детето, същите не са могли да
постигнат споразумение относно упражняването на родителските права и
издръжката, което обуславя интереса от предявяване на иска. Заявява, че желае
да се грижи за дъщеря си, а има и подкрепата на своите родители. Ответникът не
може да се грижи за детето поради възрастта и пола й , освен това работата му е
свързана с пътувания и отсъствие от дома с дни и понякога седмици. Ищцата е на постоянна работа и
получава около 440-480лв , а бащата работи и получава постоянни доходи от около
1000лв месечно. Ответникът има още две деца – И. на 16г и И. на 14г, за които
плаща издръжка, а децата се отглеждат от тяхната майка. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва
като неоснователен. Оспорва твърдението,
че проблемите между родителите на детето
са започнали след започването на работа от страна на майката. Твърди, че
проблемите са започнали през 2008г. Оспорва и твърдението, че не е зачитал
мнението на майката на детето и се е
държал грубо и пренебрежително, като заявява, че всяко негово желание да подобрят дома им е съгласувал с ищцата , но тя е проявявала безразличие. Заявява, че до 04.10.2010г е работил в ЕТ „Васмар Васил Карамазов“, а след това в
ЕТ „Ковал - Никола Вълканов“ като шофьор
и работата му е била свързана с дълги
отсъствия от страната. Твърди, че е осигурявал на ищцата и детето комфорт в
дома в който са живели, а грижите за
детето са поемани от майката и бабата на ответника. Оспорва твърденията на ищцата за възниквали по
негова инициатива скандали, както и че през последните четири-пет години ищцата
неколкократно си е събирала багажа , за да напусне съвместно обитаваното
жилище, нито пък че я е обвързал икономически. Твърди, че през 2008г е
установил, че ищцата има връзка с друг мъж, което е довело до раздор помежду
им. Заявява, че между майката и детето не съществува такава майчинска връзка,
както се твърди в исковата молба, след
напускане на жилището от страна на ищцата, майката и бабата на ответника заедно с ответника са поели грижата за детето,
а майката не е ограничавана да се вижда с дъщеря си. Твърди, че детето след
напускане на жилището не е усетило отсъствието на майката. Заявява, че вече не
извършва международни превози , а само такива в страната, и може да се грижи за
дъщеря си . Не оспорва твърдението, че има две деца от предишен брак, а след
изнасянето на ищцата от жилището, синът му И. е пожелал да се върне в дома на
баща си, където живее и в момента.
Големият му син води Е. на училище,
последната има отлични отношения с децата на баща си от предишни му брак . Оспорва твърдението, че
домът на родителите на ищцата е добре познат на детето, като заявява че то е
оставало при баба си и дядо си по майчина линия за не повече от ден-два. Детето
е свикнало с дома на ответника и членовете на разширеното му семейство, учи в
ОУ „Ангел Кънчев“, което е близо до дома му , а
и всичките й приятели и познати са около дома й, както и повечето
съученици. Твърди, че би било травмиращо да бъде изведена от познатата й среда.
Предявява насрещен иск за предоставяне упражняването на родителските права
върху детето на бащата, а майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв,
начиная от подаване на отговора до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването й , да бъде определен на майката подходящ режим
на лични отношения с детето, и да бъде определено местоживеенето на детето Е. ***.
Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответницата по насрещния иск оспорва
твърдението, че бащата на детето е променил характера на работата си и не
извършва международни превози. Оспорва предявените насрещни искове заявява, че
в отговора на ИМ ответникът не оспорва че е отсъствал от дома поради работата
си, а майката е била тази , която е обгрижвала детето, подпомагана от широкото
семейство, в лицето на бабите. Поддържа твърденията за грубото отношение на
бащата на детето към нея. Заявява, че
майката на ответника работи, и когато е на работа детето е принудено да
стои в дома на ответника заедно с неговата баба, която не го пуска навън. Детето
е подтиснато, споделя с майката, че иска да живее с нея. Ангажира
доказателства.
В
постъпИ. по делото социален доклад от Д“СП“
Асеновград за условията за отглеждане на детето Е. след
извършено проучване е изразено становище, че и при двамата родители има
подходящи условия за отглеждане на малолетната Е.К.П..
След преценка поотделно и в съвкупност на
събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните,
Асеновградски районен съд намира за
установено следното: Не е спорно, че страните по делото са родители на детето Е.К.П.
– род. на ***г, а и това се установява от представеното и прието по делото в
заверен препис у-ние за раждане, изд. въз основа АР № 7/09.01.2006г.
Й.Х. *** и за периода март 2013г – август
2013г е получавала средно месечно възнаграждение в размер на около 340лв(у-ние
изх.№ 108/01.10.2013г). Между Й.А.Х. и ОББ АД е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 01.10.2009г, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 4000лв,
платим на 60 месечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 98,10лв(л.7-11вкл). По силата на договор за кредит от 08.05.2012г между Й.А.Х.
и ОББ АД, кредиторът е о предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на
2915лв, платим на 89 месечни вноски,
всяка от които в размер на 37,20лв(л.12-18)
Детето Е.К.П. е било записано за учебната 2013/2014г като ученичка в І „Б“ клас
в ОУ „Ангел Кънчев“ гр. Асеновград(л.30). Бащата на детето К.П. е работил през м. юни и юли 2013г в „АЛФА ТРАНС -2009г“
гр. Асеновград с месечен осигурителен доход
средно около 220лв, през 2012г в „ЕН И КА ТРАНС“ гр. Бургас с месечен осигурителен доход от 384лв, а от юли 2013г в „АУТО БИГ“ гр.
Асеновград с месечен осигурителен доход от 414лв, и начислен облагаем доход от
375лв. (л.85-89вкл.) Видно от представеното и прието поделото удостоверение от
05.02.2014г, в ЦПЗ гр. Пловдив няма
данни за психични разстройства за лицето Й.А.Х.. Бабата на детето по бащина
линия Б. П. е подала на 27.02.2014г до РУ на МВР гр. Асеновград
молба за защита от насилие - за отправени
обиди от майката на детето.(л.145). На майката на детето Й.А.Х. е била
поставена основна диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство, и е
изписано медикаментозно
лечение(амбулаторен лист от 27.08.2013г
- л.151,152). Ответникът – ищец
по насрещния иск работи в „АУТО БИГ“ ЕООД гр. Асеновград като шофьор на тежкотоварен автомобил, (ТД №
14/15.07.2013, ) и във връзка с работата си пътува извън Асеновград, с
дестинации - КЦМ – Любимец- 07.10-10.10, Пловдив – Търговище – 21-23.10.2013,
12,13.11.2013,26.11.2013, 03,04.12.2013, , Пловдив – София – 16,17,18.10.2013г,
Пловдив – Елшица – 23.10.2013, 27,28,29.10.2013, 04,5,6.11.2013,, Огняново –
07,08.11.2013,10-12.12.2013, КЦМ – Велц – 28,29.11.2013,04.12.2013, Варна –
Пазарджик – 17-20.12.2013, а от януари 2014г – е осъществявал и международни
превози до Румъния(199-267). От 31.01.2014г бащата на детето работи в „ПЕТКО АНГЕЛОВ - БГ“ ЕООД гр. Пловдив на длъжност шофьор товарен автомобил международни
превози , с ОМВ в размер на 414лв(ТД № 1847/31.01.2014г).
В хода на производството бяха допуснати две
съдебно-психологични експертизи . Съгласно заключението по първоначалната експертиза , която
съдът кредитира като пълно компетентно и
безпристрастно изготвено, се касае за
дете, което е замесено в междуличностен конфликт, свързан с раздяла на родители. В
резултат на конфликт на лоялността,
разкъсвано между двамата родители детето страда емоционално. Експертът,
след проведено събеседване се детето е
стигнал до извода, че детето
има изградени отношения с бабата, които
покриват базови потребности, което обстоятелство само по себе си не е
достатъчно за изграждане на силна емоционална привързаност. Констатацията на
вещото лице е, че детето не се чувства комфортно в средата, в която функционира към момента, изразено е
становище, че е развило чувство на несигурност, непълноценност и самотност, а в
случай че детето се премести от дома на бащата, където живее в момента, е много вероятно да се почувства по пълноценно,
тъй като продължава да копнее за майка си . В заключение е посочено, че всеки
опит да бъдат разрушени отношенията между майката и дъщерята ще се отрази
крайно негативно върху по-нататъшното развитие и функциониране на личността. Изслушано
в съдебно заседание, вещото лице
заявява, че детето не се чувства комфортно психо-емоционално, а се чувства
самотно, бабата полага грижи за
детето, води на училище, но детето не се
чувства емоционално комфортно, майката е много значима за детето и има емоционална връзка между тях. Изразява
становище , че ако излезе детето от тази
среда ще се преодолее състоянието на самотност, детето е привързано и към майката и към
бащата, но няма идентификация с
бащата, каквато има майката, което се
дължи на различието в пола. Така изготвеното заключение е оспорено, и е допусната повторна СПЕ. В заключението
по повторната СПЕ, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, вещото лице е посочило, че след проведено обследване на отношенията в
ЦПЗ гр. Пловдив, не са установени данни детето да е неглижирано
от майката. При извършена оценка на
бащата, е направило впечатление по
високата му самооценка изцяло неглижиране качествата на майката. Констатирано е демонстрирано емоционално
положително отношение към Е. и към синовете от
предходен брак, които са отглеждани преимуществено от майка им. За майката посочва, че е се очертава картина на тревожно разстройство, което не е изисквало и не изисква
продължително и специално лечение, не са установени данни за майката за
системни алкохолни злоупотреби, поради липса на обективни симптоми, характерни за алкохолната зависимост - промяна на личността, абстинентни прояви, трудова дезадаптация, такива симптоми не са
констатирани и по отношение бащата. Тревожността
у майката, според вещото лице, е в
резултат от влошените взаимоотношения с бащата на детето и преживените ситуации
във връзката им. Експертът сочи, че майката е отговорна към детето за което има ежедневна
грижа, семейството и приятелската си среда,
видно от данните по делото е налице постоянно нарастващ конфликт, в
който директно е въвлечено детето. При
срещите не е установено детето да е неглижирано от майката, да е хигиенно
занемарено, да е раздразнително и с нарушена
концентрация. Същото е сдържано в оценките за родителите, не са установени от
вещото лице негативни сигнали от страна на майката, насочени към бащата в присъствието на детето.
Такива обаче са доловени в контактите на бащата с детето. Посочено е освен
това, че периода на раздяла на майката с
детето септември 2013г – март 2014г, не се е
отразил на връзката на между детето и майката. Направени са изводи, че между
бащата и детето има изградена топла емоционална връзка, а между
майката и детето е изградена топла емоционална и доверителна връзка. Е. се чувства еднакво добре и при двете си
баби и в двете къщи, раздялата с бащата, разширеното му семейство не се е
отразило на емоционалното развитие на
детето.
В хода на производството бяха
ангажирани гласни доказателства. Св. Н. К.И.ова(колежка
на ищцата) твърди, че ищцата е добър родител, майка и
дъщеря са постоянно заедно. Заявява, че ищцата е идвала посинена на работа, и знае от нея, че
са имали проблеми със съпруга й, като се е стигало и до физическа разправа, оплаквала
се, че има семейни проблеми, без да споделя подробности, споделяла че имат разправии за дребни неща. В
момента ищцата живее
при майка си в Асеновград(която не работи), има подкрепа от нейна страна, работи
на смени четири първи смени, четири
втори и четири нощни, и докато е на работа майка й се грижи за детето. Не знае
кога Й. е напуснала семейното
жилище, от ищцата и нейните родители знае, че
не й дават детето, а тя се обажда да го иска. Св. Росица
Н.( познава ищцата от три години) заявява, че често са излизали с децата. Също сочи, че ищцата и ответника са се
разделили през септември 2013г, тъй като ответникът я е тормозел . Свидетелката е виждала ищцата със
синьо око, и знае че нейните родители са ходили
да говорят с ответника, преди да се разделят, и при тази среща той се е
заканвал , че ищцата няма да види детето. Св. Н. чувала
телефонни разговори между двамата, в които е разбирала че няма да й даде детето.
Твърди, че е имало случай, в който видяла в центъра в парка ищцата с
детето, и когато бабата на детето по бащина линия му се е обадила, то е взело да трепери, казало е на майка си, че баба й се обажда и не иска тя да говори с
нея. Твърди, че бабата по майчина линия купува дрехи на детето, а детето е
споделяло, че другата й баба не й дава да носи тези дрехи. Когато детето е било
в дома на баща си, ищцата почти всеки ден се е обаждала на дъщеря си, ходила е в училището за да я види. Св. Б. П.(майка на ответника), чийто
показания бяха преценени във връзка с всички останали доказателства по делото твърди,
че страните са разделени от септември 2013г, когато ищцата си е тръгнала, дотогава
са живеели в една къща със свидетелката.
Детето има самостоятелна стая в дома
им, подходящо обзаведена, а св. П. от раждането е помагала за детето, при грижите
за него, заедно с нейната майка(бабата на ответника), а в някои случаи детето е
гледано и от чичото. Заявява, че работи, но след дежурства почива два дни, и има възможност да се грижи за детето, водела
го е на градина, прибирала го е, когато майката на детето е била на работа. Сочи , че докато детето е било отглеждано от майка си, не са му били създадени хигиенни и хранителни
навици, не му е приготвяна закуска, често
се е прибирала с детето късно вечер, водила го е по заведения
, свидетелката се е
обаждала да пита къде е детето, а в това време бащата е бил на курс извън
страната . Заявява, че докато ответникът е имал по дълги курсове, ищцата се е прибирала посред
нощ, закъснявала е и детето е било по заведения с нея. Оспорва
твърдението на ищцата че ответникът – ищец по
насрещния иск употребява алкохол, като сочи че майката на детето се е прибирала
употребила алкохол , на което свидетелката е била
очевидец . Твърди, че се е обаждала на ищцата – ответница по насрещния иск да
се прибират в 11 ч, а тя се е прибирала
с детето в 1,30 и е била настроена за скандали. Тогава е
чувала детето да плаче, защото майка му
го бие. Според св. П., майката на детето е
заключвала вратата на техния
етаж, и после се е чувало че детето плаче. Твърди,
че майката води детето на срещите си с мъж,
с когото се е виждала известно
време, взимали са детето с колата и е ходило с тях на кафе, според свидетелката когато виждало колата на мъжа с който майката
е излизала е разпознавало и е казвало,
че не иска да слизат от колата за да не му направи нещо, в края на месец
септември или октомври 2013г. През лятото на 2013г детето е споделяло, че е водено на плаж в с Козаново, а през
времето през което е ходило на детска градина е плакало, че иска да се изкъпе, но майката не е намирала
време. Според свидетеля, когато е бил вкъщи бащата е полагал грижи за нуждите на детето, той е
работел по график, и се е занимавал с детето, когато се е налагало да учат. Майката на детето пиела
нещо за нерви, като й е казвала, че не е добре с нервите и приема
лекарства, и в този момент е пиела и
алкохол. Според свидетеля, 15 дни преди
да си тръгне ищцата – ответница по насрещния иск от общото жилище, детето казало на свидетелката „мама си е събрала
багажа“, тогава бащата е бил на курс. Майката е напуснала общото жилище в първия учебен ден
на детето, и са минали много дни, докато
си потърси детето, след като напуснала дома. След
около 15-20 дни няколко пъти го е търсела по телефона, в началото след като си заминала не е имало
никакъв интерес към детето. По- късно майката започнала да води Е.
в дома на родителите си . Детето е взимано
от училище от другия син на свидетелката, двете деца на ответника от първия му брак са много
привързани към детето и то също към тях. Оспорва да е
препятствала майката да си вижда детето,
като заявява че то било много притеснено , защото майката, без да
се обажда на баба й , ходи в училището да го
взема. Твърди, че класната ръководителка
е забелязала, че детето е разсеяно ,
притеснено. Заявява, че докато е в дома на бащата детето
не пита за майка си, ако два или три дни
не му позвъни, отрича да е взимала
телефона на детето, за да не говори с майка си. Сочи, че през м. януари 2014г синът й си е бил в къщи през по-голямата
част от времето и е отглеждал детето заедно със свидетелката, а последният път,
като е заминал го е нямало две седмици. От детето знае за случай в който, след като го е взела майка му, го е оставила в дома на родителите си и е
излязла , след което се е прибрала късно. Св. Ф. С.
(съседка с ответника) заявява, че майката
на детето не е много добросъвестна, защото детето винаги е гледано от бабата по бащина линия и прабабата,
които живеят в същата къща. Твърди, че бабата била разстроена много, че майката е изоставила детето, била е
възмутена , че си е тръгнала на първия учебен ден, вечерта. Не знае бащата на
детето да употребява алкохол, в повечето
случаи бабата е водела и забирала детето от детска градина. К. е
работел в транспортна фирма до КЦМ, не
знае къде работи в момента, не е виждала детето необгрижено и мръсно, не е виждала майката на
детето насинена, не са се чували
скандали и побоища. Според св. С. понякога майката е водила детето на градина и
го е връщала, но повече за това е имала грижа бабата, а бащата е отсъствал по един два-дни от дома. Св. М.
М. (близка на страните) , твърди че майката на детето е имала връзка с друг мъж, виждала я е с
приятеля й през 2010г, в присъствието на
детето. Били се разбрали децата да си поиграят в парка до автогарата,
отишла свидетелката с мъжа си и детето, а ищцата дошла с
детето и нейния приятел. Според свидетеля детето се е държало с майка си и с мъжа, който е бил с
нея съвсем естествено, майката на Е. и
приятеля й се целунали пред нея,
то е видяло, и е
приело това нормално. Свидетелката
попитала ищцата дали детето няма да каже
нещо на баща си, но тя отговорила, че детето няма да каже на баща си
за това. Св. П. Х.( брат на ищцата, ответница по насрещния
иск), чийто показания съдът прецени във връзка с всички останали доказателства заявява, че отношенията между страните са
били добри, но след като К. е станал международен шофьор, са започнали скандали. Сестрата на свидетеля се обадила на брат си септември 2013г да отиде за да й вземат багажа , свидетелят я
закарал до дома на родителите им. Твърди, детето го е нямало , а ответникът е бил там и е помогнал с изнасянето на багажа.
От сестра си знае, че ответникът, ищец по насрещния иск, е упражнявал физически тормоз, имало е заплахи
и закани, че от дома ищцата никога няма
да излезе с детето. Според свидетеля ищцата
се страхува от ответника, в момента живее при родителите си. Заявява, че
майката и детето са постоянно заедно, играят, когато детето е било при баща си, майката винаги е искала предварително
разрешение за да вземе детето, но бабата по бащина линия не винаги се е съгласявала.
Сочи
, че когато са се видели с бабата по бащина линия и детето пред кабинета на
психолога , бабата не е пускала детето
да отиде при майка си, когато бабата по бащина линия звъни на детето
по телефона, то се притеснява и не иска
да говори с нея. Св. В. Х.( майка на ищцата), чийто показания бяха преценени
във връзка с всички останали доказателства по делото твърди, че дъщеря винаги
се е грижила за детето и го е обграждала с любов и внимание, водила го е на
детски паркове и заведения с детски центрове. Според свидетелката бащата постоянно
се е обаждал по телефона на ищцата, когато са били със свидетелката и я е
тормозил, питал я е защо пак е
при техните, а бабата по бащина линия е звъняла в дома на свидетелката, за да търси дъщеря и и детето, имало е
моменти, в които са закъснявали да се приберат и тогава бабата се е обаждала на домашния телефон за да ги
търси, да провери дали са си в къщи. Между страните е
имало скандали, през
лятото на 2013г свидетелката и мъжа й са ходили да говорят с ответника,
ищец по насрещния иск, тъй като дъщеря
им била разтревожена. Предложили са, след
като не могат да живеят страните, те да приемат дъщеря си с детето, но ответникът е
заявил категорично, че няма да пусне майката с детето от къщата. Според свидетелката, ищцата се е страхувала от
ответника, и се е надявала че ще дойде момент, в който той ще се съгласи да я пусне заедно с
детето. След време се е обадила на брат си, че имат скандал в къщи и го е помолила да
отиде й да й вземе багажа. Св. Х. сочи, че е говорила с дъщеря си по въпроса
защо не е взела и детето със себе си , но тя й обяснила че ответникът е заявил, че никога няма да й даде детето, а след
време ответникът й е предложил да
подпише документ, че доброволно се отказва от детето и родителските права. Докато детето е било при бащата, майката се е опитвала да се свърже с детето, но това е било
трудно, тъй като то не се е обаждало, а се е обаждала бабата по бащина линия. Майката е вземала детето в петък вечерта след
училище, но бащата е определил, че ще вижда
детето до 16,30 или 17,30ч, през седмицата не го е взимала в дома . По наблюдения на свидетеля, когато детето е с
майката, са неразделни , личи си че не
иска да се разделя с майка си. Посочва
случай, в който детето е било в дома на свидетелката и майката
е решила, че по-късно ще го закара в дома на бабата, а когато телефонът на детето
звъннал и изписало, че баба й я търси,
то не пожелало да говори с нея, а дало теле фона
на майката си и и казало, че не иска да
говори с нея. Твърди още, че детето е
споделяло че се чувства пренебрегната
от баба си по бащина линия, тъй като тя обичала най-много най-малкия си внук, и
когато се събират заедно всичко му е позволено , а Е. се чувства по-стегната и
изолирана. Св. Т.В.(класен
ръководител на детето) заявява, че в началото на годината Е. се е изявявала над всички, можела е да чете,
била е от първите в класа заедно с още две-три деца. Според В. промяната е
започнала през м март 2014г , Е. е
станала затворена, разсеяна
, неконтактна, имало забравени неща в чантата, които са необходими
за учебния процес. Бащата винаги се интересувал от детето, сутрин я е водил
вземал я, а след като детето е отишло при майката, бащата се е интересувал за детето по телефона.
На родителските срещи е присъствала бабата
на детето по бащина линия, на училище детето е водено от баба си, или от баща
си, а майката е идвала на празника на математиката, преди това не е идвала. След
месец март детето е водено от бабата по майчина линия , понякога я води
майката, и пита как е детето. Св. А.Г.(***),
познава детето от октомври 2013г, когато е заведено като
клиент в ЦОП по заявка на бащата ,
провеждала е срещи един път седмично, детето
е било изключително затворено и дистанцирано, отказвало да говори за семейството. Не е наблюдавана
промяна от периода, в който е било клиент на ЦОП, а след Великденските празници е приключила
услугата.
Изслушана по реда на чл. 59 ал.6 СК, ищцата заявява, че има възможност да
се грижи за детето, подпомагана е от родителите си, майка й е безработна
Изслушан по реда на чл. 59 ал.6 СК ответникът също заявява, че иска да се грижи за детето. Живее с
мака си и баба си, налага му се да отсъства от града, пътува , посочва че в месеца
си е в къщи между пет и десет дни, а когато отсъства от дома, майка му може да полага
грижи за детето. Майката работи
в „Бърза помощ“ на смени, и когато е на работа бабата и снаха му могат
да му помагат. Твърди, че бившата му
съпруга не се грижи за детето както трябва, учителката на детето му казала, че дъщеря му е разсеяна, допуска много грешки,
откакто е при майка си.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съобразно наведените твърдения и формулирания петитум, следва да се направи
извод, че са предявени искове по реда на
чл.127 ал.2 СК – за предоставяне упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното съжителство дете Е. на ищцата, определяне
местоживеенето на детето при майката, режим на лични отношения с бащата и
присъждане издръжка в размер на 120лв от постановяване на решението. Предявени
са и насрещни искове за предоставяне
упражняването на родителските права върху детето на бащата, определяне
на режим на лични отношения с майката и присъждане на издръжка в размер на
100лв. Безспорно
е по
делото, че страните са разделени, както и че ищцата живее при родителите си, а ответникът
– ищец по насрещния иск – при неговите родители, което обуславя интереса от
предявяване на исковете.
Разгледани по същество. Установява се по делото, че детето е родено от
съвместното съжителство на ищеца и ответницата, последната е напуснала
съвместно обитаваното жилище в гр. Асеновград през месец септември 2013г, в момента детето живее при майката, заедно с
нейните родители. Установено е от извършеното социално
проучване, че и в дома на бащата, и в дома на майката са създадени много добри
условия за живот на детето. От
ангажираните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че майката на
детето е напуснала съвместно обитаваното жилище през
месец септември 2013г, като е оставила детето при неговия баща. Противоречиви са показанията на свидетелите
относно причините, поради които майката е оставила детето при неговия баща.
Свидетелите на ищцата (св.Х. , Х., Н.)заявяват, че ищцата се е страхувала от
ответника, че последният не е позволявал да напусне дома заедно с детето.
Според свидетелите на ответника - ищец
по насрещния иск -св. П. – майката не е взела детето, а го е оставила при
бащата. Показанията на св.Х. ,
Х., като безпротиворечиви и
кореспондиращи с установеното от вещите лица при проведеното проучване по
допуснатите първоначална и повторна СПЕ съдът кредитира(в дома на бащата при
разширеното му семейство, детето се чувства потиснато емоционално и изолирано,
като е направен извод от вещото лице, че
ако излезе детето от тази среда ще се преодолее
състоянието на самотност, детето е
привързано и към майката и към бащата,
но няма идентификация с бащата,
каквато има майката, което се дължи на различието в пола – първоначална
СПЕ). Съдът не кредитира показанията на
св. В. – класен ръководител на детето,
по отношение промяната, настъпила у детето Е. след месец март 2014г – същите
противоречат на установеното от вещото лице при извършеното проучване за
нуждите на повторната СПЕ(след постановяване като привременна мярка упражняване
родителските права на майката , и определяне местоживеенето на детето на адреса
на майката - не са установени от
експерта данни детето да е неглижирано
от майката, нито пък да е раздразнително и с нарушена концентрация), и
не се подкрепят от други ангажирани по
делото доказателства. Съдът не кредитира и показанията на св. П. по отношение липсата на родителски капацитет
у майката. Тези твърдения на свидетеля не се подкрепят от ангажираните
доказателства по делото, напротив опровергават се от извършеното психологическо
проучване за нуждите на СПЕ – посочено е от вещото лице, че не е констатирано
наличие на признаци на алкохолна зависимост, нито пък че майката неглижира детето, като не поддържа добра
хигиена, не полага грижи за него. Други доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца по насрещния иск, че майката на детето употребява алкохол не се
ангажираха(св.С. заявява, че не знае да е употребяван алкохол, а според св.
Марчева и двамата родители са употребявали алкохол). Ето защо се явяват
несъстоятелни твърденията на ищеца по насрещния иск за липса на родителски
капацитет у майката, още повече че при
извършеното проучване за нуждите на повторната СПЕ е констатирано наличието на негативни сигнали от страна на бащата, насочени към майката в присъствието на детето,
както и изцяло неглижиране качествата на майката от страна на бащата. Съдът намира с оглед установените по делото
обстоятелства, че е в интерес на детето то да бъде отглеждано от неговата
майка, в дома й, тъй като ежедневните
контакти с майката, предвид възрастта и пола на детето, са в състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Майката
има необходимия капацитет и възможност да полага грижи за детето, подпомагана
от своите родители(св. КараИ.ова, Н.). От друга страна не се спори по делото, че
бащата отсъства често от дома, във връзка с работата си, а полаганите грижи от
бабата по бащина линия не могат да заменят нужните на детето грижи от
родителите му. Съдът намира за несъстоятелни твърденията за
липса на родителски капацитет у майката, поради посещение на заведения до
късно, както и наличието на връзка с друг мъж. Както се посочи по- горе,
безспорно е установено по делото благоприятното повлияване емоционалното състояние
на детето след постановяването
като привременна мярка упражняване родителските права на майката. Ето защо упражняването на родителските права следва да
се възложи на майката, а местоживеенето на детето се определи при нея. Претенцията на ищеца по насрещния иск за
предоставяне родителските права на него е неоснователна и ще следва да се
отхвърли. Не е спорно по делото, а и е установено от ангажираните гласни и писмени доказателства, че бащата работи
като международен шофьор, пътува и често отсъства от дома, а през това време в
грижите за детето е подпомаган от майка си, баба си , брат си и снаха си.
Полаганите от широкото семейство грижи не могат да заместят полаганите от
родителите такива. Не следва обаче да
бъде прекъсвана връзката между бащата и детето. На другия родител следва да се предостави режим
на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното
развитие. Ето защо съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на бащата е той
да има право да взема детето при себе си с преспИ.е всяка първа и трета събота
от месеца, както и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката. Така
определеният режим в най - голяма степен ще обезпечи поддържането на
привързаност между бащата и детето.
Като
последица от предоставянето на родителските права на майката , ответникът следва
да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си. Съдът, при
определяне размера на издръжката взе предвид възрастта
на детето, нуждите
на същото от издръжка с оглед възрастта
му. Ответникът е в трудоспособна
възраст, работи като международен шофьор и видно от представените по делото
писмени доказателства реализира месечен доход в размер на около 414лв. Не се
ангажираха доказателства да има задължение за издръжка към други непълнолетни
лица в хипотезата на чл. 142 ГПК. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.
142 ал. 1 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи, съдът намира че следва да бъде присъдена
издръжка в размер от 120лв, от постановяване на решението до
настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й. Майката,
която полага и непосредствените грижи за детето, следва да поема своята част от
издръжката му.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Асеновград 172,80лв ДТ върху
определения размер на издръжката. Съдът констатира, че с протоколно определение
от 11.09.2014г е завишен определеният депозит по допуснатата СПЕ с 40лв, вносими от ответника в едноседмичен
срок. Доказателства да е внесен така определения депозит, не са представени,
поради което и на основание чл.77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да ги
внесе.
Съобразно изхода на делото, направеното
искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по
производството(съобразно представените доказателства за направени такива и
списък) в размер на 580лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху детето Е.К.П., ЕГН **********, на нейната майка Й.А.Х., ЕГН **********, с
посочен адрес гр. Асеновград, ул. „Отец
Паисий“ № 29,
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Е.К.П., ЕГН ********** на адреса на майката
Й.А.Х., ЕГН **********-***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.И.П.,
ЕГН **********,*** с детето Е.К.П., ЕГН **********, всяка първа и трета събота
от месеца, както и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,*** да
заплаща на детето Е.К.П., ЕГН **********, чрез неговата и законен представител майката Й.А.Х., ЕГН **********,
с посочен адрес гр. Асеновград, ул. „Отец Паисий“ № 29, месечна издръжка в размер на
120 (сто и двадесет) лева, считано от постановяване на съдебното решение, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.П.,
ЕГН **********,*** насрещен иск с
правно основание чл. 127 ал.2 СК – за предоставяне упражняването на
родителските права върху детето Е.К.П.,
ЕГН **********, определяне местоживеенето на детето при бащата, присъждане на
месечна издръжка в размер на 100(сто)лв, считано от предявяване на насрещния
иск, и определяне режим на лични отношения с майката
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,*** да заплати
на Й.А.Х.,
ЕГН **********, с посочен адрес гр. Асеновград, ул. „Отец Паисий“ № 29 разноски по производството в
размер на 580(петстотин и осемдесет)лв.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,*** да заплати в полза
на Държавата по сметка на Районен съд – Асеновград ДТ върху присъдената
издръжка в размер на 172,80(сто седемдесет
и два лв и осемдесет ст)лв, както и сумата от 40(четиридесет)лв
разноски по допуснатата СПЕ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: